Натура 2000 стандартен формуляр

ЗА СПЕЦИАЛНИ ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ (СЗЗ)

ЗА ПРОЕКТО - ТЕРИТОРИИ ОТ ЗНАЧЕНИЕ ЗА ОБЩНОСТТА (ПТЗО)

И

ЗА СПЕЦИАЛНИ КОНСЕРВАЦИОННИ ЗОНИ (СКЗ)

J BG0000332 200510 200802

тип А - Защитена зона по Директива за птиците;

Защитена зона по Директива за хабитатите;

тип В - Защитена зона и по двете Директиви;

Защитена зона по Директива за птиците, която се допира до защитена зона по Директива за хабитатите;

тип С - Защитена зона по Директива за хабитатите, която се допира до защитена зона по Директива за птиците;

Защитена зона по Директива за птиците, която съдържа защитена зона по Директива за хабитатите;

тип D - Защитена зона по Директива за хабитатите, която се съдържа в защитена зона по Директива за птиците;

Защитена зона по Директива за птиците, която се съдържа в защитена зона по Директива за хабитатите;

тип E - Защитена зона по Директива за хабитатите, която съдържа защитена зона по Директива за птиците;

Защитена зона по Директива за птиците, която припокрива защитена зона по Директива за хабитатите;

тип F - Защитена зона по Директива за хабитатите, която припокрива защитена зона по Директива за птиците;

тип G -

Карлуковски карст

BG0001014 Карлуково K

Георги Стоянов - ДЗХП, София 1000, бул. "В. Левски" 40, тел: (+359 2) 963 40 37;Димитър

Градинаров - БДЗП, 1111 София, П.К. № 50, тел. (+359 2) 9715855; ИУЦЕ, София 1303, ул. С.

Врачански, 17А, тел.:(+3592) 9808497; Данните са ревизирани от екип на Българска академия

на науките (http://www.bas.bg).

2. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ОБЕКТА

2.1. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ЦЕНТЪРА НА ОБЕКТА

ГЕОГРАФСКА ДЪЛЖИНА ГЕОГРАФСКА ШИРИНА

E 24 ◦ 12 ' 7 " N 43 ◦ 12 ' 43 "

142 086.90

102 508 276

BG02 Северен Централен

BG021 Плевен 30

BG02 Северен Централен

BG022 Ловеч 33

Министерство на Околната Среда и Водите

BG0000332Карлуковски карст НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

BG01 Северозападен

BG013 Враца 37

ОБЩО: 100

2.6. БИОГЕОГРАФСКИ РАЙОН

АЛПИЙСКИ КОНТИНЕНТАЛЕН ЧЕРНОМОРСКИ

3. ЕКОЛОГИЧНА ИНФОРМАЦИЯ

Описание на всички хабитати от Приложение І към Директива 92/43/EEC, които се срещат в обекта.

Код – четирицифрен код, който следва йерархичното представяне на типовете хабитати в Приложение

І към Директива 92/43/EEC.

Пр. – приоритетност на хабитата съгласно Приложение І към Директива 92/43/EEC.

Име – Българско име на хабитати съгласно Приложение І на Закона за биологичното разнообразие.

% Покр. – процентно покритие на хабитате спрямо общата площ на обекта.

Предст. – степен на представителност, предоставя индикация за това, доколко даденият тип хабитат е

“типичен”. Използвана е следната система за класифициране: A - отлична представителност, B - добра

представителност, C - значима представителност, D - незначително наличие.

Отн. площ – относителна площ или площта от обекта, покрита от дадения тип хабитат, отнесена към

общата площ от националната територия, покрита от този тип хабитат. Използваните интервали по

класове са следните: А) 100 >= p >15%; B) 15 >= p > 2%; C) 2 >= p >0

Прир.ст – Степен на опазване на структурата и функциите на дадения тип природен хабитат и

възможности за възстановяване. Този критерий включва три под-критерия:

i) степен на опазване на структурата; ii) степен на опазване на функциите; iii) възможности за

възстановяване. Използвана е следната система за класифициране: A: отлично опазване; B: добро

опазване; C: средно или слабо опазване.

Цялост. Оц. - Цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения тип природен

хабитат. Представлява интегрирано оценяване на предишните критерии, като се взема предвид

различната им тежест за разглеждания хабитат. Използвана е следната система за класифициране:

A: отлична стойност, B: добра стойност, C: значима стойност

Описание на всички видове птици, отнасящи се до Чл. 4.1 и 4.2 от Директива 79/409/EEC и на всички

животински и растителни видове, изброени в Приложение II на Директива 92/43/EEC.

Код – четирицифрен код, който следва йерархичното представяне на видовете.

Латинско Име – наименование на видовете съгласно Приложение ІI към Директива 92/43/EEC и

Директива 79/409/EEC. Българско име - съгласно Закона за биологичното разнообразие и други

източници.

Тъй като редица животински видове и по-специално, много видове птици мигрират, обектът може да

е от значение за различни аспекти от цикъла на живота на тези видове. Използвана е следната

класификация:

Местна попул. – популации от местни видове, могат да бъдат намерени в обекта целогодишно.

Миграц. попул. – миграционна популация от:

Размн. – размножаващи се видове, използват обекта за гнездене и отглеждане на малките.

Зимув. – зимуващи видове, зползват обекта през зимата.

Премин. – преминаващи видове, използват обекта по време на мигриране или за сменяне на

перата/козината извън местата за размножаване.

Числеността на популацията е въведена с точните данни. Когато точният брой е неизвестен, са

посочени границите, в които попада популацията. Чрез индекс е уточнено дали числеността на

популацията е дадена в двойки (р) или индивиди (i). За някои видове със специална размножителна

система, са отчетени отделно мъжките и женските индивиди, съответно с индекс (m) или (f). В

случаите, когато няма никакви цифрови данни е отбелязан размера/плътността на популацията като е

посочено дали видът е типичен (C), рядък (R) или много рядък (V). Когато липсват всякакви данни за

популацията, тя е отбелязана като налична (P).

Попул. – размер и плътност на популацията на вида, който се среща в обекта, съотнесени с

популациите на цялата територия на страната. Този критерий се използва за оценяване на

относителния размер или плътност на популацията в обекта, в сравнение с тези на националната

популация. Използван е следния модел за приблизителна оценка: A) 100% >= p > 15%; B) 15% >= p >

2%; C) 2% >= p > 0%. Във всички случаи, когато дадена популация се среща в обекта в незначителна

степен, тя трябва да бъде посочена в четвърта категория – D) незначителна популация.

Опазв. – степен на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за дадения вид и

възможности за възстановяване. За класифициране на този критерий е използвана “най-добра

експертна преценка”: A) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на

възможностите за възстановяване); B) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от

оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало

състояние и лесно възстановяване); C) средно или слабо опазване (всички други комбинации).

Изол. – степен на изолираност на популацията, намираща се на обекта, съотнесена с естествената

степен за вида. Използвана е следната класификация: A) (почти) изолирана популация; B) не изолирана

популация, но на границата на района на разпространение; C) не изолирана популация в широк

обхват на разпространение.

Цял.Оц. – цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения вид. Използвана е “най-

добра експертна преценка”, съгласно следната класификационна система: A) отлична стойност; B)

добра стойност; C) значима стойност.

A307 Sylvia nisoria 110p/10 C C A

Ястребогушо коприварче 0-120p

A234 Picus canus 11p/6-12p C A C C

Сив кълвач

A231 Coracias garrulus 5p C B C C

Синявица

A236 Dryocopus martius 4p/1-6p C B C C

Черен кълвач

Министерство на Околната Среда и Водите

BG0000332Карлуковски карст НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

A238 Министерство на Околната Среда и Водите Dendrocopos medius 12p/10- C B C C

A246 Lullula arborea 125p/60- C A C C

Горска чучулига 150p

A255 Anthus campestris 12p/10- C A C B

Полска бъбрица 15p

A338 Lanius collurio 225p/20 C A C B

Червеногърба сврачка 0-250p

A339 Lanius minor 25p/15- C A C C

Черночела сврачка 30p

A379 Emberiza hortulana 175p/15 C A C C

Градинска овесарка 0-200p

A397 Tadorna ferruginea C B C C

Ръждив aнгъч

A402 Accipiter brevipes 3p/2-4p A A C A

Късопръст ястреб

A403 Buteo rufinus 8p/6-10p C A C A

Белоопашат мишелов

A229 Alcedo atthis 8p/5-12p B A C B

Земеродно рибарче

A442 Ficedula semitorquata P D

Полубеловрата мухоловка

A103 Falco peregrinus 1p/0-2p C A C C

Сокол скитник

A465 Alectoris graeca graeca 20p/15- D

Планински кеклик 25p

A429 Dendrocopos syriacus 45p/40- C A C C

Сирийски пъстър кълвач 50p

A024 Ardeola ralloides P D

Гривеста чапла

A133 Burhinus oedicnemus 1p C A C C

Турилик

A023 Nycticorax nycticorax P D

A224 Caprimulgus europaeus 30p/20- P C B C C

Козодой 40p

A026 Egretta garzetta P D

Малка бяла чапла

A027 Egretta alba P D

Голяма бяла чапла

A030 Ciconia nigra 3p C A C C

Черен щъркел

A031 Ciconia ciconia 10p C A C C

Бял щъркел

A077 Neophron percnopterus 1p P C A C C

Египетски лешояд

A080 Circaetus gallicus 2p/2-3p C A C C

Орел змияр

A081 Circus aeruginosus P D

Тръстиков блатар

A092 Hieraaetus pennatus P D

Малък орел

A393 Phalacrocorax pygmeus 10i 12i/5- D

Mалък корморан 20i

A122 Crex crex 14p/3-25p P C A C C

Ливаден дърдавец

BG0000332Карлуковски карст НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

3.2.b. Редовно срещащи се мигриращи птици, които не са включени в Пр. I на Дир. 79/409/EEC

3.2.c. БОЗАЙНИЦИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

3.2.d. ЗЕМНОВОДНИ И ВЛЕЧУГИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

3.2.e. РИБИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

3.2.f. БЕЗГРЪБНАЧНИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

3.2.g. РАСТЕНИЯ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

3.3 Други значими растителни и животински видове

A215 Bubo bubo 13p/10- B A C A

A072 Pernis apivorus 5p/3-6p P C A C B

Осояд

A022 Ixobrychus minutus 3p/3-4p P C B C C

A230 Merops apiaster 45p P D

Обикновен пчелояд

A017 Phalacrocorax carbo P D

Голям корморан

A165 Tringa ochropus 1p D

Голям горски водобегач

A123 Gallinula chloropus 1p/0-2p D

Зеленоножка

A125 Fulica atra 1p/0-2p D

Лиска

A096 Falco tinnunculus 17p/10- B A C B

A136 Charadrius dubius 10p/5-15p D

Речен дъждосвирец

A087 Buteo buteo 6p/5-8p D

Обикновен мишелов

A053 Anas platyrhynchos 12p/7-18p D

Зеленоглава патица

A086 Accipiter nisus 4p D

Малък ястреб

A168 Actitis hypoleucos 7p/3-6p D

Късокрил кюкавец

A099 Falco subbuteo 3p/2-5p D

Орко

BG0000332Карлуковски карст НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

Описание на всички други значими растителни и животински видове, когато те са свързани с Министерство на Околната Среда и Водите

природозащитата и управлението на обекта.

Такс.група – таксономичната група на съответния вид е отбелязяна съгласно следната номенклатура:

B – птици; M – бозайници; A – земноводни; R – влечуги; F – риби; I – безгръбначни; P – растения.

Име – наименование на видовете.

Местна популация – посочени са данни за типичния максимален размер на популацията, числеността

е описана съгласно обяснтелните бележки в раздел 3.2.

Мотивация – посочена е мотивацията за включването на всеки вид, като са използвани следните

категории: A) Национална Червена книга; B) ендемичен вид; C) международни конвенции (вкл.

Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие); D) други причини.

Такс.група ИМЕ (на български) Местна Популация Мотивация

ИМЕ (на латински)

B Полска чучулига 650p C

Alauda arvensis

B Домашна кукумявка 12p C

Athene noctua

B Обикновено конопарче 150p C

Carduelis cannabina

B Зеленика 75p C

Carduelis chloris

B Чавка 115p D

Corvus monedula

B Пъдпъдък 190p C

Coturnix coturnix

B Зеленогуша овесарка 60p C

Emberiza cirlus

B Черноглава овесарка 17p C

Emberiza melanocephala

B Червеногръдка 145p C

Erithacus rubecula

B Обикновена чинка 230p C

Fringilla coelebs

B Качулата чучулига 90p C

Galerida cristata

B Селска лястовица 350p C

Hirundo rustica

B Въртошийка 33p C

Jynx torquilla

B Южен славей 380p C

Luscinia megarhynchos

B Сива овесарка 900p C

Miliaria calandra

B Пъстър скален дрозд 6p C

Monticola saxatilis

B Испанско каменарче 9p C

Oenanthe hispanica

B Чухал 40p C

Otus scops

B Син синигер 100p C

Parus caeruleus

B Жалобен синигер 22p C

Parus lugubris

B Зелен кълвач 20p C

Picus viridis

BG0000332Карлуковски карст НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

4. ОПИСАНИЕ НА ОБЕКТА

4.1. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЕКТА

Баланс на Територията по Начин на Трайно Ползване

Баланс на Територията по Вид на Собствеността

Баланс по Вид на Територията

Други Характеристики на Обекта

B Министерство на Околната Среда и Водите Черногушо ливадарче 25p C

Saxicola torquata

B Гургулица 103p C

Streptopelia turtur

B Голямо черноглаво коприварче 75p C

Sylvia atricapilla

B Кос 650p C

Turdus merula

B Поен дрозд 280p C

Turdus philomelos

Класове Земно покритие % Покритие

Тресавища, блата, растителност по крайбрежието на водоемите, мочурища 0

Храстови съобщества 13

Сухи тревни съобщества, степи 24

Влажни ливади, мезофилни ливади 6

Екстензивни зърнени култури (вкл. ротационни култури с периодично оставяне на угар) 16

Друга орна земя 10

Широколистни листопадни гори 22

Иглолистни гори 2

Смесени гори 0

Изкуствени горски монокултури (например насаждения на тополи или екзотични дървета) 1

Не-горски райони, култивирани с дървесна растителност (вкл. овошки, лозя, крайпътни дървета) 2

Скали във вътрешността, сипеи, пясъци, постоянен сняг и ледници 1

Други земи (включително градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти) 3

Последващият баланс на територията на обекта по начин на трайно ползване, вид на собствеността и

вид на територията са направени съгласно Карта на Възстановената Собственост, по актуална

информация към 06/2005,източник Министерство на Земеделието и Горите.

Карлуковски карст се намира в Северозападна България в Предбалкана, между град Червен бряг от север и долината

на река Косматица и Искърския пролом на юг. От запад на изток обхваща териториите от землищата на селата

Драшан, Камено поле и Долна бешовица до град Луковит. Мястото е разположено в хълмист карстов район,

прорязан от каньоновидни речни долини. Скалната основа е от триаски и юрски варовици, открита на много места в

скални венци, стени, каменисти плата, понори, пещери и други. Голям процент от територията е заета от открити

тревни пространства от сухолюби и топлолюбиви тревни съобщества с преобладаване на белизма /Dichantium

ischaemum/, луковична ливадина /Poa bulbosa/, черна садина /Chrysopogon gryllus/ и др. Срещат се и малки участъци

с мезофилни ливади с ливадна власатка /Festuca pratensis/, броеничеста ливадина /Poa sylvicola/, ливадна тимотейка

/Alopecurus pratensis/, пасищен райграс /Lolium perenne/, издънкова полевица /Agrostis stolonifera/, както и Министерство на Околната Среда и Водите

храсталаци главно от келяв габър /Carpinus orientalis/. От горските местообитания с най-голяма площ са Министерство на Околната Среда и Водите

широколистните гори. Преобладават смесените дъбови гори от цер /Quercus cerris/ и благун /Quercus frainetto/. На

места горите са примесени и с келяв габър и космат дъб /Q. pubescens/ (Бондев, 1991).

Карлуковски карст важно гнездово местообитание на много петрофилни видове птици. Установени са 128 вида

птици, от които 25 са вписани в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 57 са от европейско

природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са

включени 2 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 18 вида, в SPEC3 - 37 вида. Мястото

осигурява подходящи местообитания за 41 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие,

за които се изискват специални мерки за защита. От тях 37 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на

ЕС. Карлуковски карст е едно от най-важните места в България от значение за Европейския съюз за белоопашатия

мишелов /Buteo rufinus/, късопръстия ястреб /Accipiter brevipes/, бухала /Bubo bubo/, осояда /Pernis apivorus/,

земеродното рибарче /Alcedo atthis/ и ястребогушото коприварче /Sylvia nisoria/, които гнездят тук в значителна

численост. Мястото е с европейско значение и за обикновената ветрушка /Falco tinnunculus/, която има много плътна

гнездова популация в района. Карлуковски карст поддържа представителни за България гнездови популации на

полската бъбрица /Anthus campestris/, черния /Ciconia nigra/ и белия /Ciconia ciconia/ щъркел. Два световно

застрашени вида се срещат редовно в района – ливадния дърдавец /Crex crex/, който гнезди тук и малкия корморан

/Phalacrocorax pygmeus/ по време на миграция.

Карлуковски карст е разположен в сравнително гъсто населен район с добре развита инфраструктура. По тези

причини мястото е лесно достъпно и подложено на значителен антропогенен натиск, свързан основно със земеделието,

горското стопанство и туризма. Пасищата по склоновете на Карлуковския карст са подложени на прекомерна паша

от кози, което унищожава храстовата растителност, ниските дървета, подрастта и подлеса в горите и предизвиква

почвена ерозия. В други части пашата на овце и крави е необходима за поддържането на ценни местообитания. Други

дейности, свързани с разпокъсване и влошаване на тревните местообитания са иманярството, разкопаването на

пещери и замърсяването с битови и промишлени отпадъци. Пряка заплаха за птиците е безпокойството от туристи,

скалното катерене в близост до гнездата на птиците, прокарването на екопътеки на несъобразени с биологичната

стойност на района, както и взривове за отваряне на пещери. Практика в района е изземването на защитени

биологични видове от естествената им среда, унищожаването им и всякакви други форми на бракониерство.

По-малко от 1% от територията е поставена под защита съгласно националното природозащитно законодателство.

Общо 16 природни забележителности и една защитена местност са включени в границите на Карлуковски карст, като

по-голямата част от тях са обявени за опазване на пещери и скални образувания. Около 67% от мястото се

припокрива с КОРИНЕ място “Карлуковски карст”, определено през 1998 г., поради европейското му значение за

опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици. През 2005 година

територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.

БДЗП/Бърдлайф България. 2005. Национална банка за орнитологична информация 1998 – 2005. Българско

дружество за защита на птиците;Ботев, Б., Ц. Пешев, (ред.). 1985. Червена книга на Република България. Т.2:

Животни. София. БАН;Инструкция за оценка на защитени зони по чл. 7 ал.3 във връзка с чл.6 ал.1 т. 3 и 4 от

Закона за биологичното разнообразие, включващи местообитания на видове птици;Костадинова, И., М. Михайлов,

(съст.) 2002. Наръчник за НАТУРА 2000 в България. БДЗП, Природозащитна поредица. Книга 5. БДЗП, София,

80с.;Костадинова, И. 2005. Прилагане на критериите С за опрадаляне на Орнитологично важни места от значение за

Европейския съюз в България. Предварително прилагане и анализ на празнотите. В: Съвременно състояние на

биологичното състояние в България – проблеми и перспективи. Българска биоплатформа, София 533-548.;МОСВ,

2005. Архив на защитените територии в България. База данни (непубл.);Николов, Хр., С. Марин, А. Даракчиев.

1999. Малкият корморан в България. Разпространение, численост и заплахи. – Науч. тр. Плов. унив., Анималия, 35,

6, 67-81.;Петров, Ц. 1997b. Белият щъркел (Ciconia ciconia) в България. Природозащитна поредица, Книга 2,

БДЗП, Пловдив.;Петров, Ц., П.Янков, Т. Мичев, Б. Милчев, Л. Профиров. 1991. Разпространение, численост и

мерки за опазване на черния щъркел, Ciconia nigra (L.) в България. – Изв. муз. Ю. България, Т. 17, 25-32.;

Симеонов, С., Т. Мичев. 1985. Съвременно разпространение и численост на бухала (Bubo bubo(L.) в България. –

Екология, 15, 60-65.;Стоянов, Г. 1996. Гнездова орнотофауна на скалните биотопи на Искcрския пролом.

Дипломна работа, Биологически факултет при СУ “Св. Кл. Охридски”, Софиа.;Шурулинков, П., Р. Цонев, Б.

Николов, Г. Стоянов, Л. Асенов. 2005. Птиците на Средна Дунавска равнина. Софиа, 120 с.;Янков, П.

2002.(ред.). Световно застрашени видове птици в България. Национални планове за действие за опазването им. Част

1. БДЗП-МОСВ, Природозащитна поредица, Кн. 4, София: 204-219.;BirdLife International. 2000. Threatened birds

of the world. Barcelona and Cambridge, UK: Lynx Edicions and BirdLife International, 695pp.Birdlife International.

2004. Birds in Europe: Population estimates, trends and conservation status. Cambridge, UK: Birdlife International

(Birdlife Conservation Series No. 12).373pp.;BSPB/BirdLife International. 2005. World Bird Database – Important Министерство на Околната Среда и Водите

Birds Areas.Bulgaria. Cambridge. (unpublished);Iankov, P., N. Petkov, A. Kovachev, D. Plachiisky. (in print). Pygmy Министерство на Околната Среда и Водите

Cormorant in Bulgaria 2001/2002. Final Report.;Michev, T., Tz. Petrov, L. Profirov. 1989. Status, breeding,

distribution, numbers and conservation of the White Stork in Bulgaria;MOEW. 1998. CORINE Biotopes Database of the

sites of European Importance for the biodiversity. Bulgaria, MOSV (nepubl.);Osieck, E. 2000 Filling in the

requirements of the EU Birds Directive: Lessons from the ‘Dutch Case’“. In: European IBA Workshop. 29 March - 2 April

2000, Brussels, Belgium. Proceedings. BirdLife International, 86-99;Shurulinkov, P., B. Nikolov, R. Tsonev. 2001.

On the distribution of the Black-headed Bunting (Emberiza melanocephala) in Bulgaria. – In.: Tryjanowski P., Osiejuk T.,

Kupczyk M. (Eds). Bunting studies in Europe. Bogucki Wyd. Nauk., Poznan, 81-87.Waliczky, Z. 2000 “Important

Bird Areas of European Union Importance: explanation of the EU Criteria applied in IBA 2000“ In: European IBA

Workshop. 29 March - 2 April 2000, Brussels, Belgium. Proceedings. BirdLife International, 12-16

САМУИЛИЦА 1 И 2 Природна забележителност + 0.00

ГЪЛЪБАРНИКА Природна забележителност + 0.00

КАМАРАТА Природна забележителност + 0.00

КУПЕНИТЕ Природна забележителност + 0.03

ПЕЩЕРА БАНКОВИЦА Природна забележителност + 0.00

ПЕЩЕРА ПРОХОДНА Природна забележителност + 0.00

ПЕЩЕРАТА СВИРЧОВИЦА Природна забележителност + 0.00

ВОДОПАД СКОКА НА Р. БЕЛИЛКАТА Природна забележителност + 0.00

ПЕЩЕРАТА ХАЙДУШКА ДУПКА Природна забележителност + 0.00

СКАЛНИТЕ КУКЛИ В М. ПЛАДНИЩЕТО Природна забележителност + 0.45

СКАЛНО ОБРАЗУВАНИЕ КУКЛИТЕ В М. Природна забележителност + 0.08

СТРУПАНИЦА - СКАЛНИ ОБРАЗУВАНИЯ Природна забележителност + 0.09

ТЕКТОНСКИ ГРЕБЕН КАЛЕТО Природна забележителност + 0.40

ЧЕРВЕНИЦА Природна забележителност + 0.00

ЧУКЛИТЕ Природна забележителност + 0.00

ПЕЩЕРАТА ТЕМНАТА ДУПКА Природна забележителност + 0.00

ЩЪРКА Защитена местност + 0.01

ОВМ Друго междунардно значение = 100.00

Име - име на защитената територия. Категория - категория на защитената територия, съгласно ЗЗТ.

Т (тип на припокриване): = пълно припокриване; + съдържа се изцяло в Натура 2000 зоната; - съдържа изцяло

Натура 2000 зоната; * двете места (ЗТ и ЗЗ) частично се припокриват; / граничещи места

% - процентно покритие спрямо общата площ на Натура 2000 зоната.

Код Име Т %

F00012700 Карлуковски карст - 63.00

100 Култивация A 0 25

Бележка: Режимите, които е необходимо да бъдат прилагани с цел дългосрочното запазване на благоприятния

консервационен статус на хабитатите в никакъв случай не се ограничават до изброените тук. Изброените

режими отразяват единствено нивото на познанието към момента на попълване на формуляра.

102 Косене / Сечи B 0 30

110 Използване на пестициди B - 35

130 Напояване A 0 25

140 Министерство на Околната Среда и Водите Паша B + 50

161 Залесяване C 0 2

170 Животновъдство B + 50

171 Хранене на добитък B + 40

230 Лов B - 40

402 Преустановена урбанизация B - 25

420 Изхвърляне на отпадъци A - 65

421 Изхвърляне на битови отпадъци A - 65

501 Пътеки, маршрути, велосипедни маршрути B - 30

502 Пътища, автомобилни пътища B - 35

503 Железопътни линии C - 10

511 Електропроводи B 0 0

512 Тръбопроводи C 0 0

604 Турове, маршрути B 0 25

622 Пешеходен туризъм, езда и немоторизирани превозни средства B 0 25

624 Алпинизъм, катерачество, пещернячество A - 35

702 Замърсяване на въздуха B - 50

710 Прекомерен шум B - 30

830 Канализация A - 70

840 Наводняване A - 30

853 Управление на водните нива B - 20

941 Наводнения A - 30

403 Разпръснати селища B + 50

410 Индустриални или комерсиални зони B - 30

422 Изхвърляне на промишлени отпадъци C - 15

430 Селскостопански структури C 0 1

852 Изменения в структурите на водните потоци във вътрешността B 0 10

900 Ерозия C 0 1

ВЕДОМСТВО, ОТГОВАРЯЩО ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА ОБЕКТА

РИОСВ Враца, ул. "Екзарх Йосиф" №81, П.К. 210, гр. Враца 3000, тел.: 092 624761, факс 092 624761;Басейнова

дирекция Дунавски басейн, ул. Васил Левски №1, ет.16, П.К. 1237; 5800 Плевен;ДЛ Луковит, Мездра, Плевен

УПРАВЛЕНИЕ И ПЛАНОВЕ ЗА ОБЕКТА

BG0000332Карлуковски карст НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

7. СНИМКИ

8. КАРТИ

Брой Мащаб Проекция Бележки

1 100000 Universal Transverse Mercator 35N Границите на близко разположените други

защитени зони за опазване на дивите птици

са изобразени на стандартната карта към

документацията по чл. 8 от Закона за

биологичното разнообразие, докато тези на

близко разположените и/или припокриващи

зоната защитени зони за опазване на

природните местообитания и на дивата

флора и фауна не са показани.

Границите на зоната са налични в цифров

вид - ESRI Shape, DWG и DXF формати,

проекционни координатни системи WGS

1984, UTM, зона35N и 1970 г., както и под

формата на координатни регистри в

проекция 1970 г.