Не бъди невярваш, а вярващ

Сергей Шапарев

За него в Евангелията не се говори толкова често, както, да кажем, за Петър. Въпреки голямото разнообразие от събития, нито един евангелист, с изключение на Йоан, не споменава друг случай, свързан с апостола, освен известния на всички, където се проявява неговото “неверие”. Йоан обаче описва два момента, където характерът на този човек изтъква много ярко.

Първият е, когато Иисус Христос възкресява Лазар /11 гл/. Иисус напуска Юдея, където Го заплашват с жестока разправа, и отива отвъд Йордан, където тогава е проповядвал Йоан Кръстител. Тук Го настига известието за болестта и смъртта на Лазар. Как трябва да постъпи Учителят? Лазар Му е приятел, но да се върне в Юдея, във Витания, където е домът на Лазар, значи да се подложи на смъртна опасност. Напълно е възможно юдеите да се нахвърлят с камъни върху Него. Ето защо учениците се опитват да спрат Иисус в желанието Му да отиде при Лазар: “След като чу, че бил болен, остана два дни на мястото, където се намираше. А след това каза на учениците: “Да отидем пак в Юдея.” Учениците Му казаха: “Учителю, току-що юдеите искаха да те убият с камъни и пак ли там отиваш?” Но Той настоява: “… да отидем при него. ” Учениците са в недоумение, не знаят как да постъпят, за да избегнат опасността. И тук, в тази критична ситуация неизпъкващият апостол Тома изведнъж проявява изумителна решителност, мъжество и готовност да отиде с Учителя дори на сигурна смърт: “Тогава Тома, наречен Близнак, каза на другите ученици: “Да отидем и ние, за да умрем с Него /с Учителя/.” Тома е реалист, той разбира как може да свърши подобно пътуване, но въпреки това иска да отиде. Обръщението му не звучи като упрек към Иисус, че не се грижи за живота на учениците, а е насочено към самите апостоли. В този труден момент той ги подкрепя с решителните си думи и ги “заразява” със своята готовност да следва Учителя.
В тази критична ситуация неизпъкващият апостол Тома изведнъж проявява изумителна решителност, мъжество и готовност да отиде с Учителя дори на сигурна смърт.

Вторият момент е описан в 14 гл. Мнозина християни знаят думите на Иисус: “Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен.” Но малцина помнят, че Господ ги изрича в отговор на въпроса на Тома. Особено важни са обстоятелствата, при които е зададен този въпрос.

На последната вечеря, когато Иисус установява Господната трапеза, а Юда тръгва, за да предаде Учителя на първосвещениците, Иисус казва нещо, което учениците не успяват да разберат: “Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите и както казах на юдеите, така и на вас казвам сега – където отивам Аз, вие не можете да дойдете.” Когато Петър изразява готовност да отиде на смърт с Него, Христос донякъде охлажда неговия ентусиазъм: “Симон Петър Му каза: “Господи, къде отиваш?” Иисус отговори: “Където Аз отивам, ти сега не можеш да дойдеш, но по-късно ще дойдеш.” Петър Му каза: “Господи, защо да не мога да Те последвам сега? Живота си ще дам за Теб.” Иисус отговори: “ Живота си ли ще дадеш за Мен? Истина, истина ти казвам: “Петелът няма да е пропял, преди да си се отрекъл три пъти от Мен” /Йоан 13:36-38/. За никой от апостолите не е ясен смисълът на тези думи. Петър се решава да пита, но получава отговор, който го обърква, и той не е в състояние да продължи разговора. Иисус веднага добавя: “И вие знаете къде отивам и пътя знаете” /14:4/. Сега вече никой не се решава да пита Учителя какво има предвид. И тук се проявява жаждата, упоритото желание на Тома да изясни всичко докрай. Само той намира у себе си сила да продължи диалога и да разбере за какъв път говори Христос, без да се страхува от усложненията: “Тома Му каза: “Господи, не знаем къде отиваш; а как можем да знаем пътя?” В отговор на този въпрос Иисус произнася знаменитата фраза: “Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен”/14:5-6/.

Като четем тези стихове, разбираме, че Тома е човек, който търси пълна яснота и конкретност във всичко важно за него. Не се успокоява, докато не намери разбираеми и приемливи обяснения и отговори. Но когато ги получи, действа решително, без да се страхува от каквато и да било опасност.

Нека си припомним за събитията веднага след Христовото възкресение. Оказва се, че Тома не е единственият, който не вярва във възкресението: другите ученици също се съмняват, докато не виждат Иисус със собствените си очи /Лука 24:9-11; Марк 16:9-14/. Но те научават за възкресението от жените, а по онова време свидетелството на жена в съда не е достатъчно. Жените дотичват при учениците и една през друга говорят разгорещено за странната случка. Как да им повярват?

Самият Тома чува за чудото няколко пъти от различни хора. Защо апостолът не вярва дори на свидетелството на учениците, които са се срещнали очи в очи с възкръсналия Христос? Какво го спира? Има ли причини за подобна упоритост? Фактически Тома има сериозно основание да се съмнява в свидетелствата за възкресението. Не са изминали още и две седмици откакто Иисус в навечерието на кръстната Си смърт предупреждава учениците: “Пазете се да не ви заблуди някой; защото мнозина ще дойдат в Мое име, като кажат: “Аз съм Христос”, и ще заблудят мнозина… Тогава ако ви каже някой: “Ето, тук е Христос”, или: “Там е”, не вярвайте. Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така че да заблудят, ако е възможно, и избраните. Ето, предсказах ви. И така, ако ви кажат: “Ето, Той е в пустинята” – не излизайте; или : “Ето, Той е във вътрешните стаи” – не вярвайте” /Мат.24:4-5, 23-26/.

Вероятно поради това апостол Тома не иска да признае очевидното. Може би дори не сме в състояние да си представим цялата дълбочина на трагичните му размисли по това време. Въпроси и съмнения изпълват сърцето на Тома: “Нима те са се изкушили? Защо Господ не се яви на мен, ако действително е възкръснал? Как да разбера истината за Него?” Иска ли апостолът да вярва? Да, разбира се! Въпреки всевъзможните съмнения той е заедно с другите, повече не се отделя от тях. Много иска да вярва, но, както винаги, желае да има яснота, да се убеди окончателно! Иисус не оставя Тома да се терзае: “И след осем дни учениците Му пак бяха вътре; и Тома беше с тях. Иисус дойде, когато вратите бяха заключени, застана на средата и каза: “Мир вам!” Тогава каза на Тома: “Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, и дай ръката си и я сложи в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.” Тома Му отговори: “Господ мой и Бог мой!” /Йоан 20:26-28/.

Пътят на апостол Тома по-нататък също свидетелства за неговата решителност и смелост да благовества. За това говорят църковните писатели. След възнесението на Иисус Христос и изливането на Святия Дух върху апостолите Тома проповядва в Палестина, Месопотамия и другаде. За проповедта му пред партяните пишат Ориген и Евсевий Кесарийски, за неговата проповед в Етиопия споменава Йоан Златоуст, за благовестничеството му в Индия говорят Григорий Богослов, Григорий Велики и други автори. Първите християни в Индия наричат себе си “християни на святия Тома” и свързват началото на своята църква с този апостол. Тъкмо там загива Тома – наказан със смърт, защото успява да обърне към християнската вяра жената и сестрата на управителя на град Малипуре.

От последния епизод с апостола, който е описан в Библията, научаваме нещо и за нашия Спасител.

Първо, Иисус Христос е готов да отговори на въпросите ни и да отстрани всички съмнения, когато Му признаваме честно това, което е в сърцето ни. Готов е да помогне на нашата вяра и да дойде лично при нас.

Второ, Господ иска да види у всеки човек силна вяра в Него: “Не бъди невярващ, а вярващ”.

• 
  Трябва да бъдем искрени и честни с Господа. Бог иска не да си слагаме маска, а да ни вижда с открито сърце. Когато нещо ни липсва, нещо не ни задоволява, нека Му признаем. Ако не постъпим така, значи се преструваме, лъжем, т.е. не Му позволяваме да действа в живота ни.
  
• 
  Не е достатъчно да си казваме, че “всички вярват в това”. Истината се познава лично. Необходимо е лично да изпитаме всички библейски истини, а не да ги “усвояваме” като учебен материал. Ако има въпроси, които ни притесняват, трябва да търсим отговорите.
  

Нека Бог укрепи всеки вярващ и разсее съмненията у тези, които искат да вярват!