Натура 2000 стандартен формуляр

ЗА СПЕЦИАЛНИ ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ (СЗЗ)

ЗА ПРОЕКТО - ТЕРИТОРИИ ОТ ЗНАЧЕНИЕ ЗА ОБЩНОСТТА (ПТЗО)

И

ЗА СПЕЦИАЛНИ КОНСЕРВАЦИОННИ ЗОНИ (СКЗ)

J BG0002017 200510 200802

тип А - Защитена зона по Директива за птиците;

Защитена зона по Директива за хабитатите;

тип В - Защитена зона и по двете Директиви;

Защитена зона по Директива за птиците, която се допира до защитена зона по Директива за хабитатите;

тип С - Защитена зона по Директива за хабитатите, която се допира до защитена зона по Директива за птиците;

Защитена зона по Директива за птиците, която съдържа защитена зона по Директива за хабитатите;

тип D - Защитена зона по Директива за хабитатите, която се съдържа в защитена зона по Директива за птиците;

Защитена зона по Директива за птиците, която се съдържа в защитена зона по Директива за хабитатите;

тип E - Защитена зона по Директива за хабитатите, която съдържа защитена зона по Директива за птиците;

Защитена зона по Директива за птиците, която припокрива защитена зона по Директива за хабитатите;

тип F - Защитена зона по Директива за хабитатите, която припокрива защитена зона по Директива за птиците;

тип G -

Комплекс беленски острови

BG0000396 Персина K

Д-р. Николай Петков, Д-р. Петър Янков, Емил Тодоров - Българско дружество за защита на

птиците, България, 1111 София, П.К. № 50, тел. (+359 2) 9715855, факс (+359 2) 9715856,

www.bspb.org; Данните са ревизирани от екип на Българска академия на науките

(http://www.bas.bg).

2. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ОБЕКТА

2.1. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ЦЕНТЪРА НА ОБЕКТА

ГЕОГРАФСКА ДЪЛЖИНА ГЕОГРАФСКА ШИРИНА

E 25 ◦ 40 ' 24 " N 43 ◦ 40 ' 0 "

68 970.30

21 69 23

BG02 Северен Централен

BG023 Велико Търново 2

BG02 Северен Централен

BG021 Плевен 98

ОБЩО: 100

Министерство на Околната Среда и Водите

BG0002017Комплекс беленски острови НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

АЛПИЙСКИ КОНТИНЕНТАЛЕН ЧЕРНОМОРСКИ

3. ЕКОЛОГИЧНА ИНФОРМАЦИЯ

Описание на всички хабитати от Приложение І към Директива 92/43/EEC, които се срещат в обекта.

Код – четирицифрен код, който следва йерархичното представяне на типовете хабитати в Приложение

І към Директива 92/43/EEC.

Пр. – приоритетност на хабитата съгласно Приложение І към Директива 92/43/EEC.

Име – Българско име на хабитати съгласно Приложение І на Закона за биологичното разнообразие.

% Покр. – процентно покритие на хабитате спрямо общата площ на обекта.

Предст. – степен на представителност, предоставя индикация за това, доколко даденият тип хабитат е

“типичен”. Използвана е следната система за класифициране: A - отлична представителност, B - добра

представителност, C - значима представителност, D - незначително наличие.

Отн. площ – относителна площ или площта от обекта, покрита от дадения тип хабитат, отнесена към

общата площ от националната територия, покрита от този тип хабитат. Използваните интервали по

класове са следните: А) 100 >= p >15%; B) 15 >= p > 2%; C) 2 >= p >0

Прир.ст – Степен на опазване на структурата и функциите на дадения тип природен хабитат и

възможности за възстановяване. Този критерий включва три под-критерия:

i) степен на опазване на структурата; ii) степен на опазване на функциите; iii) възможности за

възстановяване. Използвана е следната система за класифициране: A: отлично опазване; B: добро

опазване; C: средно или слабо опазване.

Цялост. Оц. - Цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения тип природен

хабитат. Представлява интегрирано оценяване на предишните критерии, като се взема предвид

различната им тежест за разглеждания хабитат. Използвана е следната система за класифициране:

A: отлична стойност, B: добра стойност, C: значима стойност

Описание на всички видове птици, отнасящи се до Чл. 4.1 и 4.2 от Директива 79/409/EEC и на всички

животински и растителни видове, изброени в Приложение II на Директива 92/43/EEC.

Код – четирицифрен код, който следва йерархичното представяне на видовете.

Латинско Име – наименование на видовете съгласно Приложение ІI към Директива 92/43/EEC и

Директива 79/409/EEC. Българско име - съгласно Закона за биологичното разнообразие и други

източници.

Тъй като редица животински видове и по-специално, много видове птици мигрират, обектът може да

е от значение за различни аспекти от цикъла на живота на тези видове. Използвана е следната

класификация:

Местна попул. – популации от местни видове, могат да бъдат намерени в обекта целогодишно.

Миграц. попул. – миграционна популация от:

Размн. – размножаващи се видове, използват обекта за гнездене и отглеждане на малките.

Зимув. – зимуващи видове, зползват обекта през зимата.

Премин. – преминаващи видове, използват обекта по време на мигриране или за сменяне на

перата/козината извън местата за размножаване.

Числеността на популацията е въведена с точните данни. Когато точният брой е неизвестен, са

посочени границите, в които попада популацията. Чрез индекс е уточнено дали числеността на

популацията е дадена в двойки (р) или индивиди (i). За някои видове със специална размножителна

система, са отчетени отделно мъжките и женските индивиди, съответно с индекс (m) или (f). В

случаите, когато няма никакви цифрови данни е отбелязан размера/плътността на популацията като е

посочено дали видът е типичен (C), рядък (R) или много рядък (V). Когато липсват всякакви данни за

популацията, тя е отбелязана като налична (P).

Попул. – размер и плътност на популацията на вида, който се среща в обекта, съотнесени с

популациите на цялата територия на страната. Този критерий се използва за оценяване на

относителния размер или плътност на популацията в обекта, в сравнение с тези на националната

популация. Използван е следния модел за приблизителна оценка: A) 100% >= p > 15%; B) 15% >= p >

2%; C) 2% >= p > 0%. Във всички случаи, когато дадена популация се среща в обекта в незначителна

степен, тя трябва да бъде посочена в четвърта категория – D) незначителна популация.

Опазв. – степен на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за дадения вид и

възможности за възстановяване. За класифициране на този критерий е използвана “най-добра

експертна преценка”: A) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на

възможностите за възстановяване); B) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от

оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало

състояние и лесно възстановяване); C) средно или слабо опазване (всички други комбинации).

Изол. – степен на изолираност на популацията, намираща се на обекта, съотнесена с естествената

степен за вида. Използвана е следната класификация: A) (почти) изолирана популация; B) не изолирана

популация, но на границата на района на разпространение; C) не изолирана популация в широк

обхват на разпространение.

Цял.Оц. – цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения вид. Използвана е “най-

добра експертна преценка”, съгласно следната класификационна система: A) отлична стойност; B)

добра стойност; C) значима стойност.

A089 Aquila pomarina 2p P D

Малък креслив орел

A007 Podiceps auritus 0-1i C B C C

Ушат гмурец

A193 Sterna hirundo 30i/2- 50i/1- C B C C

Речна рибарка 50i 100i

A180 Larus genei 2i/0-5i C A C C

Дългоклюна чайка

Министерство на Околната Среда и Водите

BG0002017Комплекс беленски острови НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

A131 Министерство на Околната Среда и Водите Himantopus himantopus 1i/0-1i D

Кокилобегач

A095 Falco naumanni 1i D

Белошипа ветрушка

A195 Sterna albifrons 4i/0-8i 35i/0- D

Белочела рибарка 70i

A090 Aquila clanga 0-1i D

Голям креслив орел

A307 Sylvia nisoria 17p/10- D

Ястребогушо коприварче 25p

A094 Pandion haliaetus 1i C B B C

Oрел рибар

A030 Ciconia nigra 1p/1-2p 7i/1-13i C A C C

Черен щъркел

A196 Chlidonias hybridus 40p/20- 100i/50- B A C A

Белобуза рибарка 60p 150i

A197 Chlidonias niger 3i/0-6i 150i/100 D

Черна рибарка -200i

A229 Alcedo atthis 5p/1-8p D

Земеродно рибарче

A236 Dryocopus martius 4p/2-6p C B C C

Черен кълвач

A338 Lanius collurio 55p/10- C A C C

Червеногърба сврачка 99p

A339 Lanius minor 6p/2-10p C A C C

Черночела сврачка

A397 Tadorna ferruginea 1i D

Ръждив aнгъч

A402 Accipiter brevipes 10i D

Късопръст ястреб

A082 Circus cyaneus P D

Полски блатар

A231 Coracias garrulus 13p/3-20p C A C C

Синявица

A022 Ixobrychus minutus 15p/10- C A C C

Mалък воден бик 20p

A032 Plegadis falcinellus 50i A B C A

Блестящ ибис

A081 Circus aeruginosus 2p P D C

Тръстиков блатар

A001 Gavia stellata 1i/0-2i C A C C

Червеногуш гмуркач

A002 Gavia arctica 1i/0-1i C B C C

Черногуш гмуркач

A020 Pelecanus crispus 9-247 i 65i/0- 132i/83- A A B A

Къдроглав пеликан 131i 180i

A023 Nycticorax nycticorax 35p/10- 50i C B C C

Нощна чапла 50p

A024 Ardeola ralloides 29p/0-58p P B B C A

Гривеста чапла

A026 Egretta garzetta 65p/35- 18i/7- C B C C

Малка бяла чапла 80p 29i

A027 Egretta alba 1-4i 10i/5- 14i/3- C B C C

Голяма бяла чапла 15i 25i

A075 Haliaeetus albicilla 2p/1-2p 6i 6i/1-5i B A C A

Белоопашат морски орел

BG0002017Комплекс беленски острови НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

3.2.b. Редовно срещащи се мигриращи птици, които не са включени в Пр. I на Дир. 79/409/EEC

A393 Министерство на Околната Среда и Водите Phalacrocorax pygmeus 43p/0-85p 9i/0-9i 150i/55- B B C B

A080 Circaetus gallicus 10i D

Орел змияр

A029 Ardea purpurea 6p P B B C B

Ръждива чапла

A073 Milvus migrans 1p P C A C C

Черна каня

A072 Pernis apivorus 1p 7i/6-8i D

Осояд

A068 Mergus albellus 20i/0- 10i/6- B A C B

A060 Aythya nyroca 20p/10- B A C A

Белоока потапница 30p

A034 Platalea leucorodia 12p/0-25p 7i/3-12i B B C B

Бяла лопатарка

A031 Ciconia ciconia 6p/5-7p 54i D

Бял щъркел

КОД ИМЕ (на български) Местна Миграционна Популация Оценка

ИМЕ (на латински) Попул. Размн. Зимув. Премин. Попул. Опазв. Изолир. Цял.Оц.

A086 Accipiter nisus P D

Малък ястреб

A182 Larus canus 20i/0- 211i/10- B A C B

Чайка буревестница 100i 400i

A096 Falco tinnunculus 1p/1-2p D

Черношипа ветрушка

A168 Actitis hypoleucos 0-2i D

Късокрил кюкавец

A028 Ardea cinerea 10p 2i/0-3i 4i/1-8i D

Сива чапла

A062 Aythya marila 2i/0-3i D

Планинска потапница

A087 Buteo buteo 1p 1i/0-2i P D

Обикновен мишелов

A136 Charadrius dubius 5p/4-6p 2-3i D

Речен дъждосвирец

A099 Falco subbuteo 4p/3-4p D

Орко

A156 Limosa limosa 0-1i D

A160 Numenius arquata 0-1i D

Голям свирец

A017 Phalacrocorax carbo 225p/15 200i/90- 900i/400 B A B C

Голям корморан 0-300p 2000i -5176i

A141 Pluvialis squatarola 2i D

Сребриста булка

A005 Podiceps cristatus 10p 8i/0-16i D

Голям гмурец

A008 Podiceps nigricollis 2p/0-5p 6i/3-10i C B C C

Черноврат гмурец

A165 Tringa ochropus 2p 8i B B C B

Голям горски водобегач

A162 Tringa totanus 2i/0-4i 1i/0-2i D

Малък червеноног водобегач

BG0002017Комплекс беленски острови НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

3.2.c. БОЗАЙНИЦИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

3.2.d. ЗЕМНОВОДНИ И ВЛЕЧУГИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

A179 Министерство на Околната Среда и Водите Larus ridibundus 50i/28- 30i/0- 400i/256 B A C B

A006 Podiceps grisegena 6p/4-8p C A C C

Червеногуш гмурец

A459 Larus cachinnans 40i/13- 15i/0- 75i/30- D

Жълтокрака чайка 130i 29i 122i

A052 Anas crecca 1p 49i/0- 151i/2- C B C C

Зимно бърне 98i 300i

A004 Tachybaptus ruficollis 10p 5i/0-10i D

Малък гмурец

A143 Calidris canutus 3i/0-6i C B C C

Голям брегобегач

A036 Cygnus olor 1p 9i 2i D

Ням лебед

A041 Anser albifrons <186i 540i/80- C A C C

Голяма белочела гъска 1000i

A043 Anser anser 8p/5-11p 265i/104 A A C A

Сива гъска -428i

A051 Anas strepera 7p 14i C A C C

Сива патица

A053 Anas platyrhynchos 20p 630i 2600i/25 B A C B

Зеленоглава патица 6-3000

A054 Anas acuta 10i/1- B B C B

Шилоопашата патица 20i

A055 Anas querquedula 15p 57i C B C B

Лятно бърне

A123 Gallinula chloropus 7p/4-10p 30i D

Зеленоножка

A142 Vanellus vanellus 8p/1-15p 109i/18- C B C C

Обикновена калугерица 200i

A050 Anas penelope 2i/0-5i 22i/4- B B C B

Фиш 40i

A125 Fulica atra 40p 2i 500i B B C C

A056 Anas clypeata 3p 24i/3- D

Клопач 45i

A249 Riparia riparia 100p C A C C

Брегова лястовица

A230 Merops apiaster 30p D

Обикновен пчелояд

A070 Mergus merganser 11i/0- A A C A

Голям нирец 21i

A067 Bucephala clangula 16i/0- 16i/0- B A C C

Звънарка 32i 32i

A061 Aythya fuligula 1p 77i 60i/14- C B C C

Качулата потапница 80i

A059 Aythya ferina 17p/10- 35i/0- 9i/3-15i D

Кафявоглава потапница 25p 70i

BG0002017Комплекс беленски острови НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

3.2.e. РИБИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

3.2.f. БЕЗГРЪБНАЧНИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

3.2.g. РАСТЕНИЯ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

3.3 Други значими растителни и животински видове

Министерство на Околната Среда и Водите

Описание на всички други значими растителни и животински видове, когато те са свързани с

природозащитата и управлението на обекта.

Такс.група – таксономичната група на съответния вид е отбелязяна съгласно следната номенклатура:

B – птици; M – бозайници; A – земноводни; R – влечуги; F – риби; I – безгръбначни; P – растения.

Име – наименование на видовете.

Местна популация – посочени са данни за типичния максимален размер на популацията, числеността

е описана съгласно обяснтелните бележки в раздел 3.2.

Мотивация – посочена е мотивацията за включването на всеки вид, като са използвани следните

категории: A) Национална Червена книга; B) ендемичен вид; C) международни конвенции (вкл.

Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие); D) други причини.

Такс.група ИМЕ (на български) Местна Популация Мотивация

ИМЕ (на латински)

B Зеленика 5p C

Carduelis chloris

B Зеленогуша овесарка 5p C

Emberiza cirlus

B Червеногръдка 5p C

Erithacus rubecula

B Обикновена чинка 55p C

Fringilla coelebs

B Селска лястовица 5p C

Hirundo rustica

B Южен славей 55p C

Luscinia megarhynchos

B Син синигер 5p C

Parus caeruleus

B Зелен кълвач 1p C

Picus viridis

B Гургулица P C

Streptopelia turtur

B Кос 5p C

Turdus merula

B Поен дрозд 5p C

Turdus philomelos

BG0002017Комплекс беленски острови НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

4. ОПИСАНИЕ НА ОБЕКТА

4.1. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЕКТА

Баланс на Територията по Начин на Трайно Ползване

Баланс на Територията по Вид на Собствеността

Баланс по Вид на Територията

Други Характеристики на Обекта

4.2. КАЧЕСТВО И ЗНАЧИМОСТ

Министерство на Околната Среда и Водите

Класове Земно покритие % Покритие

Скали във вътрешността, сипеи, пясъци, постоянен сняг и ледници 0

Други земи (включително градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти) 2

Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) 24

Тресавища, блата, растителност по крайбрежието на водоемите, мочурища 0

Сухи тревни съобщества, степи 5

Екстензивни зърнени култури (вкл. ротационни култури с периодично оставяне на угар) 28

Широколистни листопадни гори 24

Изкуствени горски монокултури (например насаждения на тополи или екзотични дървета) 17

Общо Покритие 100

Последващият баланс на територията на обекта по начин на трайно ползване, вид на собствеността и

вид на територията са направени съгласно Карта на Възстановената Собственост, по актуална

информация към 06/2005,източник Министерство на Земеделието и Горите.

Мястото включва най-големия наш дунавски остров Белене, с намиращите се на него три сладководни блата, заедно

със заобикалящите ги стари заливни върбови гори, както и съседните острови Милка и Китка (Люта), изцяло

покрити със заливни гори. Разположени са от км 576 до км 560 на река Дунав, североизточно от град Белене, на 18

км западно от град Свищов. Преобладаващо местообитание са естествените заливни гори предимно от върба /Salix

sp./ и бяла топола /Populus alba/, а на остров Милка - от бял бряст /Ulmus laevis/. Формирането им е пряко свързано

с водния режим на реката. Високите води не позволяват пълното развитие на пролетната растителност. Оттеглянето

на водите съвпада с високите летни температури, в резултат на което на острова се развива буйна лятна растителност.

Дървесно-храстовата островна растителност е с по-беден видов състав в сравнение с тази по крайбрежието на Дунав,

като доминират бяла върба /Salix alba/ и полска къпина /Rubus caesius/. Трите блата на остров Белене (Песчина,

Мъртвото и Дюлова бара) са свързани помежду си и чрез канал се оттичат в Дунава. При високи пролетни води през

гардата, когато е отворена, в езерата постъпва прясна вода по канала. В блатата се развиват типични блатни

съобщества - жълта водна роза /Nuphar lutea/, плаващ ръждавец /Potamogeton natans/ в по-дълбоките и щитолистна

какичка /Nymphoides peltata/, жабешка водянка /Hydroharis morsus-ranae/ и дяволски орех /Тrapa natans/ в по-

плитките участъци. Блатата са обрасли в различна степен с тръстика /Phragmites australis/, ежова главичка /Sparganum

ramosum/, жиловлековидна лаваница /Alisma plantago-aquatica/ и др. Типична за блатата тук е формацията от Azola

filiculoides. Част от територията на остров Белене е покрита с ливади. Тревните асоциации са представени от няколко

растителни групировки, които често преминават една в друга, като преобладават обикновеният троскот /Cynodon

dactylon/, микелиевият дихостилис /Scirpus michelianus/ и др. В източните и западните части на островите се

образуват пясъчни коси, обикновено без растителност (Иванов, 1993).

Комплекс Беленски острови предоставя мозайка от важни местообитания за гнездене, хранене и почивка на

водолюбиви птици през цялата година. Той поддържа 141 вида птици, от които 40 са включени в Червената книга на

България (1985). От срещащите се видове 62 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife

International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 5 вида, а като застрашени в Европа

съответно в категория SPEC2 - 15 вида, в SPEC3 - 42 вида. До 1970 г. на остров Белене се е намирала най-голямата

смесена колония от чапли, ибиси, лопатарки и корморани по българското поречие на река Дунав, наброяваща над

7000 гнездящи птици (Иванов, 1985). С построяването на диги по периферията на острова и отводнителна система и

след построяването на язомира Железни Врата в Сърбия колонията постепенно намалява и изчезва. До скоро са

BG0002017Комплекс беленски острови НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

4.3. УЯЗВИМОСТ

4.4. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ОБЕКТА

4.5. ДОКУМЕНТАЦИЯ

гнездили малкият корморан /Phalacrocorax pygmeus/, блестящият ибис /Plegadis falcinellus/ и лопатарката /Platalea Министерство на Околната Среда и Водите

leucorodia/ (Grimmett, Jones, 1989), но в последните години са установени само да използват островните блата за Министерство на Околната Среда и Водите

хранене. Днес комплексът е важно местообитание с международно значение за редица застрашени видове птици, като

белооката потапница /Aythya nyroca/, червената чапла /Ardea purpurea/, белобузата рибарка /Chlidonias hybridus/ и

морския орел /Haliaeetus albicilla/. Блатата се явяват едно от малкото гнездови находища на червеновратия гмурец

/Podiceps grisegena/ в България. Макар и в малка численост, на острова гнезди и ливадният дърдавец /Crex crex/. По

време на миграция тук се среща и водното шаварче /Acrocephalus paludicola/. През зимата, по време на миграция и

през гнездовия период островният комплекс е място където редовно се струпват за хранене и почивка значителни

количества къдроглави пеликани /Pelecanus crispus/, малки корморани /Phalacrocorax pygmeus/ и големи корморани

/Phalacrocorax carbo/.

Комплекс Беленски острови е много чувствителен към дейности свързани спресушаване, тъй като в значителна степен

зависи от заливанията, които поддържат блатата, крайречните гори и различните дървесни асоциации. Днес

теритоирята на остров Белене се отводнява за поддържане на ливадите и обработваемите земи, както и за целите на

горскостопанските дейности. През отделни години блатата напълно пресъхват. Процесите и видовете, зависещи от

временното наводняване и наличието на риба на остров Персина са изчезнали. Уникалните гори са частично

унищожени в резултат на сечите и залесяването с неприсъщи видове. Западната част на остров Персина е населена,

заради затвора разположен там. Необходими са спешни мерки по възстановяването на естествения воден баланс на

острова. През последните години започна осъществяването на проект в тази посока, но все още не са одобрени

параметрите на възстановителните дейности. Корабоплаването по река Дунав оказва влияние върху качеството на

водите в реката. Удълбочаването на дъното на Дунава в тази част на реката (транспортен коридор №1), планирано от

Правителството с помощта на фондове на Европейския съюз, ще причини допълнително нарушаване на водния

режим и по-нататъшно влошаване на местообитанията в Беленския островен комплекс. Планираното от

Правителството изграждане на АЕЦ Белене ще доведе до значително изменение на характеристиките и параметрите на

водите в този участък на Дунав, което от своя страна ще предизвика промяна във видовия състав и хранителната

база за повечето от водолюбивите птици.

Сухоземната теритоия на Комплекс Беленски острови е част от Природен парк Персина, обявен през 2000 г. В

комплекса има два резервата – островите “Милка” и “Китка”, обявени съответно през 1956 и 1981 г. за опазване на

уникални крайречни заливни гори. Поддържаният резерват “Персина Изток” с буферната зона, както и защитената

местност “Персина Изток” са обявени през 1981 г. за опазване на представителни влажни зони, с характерни

местообитания и гнездови находища на рибарки, патици и гъски. През 1998 г. остров Персина е обявен за КОРИНЕ

място, поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни,

включително птици. Цялата територия на Комплекс Беленски острови е обявена през 2003 г. за Влажна зона с

международно значение съгласно Рамсарската Конвенция. През 1989 г. територията е обявена от BirdLife International

за Орнитологично важно място. Предложената защитена зона граничи с потенциална Специално защитена зона в

Румъния.

дружество за защита на птиците;Ботев, Б., Ц. Пешев, (ред.). 1985. Червена книга на Република България. Т.2:

Животни. София. БАН;Инструкция за оценка на защитени зони по чл. 7 ал.3 във връзка с чл.6 ал.1 т. 3 и 4 от

Закона за биологичното разнообразие, включващи местообитания на видове птици;Костадинова, И. (съст.) 1997.

Орнитологично важни места в България. БДЗП, Природозащитна поредица. Книга 1, БДЗП, София, 176 с.;

Костадинова, И., С. Дерелиев, 2001. Среднозимно преброяване на водолюбивите птици в България за периода 1997-

2001. Природозащитна поредица на БДЗП №3. БДЗП. София.;Костадинова, И., М. Михайлов, (съст.) 2002.

Наръчник за НАТУРА 2000 в България. БДЗП, Природозащитна поредица. Книга 5. БДЗП, София, 80с.;

Костадинова, И. 2005. Прилагане на критериите С за опрадаляне на Орнитологично важни места от значение за

Европейския съюз в България. Предварително прилагане и анализ на празнотите. В: Съвременно състояние на

биологичното състояние в България – проблеми и перспективи. Българска биоплатформа, София 533-548.;МОСВ,

2005. Архив на защитените територии в България. База данни (непубл.);Петков, Н. 1997a. Качулата потапница

(Aythya fuligula). – За птиците, 2 (есен/зима), 13.;Петков, Н. 1997b. Съвременно състояние на белооката потапница

(Aythya nyroca) в България. Дипломна работа, Биологически Факултет при СУ “Св. Кл. Охридски”, София, 104 с.;

Петров, Ц. 1997b. Белият щъркел (Ciconia ciconia) в България. Природозащитна поредица, Книга 2, БДЗП,

Пловдив.;Петров, Ц., П.Янков, Т. Мичев, Б. Милчев, Л. Профиров. 1991. Разпространение, численост и мерки за

опазване на черния щъркел, Ciconia nigra (L.) в България. – Изв. муз. Ю. България, Т. 17, 25-32.;Шурулинков,

П., Р. Цонев, Б. Николов, Г. Стоянов, Л. Асенов. 2005. Птиците на Средна Дунавска равнина. София, 120 с.;

Янков, П. 2002.(ред.). Световно застрашени видове птици в България. Национални планове за действие за

опазването им. Част 1. БДЗП-МОСВ, Природозащитна поредица, Кн. 4, София: 204-219.;BirdLife International.

2000. Threatened birds of the world. Barcelona and Cambridge, UK: Lynx Edicions and BirdLife International, 695pp.;

Birdlife International. 2004. Birds in Europe: Population estimates, trends and conservation status. Cambridge, UK:

Birdlife International (Birdlife Conservation Series No. 12).;BirdLife International. 2005. World Bird Database –

Important Birds Areas.Bulgaria. Cambridge. (unpublished);Grimmet, R. F. A., R. T. A. Jones. 1989. Important Bird

Areas in Europe. Cambridge, U.K.: ICBP (ICBP Technical Publication No9);Heath, M.F. and Evans, M.I., eds. 2000.

BG0002017Комплекс беленски острови НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

5. ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ НА ОБЕКТА

5.1. ВРЪЗКА НА ОБЕКТА СЪС ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ на национално и международно ниво

5.2. ВРЪЗКА НА ОБЕКТА С КОРИНЕ БИОТОПИ ОБЕКТИ

6. ВЪЗДЕЙСТВИЯ И ДЕЙНОСТИ В И ОКОЛО ОБЕКТА

6.1. ОБЩИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ И ДЕЙНОСТИ И ЗАСЕГНАТ ДЯЛ ОТ ПЛОЩТА НА ОБЕКТА

В обекта:

Important Bird Areas in Europe: Priority sites for conservation, vol. 2 Southern Europe. Cambridge, UK: BirdLife Министерство на Околната Среда и Водите

International (BirdLife Conservation Series No. 8).;Iankov, P., N. Petkov, A. Kovachev, D. Plachiisky. (in print). Министерство на Околната Среда и Водите

Pygmy Cormorant in Bulgaria 2001/2002. Final Report.;Ivanov, B. 1979. Studies on the numbers of some aquatic birds

during the winter months of 1975, 1976, 1977 and 1978 in three marshes near the Danube river. Ecology, 5, 30-43.

Ivanov, B. 1985. Colonial nesting birds on the island of Belene. - In: International symposium of protection of natural

habitats and the Genetic Wealth Contained in Term. Blagoevgrad, 23-25 Sept. 1985, Vol.1, Sofia,BG, 296-304.

Kostadinova, I. 1998. Draft Management Plan for Belene Island Complex, Bulgaria. Wetland Advisory and Training

Centre, RIZA, The Netherlands 41 pp.Michev, T., Tz. Petrov, L. Profirov. 1989. Status, breeding, distribution,

numbers and conservation of the White Stork in Bulgaria; Petkov, N. 1998a. Current Status of the Ferruginous Duck

(Aythya nyroca) in Bulgaria. – Partimadar, 6-7, MME, Budapest, 44–49.MOEW. 1998. CORINE Biotopes Database of

the sites of European Importance for the biodiversity. Bulgaria, MOSV (nepubl.);Osieck, E. 2000 Filling in the

requirements of the EU Birds Directive: Lessons from the ‘Dutch Case’“. In: European IBA Workshop. 29 March - 2 April

2000, Brussels, Belgium. Proceedings. BirdLife International, 86-99;Schneider, E., D. Gunther-Diringer, 2001.

Management Planning of Protected Areas within the GEF Project “Wetland Restoration and Pollution Reduction”. GEF

TF 024837. Final report. Vol.1, WWF-Auen-Institut, Germany, 155pp.Waliczky, Z. 2000 “Important Bird Areas of

European Union Importance: explanation of the EU Criteria applied in IBA 2000“ In: European IBA Workshop. 29 March

- 2 April 2000, Brussels, Belgium. Proceedings. BirdLife International, 12-16;

КИТКА Резерват + 0.40

МИЛКА Резерват + 0.40

ПЕРСИНСКИ БЛАТА Поддържан резерват + 5.60

ПЕРСИНА Природен парк * 78.00

ПЕРСИН ИЗТОК Защитена местност + 10.40

ОВМ Друго междунардно значение = 100.00

Име - име на защитената територия. Категория - категория на защитената територия, съгласно ЗЗТ.

Т (тип на припокриване): = пълно припокриване; + съдържа се изцяло в Натура 2000 зоната; - съдържа изцяло

Натура 2000 зоната; * двете места (ЗТ и ЗЗ) частично се припокриват; / граничещи места

% - процентно покритие спрямо общата площ на Натура 2000 зоната.

Код Име Т %

F00011400 Беленски острови - 49.00

100 Култивация A - 30

102 Косене / Сечи A - 30

110 Използване на пестициди A - 20

120 Наторяване B - 8

130 Напояване C 0 30

140 Паша B 0 10

150 Реорганизация на селскостопански земи A - 70

161 Залесяване A - 20

BG0002017Комплекс беленски острови НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

Извън обекта:

162 Министерство на Околната Среда и Водите Изкуствено залесяване A - 30

163 Повторно засаждане A - 10

164 Горскостопански сечи A - 30

165 Отстраняване на подраст A - 30

166 Отстраняване на мъртви и загиващи дървета A - 30

167 Експлоатация без повторно засаждане A - 10

170 Животновъдство C 0 2

171 Хранене на добитък C 0 2

180 Изгаряне A - 70

200 Отглеждане на рибни и черупчести аквакултури C 0 1

211 Риболов на определени места B 0 1

213 Риболов с плаващи мрежи A - 23

220 Развлекателен риболов B 0 1

230 Лов A - 100

241 Колекционерство (насекоми, влечуги, земноводни.....) A - 100

243 Залавяне с капани, отравяне, бракониерство A - 100

250 Събиране / унищожаване на растения, общо A - 100

301 Кариери B - 5

390 Дейности, свързани с минното дело и добива на материали B - 1

401 Текуща урбанизация B - 10

409 Други типове обитаване B - 1

420 Изхвърляне на отпадъци A - 5

421 Изхвърляне на битови отпадъци A - 30

423 Изхвърляне на инертни материали A - 5

502 Пътища, автомобилни пътища C - 2

511 Електропроводи C 0 1

513 Други форми на енергиен транспорт A - 70

601 Курсове по голф A - 30

608 Къмпинг и каравани C - 10

690 Други въздействия, свързани с отдиха и туризма A - 30

701 Замърсяване на водите A - 10

703 Замърсяване на почвите A - 20

810 Дренаж A - 30

840 Наводняване A - 20

860 Изхвърляне на отпадъци, отлагане на наноси в каналите A - 10

951 Пресъхване / натрупване на органичен материал B 0 20

160 Обща управление на горите A - 50

242 Вземане от гнездото (соколи) A - 20

Код Име Инт. Възд.

102 Косене / Сечи C 0

161 Залесяване B 0

162 Изкуствено залесяване B 0

163 Повторно засаждане B 0

164 Горскостопански сечи B 0

165 Отстраняване на подраст B 0

166 Отстраняване на мъртви и загиващи дървета B 0

167 Експлоатация без повторно засаждане B 0

210 Професионален риболов A -

Бележка: Режимите, които е необходимо да бъдат прилагани с цел дългосрочното запазване на благоприятния

консервационен статус на хабитатите в никакъв случай не се ограничават до изброените тук. Изброените

режими отразяват единствено нивото на познанието към момента на попълване на формуляра.

213 Министерство на Околната Среда и Водите Риболов с плаващи мрежи A -

220 Развлекателен риболов A -

230 Лов A -

243 Залавяне с капани, отравяне, бракониерство A -

300 Добив на пясък и чакъл A -

411 Заводи B 0

420 Изхвърляне на отпадъци B 0

504 Пристанища B 0

505 Летища B -

520 Транспортиране на стоки A 0

621 Водни спортове B 0

701 Замърсяване на водите B 0

703 Замърсяване на почвите C 0

730 Военни маневри C 0

160 Обща управление на горите B 0

422 Изхвърляне на промишлени отпадъци C 0

Интензивност: А - висока; B - средна; C - ниска

Въздействие: + положително; - отрицателно; 0 - неутрално

% - процентно покритие спрямо общата площ на Натура 2000 зоната

ВЕДОМСТВО, ОТГОВАРЯЩО ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА ОБЕКТА

Природен парк "Персина", ул. Бенковски №1, гр. Белене 5930, тел. 0658 2 26 84;РИОСВ Плевен, ул. "Александър

Стамболийски" №1, П.К. 35, гр. Плевен 5800, тел. 064 804030;Басейнова дирекция Дунавски басейн;ДЛ: Никопол,

Свищов

1 100000 Universal Transverse Mercator 35N Границите на близко разположените други

защитени зони за опазване на дивите птици

са изобразени на стандартната карта към

документацията по чл. 8 от Закона за

биологичното разнообразие, докато тези на

близко разположените и/или припокриващи

зоната защитени зони за опазване на

природните местообитания и на дивата

флора и фауна не са показани.

Границите на зоната са налични в цифров

вид - ESRI Shape, DWG и DXF формати,

проекционни координатни системи WGS

1984, UTM, зона35N и 1970 г., както и под

формата на координатни регистри в

проекция 1970 г.

(http://www.natura2000bg.org)