Не можем без икар



Дата19.02.2017
Размер128.25 Kb.
ВЕЛИЧКА ГУШЕВА-КЪРПАРОВА

НЕ МОЖЕМ БЕЗ ИКАР


ПОЕЗИЯ

2005, ПЛОВДИВ



Появата на тази книга стана възможна с финансовата подкрепа на национално читалище “Луи Брайл” - София и лични средства на автора.

Величка Гушева

Не можем без Икар

Поезия

Българска

Първо издание

Редактор: Николай Гюлев

Коректор: Донка Кърпарова

Корица: РА “НИТОН”

Компютърен набор и оформление: Ганка Коева

ISBN: 954-794-037-6

Издателство: АДГ

Поетичният полет на Величка Гушева-Кърпарова

Превзема нова висина

Новата стихосбирка на Величка Гушева-Кърпарова
“НЕ МОЖЕМ БЕЗ ИКАР” художествено и убедително потвърждава максимата, че количествените натрупвания водят до качествени изменения. Четвърта поред, тя извисява поетичното АЗ на авторката с няколко стъпала по-нагоре. На този етап от развитието на поетесата това е най-добрата й книга. Наред с хубавите стихове, каквито преобладаваха и в предишните й три книги, сега тя вече е създала прекрасни стихове и при това в най-трудната форма - кратката. Тук няма място за встъпления, няма сюжетна площадка за засилване. Поетичният скок трябва да се извърши от място, като при това се постигне нова висина! И още: трябва веднага, без подготовка да се хване бика за рогата, за да се побратимят мисъл и чувства само с няколко стиха. Ето примери за чудесните постижения на авторката в поетичната миниатюра - при това и в добре оркестриран, римуван и в образен бял стих:

АКРОСТИХ


Открий във себе си живеца -

магическият знак и виж:

Изобретателят - Творецът

Рисувал те е да летиш.

***

Как се пренасищат

децата на гробарите!

Немилостиво време!

***

Почти всички стихове в книгата са такава чудесна сплав от възвишени мисли и земни чувства. Това им предава мащабност и философска дълбочина.

Оригинални са образите на поетесата за живота и смъртта, за любовта и омразата, за болката от неправдите и бездуховността. Има една популярна максима: на думите да е тясно, а на мислите широко. Ако я перифразираме в най-хубавите стихове от новата книга на Величка Гушева, то: “На думите е тясно, а на поетичните послания - широко”. Послания, които топлят нашите души смразени от държавата-мащеха за честните и талантливи хора.

Николай Гюлев

член на дружеството на писателите,

на съюза на журналистите, на Международната

федерация на журналистите - Брюксел.

the poetic flight of velichka gusheva-karparova conquers new heights

The new book of poetry by Velichka Gusheva-
Karpareva titled “WE CANNOT LIVE WITHOUT ICARUS” artistically and convincingly confirms the maxim that quantitative accumulations lead to qualitative modifications. Forth in number, it soars the author’s lyrical “I” with several steps upward. This is her best book at that stage of the poetess’s development. Together with her nice verses that predominated also in her previous three books, here she has created wonderful verses, moreover in the most difficult form - the short one. There is no place for preludes, there is no a plot springboard. The poetic leap must be done at place thus reaching a new height! Furthermore, it is necessary, even without training, to take the bull by the horns, so that thought and feelings to fraternize just with several verses. Here are some examples of the author’s great achievements in the poetic miniature - besides, in well conducted, rhymed and figurative blank verse:

ACROSTIC


Find the core in yourself -

The magic sign and see:

The Creator - the Demiurge

He made you fly.

***


How gravediggers’

children are too sated!

Unmerciful time!

***

Almost all verses in the book are such a wonderful mixture of lofty thoughts and earthly feelings. That makes them globally and philosophically deep.

The poetess’s figures of life and death, love and hatred, pain caused by injustice and lack of spirituality, are original. There is one popular maxim that states: the words should have narrow scope, but thoughts - broad one. If we try to paraphrase it in the finest verses from Velichka Gusheva’s new book, then: “The words should have narrow scope, but the poetic messages - broad one”. Messages that make our souls warm being estranged from the state-stepmother for the honest and talented people.

Nikolay Gyulev

Member of Writers Society,

Journalists Union, International Journalists Federation - Brussels.

НЕМИЛОСТИВИ ДНИ

* * *

С мъка


в сърцето

измерва


пулса

на жестокото време.

Ще издържи ли

пулсът


на поета?

* * *


С красива песен

пробудих камъка,

на гладно куче

дадох утеха...

Ушиха

от нея


на Дявола

дреха!


Господи!

Съхрани


в мене

пламъка!
* * *

Стара столница,

до каменен зид,

надживя

своя


майстор-стопанин

.....................

и...

още


го чака!

..................

* * *

Кучета


и кърлежи,

комари


и светофари,

и тук-там

хора

между тях.



* * *

На Юлиан


Момчето подари Живот

и си отиде.

Господи,

за чий ли грях?



4.04. 2004 год.

река Лим

* * *


В

книгата


на

Вечността

свое място има всеки.
* * *

Не спира

да пее

ранената птица.



С песен

лекува си

болката.

Оглушаха ли

хората,

Господи?!



* * *

Докоснах

камъка

с любов


...и той

ми повери

съдбата си.
* * *

Котката


раздра

пердето


и през прозореца

светът


видя

Болката,

която

не пожела



да види

през вратата.

* * *

Изпепелиха



горите!

Небето


няма

сълзи...


....................

да ги оплаче.

* * *

Сбъркано време!.



Дяволът снове!

Мутрите са богове!!!

* * *

На всеки ъгъл



- и просяк...

и минувачи

- по-бедни от просяци...

...Нова история

на стария град!

* * *


Не погледна

бедността

в очите.

Беше


духовно

беден.


* * *

Жално


излая

куче


навън.

Напомни ми

човешки глас,

дошъл като в сън,

от друг живот.

* * *


Събуждам се

преди


будилника.

Сега


той е

безработен.

Има ли

борса


за будилници?

* * *


С недъга си съдбовен,

от зори до мрак,

милост те от хората събират.

А привечер - късно,

...до петак

мъката им

Мутрите обират.

* * *


Даде им дума

да не продума!

Но поразмисли

и каза:


- Ами-и-и...

И го настигнаха

десет куршума!

Даже


Темида

се вцепени!

* * *

Стига


си копал, бе братче,

на другия гроб!

Трябва ли

на Сатаната

да си вечен роб?

Не разбираш ли,

че няма

за злините храм?



В тая яма,

що копаеш,

ще се срутиш сам.

* * *


Вечер

наливаме


в чашите вино.

Трупове


сутрин

броим... -

сякаш

стъпваме



по тротил!

Война.


Ежедневие.

Стил.


* * *

И

Смъртта



се уплаши!!!

Хората


сами

я търсят


вече!

* * *


Гори

Земята!


Любовта

е в шок!


На дуел:

...Аллах

и ...Бог!

* * *


Как се пренасищат

децата на гробарите!

Немилостиво време!

!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

* * *

Не се научихме



да смиламе злините

между воденични камъни.

Така:

сами попаднахме



в мелницата на Времето.

* * *


Ценности...

Вещи...


пари...

красиви жени...

- шанс пореден...

броиш,


неуморно броиш...

и ставаш все по-беден.

* * *

Криеш


Истината

от другите.

Как

ще я скриеш



от себе си?

* * *


Заключени врати

не знаят


мислите.

Какво тогава

с ключовете

пазим?


* * *

Ще разделя

хляба

с други.


И

радостта

ще разделя.

.................................

Болката е

само моя.

* * *

Бърза


пак реката

но е друга.

И

времето бърза,



но е друго.

И ние с тебе

- уж същите,

а сме други.

* * *

Забравиха:



ОМИР

И ШЕКСПИР,

И БОГА!...

Заради...

...дрога.

* * *


АКРОСТИХ

Открий във себе си живеца -

Магическия знак и виж:

Изобретателят - Творецът

Рисувал Те е да летиш.

* * *


Пътеката ми земна

се извива

и търси проход

под кълба от дим.

За всеки - казват -

има светло било,

щом пази жива

тръпка от пелин.

* * *

Виж


и познай

Човешкото в Човека!

И ти

Човечност



в отговор Му дай!

Така


в душата Му

ще бъде леко,

а и ти

Човек ще си



до край.

* * *


Лицемерието

е предверие

на подлостта.

Дали за това

често е

дипломатически ход?

* * *

За театралната сцена



е нужен

голям режисьор.

А на житейската -

пълзим


пред нищожества.

* * *


В листопада на дните

няма


възторзи.

Есента


режисира

действителни роли.

Има ли

щастлива Зима



с маска от грим?

* * *


Клоунът

забавляваше

публиката.

После


всички

станаха


клоуни.

Но:


защо

Клоунът


не се веселеше

със тях?


* * *

И дъжд...

И град...

И светкавици страхотни!...

Стачкува -

без предупреждение,

Животът!!!

* * *


Напук

на Слънцето!

И

въпреки Времето!



Без Тебе

не можем,

ИКАР!!!

* * *


Не игнорирай

дисонанса!

Обичам

истинската



музика.

КОСМИЧЕН ЗВЪН

* * *

Колко


е добра

Нощта!


Аз размишлявам,,

а Тя


ме слуша.

Ако разкаже

всичко

на Утрото!...



* * *

Луната ли?

Цял живот

ми е сърдита.

Никога

не пожела



да Я гледам.

Но -


ще Я нося

в мечтите си.

* * *

Малката


чаша

кафе?


Или

ти?


Кой

открадна

съня ми?

И ме


смути?

* * *


С тебе

често


кафето си пием

и разменяме

думи сърдечни.

А

край нас



все

вихрушката вие...

и затрупва

слова неизречени.

* * *

Очите ти са



като две слънца,

с лъчи,


към сто посоки

устремени.

Те могат

ледовете да стопят.

Защо от тях

на мен


ми е студено!?

* * *


Не е грях

да нямаш

обич за мен.

Фатално е!

Обичта

да не познаваш.



* * *

Каза ми


зимният вятър,

че се чувстваш

пролетно.

* * *


Грешни сме.

И наяве.


И насън.

...А Любовта

скимти

навън.


* * *

Вятърът


отнесе

сълзата ми.

Изтрий я!

от...


...лицето си!

* * *


Не тръгвай

към мене!

Аз избягах

...от себе си.

* * *

Гонят се вълните



в морето -

като хората.

Само че

не се надхитрят -



не се надлъгват.

* * *


Търсиш ме

с очи


в далечината.

До

тебе



съм.

* * *


Бялата птица

идва


в живота

веднаж.


Без нея

боли!


И денем

е мрак.


* * *

Горях,


когато

към тебе вървях.

Горях,

когато


към теб не вървях.

Ще горя.


Не се стряскай

от тъмното!

* * *

Реката на Живота



отнася дните ни

като камъчета дребни.

Ще бъдем ли

и в Морето

заедно?

* * *


Птица бях.

Ти ме покоси.

Жена съм.

Ти ме нарани.

Звезда ще бъда -

ще те закрилям.

* * *

Дълго


очаквах

тази среща.

Ти

дойде.


А... Любовта?

* * *


Неутешимо

облакът


Заплака.

Любовни сълзи

към земята

рони.


О, Господи!

нима


мъжете плачат?!

* * *


Не искай от мене!

Не искай пак

за полет със тебе

да се пробудя!

Ако се случи,

не питай: “как?”

Значи

...съм ...луда!



* * *

Простих.


* * *

Провидението

не прости.

* * *


Прости му!

...Ако


...можеш!

* * *


Усмихвай се!

Където и да си.

За да не мръзне

...душата ми.

* * *

В унисон


дъждовните цимбали

възвестяват

подранила есен.

Зимата не чака.

И не жали.

Да допеем

пролетната песен!

* * *


Цветята

плачат,


когато

ги откъсваме.

Закичвай ме

с ... усмивка!

* * *

Ще се забави



Зимата.

Само


...да поискаш.

* * *


Не си отивай!

Чуваш ли ме, Есен?

Не ме оставяй

в ледната прегръдка!

Над мене

облак бял

се е надвесил

и обещава чаканата глътка.

* * *

Ръцете ни са



полюси различни,

а пръстите ни -

връзки със Небето.

Докоснем ли се -

светлина изтича!

Космичен звън

отеква във сърцето...

* * *


Попътен вятър

на всеки е потребен:

приятелство

и

Божи благослов



във този свят,

бездушен


и

суров!
СЪДЪРЖАНИЕ



Николай Гюлев: Поетичният полет на

Величка Гушева-Кърпарова превзема нова висини 3

НЕМИЛОСТИВИ ДНИ 7

КОСМИЧЕН ЗВЪН 45

Величка Гушева-Кърпарова живее и твори в гр. Пловдив. Завършила е Българска филология, Музикално изкуство и Специална педагогика.

Първата си стихосбирка “ИСКРИЦИ ЛЮБОВ” издава през 1998 г. Втората - “НЕ ИСКАМ ДА СПРЕ КРЪГОВРАТА” - през 1999 г. Третата си поетична книга “ЧУЙ МЕ, ВРЕМЕ” реализира през 2003 г.

Публикува в сборниците: “СЪЗВЕЗДИЕТО НА ЛУИ” 1999 г. “СЕДЕМ МАЙМУНИ НА КЛОНА” 2000 г. “ОСВЕТЕНИ ПРОСТРАНСТВА” 2000 г. “ДОКОСНАТИ СТРУНИ” 2001 г. “БАСНИ” 2002 г. “ЕПИГРАМИ” 2003 г. “НЕ ЗАБРАВЯЙ, ЧЕ МЕ ИМА” 2003 г. “ИРИН-ПИРИН” 2003 г.

Създава музикални творби за хорово и индивидуално изпълнение .

Превежда фолклорни материали от древен армънски език на български и обратно. На армънски език създава също и оригинална поезия.

Под нейно ръководство смесен фолклорен състав “ТРАКИЙСКИ ЦВЯТ” Пловдив издава първия си компактдиск и касета “ПЕСНИТЕ НА “ТРАКИЙСКИ ЦВЯТ” 2003. Вторият компактдиск и касета “КРАЙ РЕКА МАРИЦА” се появява през 2005 г.

Тя е художествен ръководител и продуцент на дует “АМУР” Пловдив за стара градска музика.
Каталог: authors
authors -> Величка Гушева -кърпарова Чуй ме, време
authors -> Владимир желев овчаров
authors -> Сборник " адг" пловдив, 2005 сто години просвещение
authors -> Ангел сотиров зелени графомании 20
authors -> Едно момче с китара
authors -> Ако душата ми беше небе, ти щеше да си слънцето в него
authors -> Шипченски проход
authors -> И димитър грудев удря рамо на алфред адлер! Ангел Сотиров
authors -> Топлина. Топлина се разлива по цялото ми тяло. Какво друго може да прави топлината, освен да се разлива, разлива ! Браво! Добре съм, щом и след 100 години анабиоза* мога да се шегувам
authors -> Доц д-р Лучия Стефанова Антонова-Василева


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница