Настъплението на пазарната икономика и първите стъпки на теоретичната икономическа мисъл- меркантилизъм. Представители



Дата16.10.2018
Размер241.9 Kb.
#89354
КОЛЕЖ ПО ИКОНОМИКА И АДМИНИСТРАЦИЯ

гр.ПЛОВДИВ

Р Е Ф Е Р А Т

ПО

ИКОНОМИЧЕСКИ ТЕОРИИ

На тема:


Настъплението на пазарната икономика и първите стъпки на теоретичната икономическа мисъл- меркантилизъм. Представители.

Меркантилизмът е икономическа теория, смятана за форма на икономическия национализъм , появила се в края на 15 и началото на 16 век в Италия, но истинското си изражение намира в политиката на Англия, след като измества Нидерландия от външнотърговския и монопол и колониите, които владее.

Меркантилизмът е първата икономическа школа, която се изгражда в епохата на първоначалното натрупване на капитала. Под това се разбира натрупване, увеличаване на капитала по неикономически път, колониален грабеж, пиратство, строга политика на протекционизъм и т.н. Появата на меркантилизма отразява процеси на разлагане на натуралната икономика и извеждане в челни позиции на търговския капитал, като наименованието произхожда от латинската дума „mercury”- развивам търговия. Меркантилизмът е икономическа теория, която изповядва икономически национализъм.

Съществуват ранен и развит меркантилизъм.

През ранния меркантилизъм се налага т.нар. монетаризъм, или система на паричния баланс. В нея се застъпва намесата на държавата в икономическия живот и активното регулиране на паричното обръщение. Монетаристите искат забрана върху износа на пари, злато и сребро, изказват се за трупане на съкровища в страната, ограничаване на вноса на стоки от чужбина, пледират за установяване на високи вносни мита. Като цяло монетарната концепция се ориентира към административно решаване на икономическите проблеми. Монетаризмът дава твърде примитивно решение на въпросите, разглеждайки като централна задача натрупването на пари и съкровища, а не капитала в обръщението и производството.

През развития меркантилизъм, който обхваща периода 16, и особено 17 век, се застъпва неограничено развитие на вътрешната търговия и разширяване на експорта, теорията за „паричния баланс” е заменена с теорията за „търговския баланс”. Той допуска в големи мащаби вноса на чуждестранни стоки и ограничава натрупването на съкровища, препоръчва поощрението на манифактурната промишленост и особено на експортните отрасли. Тази концепция формулира знаменития принцип: “Повече да се продава, по-малко да се купува”. Лозунгът за активен търговски баланс се поставя на дневен ред в “Теорията за активен търговски баланс” (Томас Мън). Развитият меркантилизъм също възлага повече надежди на външно търговската експанзия.

Теорията за търговския баланс намира по-зряло и приемливо за буржоазията решение, но е съчетана с непоследователност- от една страна тя провъзгласява свободата на парично обръщение и експорта на стоки и пари, а от друга се застъпва за протекционализъм, допуска монополни компании, одобрява колониализма и намесата на държавата в икономическия живот.

Формирането на меркантилизма като течение на икономическата мисъл е свързано с обективни крупни събития между които са:



  • Великите географски открития, изиграли огромна роля за развитието на световната търговия и разширили обхвата на стоково-паричните отношения за ускоряване увеличението на стоково-търговския капитал;

  • освобождаване на обществото от църковна зависимост; възникват нови факти, обяснението на които не може да стане чрез позоваване на догмите на религиозните доктрини.

На тази основа се отхвърлят редица фундаментални догми на църковната доктрина- откритията на астрономията опровергават догмата, че Земята е център на Слънчевата система, развитието на механиката и физиката играят голяма роля за преодоляване на църковната догматика, като постиженията на тези науки предопределят нещо ново за критерии на истина, в разбирането на икономиката се приемат реалните обективни факти, процеси и явления, а не догмите на Библията.

Предпоставка за развитието на меркантилизма е и създаването на централизирана държава. С него се променя и географската характеристика на пазара. Създават се условия за единен пазар. За издръжката на армията са необходими парични средства, а те могат да се гарантират само ако държавата създаде условия за развитие на търговския капитал на вътрешния и външен пазар. Така в този период обективно се съчетават държавата, кралската власт и търговският капитал.

Меркантилизмът, представен в обща характеристика, се третира едновременно като теория и като икономическа политика. Мнозинството меркантилисти го приемат за теория за обогатяване на нациите чрез натрупване на благородни метали (пари). Като икономическа политика идеите му се поставят в услуга на централната власт.

Предметът на научно познание на меркантилистите е сферата на обръщението на парите, тъй като функционирането й се свързва с ролята й на избор за приложение на парите. В тази връзка е конструиран и метода на изследването. За меркантилизма е характерен описателният метод, наблюдение на явленията в сферата на обръщението на паричните средства чрез анализ и опити да се дефинират емпирични закономерности. Заслугата на меркантилистите е, че поставят реалните факти в търговията за критерий на икономическото познание и с това допринасят за освобождаване на икономическата мисъл от влиянието на религиозната доктрина. Основните идеи на меркантилизма се отнасят до:



  • Идеята за богатството е, че то се състои от пари или злато и сребро;

  • Източник на богатството е сферата на стоко-обръщението, защото в нея стоките се превръщат в пари. Печели този, който купува по-евтино и продава по-скъпо;

  • Не всяка сфера на търговията е източник на богатство. Вътрешната търговия само го преразпределя между хората, не носи ново в страната. Източникът е външната търговия, следователно трябва да се изнася повече и да се внася по-малко. Придобитите пари увеличават богатството на страната.

  • Държавата трябва да е активен фактор в икономиката;

Идеите на меркантилизма придобиват относително развитие в западноевропейските държави, сред които се открояват Англия и Франция.

Меркантилизмът възниква в края на ХV и в началото на ХVІ век в италианските републики и във Франция. Господства до края на ХVІІ век в напредналите капиталистически страни начело с Англия и Франция.

Теоретиците на меркантилизма считат, че обръщението на пари е основната сфера на стопанството, като производството е предпоставката за него – което става база за развитие на капиталистическата икономика.

Меркантилистите виждат във външната търговия източник на печалба. По този начин, ограничавайки анализа си в сферата на обращението на парите, те не са могли да изследват най – важните икономически категории. Икономическата политика на меркантилизма обаче играе прогресивна роля в периода на зараждането на капитализма. Тя спомага за развитието на производствените сили и за победата на капитализма над феодализма.

Меркантилистите отстояват идеята, че богатството на обществото се увеличава тогава, когато се внасят повече пари от чужбина. Тази тяхна основна идея е изградена върху следните съображения:

– чрез активния търговски баланс се осигурява голям паричен фонд, който е основният източник на развитието на националното производство.

– активният търговски баланс гарантира косвено пласиране в чужбина на излишните в страната стоки.

– тази политика означава на практика непрестанен растеж на паричния капитал в обществото.

Теорията и практиката на меркантилизма се базира върху два взаимно свързани принципа:

-абсолютизиране на ролята на златото като незаменима форма за богатството и мощта на държавата и

-признаването на антагонистичните интереси на националните държави - факт, който разкрива агресивния характер на ранния национализъм.
Меркантилизмът провъзгласява и редица други принципи, които имат значение за практиката. Неговите вдъхновители пропагандират откриването в страната на повече извори за парична печалба. Те застъпват становището да има повече население и повече работа за трудещите се.
Едни от най-популярните представители на меркантилистките идеи в Англия са Уилям Стафорд /ранен/ и Томас Мън /късен/, във Франция - Антоан Монкретиен и Жан-Батист Колбер, в Италия - Антонио Сера и Гаспари Скаруфи.

Ранният меркантилизъм в Англия се свързва с името на Уилям Стафорд (1554 - 1612) . Трудът, в който той излага вижданията си е съчинението „Критическо изложение на някои жалби на нашите съотечественици” (1581 ). Съчинението е написано под формата на диалог, в който участват представители на различни социални класи: рицар, търговец, богослов, фермер. Чрез думите на блогослова Станфорд изразява своето недоволство от това, че чуждестранните търговци изнасят пари от Англия за нарастващото потребление на предмети за разкош и от това, че се изнасят суровини и после след преработката им се връщат в страната на много високи цени.

Според него чуждестранните стоки трябва да се избягват дори когато са по-евтини. Негова основна максима е „ винаги повече да се продава”. Той разглежда и въпроса за фалшификацията на парите като смята, че тя води първо- до поскъпване на живота, и второ- до отлив на благородни метали от страната. С твърдението си, че истински са само парите от благородни метали, той се явява един от първите представители на металическата теория на парите. Подържа тезата за много строго регламентиране на търговията, като е защитник на насърчаването на националните манифактури.

Представител на късния меркантилизъм в Англия е Томас Мън (1571-1641). Произхожда от търговско семейство и самия той е крупен търговец. Директор е на Ост-индийската компания. Основни негови произведения са : „Разсъждения за търговията на Англия с Ост-Индия” и ” Богатството на Англия във външната търговия или балансът на външната търговия като регулатор на богатството”.

Богатството за него е съвкупноста от материална блага в страната. В зависимост от произхода им ги разделя на естествени ресурси и натрупани продукти на труда. Но в крайна сметка смята, че истинско богатство са парите. Обявява се против монетарната система, според него трябва да се отмени забраната за износ на пари. Парите трябва да са в непрекъснато движение, изнесените пари не са безвъзвратно изгубени за страната, защото внесените чрез тях стоки могат пак да се изнесат и да се продадат по- скъпо, което ще доведе до вливането на повече пари в страната. Критикува практиката да се фалшифицират парите и се държи на запазването истинската ценност на монетите, стабилността на ценноста на монетите е важно условие за успеха на външно-търговската предприемаческа дейност. Издига идеята за активен външно-търговски баланс, като смята че външната търговия е основен източник на богатство. За да се достигне до активен външно-търговски баланс всяка страна трябва да:
- произвежда колкото е възможно повече свои стоки, било то естествени или изкуствени.
- произвежда и изнася стоки, които се търсят от съседите.
- транспортира стоките със свои кораби.
- покровителства занаятите и промишлеността.
- поддържа ниски износни мита.
- осигури безмитен износ за стоките, произведени с вносни суровини.
- ограничава вноса на чужди стоки чрез високи вносни мита.
- се бори с разточителството
- стимулира търговията с отдалечени страни, защото е много изгодна.
- подпомага транзитната търговия.

Той предлага Англия да се превърне в склад за стоки, внасяни от вън, което ще увеличи корабоплаването с търговска цел и количеството пари в страната при износа на стоки.

Джеймс Стюарт (1712-1781) - „рационалния изразител на меркантилизма”. Аристократ, привърженик на смъкнатите от власт Стюарти го прави особено популярен (използван, но не цитиран!).

Той се застъпва за меркантилизма в условията, когато вече е формулирана трудовата теория за стойността! В 1767 г. Стюарт издава „Изследване за принципите на политическата икономия” - в което (самобитно) „пръв обобщава в система икономическите знания на меркантилистите” и дори набелязва процеса на отделяне на абстрактните категории на политическата икономия от тяхното веществено съдържание... Това е закъснял теоретик на меркантилизма, но и негов блестящ систематизатор, който вече търси опора в производството.

Най-голямата му заслуга е, че различава специфично-обществения характер на труда, въплътен в разменна стойност и реалния труд, създаващ потребителна стойност. Има ясна представа, че „положителната печалба” идва не от обращението (продажба над стойността), а от производството..., въпреки че е непоследователен и стига до идеята, че богатството на отделните капиталисти нараства в резултат на т.нар. „относителна печалба”, т.е. разликата между стойността и цената...

Значителен теоретик на френския меркантилизъм е Антоан дьо Монкретиен. Той е роден през 1575 год. в семейството на аптекар. Получава добро за времето си образование, публикува доста произведения, сред които и известния му труд “История на Нормандия”. За него може да се каже, че е авантюрист, прагматик и учен. Бил е поет, дуелист, изгнаник, приближен до краля, ръководител на въстанието на френските протестанти. На 30 годишна възраст е принуден да емигрира в Англия поради участие в дуел, завършил със смъртта на противника му. Изгнанието му в островната държава не е останало безплодно, защото будният му дух не е останал безучастен към провежданата икономическа политика там. Силно впечатлен от икономическата политика на Англия, Монкретиен се заема да изучава икономическите възгледи и взаимоотношения в сферата на търговията и занаятите. В годините на феодални, религиозни и граждански войни, между протестанти и католици, доста френски хугеноти са принудени да емигрират в Англия. Голяма част от тях са майстори занаятчии, с които Монкретиен се среща. Мисълта, че от техният труд и майсторство печели Англия, а не родната им Франция, кара Монкретиен да се завърне като убеден привърженик на идеята за необходимостта от развитието на родната промишленост и търговия. В подкрепа на своите убеждения той основава железарска работилница и започва оживена търговия с изделията. През 1615 година излиза неговото голямо произведение “ Трактат по политическа икономия, посветен на моя господар- краля и неговата майка- кралицата”. Той пръв въвежда термина “политическа икономия”. В резултат на добре приетото икономическо съчинение от господстващата класа, Монкретиен е назначен за икономически съветник в двора на крал Людовик ХІІІ при регентството на кардинал Ришельо. През 1617 год. е назначен за градоначалник на град Шатильон на Лоара и получава дворянска титла. Неговите възгледи са недооценени от кралската власт, тъй като те са по-близко до протестантството. Става решителен привърженик и защитник на протестантството. Дълги години след неговата смърт името му е било обругавано и изпада в забвение. Едва през ХХ век се признава неговият принос в световната икономическа наука.

“Трактат по политическа икономия, посветен на моя господар краля и неговата майка кралицата” е един от първите трудове във Франция, а и в цяла Европа, третиращ сложните и актуални проблеми за времето си в областта на икономиката.

Монкретиен е горещ защитник на третото съсловие, като апелира към кралската власт за всестранно покровителство и големи грижи за стабилизирането на френските промишленици и търговци. Това е типично разбиране на ранната буржоазия, опираща се на централизираната кралска власт. Според него третото съсловие- търговците, са най-пренебрегваното, а в действителност- най-значителното. С оглед запазването и развитието на родното производство, той настоява за облагане с високи мита на чуждестранните стоки. В своята теза Монкретиен обстойно разглежда петте различни области на икономиката – земеделие, индустрия, търговия, корабоплаване и държавностопанска политика.

Считайки търговците за най- важното съсловие, той изразява истинско съчувствие към селячеството и същевременно е убеден, че създателите на богатствата на нацията са занаятчиите и промишлениците. Според него “Щастието на хората се заключава в богатството, а богатството – в труда”. Развитието на промишлеността в една страна е главна предпоставка за създаването на нейното богатство. Основна задача на всяко френско правителство е да съдейства за непрекъснатото обогатяване на държавата.

Монкретиен пише: “Добрите и славни занаятчии са изключително полезни за страната си и аз се осмелявам да кажа, че те са необходими и трябва да се ползват с уважение”, “Философите казват, че целта е причина на всички причини- и търговията е нещо като главната цел на различните занаяти.” Той се застъпва енергично за печалба на търговеца, дължаща се на риска и опасностите, качествата за предприемчивост и способност да организират търговските процеси. Печалбата, според Монкретиен, се получава в обръщението, то е по-доходоносно отколкото производството, което е само предпоставка, но не и източник на богатство. Богатството на страната е пари, т.е. злато, което е по-могъщо от желязото и е “нерв на войната”. Най-надеждният източник да се сдобие търговецът с пари е външната търговия. Според него, във външната търговия, като основен източник на богатство, трябва да преобладава износът на занаятчийски и промишлени стоки. Не приема охолния живот, особено ако е свързан с потреблението на стоки от чуждестранните търговци, тъй като това било свързано с износа на благородни метали от страната. Ето защо той е против чуждестранните търговци, които със своите печалби ограбват, намаляват богатството на страната.

Според него, стопанството на страната трябва да бъде обект на държавно управление. По този начин ще се даде възможност за по-цялостно регулиране и контролиране на икономическите процеси.

Като представител на меркантилизма, Монкретиен е един от създателите на принципите в меркантилистичната теория, които свежда до две основни положения. В икономическата политика на страната, той се застъпва за всеобхватен износ на стоки и внос на благородни метали, в теорията – търсене на икономическите закономерности в обръщението.

Основните принципи на френската държавна стопанска политика Антоан дьо Монкретиен разглежда като:

- повече износ, отколкото внос на стоки ;

- свобода на търговията вътре в страната;

- полагане на усилия за надмощие при провеждането на колониалната политика.

В своите проекти за развитието на френската промишленост, той винаги взема под внимание особеностите на икономиката на Франция и не пренася механично английския модел за развитие на френска почва. Поради изостаналостта на Франция в търговско и промишлено отношение в сравнение с Англия, Монкретиен не винаги е последвателен на меркантилизма. В неговите възгледи в полза на дребното производство и натуралното стопанство се прокрадват чужди елементи на меркантилизма.

Той отдава голямо значение на така нареченото от него “естествено богатство”- хляба, солта, виното и др., отколкото на богатството в злато и сребро в една страна- “ Не изобилието от злато и сребро, не количеството от бисери и елмази правят дадена страна богата, а наличието на предмети, необходими за живота и за облекло. У когото ги има повече, у него е по-голямо благосъстоянието. Наистина, ние станахме по-богати със злато и сребро, отколкото нашите бащи, но не и по-охолни и щастливи “.

Според него френската държава трябва да се погрижи за изпадналия в бедствено положение френски селянин. С оглед да предотврати революционните събития в страната, той смята, че трябва да се осигури най-необходимото на френския работник – хляба.

На Монкретиен като меркантилист – монетарист не са му чужди социалните проблеми в страната и той е заинтересован от тяхното мирно разрешаване.

Въвеждайки термина “политическа икономия”, той едва ли е съзнавал, че дава името на една нова наука.

Монкретиен е добре образован за времето си човек. Познаването на гръцки и латински език му дава възможност да използва идеите на античните мислители.. Националното стопанство той обозначава с термините “икономия” и “икономика” на великите мислители Ксенофонт и Аристотел, като пред термина “икономия” поставя термина “политическа”. В резултат на това политическата икономия се разглежда като наука за управление на държавното стопанство в продължение на сто и петдесет години.

Монкретиен препоръчва на Людовик ХІІІ да създаде занаятчийски училища, нови манифактури по западен образец, закон за опазване на естествените богатства на страната; да съдейства за подобряването на качествата на френските стоки с оглед за тяхната по-голяма конкурентоспособност на международния пазар; да отстрани от пазарите чуждестранните стоки. Далеч от стремежа да създаде “система от икономически възгледи” в своя труд той преследва преди всичко практически цели, а именно: да обоснове едни или други стопански мероприятия, методи и политики, които да допринесат за стабилизирането на френската икономика.
Жан-Батист Колбер е френски политик, финансов министър на Луи XIVот 1665 до смъртта си. Той е сред първите, въвели активна държавна намеса в икономиката чрез митническата си политика и изграждането на държавни промишлени предприятия, някои от които съществуват и до днес. Колбер е смятан за основоположник на широко отричаната днес икономическа теория на меркантилизма, наричан понякога на негово име колбертизъм.

Колбер вярвал, че добрият баланс в търговията е пътят към богатството. Неговата политика, известна като колбертизъм, е насочена в точно тази насока. Той основава Камарата на търговията, пренасочва капиталите за внос и износ, създва предпазна система от мита и данъци, които не позволяват на чужденците свободно да търгуват из френските колонии. Колбер не се интересувал от вътрешната търговия, защото както той самият казвал, тя не правела нищо за държавната хазна. Френските фермери и малките манифактури били оставени в задушаващата прегръдка на средновековните занаяти и търговски гилдии.

Невероятно бързо развиващата се данъчна система се затвърждавала. Освободени от таксите били само духовенството и дворянството. Колбер знаел, че Франция има нужда от добра външна търговска мрежа. Той възстановява неплатения труд, изискван преди от феодалните владетели, а сега и от държавата. Така селяните били принудени да работят извънредно за поддържане на инфраструктурата. Колбертизмът създал парадокс - една прогресираща външна политика, а вътрешната - в огромен застой.

През епохата на Просвещението постепенно се отивало към банкрут на редица съсловия, а недоволството нараствало все по- широко. Появил се въпросът за реформа. Отговорът бил Нео-колбертизма.

Нео-колбертистите вярвали, че като цяло политиката на Колбер е правилна, просто трябва да се подаде ръка на вътрешната търговия, като се премахнат всички остатъци от Средновековието.

Напрежението, създадено от парадокса на Колбер, е една от основните причини за Френската революция от 1789.

Жан Батист Колбер е роден на 29.08.1619 г. в град Реймс. Семейството му се занимава с търговска дейност, от която натрупва значително състояние. През 1640 г. е назначен като служител във военното министерство благодарение на високопоставения в кралската йерархия свой братовчед Жан Поатийе.

След смъртта на кардинал Ришельо през 1642 г., Жан Батист Колбер е назначен от военния министър Мишел дьо Тейер за заместник – министър във военото министерство. През 1648 г. сключва брак с Мари Шарон, дъщеря на съветник в кралската администрация. По – късно през 1649 г. е назначен за държавен съветник, а през 1653 г. става личен адютант на кардинал Мазарини, който му помага да заеме доходоносни длъжности в йерархията на кралската администрация. През 1656 г., натрупал вече значително състояние, той успява да закупи титлата барон на Сеньоле.

Препоръчан на Луи ХІV като способен администратор, той отдава силите си в служба на Краля Слънце, който бил наричан така, заради думите си: “Държавата – това съм аз!”. Кралят и близките на него държавни дейци разделяли имуществото на населението на страната на три части: едната част, казвали те, се намира в ковчежето на краля, другата – в касите на държавната хазна, третата, най – малката част, кралят милостиво я оставя в кесиите на своите поданици.

Някои от осемте деца на Колбер са заемали високи длъжности в обществото. Първородният му син маркиз дьо Сеньоле е бил държавен секретар на флота и постига големи успехи в морското дело. Вторият му син е бил архиепископ на Руан, а четвъртият - министър на строителството.

През 1664 г. Колбер заема длъжността интендант на държавното строителство и манифактурите. Една година по – късно става генерален контрольор на финансите на Франция, а четири години по – късно поема и длъжността министър на флота, с което съсредоточава в ръцете си цялата власт на Франция. През този период състоянието на финансите в страната не е добро, държавната хазна е празна, а общата сума на дефицита е 155 млн. ливри.

Колбер иска индустриални реформи съобразно с принципите на протекционистичната система. Успява чрез едикта от 1673г. да постави цялата промишленост във Франция (в занаятчийски и манифактурни форми) под строга регламентация на държавата по отношение на организацията и техническия начин на производство.

Той успява да модернизира публичната администрация в страната, погубена след това от лошото управление на следващите крале на Франция. Знаменитият държавен деец умира на 06.09.1683 г. на 64 – годишна възраст в Париж.

Възгледите на Жан Батист Колбер са най – добре очертани от нормативните актове и документи, с които като финансов министър управлява Франция, публикувани в седем тома.

В неговата икономическа политика могат да се очертаят следните основни принципи:

- управление на държавата, изградено на основата на силна централизация на администрацията;

- ограничаване на вноса на готови стоки за употреба, като се разрешава вносът само на суровини и благородни метали;

- увеличаване износа на промишлени и селскостопански изделия;

- извършване на реформа в държавните финанси с цел увеличаване на приходите в хазната;

- създаване на кралски промишлени манифактури, произвеждащи предмети за лукса и въоръжаването;

- колониална експанзия и разширяване на морската търговия;

- инфраструктурна или регионална реформа с оглед подобряване на съществуващото данъчно облагане;

В своята практика като политик Колбер изработва и редица икономически правила за възхода на народното стопанство. Например той сам се грижи за основаването на общообразователни училища, университети, научни академии и обръща особено внимание върху развитието на професионално – техническите училища и музеи. За да има по – близък контакт със стопанските съсловия, той дори става организатор на специален стопански съвет от търговци и промишленици. Основната задача на този съвет е да дава съвети за развоя на търговията и промишлеността в страната.

Освен с икономическите проблеми, Колбер се занимава активно и с културната и образователната политика в страната, защото е убеден, че грижата за образованието и културата ще съдейства за възхода на страната. За него е важно професионалното образование, което свързва с производството в кралските манифактури. Много от културните итституции в страната са създадени по негово време като например Академията за надписи и художествена литература (1663), Академия на науките (1666), Парижката обсерватория (1667), Кралската академия за музика (1671) и Кралска академия за архитектура (1672).

Управлението на Жан Батист Колбер съдейства за изграждането на една по – модерна и интегрирана Франция независимо от непрекъснатите войни на Луи ХІV, които много често подкопавали и разрушавали постигнатите икономически резултати. Меркантилистичната политика на Колбер допринася за развитието на стоково паричните отношения в страната.

Жан Батист Колбер е представител на развития меркантилизъм.

По времето на Луи ХІV, целият дворцов церемониал бил насочен към укрепяване авторитета на краля, към обожествяване на неговата личност. Позлатяването, яркостта на цветовете, масивната пищност на мебелите – всичко служело на една цел: възвеличаване на кралската власт. Грабежите, мошеничеството и дребните кражби били обикновено явление във всички дворци на кралското семейство и придворната аристокрация.

Но колкото и да изразходвал дворът, основните средства на държавата поглъщали войните. От 54 години самостоятелно управление на Луи ХІV, 33 години преминали във войни. Последните успешни икономически мероприятия от ХVІІ век във Франция били нововъведенията, свързани с дейността на генералния контрольор на търговията, промишлеността и финансите Колбер – така наречения колбертизъм.

Колбертизмът бил не само икономическа политика в тесния смисъл на думата, но и колониална политика, насочена към създаване на флот и укрепване на международните отношения. Тя предвиждала да се осуетят претенциите на Хабсбургите за световно и европейско господство, да се увеличат армията и флотът на Франция, да се завладеят и усвоят колонии. Но първостепенна задача било укрепването на икономическото могъщество на Франция. Считайки, че икономическата мощ на страната се основава на запаса от злато, който тя притежава, Колбер изисквал да се увеличава износът на стоки и се ограничава вносът. За да се увеличи износа, той взел мерки за развитие на промишлеността и търговията.

Жан Батист Колбер се застъпва за покровителството на индустриалното развитие на Франция. Той поставя цялата промишленост в занаятчийски и манифактурни форми под строгия режим на държавната регламентация в организацията и в техническия начин на производство. Въз основа ва това в страната процъфтява промишлеността, която е свързана с лукса на висшите класи и с външната търговия – за килими, фини покривки, сервизни стъклени предмети, дантели, копринени изделия и парфюмерийна индустрия.

За извозване на изделията в други страни били разширени и преустроени пристанищата на Брест и Тулон. Колбер е един от основателите на френската колониална империя. Съдействал е също за организиране на едри търговски компании като Остиндийската и Уестиндийската и особено се стремял да развие широка външна търговия. Той провеждал политика на заселване на Канада и Уестиндийските острови.Там били заселвани главно каторжници и бездомници. Колониите стрували скъпо на Франция. Изминало повече от столетие, преди заселването да даде осезателни резултати.

През време на дейността на Колбер във финансите на страната бил въведен известен ред, но войните изисквали все повече и повече средства. В резултат на войните числеността на населението на страната рязко се намалила.

Основната цел, която Колбер си поставя, е да увеличи държавните приходи в страната, а това спроред него може да стане чрез въвеждането на строг ред в държавните финанси и най – вече в данъчното облагане. Заслугата на Колбер се състои в това, че премахва привилегиите на аристокрацията и духовенството, а именно неплащането от тяхна страна на данък, събиран от местната администрация. Той намалява общата сума на плащаните данъци, но с жестоки закони преследва длъжностните лица, извършващи злоупотреби при събирането им.

За премахване на злоупотребите в страната, незаконните печалби и лихварството и всичко това да става по законен ред, той създава Съдебно – сметната палата през 1661 г. Според Колбер вътрешните мита, които съществуват в страната, са сериозна пречка за развитието на вътрешната търговия и затова през 1664 г. той премахва вътрешните митници между северните и южните райони на Франция.

Всичките законодателни действия на Ж. Б. Колбер са насочени към увеличаване могъществото и величието на Франция и намаляване на силно изразената през този период търговска хегемония на Холандия. Според него могъществото на една държава се определя от количеството пари, които притежава, а те могат да се получат само чрез външната търговия.

Жан Батист Колбер е бил привърженик на теорията за противоречивите интереси, според която една държава може да спечели само за сметка на друга, тъй като капацитетът на международните пазари е постоянна величина, която си оспорват и винаги ще си оспорват развитите индустриални страни. Той представя търговията като една ожесточена и постоянна международна война между участващите в нея. Според него победата ще бъде винаги на тази държава, която има добре развита и модерна морска търговия.

В Италия меркантилизмът е представен от трима учени:

Гаспар Скаруфи (1519-1584) предлага да се свика конференция в 1582 г. начело с императора и папата, за да се обсъдят въпросите за организацията на паричното обращение в меж-дународен мащаб. Предлага да се признаят за парични метали- златото, и среброто, като се приравнят така: 1 към 12 в полза на златото!

Антонио Ceppa (XVI-XVII в.) в 1614 г. публикува „Кратък трактат за причините, които могат да доведат до изобилие на злато в страна, която няма рудници”. Богатството според него зависи: от плодородието на почвата; от географското, положение на страната; от промишлеността, която произвежда за износ. Именно промишлеността е по-изгодна за натрупване на богатство.

Антонио Джановези (1712-1769), ръководител на катедра в Неаполитанския университет, той публикува своите „лекции”, в които излага подробно теорията на търговския баланс: богатството идва не от парите, а от правилно организираната търговия, при посредничеството на парите, като не се допуска внос или износ, който би отслабил местната промишленост.

Меркантилизмът в Германия е известен в науката като камерализъм. При германския меркантилизъм няма разлика между представителите на ранен или късен меркантилизъм, тъй като Германия и Австрия са изостанали и политически разпокъсани през 16 – 17 век., те доразвиват идеите на досегашните теории за меркантилизма, като се опитват да примирят новите форми на буржоазно- градско стопанство с остатъците от феодалните отношения.

Техният принос в теорията на меркантилизма е идеята за популационализма, като предлагат два начина за увеличаване на населението:

- поощряване на раждаемостта;

- отваряне на границите на Германия, като така всеки може да се засели на нейна територия.

Представители на немския меркантилизъм са Йохан Бехер (1625- 1682), Филип Вилхелм Фон Хьоринг (1640- 1714) и Йохан Хаинрих Юстий (1717- 1771).
Йохан Бехер е най- влиятелният теоретик на австрийските камералисти. Той смята, че трябва да се увеличи населението в селските райони, като това да доведе и до нарастване на производството на селскостопанска продукция и суровини за промишлеността. Съсредоточава вниманието си и върху проблемите на манифактурното производство в градовете, като смята, че суровините трябва да се обработват до готова продукция и след това да се изнасят. Той е в основата на създаването на Търговски съвет във Виена, който не довежда до очакваните резултати, поради корупция и липса на държавна подкрепа.

Организира производството на коприна, като в него участват чуждестранни майстори, които обучават занаятчиите от текстилната гилдия за изготвянето на готова продукция. Създава и текстилна фабрика в град Линц, която става една от най- големите в Европа.

Поради военните действия с Турция, идеите му за голям външен износ и широк прием на чужди майстори и квалифицирани работници, не срещат одобрение.
Филип Вилхелм фон Хьоринг е австрийски държавен служител, който формулира принципите за развитие на националната икономика, а именно обработка на възможно най- много земя, обработка в държавата на всички суровини до краен продукт, висок прираст на населението, натрупване в страната на злато и сребро и забрана на износа им, максимално използване на местни селскостопански и промишлени стоки, за разплащане при внос да не се използват злато и сребро, а местни стоки, внос на суровини, които да се обработват на място, максимално да се увеличи износа на стоки от страната, както и да се забрани вноса на стоки, които могат да бъда и са произвеждани на в държавата.
Йохан Хаинр771)

Меркантилизъм в Русия се заражда на фона на процъфтяващ феодализъм и зараждане на капиталистически форми на производство. Появилите се първи големи манифактури през първата половина на 17 век използват крепостен , а не наемен труд.


Иван Посошков (1652-1726) е представител на руските меркантилисти, особено приближен на цар Петър І. Основният му труд е „Книга за бедността и богатството”.

В него, по подобие на Колбер, той се застъпва за покровителството на търговията, но само на тази търговия, която е организирана и регламентирана в търговски организации наречени гилдии. Отстоява идеята за силен етатизъм (одържавяване). Застъпва се за натрупване на богатства, но богатства за народа, а не богатства за хазната. Препоръчва построяването на заводи и предприятия с държавни средства, а след това и даването им в ръцете на частни лица за стопанисване. Препоръчва на руските селяни през зимата да се занимават с някакъв занаят. По подобие на Томъс Мън забранява износа на суровини от Русия само готови стоки. Препоръчва в Русия да се използва номиналистичната теория за парите, а не стоково- металистическата теория, тоест, според него царят на Русия може да заповядва покупателната сила на парите независимо от металното им съдържание. Застъпва се за намаляване на крепосничеството, но и неговото премахване, както и за намаляването на неграмотността.


Юрий Нащокин (1707- 1766) е представител на развития меркантилизъм. Негов основен труд е „Допълнение към исторически актове” , където посочва схеми как да бъде разположена тъговията на един град, за да бъде тя високо ефективна.
Юрий Крижами (1617- 1683) е друг представител на руския меркантилизъм, в чието основно произведение „Политика” развива идеите да се дават пари, без да се взима лихва, за развитието на промишлеността и морската търговия, както и въвеждане на техника в земеделието, което да бъде обвързано с търговията.
Като заключение може да се каже, че меркантилизмът /от латински „mercury”- „развивам търговия”/ е икономическа теория, възникнала в края на 15 и началото на 16 век в Италия, но заради разпокъсаността и намира реалното си приложение в Англия и Франция.

Тя проповядва икономически национализъм, свързан с това, износът да надвишава вносът /ранен/, или, като цяло, годишният баланс на държавата да бъде положителен, богатството се създава от труда, но намира реална стойност в злато и сребро, конкуренцията трябва да бъде избегната за сметка на монопола на националните търговци, както на вътрешния, така и на външния пазар.

Меркантилизмът счита парите /благородните метали/ за абсолютна форма на богатство, което се придобива чрез външната търговия, а вътрешната само преразпределя това богатство, отдавайки приоритет на националната промишленост и тезата, че „печалбата за едни е за сметка на загубата на други”.

Използвана литература:


1.”Класически и съвременни икономически теории” автор проф. Тончо Трендафилов

2.”Критическо изложение на някои жалби на нашите съотечественици” (1581 ) автор Уилям Стафорд

3.”Трактат по политическа икономия, посветен на моя господар краля и неговата майка кралицата” автор Антоан дьо Монкретиен.

4. „Разсъждения за търговията на Англия с Ост-Индия” автор Томас Мън



5. http://bg.wikipedia.org/wiki

6. http://www.referati.org
Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница