Насоки за тълкуване на ключови разпоредби на



страница1/7
Дата14.09.2017
Размер1.21 Mb.
#30200
  1   2   3   4   5   6   7


Насоки за тълкуване

на ключови разпоредби на

Директива 2008/98/EО

относно отпадъците



Правилното въвеждане, прилагане и правоприлагане на законодателството на ЕС в областта на отпадъците са сред основните приоритети на политиката на ЕС в областта на околната среда. Директива 2008/98/ЕО за отпадъците, наричана Рамкова Директива за отпадъците(РДО), отменя предишната Директива 2006/12 за отпадъците и Директиви 75/439/ЕЕС и 91/689/ЕЕС касаещи съответно отпадъците от отработени масла и опасните отпадъци. Преработената Рамкова Директива за отпадъците се прилага от 12 Декември 2010 и въвежда нови разпоредби с цел стимулиране на предотвратяването на образуване на отпадъци и рециклирането като част от йерархията на отпадъците, изясняването на ключови понятия, като дефинициите за отпадък, оползотворяване и обезвреждане както и установяване на подходящи процедури, приложими за странични продукти и край на отпадъка. След влизането в сила на РДO, бяха повдигнати много въпроси по отношение на тълкуването и прилагането на нейните разпоредби от държавни органи и заинтересовани страни.

Това ръководство е предназначено да подпомогне държавните органи и икономическите оператори с гореспоменатото законодателство. Tози документ може да бъде преразгледан в бъдеще, в съответствие с по-нататъшното развитие на европейската политика за управление на отпадъците.

Юни 2012 Карл Фалкенберг

Генерален директор на ГД "Околна среда"

Настоящият документ представлява насоки без правно обвързваща сила към Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви, известен също като Рамковата директива за отпадъците или РДО. Настоящият документ има за цел да помогне държавните органи и икономическите оператори в тълкуването на директивата. Съдържанието, включително и примерите, отразяват възгледите на Генералната дирекция Околна среда на Европейската комисия и в този смисъл нямат правно обвързваща сила. Задължителното тълкуване на законодателството на ЕС е от изключителната компетентност на Съда на Европейския съюз (СЕС). Становищата, изразени в този документ са насоки, не може да предопределят позицията, която Комисията може да вземе пред Съда на ЕС.

Задача на държавите-членки е да приложат европейското право в областта на околната среда и практиката на правоприлагане може да се различава между държавите-членки, в зависимост от обстоятелствата, административни структури, регионални или местни условия или някаква друга причина. В практически казуси, подобни на представените примери, други факти може да обосноват различно решение от компетентния орган. Ето защо, примерите по никакъв начин не трябва да се тълкуват като задължителни правила, които законодателите на държавите-членки или контролните органи са длъжни да вземат предвид. В практическото прилагане и правоприлагане, трябва да бъдат взети под внимание специфичните обстоятелства, контекста на ситуацията, както и изискванията на законодателството.

В документа за основа е прието действащото европейско законодателство към момента, на съставяне на настоящия документ. Приложение 1 представлява справка за датата на приемане на всички цитирани правни актове, източника от Официалния вестник (OJ) на ЕС и линк към съответните препратки в уебсайта на EurLex. Моля забележете, че е възможно правните актове да са били изменени или отменени от тогава. Съответната информация може да бъде намерена в препратките към актовете в EurLex в раздел „Връзки между документите”; консолидираните версии на актовете могат да бъдат намерени на http://eur-lex.europa.eu/RECH_consolidated.do

Съдът на Европейския съюз в документа навсякъде е наричан СЕС, дори и ако решението е било постановено преди промяната на официалното му наименование. Приложение 2 съдържа справка за датата, номера на делото и линк към съответната препратка в уебсайта на EurLex. Допълнителна информация по делата може да бъде намерена на официалния уебсайт на СЕС http://curia.europa.eu/

Този документ се отнася до редица решения на СЕС, свързани с предишни директиви относно отпадъците 75/442/ЕИО или 2006/12/ЕО, когато въздействието на цитираните решения, все още може да бъде приложимо.


Съдържание


Приложение 1: Цитирани правни документи 64

Приложение 2: Цитирана съдебна практика на СЕС 67




Определения

    1. Определение за отпадъци

      1. Предмет и предистория

Определението за отпадъци е една от ключовите концепции на РДО (вж. Съображение 8 от РДО). То определя кои материали попадат в обхвата на Директивата. Понятието за отпадъци в РДО оказва значително влияние върху подхода на ЕС към управлението на отпадъците. Например, единствено трансграничното придвижване на отпадъци, както е определено в РДО попада под строгите процедурни изисквания на европейския Регламент (ЕО) № 1013/2006 относно превоза на отпадъци.1 Тя също има роля в определяне на обхвата и прилагането на други инструменти на ЕС, които пряко засягат управлението на отпадъците, напр. Директивата относно депонирането на отпадъци (1999/31/EО) и Директивата относно промишлените емисии (2010/75/EC).

Освен това, определението за "отпадък" в РДО е от решаващо значение, тъй като редица правни документи в други области на законодателството в областта на околната среда се отнасят към него. Например, според Член 2, параграф 2, от Регламента относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), REACH не се прилага спрямо отпадъците по смисъла на РДО.2 Така отпадъците по смисъла на определението на РДО изрично и нарочно са изключени от изискванията на REACH.



      1. Какво е определението за отпадъци в РДО и какво се е променило?

Член 3 на РДО определя отпадък като „всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи”.

  • Термините „вещество” и „предмет” не следва да се разбират от гледна точка на европейското законодателство в сферата на химикалите, а като самостоятелни термини на законодателството в сферата на отпадъците, които следва да се разбират в широк смисъл, всяко вещество или предмет е или не е отпадък.3 Самото определение за отпадък не е променено в сравнение с предишната РДО (Директива 2006/12/ЕО). На СЕС се е налагало да изяснява и да тълкува понятието отпадък на няколко пъти, като взема предвид определението за отпадък по предходните директиви. Законодателят е подсилил концепцията за отпадъка в две ключови области, включващи концепця за страничен продукт (виж глава 1.2 по-долу) и критерий за край на отпадъка (виж глава 1.3 по-долу)

И двете концепции „страничен продукт” и „край на отпадъка” въвеждат разлика между отпадък и не-отпадък.

        1. Ключовият термин “освобождавам”

Ключовият термин в определението за отпадък е „освобождавам”, използван в три различни варианта („всяко вещество или предмет (1) от който притежателят се освобождава или (2) възнамерява да се освободи или (3) е длъжен да се освободи”), без да се дава определение или обяснение за точното им значение.

Първият вариант описва действие или дейност на притежателя на веществото или предмета, вторият описва намерението на притежателя, а третият описва правно задължения (вж. примерите по-долу). Тези три варианта не винаги могат да бъдат разграничени лесно. Що се касае до втория вариант (възнамерява да се освободи), моля обърнете внимание, че СЕС е признал, че намерението на притежателя следва да се извежда от неговите/нейните действия с оглед на целите на РДО и имайки предвид факторите, изтъкнати от Съда. и поради това е обективен тест.

В редица ежедневни ситуации е лесно да определим действията и дейностите на притежателя като една от трите алтернативи на „да се освободи” и по този начин да определим едно вещество или предмет като отпадък. Например, ние се освобождаваме от нещо, изхвърлено в коша за отпадъци и така го приемаме за отпадък. От друга страна в редица случаи и при множество обстоятелства съществува неяснота.

СЕС е признал необходимостта от гъвкавост при възприемането на индивидуален подход към всеки един случай, както и необходимостта за отчитане на всички свързани специфични фактически обстоятелства. Освен това, Съдът поддържа, че с оглед на преследваните от РДО цели, определението за отпадъци не може да се тълкува ограничително.4



СЕС е предложил следните пояснения по отношение на понятието за освобождаване, без претенции за изчерпателност:

  • Освобождаването се отнася както за оползотворяване, така и за обезвреждане. Следва да се отбележи, че това не означава, че всяко вещество, което е подложено на процедура на оползотворяване/обезвреждане, както е изброено в Приложенията към РДО е отпадък сам по себе си, а може да се разглежда като доказателство за това, че е отпадък5;

  • Освобождаването може да включва положителна, неутрална или отрицателна търговска стойност. Не се прави разлика на база на това дали веществото/ предмета може да се търгува на пазара или не6;

  • Освобождаването може да бъде умишлено/нарочно от страна на притежателя или неумишлено/неволно/случайно7 или дори може да настъпи със или без знанието на притежателя8;

  • Мястото на съхранение на материала не оказва влияние върху това дали той е отпадък или не9

Трябва да се отбележи, че нито един фактор или показател не е с решаващо значение. Винаги е необходимо да се разглеждат всички обстоятелства. Следователно нито един от примерите дадени в следващите параграфи не може да се взима като прецедент при разглеждане на реални случаи, тъй като обстоятелствата при тези случаи може да са довели до други резултати.

        1. Практически примери за трите варианта на „освобождаване”

Освобождаване

  • Изхвърлен в кошче за боклук предмет.

  • Компания прехвърля материали в събирач на отпадъци.

Намерение да се освободи

  • В програмата за извеждане от експлоатация в случай на бъдещо прекратяване на дейността, една компания посочва, че ще изпрати за подходящо обезвреждане или оползотворяване всички запаси на суровини, които не могат да бъдат върнати.

  • Притежател на дялан камък, изостанал след изваждането му от каменоломната, който е съхраняван за неопределен период от време в очакване да влезе в употреба, възнамерява да се освободи от него”.10

Задължение да се освободи

  • Всяко масло, съдържащо ПХБ над 50 ppm трябва да бъде обезвредено в съответствие с изискването на Директива 96/59/EО за обезвреждането на ПХБ/ПХТ и следователно се счита за отпадък;

  • Запаси от пестициди, които са забранени за употреба, трябва да бъдат обезвредени и следователно да се управляват като отпадъци.

      1. Следва ли петролните разливи в моретата да се считат за отпадък?

Въпросът дали петролните разливи в моретата следва да се считат за отпадък бе повдигнат по повод на вредите, причинени от големия петролен разлив на територията на Commune de Mesquer (Brittany) след потъването на танкера „Ерика” на 12 декември 1999 г. Този въпрос отново стана актуален за ЕС в контекста на инцидента по време на петролни сондажи в Мексиканския залив през април 2010 г11. След този инцидент, Комисията реши да преразгледа доколко съществуващото законодателство е приложимо в подобни случаи и да проучи как може да се приложи законодателството в областта на отпадъците.

Таблица 1: Трябва ли нефтени разливи в морската вода да се считат за отпадъци?

Петролни разливи, като тези в Бретан или в Мексиканския залив, се считат за отпадъци съгласно законодателството на ЕС в областта на отпадъците.

С решението си C-188/07 от 24 юни 2008 г. (Commune de Mesquer)12 СЕС постановява, че случайно изпуснатите въглеводороди в резултат на корабокрушения, смесени с вода и утайки и носещи се по протежение на бреговата ивица на Държава-членка до тяхното достигане до бреговата ивица представляват отпадък по смисъла на РДО, когато те не могат да се използват или търгуват на пазара без предварителна обработка.

Тълкувайки това решение става ясно, че случайно изпуснатите в морето въглеводороди, когато те не могат да се използват или търгуват на пазара без предварителна обработка, следва да се считат за отпадък. Това се отнася и до петролни разливи от сондажи. Следователно, тяхната по-нататъшна обработка, съхранение или преработка следва да е съгласно законодателството относно отпадъците. В допълнение, охарактеризирането на нефтените разливи в морето като "отпадъци" може да има преки последици за отговорността на фирмите, ангажирани в дейности с петрол и за степента на тяхната отговорност, както е описано по-долу.





Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница