Научните приноси и достойнства на ренесансовата личност проф. Витали Таджер Константин Кунчев

Професор доктор на юридическите науки Витали Таджер действително, както го определя проф. Огнян Герджиков, е един от най-големите български юристи от втората половина на двадесети век¹. Следва да се посочи, че той е и една от най-влиятелните личности на своето време, който с цялостното си многопосочно научно творчество, надскача времето, в което живее, тъй като учението му е възприето и се развива от неговите ученици и до днес. Учебникът на проф. Таджер по общата част на гражданското право² служи и днес като основен учебник по тази дисциплина, като застъпените в него тези засягат в дълбочина актуалните проблеми, които още търсят еднозначно разрешение и са предмет на сериозна научна дискусия³.

За значимостта на научното дело следва да се отбележи също, че проф. Таджер е съавтор и на един от първите учебници по авторско право в България⁴, също така е автор и на първия нов учебник по дружественото право⁵, с което поема ролята на основоположник на научните търсения в този от съвременна гледна точка изключително важен клон на частното право. За отбелязване е и неговият значим и напълно актуален и до днес научен принос във вещното право.⁶

Многопосочността на научите търсения на проф. Таджер обаче не се изчерпва с неговите монографии, а включва и многобройни статии по отделни важни въпроси на частното право. Тук ще посоча само някои от значимите тези на проф. Таджер, които са намерили съществено място в правната наука и практика и са обогатили правното ни знание и култура.

Тезата на проф. Таджер, която подробно е развита в статията му – “Разпореждане с вещни права – съпружеска имуществена общност”, публикувана в сп. “Правна мисъл” 1986, № 3, че сделката на разпореждането с вещно право на собственост с недвижим имот, който е режим на съпружеска имуществена общност, извършена само от единия съпруг, е оспорима, се прие както в съдебната практика в мотивите на т. 2 и т. 3 от Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по тълк.д. № 3/2013 г. на ОСГТК, ВКС, а така и в правната доктрината от Ненова, Л. “Семейно право на Република България”, С., 1994, с. 189 -190.

Тезата на проф. Таджер, която е развита в статията му – “Неустойка за забавено изпълнение при развален договор”, публикувана в сп. “Правна мисъл”, 1987, № 4, че при разваляне на договора не се дължи неустойка за забава, се възприе и в доктрината – Конов, Т., А. Калайджиев (“Отговорност за нарушен негативен интерес”, Държава и право, 1988, № 11), Русчев, Ив (“Дължи ли се неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато договорът е развален поради виновно неизпълнение на длъжника”, Норма, 2014, № 1), и в съдебната практика – в този смисъл, чрез възпроизвеждане на аргументите на проф. Таджер, са мотивите на Тълкувателно решение № 7 от 13.11.2014 г. по тълк.д. № 7/2013 г., ОСГТК на ВКС.

Тезата на проф. Таджер, развита в сп. „Правна мисъл“, 1978, № 1, с. 66-76, че Тълкувателните постановления на Пленума на ВС са източник на правото, се споделя широко в съвременната доктрина (вж. Марков, М. “Облигационно право, С., 2013, с. 21; Калайджиев, А. “Облигационно право. Обща част”, С., 2013, с. 29, Матеева, Е. “Семейно право”, С., 2010, с. 53-56, както и в съдебната практика – Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Изследването на проблема се отличава със своята задълбоченост, логичност на изложените аргументи и пълнота на разглежданите тези в сравнително правен план. Начинът на провеждане на тази научна дискусия обогатява правното знание и извежда на преден план компетентността и добросъвестността на учения проф. Таджер.

Тезата на проф. Таджер, развита в “Гражданско право на НРБ. Обща част.” С., 2001, Дял II, с. 404-405, че договорите от една страна са консенсуални и реални, а от друга формални и неформални, е също широко възприемана в доктрината: Калайджиев, А. “За делението на договорите на консенсуални, формални реални”, сп. Пазар и право, 2000, кн. 8, Конов, Тр⁷. “Възражение за неизпълнен договор и право на задържане.” С., 1996, с. 143, бел. 264, Калайджиев, А. “Облигационно право”. Обща част, С.2013, с.129. При възприемане на тази теза се приема, че е възможно един договор едновременно да е консенсуален, както и да е формален.⁸

Тезата на проф. Таджер, развита във “Владение”, С. 1991, с. 92, че заложното право върху движима вещ може да се придобива по силата на чл. 78, ал. 1 ЗС изглежда също широко възприета (вж. Венедиков, П., “Ново вещно право”, С. 1995, с. 182, Василев, Л., Българско вещно право, С. 1995, с. 270, 272, 275 и 279, Кожухаров, Ал., “Облигационно право, Общо учение за облигационното отношение”, С. 2002, с. 642.) Към утвърденото становище, че чл. 78, ал. 1 ЗС намира приложение и за заложното право се придържат и най-новите курсове по облигационно право - вж. Калайджиев, А., “Облигационно право, Обща част”, С. 2013, с. 640.

Оригиналната теза, която проф. Таджер, развива в “Понятие и система на правната защита на социалистическата собственост”, публикувана в Изв. на Правния инст. на БАН, С., 1955, с. 225-251, че ограничената отговорност на работника спрямо работодателя има специфичен трудовоправен характер поради наличие на множество специфични белези, които я характеризират, допринася за развитието на науката и практиката и за изясняване на този съществен институт на трудовото право.⁹

Проф. Таджер е един от създателите на първото самостоятелно правно списание на ЮФ на СУ – „Съвременно право“, като от създаваното му до смъртта си професор Таджер остава негов главен редактор. Това списание става трибуна на нови научни дискусии и повлиява сериозно на научната среда.

След смъртта на проф. Витали Таджер неговото семейство учредява награда в памет на проф. Таджер, която се връчва тържествено на откриването на всяка академична година на студент, който се е проявил с отличен успех, активна кръжочна и обществена дейност. През годините тази награда се утвърди като значим фактор в развитието на младите колеги и е най-достойната оценка за тяхната работа и качества. По този начин академичният дух, въплътен в личността и творчеството на проф. Таджер, продължава да се предава на поколенията студенти в юридическия факултет на Софийския университет.

Представените акценти в работата на проф. Таджер са само една частица от тезите и произведенията в цялото му научно наследство, за което пълен библиографски списък може да се намери в сп. Съвременно право, 2002, № 2, където¹⁰ може да се прочете още за личността, живота и отношението на колегите на проф. Таджер към неговата личност и научно дело.

Научният принос и влияние на творчеството на проф. Витали Таджер сред съвременните юристи продължава да е огромно, като неговата ренесансова личност и дело са израз на една истинска академична традиция и дух, който ние учениците на неговите ученици следва да оценим, съхраним и да предаваме напред. Това е пътят на израстването, който прокара проф. Таджер и който ние всички сме длъжни да продължим с достойнство и мисъл за бъдещето.