Насоки относно понятието за засягане на търговията, което се съдържа в членове 81 и 82 от Договора

Насоки относно понятието за засягане на търговията, което се съдържа в членове 81 и 82 от Договора

(2004/С 101/07)

(текст от значение за ЕИП)

1. ВЪВЕДЕНИЕ

1. Членове 81 и 82 от Договора са приложими към хоризонталните и вертикалните споразумения и практики на предприятия, които "могат да засегнат търговията между държави-членки".

2. При тълкуването на членове 81 и 82 общностните съдилища до голяма степен са определили съдържанието и обхвата на понятието за засягане на търговията между държави-членки.

3. Настоящите насоки разглеждат принципите, разработени от общностните съдилища, във връзка с тълкуването на понятието за засягане на търговията съгласно членове 81 и 82. По-долу подробно се разяснява кога споразуменията не могат значително да засегнат търговията между държави-членки (правилото за незначително засягане на търговията: правило NAAT). Насоките нямат за цел да бъдат изчерпателни. Целта е да се изложи методологията за прилагане на понятието за засягане на търговията и да се предоставят насоки за нейното прилагане в често срещани ситуации. Въпреки че не са задължителни за тях, настоящите насоки имат за цел да предоставят насоки на съдилищата и органите на държавите-членки при прилагането на понятието за засягане на търговията, съдържащо се в членове 81 и 82.

4. Настоящите насоки не се занимават с въпроса какво представлява значителното ограничаване на конкуренцията съгласно член 81, параграф 1. Този въпрос е различен от въпроса за възможността споразуменията да оказват значително засягане на търговията между държавите-членки и се разглежда в Известието на Комисията относно споразуменията с минимално значение, които не ограничават значително конкуренцията съгласно член 81, параграф 1 от Договора [1] (правило de minimis). Насоките нямат за цел да предлагат указания относно понятието за засягане на търговията съгласно член 87, параграф 1 от Договора по отношение на държавните помощи.

5. Настоящите насоки, включително правилото NAAT, не засягат тълкуването на членове 81 и 82, което може да бъде дадено от Съда на Европейските общности и от Първоинстанционния съд.

2. КРИТЕРИЙ ЗА ЗАСЯГАНЕ НА ТЪРГОВИЯТА

2.1. Общи принципи

6. Член 81, параграф 1 предвижда, че "забраняват се като несъвместими с общия пазар: всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които биха могли да засегнат търговията между държави-членки и които имат за цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на общия пазар". С оглед улеснение "споразумения, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики" ще се наричат общо "споразумения".

7. Член 82 от своя страна предвижда, че "е забранена като несъвместима с общия пазар всяка злоупотреба от страна на едно или повече предприятия с господстващо положение в рамките на общия пазар или в съществена част от него, доколкото тя може да повлияе върху търговията между държави-членки". По- долу терминът "практики" се отнася до поведението на предприятия с господстващо положение.

8. Критерият за засягане на търговията също определя обхвата на приложното поле на член 3 от Регламент 1/2003 относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора [2].

9. Съгласно член 3, параграф 1 от посочения регламент органите по конкуренция и съдилищата на държавите-членки трябва да прилагат член 81 по отношение на споразумения, решения на сдружения на предприятия или съгласувани практики по смисъла на член 81, параграф 1 от Договора, които могат да засегнат търговията между държави-членки по смисъла на тази разпоредба, когато прилагат националното законодателство за защита на конкуренцията по отношение на такива споразумения, решения или съгласувани практики. По същия начин, когато органите по конкуренция и съдилищата на държавите-членки прилагат националното законодателство за защита на конкуренцията към която и да е злоупотреба, забранена с член 82 от Договора, те трябва да прилагат също и член 82 от Договора. Така член 3, параграф 1 задължава органите по конкуренция и съдилищата на държавите-членки да прилагат също и членове 81 и 82, когато прилагат националното законодателство за защита на конкуренцията по отношение на споразумения и практики на злоупотреба, които могат да засегнат търговията между държави-членки. От друга страна, член 3, параграф 1 не задължава националните органи по конкуренция и съдилищата да прилагат националното законодателство за защита на конкуренцията, когато прилагат членове 81 и 82 по отношение на споразумения, решения и съгласувани практики и по отношение на злоупотреби, които могат да засегнат търговията между държави-членки. В такива случаи те могат да прилагат самостоятелно общностните правила на конкуренцията.

10. От член 3, параграф 2 следва, че прилагането на националното законодателство за защита на конкуренцията не трябва да води до забрана на споразумения, решения на сдружения на предприятия или съгласувани практики, които могат да засегнат търговията между държави-членки, но които не ограничават конкуренцията по смисъла на член 81, параграф 1 от Договора или изпълняват условията на член 81, параграф 3 от Договора, или попадат в обхвата на регламент за прилагане на член 81, параграф 3 от Договора. Държавите-членки не са възпрепятствани съгласно Регламент 1/2003 да приемат и прилагат по-строги национални закони на своята територия, които забраняват или санкционират едностранно поведение на предприятия.

11. Накрая трябва да бъде упоменато, че член 3, параграф 3 предвижда, че без да се накърняват основните принципи и други разпоредби на общностното право, член 3, параграфи 1 и 2 не се прилагат, когато органите по конкуренция и съдилищата на държавите-членки прилагат националните закони за контрол върху сливанията, нито преклудират прилагането на разпоредбите на националното законодателство, което преследва цел, различна от целта на членове 81 и 82 от Договора.

12. Критерият "засягане на търговията" е самостоятелен критерий на общностното право, който трябва да бъде оценяван за всеки конкретен случай. Това е юрисдикционен критерий, който определя приложното поле на обшностното право на конкуренция [3]. Общностното право на конкуренция не е приложимо към споразумения и практики, които не могат значително да засегнат търговията между държави-членки.

13. Критерият "засягане на търговията" ограничава приложното поле на членове 81 и 82 до споразумения и практики, които могат да имат минималмо по степен презсгранично влияние в рамките на Общността. Според Съда на Европейските общности възможността споразумението или практиката да засегнат търговията между държави-членки трябва да бъде "значителна" [4].

14. По отношение на член 81 от Договора споразумението трябва да може да засегне търговията между държави-членки. Не се изисква всяка отделна част на споразумението, включително ограничения на конкуренцията, които могат да произтичат от споразумението, да отговаря на това условие [5]. Ако споразумението като цяло може да засегне търговията между държави-членки, е налице юрисдикция на общностното право по отношение на цялото споразумение, включително всякакви части от споразумението, които поотделно не засягат търговията между държави-членки. В случаите, когато договорните отношения между същите страни включват няколко дейности, тези дейности трябва, за да формират част от същото споразумение, да бъдат пряко свързани и да представляват неразделна част от същото общо търговско споразумение [6]. Ако това не е така, всяка дейност представлява отделно споразумение.

15. Без значение е дали участието на определено предприятие в споразумението засяга значително търговията между държави-членки [7]. Едно предприятие не може да избегне юрисдикция на общностното право само поради факта, че неговият собствен принос към споразумение, което от своя страна може да засегне търговията между държави-членки, е незначителен.

16. Не е необходимо за установяването на юрисдикция на общностното право да се доказва връзка между предполагаемото ограничаване на конкуренцията и възможността споразумението да засегне търговията между държави-членки. Споразумения, неограничаващи конкуренцията, могат също да засегнат търговията между държави-членки. Например споразумения за селективно разпространение, базирани на чисто качествени критерии за избор, оправдани от естеството на продуктите, които не ограничават конкуренцията по смисъла на член 81, параграф 1, могат въпреки всичко да засегнат търговията между държави-членки. Все пак предполагаемите ограничения, произтичащи от споразумението, могат да дадат ясна индикация, що се отнася до възможността споразумението да засегне търговията между държави-членки. Например споразумение за разпространение, което забранява износа, е по своята същност способно да засегне търговията между държави-членки, макар и не непременно значително [8].

17. По отношение на член 82 търговията между държави-членки трябва да е засегната от злоупотребата. Това не означава, че всеки елемент от поведението трябва да бъде оценяван изолирано. Поведение, което е част от общата стратегия на предприятие с господстващо положение трябва да бъде оценявано от гледна точка на цялостното му влияние. Когато предприятие с господстващо положение прилага различни практики в преследване на една и съща цел, например практики, които целят елиминиране или изключване от пазара на конкуренти, за да бъде приложим член 82 по отношение на всички практики, формиращи част от тази обща стратегия, достатъчно е най-малко една от тези практики да е способна да засегне търговията между държави-членки [9].

18. От формулировката на членове 81 и 82 и съдебната практика на общностните съдилища следва, че при прилагането на критерия за засягане на търговията трябва да се обърне внимание на три елемента:

а) понятието за "търговия между държави-членки"

б) понятието "може да засегне", и

в) понятието за "значителност".

2.2. Понятието за "търговия между държави-членки"

19. Понятието за "търговия" не се ограничава до традиционната размяна на стоки и услуги през граница [10]. Това е по-широко понятие, което включва задгранична стопанска дейност, включително установяване [11]. Това тълкуване е съвместимо с фундаменталната цел на Договора, а именно, да подпомогне свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали.

20. Съгласно установената съдебна практика понятието за "търговия" включва и случаи, когато споразумения или практики засягат конкурентната структура на пазара. Споразумения и практики, които засягат конкурентната структура вътре в Общността като елиминират или заплашват да елиминират конкурент, опериращ в Общността, могат да станат предмет на общностното конкурентно право [12]. Когато дадено предприятие е или рискува да бъде елиминирано, конкурентната структура в рамките на Общността е засегната, както и стопанската дейност на предприятието.

21. Изискването, че трябва да има засягане на търговията "между държави-членки" предполага, че трябва да е засегната презграничната стопанска дейност, включваща поне две държави-членки. Не се изисква споразумението или практиката да засягат търговия между една държава-членка като цяло и друга държава-членка като цяло. Членове 81 и 82 могат да се прилагат и когато участва част от държава-членка, при условие че засягането на търговията е значително [13].

22. Прилагането на критерия за засягане на търговията не зависи от определянето на съответните географски пазари. Търговията между държави-членки може да бъде засегната също и в случаите, когато съответният пазар е национален или поднационален [14].

2.3. Понятието "може да засегне"

23. Смисълът на понятието "може да засегне" е да дефинира естеството на изискваното засягане на търговията между държави-членки. Съгласно стандартния тест, разработен от Съда на Европейските общности, понятието "може да засегне" предполага, че трябва да е възможно да се предвиди с достатъчно висока степен на вероятност, на базата на съвкупност от обективни правни и фактически фактори, че споразумението или практиката могат да окажат влияние, пряко или косвено, реално или потенциално, върху модела на търговията между държави-членки [15] [16]. Както беше посочено в параграф 20 по-горе, Съдът на Европейските общности е разработил и тест на базата на това дали споразумението или практиката засягат конкурентната структура. В случаите, когато споразумението или практиката могат да засегнат конкурентната структура вътре в Общността, е налице юрисдикция на общностното право.

24. Тестът за "модел на търговията", разработен от Съда на Европейските общности, съдържа следните основни елементи, които ще се разгледат в разделите, както следва:

а) "достатъчно висока степен на вероятност на базата на съвкупност от обективни правни и фактически фактори",

б) влияние върху "модела на търговията между държави-членки",

в) "пряко или косвено, реално или потенциално влияние" върху модела на търговията.

2.3.1. Достатъчно висока степен на вероятност на базата на съвкупност от обективни правни и фактически фактори

25. Оценката на засягане на търговията се базира на обективни фактори. Не е необходимо субективно намерение от страна на засегнатите предприятия. Ако все пак има доказателства, че предприятия са планирали да въздействат върху търговията между държави-членки например защото са се опитали да възпрепятстват износа или вноса във и от държави-членки, това е фактор, който следва да се вземе предвид.

26. Думите "може да засегне" и позоваването от Съда на Европейските общности на "достатъчно висока степен на вероятност" предполага, че за да бъде установена юрисдикция на общностното право не е необходимо споразумението или практиката да действително оказват или да са оказвали влияние върху търговията между държави-членки. Достатъчно е, че споразумението или практиката "могат" да имат такова влияние [17].

27. Не е задължително или необходимо да се изчислява реалният обем на търговията между държави-членки, засегнати от споразумението или практиката. Например при споразумения, забраняващи износа в други държави-членки, не е необходимо да се изчислява какво би било нивото на паралелната търговия между държавите-членки преди сключване на споразумението. Това тълкуване е съвместимо с юрисдикционното естество на критерия за засягане на търговията. Юрисдикцията на общностното право се простира до категории споразумения и практики, които могат да имат презгранични последици, независимо от това дали определено споразумение или практика има такива последици.

28. Оценката съгласно критерия за засягане на търговията зависи от редица фактори, които поотделно не могат да бъдат решаващи [18]. Съответните фактори включват естеството на споразумението и практиката, естеството на продуктите, обхванати от споразумението или практиката и позицията и важността на засегнатите предприятия [19].

29. Естеството на споразумението и практиката предоставя информация от гледна точка на качеството за възможността споразумението или практиката да въздействат върху търговията между държави-членки. Самото естество на някои споразумения и практики им дава възможност да засегнат търговията между държави-членки, докато други изискват по-подробен анализ в това отношение. Презграничните картели са пример за първото, докато съвместните предприятия, ограничени до територията на една държава-членка, са пример за последното. Този аспект е разгледан по-долу в раздел 3, чийто предмет са и различните категории споразумения и практики.

30. Естеството на продуктите, предмет на споразуменията или практиките, показва дали търговията между държави-членки може да бъде засегната. Когато по своето естество продуктите се търгуват лесно зад граница или са важни за предприятия, които искат на навлязат или да разширят своята дейност в други държави-членки, е по-лесно да се установи юрисдикция на Общността, отколкото в случаите, когато поради тяхното естество има ограничено търсене на продукти, предлагани от доставчици от други държави-членки, или когато интересът към продуктите е ограничен от гледна точка на задграничното установяване или разширяване на икономическата дейност, осъществявана от това място на установяване [20]. Установяването включва създаване от предприятия от една държава-членка на представителствата, клонове или дъщерни дружества в друга държава-членка.

31. Пазарната позиция на засегнатите предприятия и обемът на техните продажби са показателни от количествена гледна точка за възможността въпросното споразумение или практика да засегне търговията между държави-членки. Този аспект, който представлява неразделна част от оценката на значителност, е разгледан в раздел 2.4 по-долу.

32. Освен вече упоменатите фактори е необходимо да се вземат предвид правната и фактическа среда, в която споразумението или практиката оперират. Съответният икономически и правен контекст дава възможност да се види потенциалът за влияние върху търговията между държави-членки. Ако съществуват абсолютни бариери за презграничната търговия между държави-членки, които са външни за споразумението или практиката, търговията може да бъде засегната, ако има вероятност тези бариери да изчезнат в недалечно бъдеще. Когато бариерите не са абсолютни, а просто затрудняват презграничната дейност, от първостепенна важност е да се гарантира, че споразуменията и практиките не възпрепятстват допълнително тази дейност. Споразумения и практики, които правят това, могат да засегнат търговията между държави-членки.

2.3.2. Влияние върху "модела на търговията между държави-членки"

33. За да бъдат членове 81 и 82 приложими, трябва да се осъществява влияние върху "модела на търговията между държави-членки".

34. Терминът "модел на търговията" е неутрален. Няма условие търговията да бъде ограничена или намалена [21].Моделите на търговията могат да бъдат засегнати и когато споразумение или практика стане причина за разширяване на търговията. Всъщност юрисдикция на Общността се установява, ако търговията между държави-членки има вероятност да се развие по различен начин със споразумението или практиката в сравнение с начина, по който би се развила при липсата на споразумение или практика [22].

35. Това тълкуване отразява факта, че критерият за засягане на търговията е юрисдикционен критерий, който служи за разграничаване на тези споразумения и практики, които могат да имат презсгранични последици, даващи основание за проучване съгласно общностното право на конкуренция, от тези споразумения и практики, които нямат такива.

2.3.3. "Пряко или косвено, реално или потенциално влияние" върху модела на търговията

36. Влиянието на споразумения и практики върху модела на търговията между държави-членки може да бъде "пряко или косвено, реално или потенциално".

37. Пряко влияние върху търговията между държави-членки обикновено се появява във връзка с продукти, предмет на споразумение или практика. Например когато производители на определен продукт в различни държави-членки се договорят да си поделят пазарите, се оказва пряко влияние върху търговията между държави-членки на пазара на въпросните продукти. Друг пример за пряко влияние е, когато доставчик прави отстъпки на дистрибутора само за продуктите, продадени в държавата-членка, в която дистрибуторът е установен. Такива практики повишават относителната цена на продуктите, предназначени за износ, като правят експортните продажби по-малко атрактивни и по-малко конкурентни.

38. Косвено влияние често се появява във връзка с продукти, които са свързани с тези, които са предмет на споразумение или практика. Косвено влияние може да се появи например, когато дадено споразумение или практика влияят на презграничната икономическа дейност на предприятия, които използват или по друг начин разчитат на продуктите, предмет на споразумението или практиката [23]. Такива въздействия могат да възникнат например, когато споразумението или практиката са свързани с междинния продукт, който не се търгува, но който се използва в доставката на крайния продукт, който се търгува. Съдът на Европейските общности е на мнение, че търговията между държави-членки е могла да бъде засегната при споразумение, свързано с фиксиране на цени на алкохоли, използвани в производството на коняк [24]. Докато суровината не е била изнесена, крайният продукт — конякът — е бил изнесен. В такива случаи е приложимо общностното право на конкуренция, ако търговията с крайния продукт може да бъде значително засегната.

39. Косвено влияние върху търговията между държави-членки може да се появи и по отношение на продукти, предмет на споразумението или практиката. Например, споразумения съгласно които производител ограничава гаранциите за продукти, продадени от дистрибутори в рамките на тяхната държава-членка на установяване, възпрепятства потребителите да купуват продуктите, тъй като няма да могат да позоват гаранцията [25]. Износът, осъществяван от официални дистрибутори и паралелни търговци, става по-труден, тъй като в очите на потребителите продуктите са по-малко атрактивни без гаранцията на производителя [26].

40. Реалното влияние върху търговията между държави-членки е това, което е резултат от споразумението или практиката след тяхното прилагане. Споразумение между доставчик и дистрибутор от една и съща държава-членка например такова, което забранява износа в друга държава-членка, може да окаже реално влияние върху търговията между държави-членки. Без споразумението дистрибуторът би бил свободен да започне продажби за износ. Трябва да се напомни, че не е необходимо реалното влияние да се прояви. Достатъчно е, че споразумението или практиката могат да имат такова влияние.

41. Потенциално влияние е това, за което има много голяма вероятност да възникне в бъдеще. С други думи трябва да се вземе предвид бъдещото развитие на пазара [27]. Дори търговията да не може да бъде засегната по време на сключване на споразумението или когато се въвежда практиката, членове 81 и 82 остават приложими, ако факторите, които са довели до това сключване, има вероятност да се променят в недалечно бъдеще. В тази връзка е уместно да се вземе предвид влиянието на мерките за либерализация, приети от Общността или от въпросните държави-членки, както и другите мерки, насочени към премахване на правните бариери пред търговията.

42. Освен това, дори ако в определен момент от време пазарните условия са неблагоприятни за презгранична търговия, например защото цените са сходни във въпросните държави-членки, търговията все пак може да бъде засегната, ако ситуацията се промени в резултат на променящите се пазарни условия [28]. Това което има значение, е възможността споразумението или практиката да засегнат търговията между държави-членки, а не дали в някакъв определен момент те действително го правят.

43. Включването на косвеното или потенциалното влияние в анализа на влиянието върху търговията между държави-членки не означава, че анализът може да се базира на малко вероятни или хипотетични въздействия. Вероятността едно определено споразумение да доведе до косвено или потенциално влияние трябва да бъде обяснена от органа или страната, претендираща, че търговията между държави-членки може да бъде значително засегната. Хипотетични или теоретични въздействия не са достатъчни за установяване на юрисдикция на общностното право. Например споразумение, което повишава цената на продукт, който не може да се търгува, намалява разполагаемите доходи на потребителите. Тъй като потребителите разполагат с по-малко пари за харчене, те могат да купят по-малко продукти, внесени от друга държава-членка. Връзката между такова влияние върху дохода и търговията между държави-членки е обикновено твърде отдалечена, за да се установи юрисдикция на общностното право.

2.4. Понятието за значителност

2.4.1. Основен принцип

44. Критерият за влияние върху търговията включва количествен елемент, ограничаващ юрисдикцията на общностното право до споразумения и практики, които могат да имат определена сила на влияние. Споразумения и практики не попадат в приложното поле на членове 81 и 82, когато засягат пазара незначително, като се има предвид слабата позиция на засегнатите предприятия на пазара на въпросните продукти [29]. Значителността може да бъде оценена с позоваване на позицията и важността на съответните предприятия на пазара за въпросните продукти [30].