Настаняване в приемно семейство, като мярка за закрила на детето нормативна уредба

Детето се настанява в приемно семейство по смисъла на чл. 31 от Закона за закрила на детето с цел осигуряване отглеждането и възпитанието му в семейна среда (§ 1, т. 2 ДР ЗЗДе). Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗЗДе настаняването под приемна грижа е една от предвидените мерки за закрила на децата и алтернатива на институционалното отглеждане. То се осъществява по съдебен ред, а до произнасянето на съда със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящ адрес на детето се извършва временно настаняване по административен ред след сключване на договор с приемното семейство.

По предложение на министъра на труда и социалната политика Министерският съвет с НУРКПУПСНДТ урежда условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства, както и настаняването на деца в тях, израз на основните принципи, на които закрилата на детето се основава - отглеждане на детето в семейна среда, осигуряване по най-добър начин на интересите на детето (чл. 3, т. 2 и 3 ЗЗДе).

Съобразно чл. 2 НУРКПУПСНДТ приемна грижа е отглеждане и възпитание в семейна среда на дете, което е настанено по реда на Закона за закрила на детето в семейство на съпрузи или при отделно лице въз основа на договор. Стандартите за предоставяне на социалната услуга приемна грижа са определени в чл. 18-29 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца, а критериите, по които се оценява съответствието на приемната грижа с тези стандарти са посочени в приложение № 2 към чл. 29 НКССУД.

I. Компетентен орган

Настаняването на дете извън семейството се осъществява от съда. По аргумент от чл. 26, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 ЗЗДе компетентен е районният съд по седалището на дирекция "Социално подпомагане", извършила временното настаняване.

Временното настаняване се извършва по административен ред от дирекцията "Социално подпомагане" по настоящ адрес на детето (§ 1, т. 10 ДР ЗЗДе).

II. Деца, които могат да бъдат настанени извън семейството

Основанията за настаняване на дете извън семейството - в семейство на роднини или близки, в специализирана институция, както и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство - са посочени в чл. 25 ЗЗДе, а именно дете:

1. чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или родителските им права са ограничени;

2. чиито родители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето;

3. чиито родители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат;

4. което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.

III. Вид на настаняването

Определящи критерии за вида на настаняването в приемно семейство са:

- потребностите на детето;

- целта на настаняването; и

- плана за действие за детето.

Съгласно нормата на чл. 3 НУРКПУПСНДТ настаняването в приемни семейства може да бъде:

1. краткосрочно - до 6 месеца, предприето с цел подкрепа на биологичното семейство и връщане на детето в него;

2. средносрочно - от 6 месеца до 1 година, предприето със същата цел;

3. дългосрочно - над 1 година, предприето за деца, чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права, с ограничени родителски права или чиито родители трайно не полагат грижи за тях и не е възможно връщане в биологичното семейство;

4. спешно настаняване се предприема с цел запазване на живота и здравето на детето при спазване на условията на чл. 25 ЗЗДе.

IV. Нормативно установени изисквания

Детето може да бъде настанено в семейство, утвърдено със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" и вписано във водения от нея регистър. Настаняването се извършва след сключване на договор с приемното семейство, с който се определят срокът за настаняването, финансирането, правата и задълженията по договора във връзка с отглеждането и възпитанието на детето (чл. 26, ал. 3 ЗЗДе). Съобразно чл. 18, ал. 1 НУРКПУПСНДТ с договора се уреждат и въпросите, свързани с:

1. подходящи жилищни условия;

2. лично пространство за детето;

3. подходяща храна и режим на хранене;

4. личните нужди на детето;

5. условия за емоционално развитие;

6. грижи за здравето и образованието;

7. срещи с роднини, близки, приятели или значими за детето хора;

8. сътрудничество с дирекция "Социално подпомагане";

9. други важни за детето или приемното семейство обстоятелства.

Директорът на дирекция "Социално подпомагане" определя социален работник от отдел "3акрила на детето" за работа с детето, което може да бъде настанено в приемно семейство - чл. 8, ал. 5 НУРКПУПСНДТ.

V. Вътрешен ход на процедурата

Закрила на детето се предоставя след постъпване на сигнал за дете в риск или за нарушаване правата на дете (писмено, устно или чрез активно набиране на информация от социалните работници) в отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" - чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето. Писмено постъпилият сигнал се завежда в дневник за регистриране, а устно постъпилият сигнал се описва във формуляр и се въвежда в дневника. Анонимни сигнали не се разглеждат, освен в случаите, отнасящи се до насилие над дете или по преценка на директора на дирекция "Социално подпомагане" - чл. 10, ал. 5 ППЗЗДе.

Прави се оценка на случая. От отдел "Закрила на детето" се изготвя план за действие. Следващ етап е изборът на подходящо приемно семейство от регистъра. Той се прави от директора на дирекция "Социално подпомагане" след мотивирано предложение на социалните работници - работещия с детето и извършилия преди това оценката на приемното семейство за включване в регистъра по чл. 21, ал. 1, т. 6, б. "ж" ЗЗДе (чл. 16, ал. НУРКПУПСНДТ). Провежда се среща за представяне на детето с всички партньори, освен когато настаняването на детето в приемно семейство е спешно.

Започва процес на опознаване между приемното семейство и детето, който включва срещи между тях, посещение на детето в жилището на приемното семейство, както и предоставянето на информация от социалния работник на приемното семейство за:

1. нуждите и навиците на детето;

2. особеностите в поведението и развитието на детето;

3. здравословното състояние на детето и неговия личен лекар;

4. биологичното семейство на детето;

5. друга, която би подпомогнала приемното семейство в грижите за детето.

Изграждането на емоционална връзка и процеса на опознаване обикновено продължава от 4 до 6 седмици, като може да бъде по-кратък или да отпадне в случаи на краткосрочно или спешно настаняване на детето.

След като се изградят близки отношения на детето с приемното семейство то временно се настанява със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" след сключен договор с приемното семейство. Детето се настанява, а на приемното семейство социалният работник, работещ с детето предоставя плана за действие и всяка информация, необходима за отглеждането на детето (чл. 18, ал. 2 НУРКПУПСНДТ).

Тъй като съобразно чл. 26 ЗЗДе настаняването извън семейството се осъществява от съда, дирекция "Социално подпомагане", прокурорът или родителят отправя молба до съответния районен съд, с която се инициира съдебно производство. Тя, съгласно чл. 28, ал. 2 ЗЗДе, се разглежда незабавно в открито заседание с участието на органите или лицата, подали молбата и с участието на детето.

Съдът се произнася в 1-месечен срок с решение, което се обявява на страните и се изпълнява незабавно.

Социалният работник, работещ с детето го посещава в приемното семейство най-малко 2 пъти през първия месец и веднъж през всеки следващ месец, като му се осигурява възможност за осъществяване на лични контакти с детето.

Административните актове, с които се произнася директорът на дирекция "Социално подпомагане" се издават и обжалват съобразно Закона за административното производство.

Решението, с което съдът определя мерките за закрила на детето подлежи на обжалване пред окръжния съд в 7-дневен срок от постановяването му - чл. 28, ал. 4 ЗЗДе. Решението на окръжния съд е окончателно.

I. Права и задължения на приемните родители

По време на престоя в семейството приемните родители поемат отговорността за опазване на живота и здравето на детето и за неговото възпитание.

Приемните родители имат право да изразят мнение преди постановяване на решение, което се отнася до промяна на мярката за закрила на детето, съгласно чл. 34 ЗЗДе, но те не могат да вземат решения, засягащи бъдещето на детето или да променят решения, които са били съгласувани с човека, носещ родителската отговорност. Те не са носители на родителски права и задължения, както и между тях и детето не възникват правните отношения на осиновяването.

Приемното семейство е длъжно да уведомява дирекция "Социално подпомагане" за всяка промяна в обстоятелствата, които засягат детето, а именно:

1. обстоятелствата по чл. 32 ЗЗДе;

2. обстоятелствата по чл. 6, т. 2-4 НУРКПУПСНДТ;

3. промяна на настоящия адрес;

4. сключване на брак от приемния родител;

5. развод на приемните родители;

6. други важни обстоятелства.

II. Финансова подкрепа

За деца, настанени за отглеждане в приемно семейство се предоставят средства за отглеждането и възпитанието им - храна, облекло, разходи за отопление, транспортни разходи, джобни пари, телефонни разговори, училищни разходи и др. според потребностите на детето, въз основа на сключения договор по чл. 27, ал. 3 ЗЗДе - чл. 50, ал. 1 ППЗЗДе. За получаване на тези средства приемното семейство подава молба-декларация и прилага документи към нея, предвидени в чл. 52, ал. 2 ППЗЗДе (Виж Отпускане на социални помощи по Закона за закрила на детето).

III. Данъчно облекчение

Приемният родител, в случаите на дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство и който отговаря на законовите изисквания, ползва данъчно облекчение за дете и приспада от годишната си данъчна основа сума в размер, определен от чл. 29а, ал. 1 от Закона за облагане доходите на физическите лица.

IV. Прекратяване на настаняването

Основанията за прекратяване на настаняването на детето в приемно семейство, като мярка за закрила на детето са посочени в чл. 29 ЗЗДе:

1. при разваляне на договора;

2. с изтичане на срока;

3. при взаимно съгласие на страните по договора;

4. с осиновяването на детето;

5. с навършването на пълнолетие от детето;

6. с отпадане на основанията, с оглед на които мярката за закрила е предприета;

7. при смърт на съпрузите или на лицето от приемното семейство;

8. при промяна на мярката за закрила.

Прекратяване на настаняването могат да искат:

1. приемното семейство;

2. дирекция "Социално подпомагане";

3. родителите на детето; или

4. прокурорът.

Прекратяване на настаняването може да се извърши временно от дирекция "Социално подпомагане" до произнасянето на съда - чл. 30, ал. 2 ЗЗДе.

Районният съд се произнася по искането с решение, което се изпълнява по административен ред.

Решението се обжалва пред окръжния съд. Обжалването не спира изпълнението. Решението на окръжния съд е окончателно.

Примерни образци, документи и формуляри

Дневник за регистрация на писмено постъпил сигнал до отдел "Закрила на детето"

Формуляр за приемане на устен сигнал до отдел "Закрила на детето"

Оценка на случая

План за действие за дете в риск, изготвен от отдел "Закрила на детето"

Молба от дирекция "Социално подпомагане" за настаняване на дете извън семейството до съда

Молба-декларация за отпускане на еднократна/месечна помощ за превенция на изоставянето и реинтеграция на детето за отглеждането му при близки и роднини или в приемно семейство

ОТПУСКАНЕ НА МЕСЕЧНА СОЦИАЛНА ПОМОЩ

Нормативна уредба

Закон за социално подпомагане (ЗСП)

Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП)

Юридическа характеристика

Целта на настоящата процедура е да укаже реда и условията, при които лицата и семействата, имащи право на месечна социална помощ, могат да кандидатстват за такава и да я получават.

По смисъла на чл. 11, ал. 1 от Закона за социалното подпомагане месечните социалните помощи са средства в пари и/или натура, които допълват или заместват собствените доходи до основни жизнени потребности на подпомаганите лица и семейства. Социални помощи се получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и помощ от задължените по закон да ги издържат лица (чл. 11, ал. 2 ЗСП).

Осъществяване на процедурата

I. Условия за отпускане на месечна помощ

Съгласно чл. 9, ал. 1 ППЗСП право на месечна социална помощ имат лица и семейства (по смисъла на § 1, т. 2 ППЗСП), чийто доход (по смисъла на § 1, т. 9 ППЗСП) за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход (ДМД).

Основа за определяне на ДМД е гарантираният минимален доход (ГМД) (§ 1, т. 9 ЗСП), чийто размер се определя от Министерския съвет съобразно основните жизнени потребности на едно лице и финансовите възможности на бюджета (чл. 9, ал. 2 ППЗСП).

Диференцираният минимален доход се определя, както следва:

1. за лица над 75 години, живеещи сами - 165 на сто от ГМД;

2. за лица над 65 години, живеещи сами - 140 на сто от ГМД;

3. за лица над 65 години - 100 на сто от ГМД;

4. за лице, съжителстващо с друго лице (лица) или семейство, и за всеки от съвместно живеещите съпрузи - 66 на сто от ГМД;

5. за лице до 65 години, живеещо само - 73 на сто от ГМД;

6. за лице с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто - 100 на сто от ГМД;

7. за лице с трайно намалена работоспособност 70 и над 70 на сто - 125 на сто от ГМД;

8. за дете от 0- до 16-годишна възраст, а ако учи - до придобиване на средно или професионално образование, но не повече от 20 години - 75 на сто от ГМД, а ако е от 7- до 16-годишна възраст и не учи - 37 на сто от ГМД;

9. за дете-сирак; за дете, настанено в семейство на близки и роднини или в приемно семейство по чл. 26 от Закона за закрила на детето; за дете с трайно увреждане - 100 на сто от ГМД;

10. за родител, отглеждащ сам дете/деца:

- до 3-годишна възраст - 120 на сто от ГМД;

- до 16-годишна възраст, а ако учи - до придобиване на средно или професионално образование, но не повече от 20 години - 100 на сто от ГМД;

11. за бременни жени 45 дни преди раждане и за родител, отглеждащ дете до 3-годишна възраст - 100 на сто от ГМД (чл. 9, ал. 3 ППЗСП).

При наличие на повече от едно основание се прилага по-високият размер (чл. 9, ал. 4 ППЗСП).

Размерът на месечната помощ се определя като разликата между ДМД или сумата от диференцираните минимални доходи и доходите на лицата или семействата от предходния месец (чл. 9, ал. 5 ППЗСП).

За отпускане на месечна социална помощ лицата или семействата трябва да отговарят и на допълнителните условия, посочени в чл. 10, ал. 1 ППЗСП:

1. обитаваното от тях собствено жилище да е единствено и да не е по-голямо от:

- за едно лице - едностайно;

- за двучленно и тричленно семейство - двустайно;

- за четиричленно семейство - тристайно;

- за петчленно и по-голямо семейство - четиристайно;

- за всяко съжителстващо лице - по една стая.

Забележка: изискването не важи за обитателите на собствено жилище, когато е единствено и в което живее лице с трайно намалена работоспособност 50 на сто или над 50 на сто или тежко болен член на семейството, както и когато жилището не е източник на допълнителни доходи, поради невъзможност за отдаване под наем, лошо техническо състояние, здравни, хигиенни, социални или други причини (чл. 10, ал. 2 ППЗСП);

2. да не са регистрирани като еднолични търговци и да не са собственици на капитала на търговско дружество;

3. да нямат вземания, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност за отделното лице или за всеки един член от семейството надхвърля 500 лева, с изключение на боновете или акциите от масовата приватизация;

4. да не притежават движима или недвижима собственост, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството;

5. да нямат сключен договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и/или гледане; това изискване не се прилага в случаите, когато поелите задължения за издръжка и/или гледане са учащи се, безработни, в нетрудоспособна възраст или хора с увреждания;

6. да не са прехвърляли жилищен или вилен имот и/или идеална част от тях срещу заплащане през последните 5 години;

7. да не са прехвърляли чрез договор за дарение собствеността върху жилищен или вилен имот и/или идеална част от тях през последните 5 години;

8. безработните лица в трудоспособна възраст да са регистрирани в дирекциите "Бюро по труда" най-малко 6 месеца преди подаване на молбата за социална помощ и да не са отказвали предлаганата им работа и включването им в курсове за квалификация или преквалификация, предлагани им от дирекциите "Бюро по труда".

Забележки: 1) Такава регистрация не се изисква за лицата посочени в чл. 10, ал. 3 ППЗСП;

2) 6-месечният срок не важи за лицата по чл. 10, ал. 4 ППЗСП.

Нямат право да получават месечна социална помощ лицата по чл. 11 ППЗСП.

II. Необходими документи

За отпускане на месечна социална помощ се подава от пълнолетно лице МОЛБА-ДЕКЛАРАЦИЯ ПО ОБРАЗЕЦ (Приложение № 1 към ППЗСП) до дирекция "Социално подпомагане". При подаване на молбата е необходимо да се представи лична карта или паспорт (чл. 26, ал. 1 ППЗСП). Молбата за социална помощ се подава еднократно в рамките на една календарна година (чл. 26, ал. 3 ППЗСП).

Към молбата се прилагат документите, посочени в чл. 26, ал. 4 ППЗСП:

1. документи за доходите от:

- трудови правоотношения и/или приравнени на тях правоотношения;

- извършване на услуги с личен труд;

- дейности в областта на селското, горското и водното стопанство;

- стипендии;

2. медицинско удостоверение, протокол на ЛКК, експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК.

При необходимост дирекциите "Социално подпомагане" могат да изискват и други документи (чл. 26, ал. 5 ППЗСП).

III. Вътрешен ход на процедурата

В 20-дневен срок от получаване на молба-декларацията социален работник извършва социална анкета и изготвя СОЦИАЛЕН ДОКЛАД по образец съгласно Приложение № 2 към ППЗСП (чл. 27, ал. 1 ППЗСП).

При извършване на социалната анкета се вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка (чл. 27, ал. 2 ППЗСП).

Въз основа на резултатите от социалната анкета в доклада социалният работник прави предложение за отказване или отпускане на помощта, като във втория случай определя нейния вид и размер (чл. 27, ал. 3 ППЗСП).

В 7-дневен срок от представянето на социалния доклад директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице се произнася със ЗАПОВЕД съгласно Приложение № 3 към ППЗСП (чл. 28, ал. 1 ППЗСП).

Отказът за отпускане на социална помощ задължително се мотивира (чл. 13, ал. 3 ЗСП).

Заповедта се за отпускане или за отказ на социална помощ се съобщава писмено на лицето, подало молбата, в 7-дневен срок от нейното издаване (чл. 13, ал. 4 ЗСП и чл. 28, ал. 2 ППЗСП).

Заповедта може да се обжалва пред директора на регионалната дирекция "Социално подпомагане" по реда на Административнопроцесуалния кодекс (чл. 13, ал. 5 ЗСП).

Дирекция "Социално подпомагане" ежемесечно изготвя списък на лицата и семействата, придобили право на месечна социална помощ, който се обявява на видно място в сградата на дирекция "Социално подпомагане" (чл. 30 ППЗСП).

Резултат от процедурата

Месечните помощи се отпускат от 1-во число на месеца на подаване на молбата и се изплащат най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска помощта, в рамките на бюджетната година, с изключение на помощите за декември, които се изплащат най-късно до 31 януари следващата година (чл. 31 ППЗСП).

При промяна на условията, при които е получена помощта, подпомаганите лица са длъжни в срок до 1 месец от настъпване на промяната да уведомят писмено съответната дирекция "Социално подпомагане" (чл. 15 ЗСП).

Месечните помощи се прекратяват със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице от 1-во число на месеца, следващ месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им (чл. 32, ал. 1 ППЗСП).

Месечните помощи се изменят, спират и възобновяват със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице (чл. 32, ал. 2 ППЗСП).

Примерни образци, документи и формуляри

Молба-декларация за отпускане на социална помощ

Социален доклад

Заповед за отпускане или за отказ на социална помощ

ОТПУСКАНЕ НА ЕДНОКРАТНА СОЦИАЛНА ПОМОЩ

Нормативна уредба

Закон за социалното подпомагане (ЗСП)

Правилник за прилагане на Закона за социалното подпомагане (ППЗСП)

Юридическа характеристика

Целта на настоящата процедура е да укаже реда и условията, при които лицата и семействата, имащи право на еднократна социална помощ, могат да кандидатстват за такава и да я получават.

Съгласно чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане еднократна социална помощ може да се отпуска веднъж в годината за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата (по смисъла на § 1, т. 2 ППЗСП).

Осъществяване на процедурата

I. Право и условия за отпускане на еднократна социална помощ

Право на еднократна социална помощ имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица по постоянен адрес на територията на съответната община (чл. 8 ППЗСП), които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по закон да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности (чл. 2, ал. 3 ЗСП).

Право да получат социална помощ имат и чужденците с разрешение за постоянно пребиваване в Република България и чужденците, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, както и лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна (чл. 2, ал. 4 ЗСП).

За получаване на еднократна социална помощ не е необходимо лицата и семействата да отговарят на допълнителните изисквания на чл. 10 и 11 ППЗСП.

II. Необходими документи

За отпускане на еднократна социална помощ се подава от пълнолетно лице МОЛБА-ДЕКЛАРАЦИЯ ПО ОБРАЗЕЦ (Приложение № 1 към ППЗСП) до дирекция "Социално подпомагане". При подаване на молбата е необходимо да се представи лична карта или паспорт (чл. 26, ал. 1 ППЗСП). Молбата за социална помощ се подава еднократно в рамките на една календарна година (чл. 26, ал. 3 ППЗСП).

Към молбата се прилагат документите, посочени в чл. 26, ал. 4 ППЗСП:

1. документи за доходите от:

- трудови правоотношения и/или приравнени на тях правоотношения;

- извършване на услуги с личен труд;

- дейности в областта на селското, горското и водното стопанство;

- стипендии.

2. медицинско удостоверение, протокол на ЛКК, експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК.

При необходимост дирекциите "Социално подпомагане" могат да изискват и други документи (чл. 26, ал. 5 ППЗСП).

III. Вътрешен ход на процедурата

В 20-дневен срок от получаване на молба-декларацията социален работник извършва социална анкета и изготвя СОЦИАЛЕН ДОКЛАД по образец съгласно Приложение № 2 към ППЗСП (чл. 27, ал. 1 ППЗСП).

При извършване на социалната анкета се вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка (чл. 27, ал. 2 ППЗСП).

Въз основа на резултатите от социалната анкета в доклада социалният работник прави предложение за отказване или отпускане на помощта, като във втория случай определя нейния вид и размер (чл. 27, ал. 3 ППЗСП).

В 7-дневен срок от представянето на социалния доклад директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице се произнася със ЗАПОВЕД съгласно Приложение № 3 към чл. 28, ал. 1 ППЗСП.

Отказът за отпускане на социална помощ задължително се мотивира (чл. 13, ал. 3 ЗСП).

Заповедта за отпускане или за отказ на социална помощ се съобщава писмено на лицето, подало молбата, в 7-дневен срок от нейното издаване (чл. 13, ал. 4 ЗСП и чл. 28, ал. 2 ППЗСП).

Заповедта може да се обжалва пред директора на регионалната дирекция "Социално подпомагане" по реда на Административнопроцесуалния кодекс (чл. 13, ал. 5 ЗСП).