Научно – творческа работа на тема: „изследване и анализ на мултиантенни системи”



Дата13.03.2017
Размер165.34 Kb.
#16903


НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ

ДЕПАРТАМЕНТ „ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ”



Научно – творческа работа

на тема:
изследване и анализ на МУЛТИАНТЕННИ СИСТЕМИ”

Изготвил:

/ ГЛ. АС. д-р Росен Пасарелски /


София

- 2011 -

І. изследване и анализ на МУЛТИАНТЕННИ СИСТЕМИ
1 Стандарт за безжични мултиантенни системи - 802.11/n. Следващото поколение безжична комуникация
Последните няколко години работната група (802.11) на международната организация – IEEE, работеше по стандартизирането и надстройката на стандарта 802.11. Тези промени трябва да доведат до появата на нова версия на стандарта, предлагаща набор от възможности и драстично подобряване на надеждността, разширяване на обхвата на покритие и цялостно подобрение в работата на елементите на мрежата.
1.1 Р атифициране версия /n на стандарт 802.11n
Официалната версия на 802.11/n е тази създадена от работната група (802.11) и ратифицирана от IEEE. Стандартът за безжични мултиантенни системи 802.11/n е официално ратифициран от IEEE през месец септември 2009г. след 7-годишна работа по него.

Дейността по 802.11/n започва през 2002г., а през 2006 г. е пуснат “тестов” вариант с цел компаниите производители да го интегрират в продуктите си. Досега устройствата, работещи по тази версия на стандарта бяха маркирани с названието “Draft-n” (draft - чернова), като след ратификацията това уточнение става ненужно. На практика всички вече съществуващи устройства могат да бъдат обновени до финалната версия. Съгласно информация, публикувана от IEEE, новият стандарт е предвиден за създаване на безжични локални мрежи (WLAN), като предлага по-висока скорост и по-голям обхват в сравнение с най-разпространения в момента Wi-Fi 802.11g. Според организацията 802.11n мрежите вече са достатъчно широко разпространени. На ден се продават по над 1 млн. устройства с поддръжка на Draft-n. Той предлага скорости на поток информация от 300 Mbit/s, на разстояние 10 пъти по-голямо от предшественика си (54 Mbit/s на 50 м за 802.11g). Това е постигнато чрез технологията за мултиантенни системи (Multiple-Input Multiple-Output), при която сигналът се предава и приема от няколко антени едновременно.


1.2. Техологията на стандарта 802.11/n
Целта на разработването на 802.11/n технологията е драстичното увеличаване производителността на устройствата и скоростта при пренос на данни. Стандартът 802.11/n е много повече от подобрена радио технология за безжични локални мрежи. В допълнение към повишената скорост при 802.11/n са направени сериозни промени в базовия рамков формат, който устройствата използват за да комуникират помежду си. По-долу са описани основните промени имплементирани в 802.11/n, като това включва мултиантенната система, подобренията в радио технологията и промените в достъпа до средата (MAC).
1.3 Мултиантенни системи
Мултиантенните системи са ядрото на стандарта 802.11/n. За да се разберат подобренията, които мултиантенните системи внасят, трябва да се обяснят някои основни положения в работата на стандартния радио пренос. В традиционното радио с използавне на една антена количеството информация, което се пренася от приемания сигнал зависи от силата на сигнала и шума в приемника и се нарича signal-to-noise съотношение или SNR. Това съотношение SNR се измерва в децибели (dB). С прости думи казано, колкото е по-голямо SNR, толкова по-добър като качество е сигнала в приемника и скоростта на пренос е по-висока. Ситуацията може да се обясни с една аналогия. Да си представим, че очите ни са приемника, околната светлина е шума, а ние се опитваме да видим светеща лампа в съседната къща. През нощта тази задача е лесна, тъй като околната светлина е много по-малко, отколкото през деня, когато пълната слънчева светлина прави откриването на лампата почти невъзможно. Светлината също както радиовълните се разсейва постоянно от своя източник. Колкото по-далече се намира приемника от източника на сигнала, толкова по-малко енергия получава той от него. Всъщност количеството енергия, която се получава намалява по-рязко от квадрата на дистанцията до източника. Шумът за съжаление е константа в заобикалящата ни среда, независимо дали е причинен от природни явления или от човешка дейност.

Нека се върнем към примера с лампата и по-специално към момента, в който амбиентната светлина е твърде ярка, за да се определи дали лампата свети. Един от начините за проверка в този момент е да погледнем директно от прозореца на къщата. Другия вариант е съседа да смени 40 ватовата крушка с такава от 150 вата. И в двата случая отношението SNR нараства. В първия случай, защото дистанцията до източника е намалена, а във втория защото енергията на предавателя е увеличена.

Когато се достигне минималното необходимо за предаването на данни отоншение сиганл/шум, допълнителния такъв може да се използва за увеличаването на количеството информация и/или дистанцията на предаване.
1.4 Формиране на мултиантенен сигнал
Технологията за мултиантенни системи се възползва от други методи за подобряване на отношението SNR в приемника. Една от тези техники е „transmit beamforming”. Когато антените са повече от една е възможно да се координира изпращането на сигнала от всяка, което драстично подобрява получавания такъв в приемника. Тази техника се използва основно, когато приемника разполага само с една антена и около него има радио рефлекторни повърхности.

Сигналът е радиовълна с дължина специфична за честотата, с която се излъчва. Когато два радиосигнала са изпратени от две различни антени те се приемат заедно от антената на приемника (виж фигура 1). В зависимост от разстоянието, което преминават сигналите до приемника, е много вероятно при получаването те да се разминават по фаза. Тази разлика във фазата при приемника се отразява на цялостната сила на приетия сигнал. С внимателно настройване на фазата при предавателя силата на сигнала при приемника може да бъде увеличена с покачването на отношението SNR. Точно това прави transmit beamforming много ефективна техника, а именно фокусирането на предавателите към един приемник (фигура 2).


.


Фиг.1 Интерференция


Фиг. 2 Формиране на мултиантенен сигнал (transmit beamforming)

Формиране на мултиантенен сигнал не е нещо, което лесно може да се постигне при предавателя без необходимата информация за сигнала от приемника. Получаването и обработката на тази информация е достъпна само за 802.11/n устройствата, но не и за 802.11a, b или g. За да се увеличи силата на сигнала при приемника, той трябва да изпрати информация на предавателя, който от своя страна да настрои излъчването благодарение на нея. Тази информация е валидна за кратък период от време. Всяко физическо преместване на предавателя, приемника или отделни обекти от заобикалящата среда мигновено променя параметрите използвани за „beamforming”. Дължината на вълната при 2.4 GHz е 120мм, а при 5 GHz е само 55мм, така че при преместване с нормален човешки ход от 1м в секунда, приемникът ще бъде бързо отдалечен от мястото, в което „beamforming-а” е максимално ефективен.

Този метод е реално използваем, само когато се предава към един приемник. Не е възможно да се настрои фазата на излъчваните сигнали при радиоръзпръскавтелни многоточкови системи. Техниката “transmit beamforming” увеличава количеството на предаваната информация на по-големи разстояния, но не увеличава покритието на входната точка.
1.5 Мултиантенно многолъчево разпространение
В типичните безжични локални мрежи (WLAN) при инсталации на закрито - офиси, болници, складове и т.н. - радиосигналите рядко изминават разстоянието от предавателя до приемника по най-краткия директен път. Това става поради факта, че много често устройствата нямат директна видимост едно към друго. В повечето случаи има стени, врати или други обекти, които правят директната видимост невъзможна. Всяко едно препятствие намалява силата на сигнала, който преминава през него. За щастие много от обектите имат повърхности отразяващи радио вълните, както огледало отразява светлината.

Да си представим, че всички метални повърхности, големи и малки са всъщност огледала. Пирони, винтове, метални рамки на врати и арматура - всичките отразяват радиовълните. По този начин ще можем да видим WLAN входната точка във всички тези огледала. Някои от образите ще бъдат директно отражение от едно огледало, други ще са отражение на отражението. Това явление се нарича многолъчево разпространение -multipath (виж фигура 3).

Когато даден сигнал изминава пътя си до приемника по различни пътища, времето, за което пристига зависи от разстоянието, което изминава. Радиосигналите се движат със скоростта на светлината, това прави закъснението в пристигането на сигнала и неговите копия много малко, само няколко наносекунди. Закъснението обаче е напълно достатъчно да развали качеството на сигнала приеман само от една антена, тъй като отделните копия създават деградивна интерференция помежду си.


Фиг. 3 Многолъчево разпространение - мultipath

Мултиантенните радиосигнали се изпращат по едно и също време и се възползват от multipath. Всеки един от тези сигнали се нарича пространствен поток. Всеки пространствен поток се изпраща от една антена на даден предавател. Поради разстоянието между отделните антени пространствените потоци поемат по различни пътища към приемника. Освен това всеки предавател може да изпрати различна информация от останалите. Приемника също разполага с няколко антени, които декодират постъпващите сигнали независимо една от друга (виж фигура 4), като накрая сигналите се обединяват. Крайният резултат е получаването на сигнал с много по-добро качество дори и от този при използването на техниката „transmit beamforming”.



Фиг. 4 Пространствено разграничаване на сигналите

Мултиантенните системи се класифицират по броя на предавателите и приемниците, които използват. Например 2x1 означава два предавателя и един приемник. Стандартът 802.11/n дефинира различни комбинации предавател/приемник, като всяко допълнително устройство увеличава отношението SNR. При комбинациите 2x1, 2x2 и 3x2 ползите от добавянето са големи, докато при 3x3 и нагоре видимо намаляват. Използването на много предаватели е втората голяма полза от мултиантенните системи. При тях всеки пространствен поток за пренасяне на различна информация, значително увеличава възможния трансфер.


1.6 Подобрения в радио частта на стандарт 802.11n
При стандартът 802.11n, в мултиантенната радио част, се правят и редица подобрения за увеличаване производителността на безжичната локална мрежа (WLAN). Най-важните промени са увеличението широчината на каналите и по-високите честоти на модулация.

Оригиналният 802.11 и в последствие допълнението 802.11b използват радиодиапазон от 22 MHz. Размера или bandwidth на радио канала е важна величина в определянето на ефективността на радио устройствата, която от своя страна се нарича спектрална ефективност и се измерва в bit/Hz.

802.11n използва 20 и 40 мегахерцови канали. 40 мегахерцовите всъщност са 2x20 MHz работещи заедно. Когато устройството използва 40 МHz обединен канал то се възползва от това, че всеки един от 20 MHz канали имат малки части от себе си запазени за намаляване на интерференцията. Тези малки части сега се използват за пренасяне на информация. Като използва двата 20 MHz канали по този начин 802.11n постига по-висока ефективност отколкото ако просто удвояваше честотата до 40 MHz (Фигура 5).

Фиг. 5 Широколентови 802.11n канали по 20 MHz и 40MHz

По-висока степен на модулация
При оригиналният 802.11 стандарт всеки бит се представя от символ (или поредица от символи), които се предават от предавателя към приемника. Всеки символ (бит) има продължителност 1 микросекунда.

Символът се състои от 11 части, като всяка част се модулира в радио сигнала чрез shift key (PSK) технология. При скорост 1Mbps всяка микросекунда се изпраща един символ с помощта на бинарен PSK. При 2 Mbps се изпращат два символа с помощта на четворен PSK (QPSK). 802.11b увеличава капацитета до 11 Mbps като добавя още битове във всеки символ и продължава да използва QPSK за модулация.

802.11a и 802.11g променят начина, по който информацията се пренася с радио сигнал. Тези стандарти усвояват метод наречен OFDM, при който радио канала се разделя на много, по-малки канали със собствени носещи подсигнали (фигура 5 горе). Всеки един от тези носещи сигнали е способен да пренася информация независимо от другите. Резултатът е множество независими един от друг сигнали групирани заедно.

При 802.11a и 802.11g символът трае 4 микросекунди и включва 800 наносекунден предпазен интервал. При най-високата скорост от 54 Mbps всеки символ се състои от 216 бита. Битовете се разпределят в 48 носещи подсигнала, като в допълнение има 72 бита за корекция на грешки във всеки символ. При скорост от 54 Mbps това прави общо 288 бита за символ. За да се съберат толкова битове на всеки носещ подсигнал се използва 64 QAM модулация, 16 пъти по-висока скорост на модулация от 802.11b. Това означава, че всеки подсигнал може да пренася 6 бита (комбинация от информация и битове за корекция на грешки).

Подобно на 802.11a и b, 802.11n продължава да използва OFDM и 4 микросекунден символ, но увеличава броя на подвълните във всеки 20 MHz-ов канал от 48 на 52. Това води до увеличаване на скоростта за единичен предавател до 65 Mbps. 802.11n осигурява 8 скорости на предаване и увеличава броя на предавателите на 4. При два предавателя максималната скорост е 130 Mbps, при три 195 Mbps и при четири 260 Mbps. Общо 802.11n осигурява до 32 скорости при 20 MHz-ов канал. При 40 MHz-ов броя на носещите подсигнали се увеличава до 108. Това осигурява максимални стойности от 135 Mbps, 270 Mbps, 405 Mbps и 540 Mbps съответно от един до четири предавателя. Това са осем скорости за всеки предавател, общо 32 при 40 MHz-ов канал.
Предпазен интервал
Предпазният интервал е част от всеки OFDM символ и е период от време, който се използва за намаляването на символната интерференция. Този тип интерференция се получава в multipath среда когато началото на нов символ достигне приемника преди края на последния символ да бъде обработен. Обикновено тези символи пристигат по два различни пътя. Символът, който все още не е дообработен пристига по по-дълъг път от новия символ (фигура 6). Когато се получи такава ситуация символната интерференция намалява ефективността на SNR на радио връзката. Предпазният интервал е малък период от време, който позволява пристигането на закъсняващите символи поели по по-дълги пътища. 802.11a и 802.11g използват 800 наносекунден интервал.

802.11n също използва 800 наносекунди за предпазен интервал, но също така позволява използването на 400 наносекунди, като така редуцира времевата дължина на символа от 4 микросекунди на 3.6. Намаляването на времевата дължина на символа води до осезаемо увеличаване на скоростите на предаване. За 20 MHz-ов сигнал с намаления предпазен интервал,скоростите от един до четири предавателя са съответно 72, 144, 216 и 288 Mbps. За 40 MHz-овият са 150, 300, 450 и 600 Mbps.



Фиг. 6 Предпазен интервал


Пестене на енергия
Радио устройствата са "гладни" за енергия, особено когато става въпрос за няколко предавателя или приемника. За да се справи с нарастващата нужда от енергия 802.11n доразвива системата за контрол 802.11 MAC. Допълненията са две - Spatial Multiplexing Power Save и Power Save Multi-Poll.
Spatial Multiplexing Power Save (SMPS)
SMPS позволява на дадено устройство да изключва захранването на всички антени с изключение на една. Този метод има два режима - статичен и динамичен.
Статичният режим изключва всички антени освен една като по този начин устройството започва да работи като 802.11а или 802.11g клиент. Всички устройства, които се свързват към работещия в статичен режим access point изпращат само един пространствен поток към него. Това продължава докато не се подаде захранване на останалите антени и access point-а не заработи като 802.11n устройство. Посредством нов фрейм въведен от 802.11n свързващите се устройства се уведомяват в какъв режим работи access point-а.
Динамичният режим също изключва всички антени без една, но при него клиента може да включва антени ако на тях се получи сигнал. След като този сигнал се получи и обработи антената може да бъде изключена отново. В динамичен режим access point-а изпраща RTS (request-to-send) фрейм за да активира дадена антена, в отговор приемника включва антената и изпраща обратно CTS (clear-to-send) фрейм. Отново се използва специален фрейм, уведомяващ останалите устройства за режима на работа действащ в момента.
Power Save Multi-Poll (PSMP)
Power Save Multi-Poll доразвива APSD (automatic power save delivery) механизма въведен в 802.11e стандарта. Използвайки APSD клиента информира access point-а, че определени рамки /frame/ трябва да бъдат буферирани и изпратени при поискване. Други рамки се явяват катализатор за изпращането на буферираните. При 802.11е стандарта APSD се използва в WLAN, когато аудио пакети се буферират в access point-a докато клиента не изпрати такъв.

PSMP споделя същата концепция, като доразвива способността на клиента да подрежда и изпраща чакащите рамки. Този механизъм на подреждане редуцира времето за изчакване за изпращане и успешно получаване на рамките. Това съответно води до спестяване на енергия. PSMP е динамичен метод, който се наглася моментално към промените в трафика.



Обратна съвместимост на 802.11n
Съвместимостта на новите 802.11n устройства с 802.11a, b и g е ключово условие за разпространението и интегрирането на новия стандарт. Също както 802.11g може да работи с 802.11b устройства, така и 802.11n разполага с механизми необходими за съвместна работа с 802.11a, b и g устройства.

В продължение на доста време на 802.11n ще се налага да съжителства с 802.11a, b и g устройства. Това ще продължи до тогава до когато всички останали устройства работещи по предишните стандарти не бъдат заменени с нови 802.11n такива. Режима на смесена работа на 802.11n е доста сходен с този на 802.11g стандарта.

Точно както при версията 802.11g, 802.11n изпраща сигнали, които могат да бъдат декодирани от устройства работещи на по-старите стандарти. За да се избегне абсолютен хаос и интерференция, работещото в смесен режим 802.11n устройство изпраща встъпителен сигнал, който може да бъде декодиран от 802.11a и g приемници (фигура 7).




Фиг. 7 Обратна съвместимост

Сигналът осигурява достатъчно информация на по-старите устройства за съвместна работа с 802.11n точката за достъп (АР).

След изпращането на встъпителния сигнал точката за достъп изпраща и останалата информация използвайки скоростта и механизмите на 802.11n стандарта. В допълнение към встъпителния сигнал и информацията, може да се наложи ползването на предпазния интервал осигуряван от 802.11n и да се окаже кога точно може да се предава информация и кога трябва да се изчака.

Механизмът ползван при наличието на 802.11а и g устройства е разработен отдовна и сега доразвит от 802.11n и се нарича CTS-to-self. Той позволява на 802.11n устройствата да изпращат кратък CTS фрейм до самите тях съдържащ информацията необходима за комуникация със съседните по-стари устройства. Използването на встъпителния сигнал и CTS-to-self обаче водят до значително намаляване ефективността на нововъведенията в 802.11n и съответно производителността на новите устройства в смесени среди. Очаква се механизмите за обратна съвместимост да се ползват основно в 2.4 GHz-овия обхват (802.11b и g), докато почти всички стари устройства се подменят. Причината за това е, че има твърде малко канали в този обхват, които могат да покрият работата на 802.11n WLAN-овете. Поради наличието на много канали в 5 GHz-овия обхват ще стане възможна работата на два отделни безжични локални мрежи едновременно в една и съща зона използващи различни честоти и канали. Това съответно ще позволи на 802.11n да оперира в максималните си параметри.


2. Обобщение на изследването
За да се обобщят предимствата на 802.11n стандарта е най-лесно те да се разделят на две основни области. Първата е ползването на мултиантенни системи за постигане на по-добъро отношение сигнал към шум. Във втората област попадат подобренията в радио излъчването и промените MAC частта на стандарта. Всичко това води до по-добри параметри като: покритие, скорост и надеждност.
Миграция към стандарт 802.11n
Преминаването към новият стандарт започва още с Draft-N устройствата. В момента на пазара се предлагат и нови вече стандартизирани 802.11n устройства, които се интегрират в преносими компютри, таблети и други мобилни устройства. В следващите няколко години броят на устройствата разполагащи с 802.11n функционалност значително ще нараснат. Бързо променящата се обстановка прави планираната миграция към новия стандарт много важна.
Планиране на мрежити при миграция
Има няколко основни области, на които трябва да се обърне внимание при планирането на миграция на съществуваща мрежа към 802.11n. Поради по-високите скорости и нуждата от повече захранваща мощност под внимание трябва да се вземат не само избора на нови точки за достъп, но и на много други важни параметри като:


  • Радио честоти - 802.11n работи както на 2.4 GHz (802.11 b и g), така и на 5 GHz (802.11a). Планирането за отделните радио обхвати се извършва индивидуално в зависимост от условията.




    • обхватът от 2.4 GHz

- 2.4 GHz-овия обхват е не по-широк от 100 MHz и много често в отделните държави дори по тесен. 802.11n използва същите канали като 802.11b и g в този обхват. Използването на 40 MHz-ов режим обаче не е препоръчителен в 2.4 GHz-овия обхват, поради наличието на значителна интерференция. В допълнение е задължително вторият 20 MHz-ов канал да бъде напълно освободен от сигнали за обратна съвместимост (встъпителен сигнал). Това значително намалява ефективността от използването на 40 MHz-овия режим в този радио обхват.




    • обхватът от 5 GHz

- 5 GHz-овия обхват е масово отворен по света благодарение на работата на регулаторните органи. Той разполага с много повече канали в сравнение с 2.4 GHz-овия обхват, което прави планирането на 802.11n мрежа много по-лесно дори и в 40 MHz-ов режим.

Има поне два начина за миграция към 802.11n в 5 GHz-овия обхват. Първият начин е да се заменят определни устройства с нови 802.11n такива в зависимост от наличния бюджет. Тази постепенна миграция може да се направи в планиран период и при промяна в нуждите. При постепенната миграция новият 802.11n АР работи в честотите, които е наследил, като поддържа както n, така и а клиенти. Мрежата ще работи в смесен режим като се осигурява съвместимост с по-старите а устройства до момента, в който и последния АР не бъде сменен с 802.11n такъв.

Вторият начин за миграция, е когато определени канали на старите АР бъдат изцяло запазени за 802.11n устройства. Така когато бюджетът позволява и има нужда от това могат да се добавят 802.11n АР към съществуващия WLAN, които ще работят паралелно с по-старите устройства. Новите 802.11n устройства ще поддържат само клиенти на новия стандарт и по този начин ще работят в оптималните си параметри. Същевременно старите АР ще осигуряват работата на а клиентите.


Планиране на жичната инфрастуктура
Съвременните двубандови точки за достъп теоритично могат да натоварят Ethernet връзките си с до 108 Mbps. На практика обаче поради някои недостатъци в 802.11 протокола тези скорости са 50 до 60 Mbps.

Точките за достъп по стандарт 802.11n обаче могат да натоварят значително повече Ethernet връзките. С по-големите си скорости и подобренията в протокола е възможно един двубандов 802.11n АР, работещ в 20 или 40 MHz-ов режим при 2.4 или 5 GHz-а да достигне 300 до 400 Mbps. Това очевидно е доста повече от масово разпространения Ethernet стандарт от 100 Mbps. Поради тази причина при планирането на миграцията към 802.11n трябва да се мисли и за преминаване към последната Ethernet технология поддържаща до 1 Gbps скорост.


Изисквания към захранването
Повечето съвременни точки за достъп могат да работят с технологията за захранване Power over Ethernet (PoE) или 802.3af. Тя осигурява 15 W захранваща мощност, което протича по стандартен Ethernet кабел. 802.11n с многото си антени изисква повече енергия отколкото 802.3af може да предостави. За щастие работната група за Ethernet (IEEE 802.3) има решение за проблема. Новият стандарт 802.3at удвоява мощността на своя предшественик като осигурява напълно достатъчните за 802.11n - 30 W захранваща мощност.

При планирането на миграцията към 802.11n трябва да се вземе под внимание осигуряването на източник на захранване за 802.3at. Първият вариант е да се осигури захранване директно от комутатора, към който е свързана точката за достъп. Това ще доведе до смяна на комутатора с такъв, който поддържа 802.3at, а и по възможност да оперира на скорост от 1 Gbps. Вторият начин е да се включи инжектор за захранване между комутора и точката за достъп. Този вариант е решение ако не се планира подмяна на наличните комутатори.


Позициониране на точките за достъп
Позиционирането и разполагането на точките за достъп е от голямо значение при планирането на миграцията. Ако се предвижда постепенна подмяна на старите устройства не е необходимо планиране на разполагането на новите АР. Ако се налага изграждането на нова мрежа или съвместната работа на нови и стари устройства е възможно да се използва увеличения SNR на 802.11n, за да се покрият по-големи зони.
Перспективи и очаквания
Перспективите пред 802.11n стандарта са големи. При планирането на миграцията трябва да се има предвид, че тя едва ли ще се осъществи напълно в следващите няколко години. В някои радио обхвати 802.11n никога няма да достигне пълния си капацитет,като оптималните параметри на работа ще са възможни едва тогава когато всички устройства бъдат заменени с 802.11n.
3. Заключение
Няма причина да не се стартира с изграждането на мрежи, работещи по стандарт 802.11n или старите да мигрират към новата технология. Трябва обаче да се обърне внимание на оборудването, което ще бъде необходимо. Стандартът 802.11n може да увеличи драстично капацитета и скоростта на безжичната мрежа. Точният момент, в който миграцията трябва да започне, е когато се появи нужда за подмяната на дадена точка за достъп с цел увеличаване капацитета на мрежата. При добро планиране и подбор на оборудване миграцията към 802.11n е оправдана инвестиция.

Източници на информация:

  1. IEEE standards 802.11n

  2. 802.11n White paper




Каталог: 860
860 -> Проект bg051PO001 03-0026
860 -> Мароко – от Имперските столици до загадките в Сахара 8 дни / 7 нощувки в Мароко
860 -> Дати Есен 2017 30. 09-07. 10. 2017
860 -> Доклад за дейността си през предходната година за постигане на устойчив баланс между капацитета на флота и наличните възможности за риболов. Докладите на държавите-членки са достъпни на интернет страницата Europa
860 -> Решение на цик решение на оик адрес, телефони, eлектронен адрес, лице/а за контакт 1
860 -> П р о г р а м а на научния семинар


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница