Не просто дърводелец

Защо, когато говориш за Бога, това не смущава никого, но стига само да споменеш Исус, и хората нерядко предпочитат да прекратят разговора? Защо векове наред хората са разединени по въпроса: "Кой е Исус?"

(c) 1977 by Josh McDowell

All rights reserved

Originally published in English as:

MORE THAN A CARPENTER by Josh McDоwell

Второ българско издание

София 1303, ул. Антим I, 28

ISBN 954-407-084-2

Превод от английски: Мария Димитрова

Редактор: Люба Никифорова

Художник: Калина Сертева

Отпечатана със съдействието на "Агапе България"

Предговор

И въпреки това в почти целия свят продължават да го помнят. Датата на нашия сутрешен вестник или годината в която е издаден университетският учебник (пр. Хр. и сл. Хр., б. пр.), потвърждават факта, че животът на Исус е бил сред най-величествените, живяни някога.

Когато попитали известния историк Х. Г. Уелс кой е човекът, оставил най-дълготрайна следа в историята, той отговорил, че ако се съди по историческите критерии за величието на личността, "при тази проверка Исус е пръв".

Историкът Кенет Скот Латурет пише: "Колкото повече векове изминават, толкова по-очевидно става, че от гледна точка на въздействието, оказано върху историята, животът на Исус е повлиял най-много на тази планета. И това въздействие явно нараства."

Ернст Ренан пък стига до заключението: "Исус е най-гениалната фигура в религията за всички времена. Неговата красота е вечна и царството Му никога няма да престане. Във всяко отношение Исус е неповторим и нищо не може да се сравни с Него. Цялата история би била непонятна без Христос."
1

С какво Исус е толкова различен?

Векове наред хората са разединени по въпроса: "Кой е Исус?" Защо възникват толкова много конфликти около една личност? Защо Неговото име предизвиква много повече раздразнение, от името на който и да е друг религиозен водач? Защо, когато говориш за Бога, това не смущава никого, но стига само да споменеш Исус, и хората нерядко предпочитат да прекратят разговора? Или преминават в отбрана. Споменах нещо за Исус на един таксиметров шофьор в Лондон и той веднага каза: "Не обичам да говоря за религията, особено за Исус."

По какво се различава Исус от другите религиозни водачи? Защо имената на Буда, Мохамед, Конфуций не засягат така хората? Причината е, че Исус е твърдял, че е Бог, а другите не са имали такива претенции. Именно това го отличава толкова от останалите религиозни водачи.

Хората, познавали Исус, много скоро са осъзнавали, че изказванията Му за самия Него са удивителни. Ставало ясно, че според собствените Му твърдения Той е нещо повече от обикновен пророк или учител. Исус очевидно претендирал за божественост. Той представял самия Себе Си като единствения път за връзка с Бога, единствения източник на прошка за греховете и единствения начин за спасение.

За много хора това е твърде необичайно, надхвърлящо кръгозора им, за да искат да повярват на подобни думи. Но въпросът не е в това, какво ние искаме да мислим или в какво искаме да вярваме, а -- какво е твърдял Исус за самия Себе Си.

Какво казват за това новозаветните документи? Често чуваме фразата: "божествеността на Христос". Това означава, че Исус Христос е Бог.

В своето Систематично богословие А. Х. Стронг характеризира Бога като "безкрайния и съвършен Дух, Който е източник, опора и цел на всички неща"1. Това определение за Бога е присъщо на всички теисти, включително мюсюлмани и юдеи. Според теизма Бог е личностен и вселената е замислена и създадена от Него. Бог я поддържа и я управлява в настоящето. Християнският теизъм добавя един елемент към това определение: "И Който се въплъщава в Исус от Назарет."

Исус Христос всъщност е име и титла. Името Исус произлиза от гръцката форма на името Йешуа, което означава "Йехова -- Спасител" или "Господ спасява". Титлата Христос произлиза от гръцката дума за Месия (или староеврейското Маshiach -- Даниил 9:26) и означава "Помазаник". Две служения -- на цар и свещеник -- се имат предвид при употребата на титлата "Христос". Тази титла утвърждава Исус като обещания в старозаветните пророчества свещеник и цар. Това потвърждение е една от сферите с решаващо значение за правилното разбиране на Исус и християнството.

Новият Завет ясно представя Христос като Бог. Имената, с които Той е наречен в новозаветните текстове са такива, че могат изцяло да се отнесат само към Бог. Например Исус е наречен Бог във фразата: "очаквайки блажената ни надежда, славното явление на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос" (Тит 2:13; ср. Йоан 1:1; Евр. 1:8; Римл. 9:5; I Йоан 5:20-21). Писанието му приписва качества, които могат да бъдат истинни само за Бог. Исус е представен като независимо съществуващ (Йоан 1:4; 14:6); вездесъщ (Мат. 28:20; 18:20); всезнаещ (Йоан 4:16; 6:64; Мат. 17:22-27); всемогъщ (Откр. 1:8; Лука 4:39-55; 7:14-15; Мат. 8:26-27) и вечно жив (I Йоан 5:11-12,20; Йоан 1:4).

Исус получава почит и преклонение, които само Бог може да получи. При сблъсъка Си със Сатаната Исус казва: "защото е писано: "На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само Нему да служиш." (Мат. 4:10) Но и пред Исус са се прекланяли като пред Бог (Мат. 14:33; 28:9). Понякога Той дори изисква да бъде почитан като Бог (Йоан 5:23; ср. Евр. 1:6; Откр. 5:8-14).

Повечето от последователите на Исус са ревностни юдеи, които вярват в един-единствен истински Бог. Те са крайни монотеисти, но все пак разпознават в Исус въплътения Бог.

За Павел, поради неговото сериозно обучение за равин, би било още по-малко вероятно да приписва божественост на Исус, да се прекланя пред мъж от Назарет и да Го нарича Господ. Но той прави точно това и признава Божия Агнец (Исус) за Бог, когато казва: "Внимавайте за себе си и за цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със собствената Си кръв." (Деян. 20:28)

Когато Христос пита Петър кой според него е Той, Петър признава: "Ти си Помазаника [Христос], Син на живия Бог." (Мат. 16:16) Исус отговаря на Петър не за да поправи неговия извод, а по-скоро да потвърди верността на думите му и техния първоизточник: "Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не ти е открила това, но Отец Ми, Който е на небесата." (Мат. 16:17)

Марта, която спада към близките приятели на Исус, Му казва: "Вярвам, че Ти си Помазаника, Божият Син." (Йоан 11:27) От друга страна Натанаил, който не смята, че от Назарет може да излезе нещо добро, признава, че Исус е "Божи Син. Ти си Израилев цар."(Йоан 1:49)

Докато юдеите убиват с камъни Стефан, той призоваваше Христа, казвайки: "Господи Исусе, приеми духа ми."(Деян. 7:59) Авторът на Посланието към евреите нарича Христос Бог: А за Сина казва: "Твоят престол, о, Боже, е до вечни векове." (Евр. 1:8) Йоан Кръстител вестява идването на Исус с думите: "Святият Дух слезе върху Него в телесен образ като гълъб, и глас дойде от небето, който казваше: "Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение." (Лука 3:22)

Разбира се, трябва да споменем и признанието на Тома, известен повече като Тома Неверни. Може би той е бил по-напреднал ученик. Тома Неверни казва: "Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам." Аз се присъединявам към Тома. Думите му всъщност означават: "Вижте, не всеки ден някой възкръсва от мъртвите или твърди, че е въплътен Бог. Трябва ми доказателство." Осем дни по-късно, след като Тома изказва съмненията си относно Исус пред другите ученици, "Исус дохожда, като беше заключена вратата, застана насред и рече: "Мир вам!" Тогава каза на Тома: "Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си, и тури я в ребрата ми; и не бъди невярващ, а вярващ." Тома в отговор Му рече: "Господ мой и Бог мой!" Исус му казва: "Понеже Ме видя, ти повярва. Блажени ония, които без да видят са повярвали." (Йоан 20:26-29) Исус приема признанието на Тома, че Той е Бог, и го упреква за неговото неверие, не за преклонението му.

По този повод някой критик може да подхвърли, че всички признания, които споменахме, са изречени от други хора за Христос, а не от Христос за самия Себе Си. Най-често срещаното и наивно обвинение е, че съвременниците на Христос не са Го разбирали, точно както и ние днес не Го разбираме. С други думи, Исус в действителност не е твърдял, че е Бог.

Но аз мисля, че Той е претендирал за това и смятам, че божествеността на Христос е непосредствено заявена на новозаветните страниците. Тук се срещат твърде много подобни пасажи и тяхното значение е недвусмислено. Един бизнесмен, който проучвал внимателно Писанието, за да установи дали Христос е твърдял за Себе Си, че е Бог, заключил: "Ако някой прочете Новия Завет и не стигне до извода, че Исус заявява Своята божественост, той би бил толкова сляп, колкото човека, който излиза навън в ясен ден и казва, че не може да види слънцето."

В Евангелието от Йоан е представен сблъсъкът между Исус и неколцина юдеи. Повод за него е фактът, че Исус изцелява един куц човек в събота и му казва да вдигне постелката си и да върви. "И затова юдеите гонеха Исуса, защото вършеше тези неща в събота. А Исус им отговори: "Отец Ми работи досега и Аз работя." Затова юдеите искаха още повече да Го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и така правеше Себе Си равен на Бога." (Йоан 5:16-18)

Вие бихте могли да възразите: "Виж, Джош, и аз мога да кажа: "Баща ми работи досега и аз работя." И какво следва? Това не доказва нищо." Когато изучаваме някакъв документ, трябва да имаме предвид езика, културата и най-вече човека или хората, за които той се отнася. В този случай културата е юдейската, а хората са юдейските религиозни водачи. Нека да видим как юдеите са разбирали думите на Исус преди 2000 години в контекста на тяхната собствена култура. "Затова юдеите искаха още повече да Го убият: защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и така правеше Себе Си равен на Бога." (Йоан 5:18) Защо реакцията им е толкова крайна?

Причината е, че Исус казва: "Моят Отец", а не "нашият Отец", и след това добавя: "работи досега". Употребявайки тези две фрази, Исус се приравнява с Бога, Той поставя Своите действия наравно с Божиите дела. Юдеите не наричат Бога "мой Отец". Или, ако го направят, те биха прибавили "на небето". Но Исус не постъпва така. Когато нарича Бога "Мой Отец", Той изрича твърдение, което юдеите не биха могли да разберат погрешно. С тези думи Исус потвърждава също, че докато Бог действа ("работи"), Той, Синът, също действа ("работи"). Юдеите и тук виждат внушението, че Той е Божи Син. В резултат тяхната омраза нараства. Въпреки че отначало те искат само да го прогонят, от този момент вече искат и да го убият.

Исус твърди не само, че е равен с Бога като Негов Отец, но и че е едно цяло с Отеца. По време на празника на Освещението в Йерусалим някои от юдейските водачи приближават Исус и го питат дали е Христос. В края на своя отговор Исус им казва: "Аз и Отец едно сме." (Йоан 10:30) "Юдеите пак взеха камъни, за да Го убият. Исус им отговори: "Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тези дела искате да Ме убиете с камъни?" Юдеите му отговориха: "Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог." (Йоан 10:31-33)

Бихме могли да се запитаме защо е толкова бурна реакцията на Исусовите думи, че е едно цяло с Отеца. При анализа на гръцкия оригинал от тази фраза следва интересно заключение. Познавачът на старогръцкия език А. Т. Робъртсън пише, че думата "едно" там е в среден, а не в мъжки род и се отнася не за човек или цел, а по-скоро -- за единство в "същността или естеството". Робъртсън добавя: "Това недвусмислено изявление е кулминацията на Христовите твърдения за връзката между Отеца и самия Него (Сина). Тези претенции докарват фарисеите до безконтролен гняв."2

Очевидно в съзнанието на юдеите, чули подобни твърдения, не е имало съмнение, че Исус претендира, че е Бог. По този повод Леон Морис, ректор на колежа "Ридли" в Мелбърн, пише, че "юдеите са можели да възприемат словото на Исус само като богохулство и те са се заели да Го съдят сами. В Закона е постановено богохулството да се наказва със смърт -- умъртвяване с камъни (Левит 24:16). Но тези хора не допускат да се осъществят обичайните процедури, предвидени от Закона. Те не подготвят обвинение, така че властите да могат да предприемат необходимите действия. В своя гняв те се подготвят да бъдат съдии и палачи едновременно."3

Исус е заплашен от умъртвяване с камъни за "богохулство". Юдеите несъмнено разбират Неговото учение, но всъщност замислят ли се дали твърденията Му са истинни или не?

Исус постоянно говори за Своето единство с Бога по същност и естество. Той заявява дръзко: "Ако познавате Мене, бихте познавали и Отца Ми" (Йоан 8:19); "И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил" (Йоан 12:45); "Който мрази Мене, мрази и Отца Ми" (Йоан 15:23); "За да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който го е пратил" (Йоан 5:23) и т.н. Тези пасажи недвусмислено показват, че Исус възприема Себе Си като нещо повече от човек -- като равен с Бога. Тези, които казват, че Исус е просто по-близък с Бога от другите хора, трябва да помислят над това Негово твърдение: "Ако не почитате Мен, както почитате Отеца, не почитате и двама ни."

Когато преподавах литература в университета на Западна Вирджиния, един професор ме прекъсна и каза, че единственото евангелие, в което Исус твърди, че е Бог, е Евангелието от Йоан, а то е написано последно. След това той каза, че в Евангелието от Марк, най-ранното, нито веднъж не се споменава за претенциите на Исус, че е Бог. Този човек явно или не беше чел Евангелието от Марк, или не беше обърнал голямо внимание на прочетеното.

В отговора си се позовах на Марковото евангелие. Там Исус твърди, че може да прощава грехове. "А Исус, като видя вярата им, каза на парализирания: "Синко, прощават ти се греховете." (Марк 2:5; виж също Лука 7:48-50) Според юдейския закон само Бог може да извърши това -- в Ис. 43:25 четем, че тази функция се изпълнява единствено от Бога. Книжниците питат: "Тоя защо говори така? Той богохулства. Кой може да прощава грехове освен единствено Бог?" (Марк 2:7) Тогава Исус им поставя въпроса кое би било по-лесно -- да каже: "Прощават ти се греховете" или "Стани и ходи!"

Според коментара на Уайклиф това е "въпрос, на който не може да се отговори. Твърденията са еднакво лесни за произнасяне; но за да се изрече дадено твърдение и казаното да се изпълни, се изисква божествена мощ. Разбира се, някой самозванец, който би искал да остане неразкрит, ще намери първото за по-лесно. Исус се захваща да лекува болестта, за да могат хората да осъзнаят, че той има авторитета и силата да се справи с причината за нея."4 Ето защо религиозните водачи обвиняват Христос в богохулство. Люис Спери Чейфър пише, че "никой на земята няма нито авторитета, нито правото да опрощава грях. Никой не може да прости грях освен Единия, спрямо Когото всички сме съгрешили. Когато Христос опрощава грехове, което несъмнено е правил, Той не действа като човек. След като никой освен Бога не може да опрощава грехове, става ясно, че Христос, щом опрощава грехове, е Бог."5

Това схващане за опрощението ме притесняваше известно време, защото не можех да го разбера. Веднъж, когато преподавах философия, в отговор на въпрос относно божествеността на Христос, цитирах тези стихове от Марк. Асистентът не се съгласи с моето заключение, че след като Христос опрощава грехове, това говори за Неговата божественост. Моят опонент каза, че и той би могъл да прости на някого, но това не би било доказателство в подкрепа на твърдението, че е Бог. Докато обмислях думите му, ми хрумна отговор на въпроса защо религиозните водачи реагират така рязко срещу Христос. Наистина, човек може да каже: "Прощавам ти", но това може да стори само онзи, срещу когото е извършен грехът. С други думи, ако вие съгрешите спрямо мен, аз мога да кажа: "Прощавам ви." Но не това прави Христос. Парализираният е съгрешил спрямо Бога Отец, а после Исус, по силата на своя собствен авторитет, казва: "Прощават ти се греховете." Наистина можем да прощаваме за всичко, което е сторено на нас, но по никакъв начин никой друг не би могъл да прощава грехове, извършени спрямо Бога освен самия Бог. Но Исус прави точно това.

Не е чудно, че юдеите реагират така, когато един дърводелец от Назарет казва такова дръзко твърдение. Тази сила на Исус да прощава грехове е обезпокоителен пример за това, че Той извършва действия, на които има право единствено Бог.

В Евангелието от Марк е представен също така съдът над Исус (14:60-64). Разпитите тук са едно от най-ярките свидетелства за Исусовата претенция за божественост. "Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса, казвайки: "Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тия срещу Тебе?" А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като му каза: "Ти ли си Помазаника, Син на Благословения?" А Исус рече: "Аз съм. И ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Силата и идещ с небесните облаци." Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: "Каква нужда имаме вече от свидетели? Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че се изложи на смъртно наказание."

Отначало Исус не желае да отговаря, затова първосвещеникът го заставя да положи клетва. Ето защо Исус е принуден да отговори (и аз съм толкова щастлив, че го е сторил -- б. а.). На въпроса: "Ти ли си Помазаника, Син на Благословения?" Той отвръща: "Аз съм."

Анализът на Христовото признание показва, че Той твърди, че е: 1) Синът на Благословения (Бога); 2) Този, Който ще седи отдясно на Силата; 3) Човешкият Син, Който ще дойде с небесните облаци. Всяко от тези твърдения го определя недвусмислено като Месия. Тяхното общо въздействие е изключително. Синедрионът, юдейският съд, разбира смисъла на всяко едно от тези твърдения. Първосвещеникът отвръща като разкъсва дрехите си и казва: "Каква нужда имаме вече от свидетели?" В крайна сметка те чуват нужните им свидетелски показания от самия Него. Исус е осъден въз основа на собствените Си думи.

Робърт Андерсън изтъква: "Никое доказателство не е по-убедително от даденото от враждебно настроени свидетели и фактът, че Господ предявява претенция за божественост, намира безспорно потвърждение в действията на Неговите врагове. Не трябва да забравяме, че юдеите не са били племе от невежи диваци, а висококултурни и дълбоко религиозни хора. Въз основа тъкмо на това обвинение Неговата смърт е постановена с пълно единодушие от Синедриона -- великия Народен съвет, съставен от най-влиятелните религиозни водачи, сред които са хора, подобни на Гамалиил и неговия изтъкнат ученик Савел от Тарс."6

Следователно е ясно, че това е свидетелството, което Исус иска да даде сам за Себе Си. Също така виждаме, че юдеите разбират -- че чрез Своя отговор Исус се самоутвърждава като Бог. Явно има две възможности -- или Неговите твърдения са богохулство, или Той наистина е Бог. За съдиите Му въпросът е напълно ясен -- толкова ясен, че те Го разпъват на кръст и му се надсмиват, защото "се е уповал на Бога...; понеже каза: "Божи Син съм." (Мат. 27:43)

Хенри Суит обяснява значението на жеста, с който първосвещеникът разкъсва дрехите си: "Законът забранява на първосвещеника да разкъсва дрехите си във връзка със свои лични проблеми (Лев. 10:6; 21:10), но когато изпълнява функциите си на съдия, от него по традиция се изисква тъкмо по този начин да покаже ужаса си от всяко богохулство, изречено в присъствието му. Така получава израз облекчението на притеснения съдия. Ако до този момент не се очертава никакво надеждно доказателство, сега вече то просто не е необходимо: Затворникът сам изрича обвинението срещу Себе Си."7

И така, явно не става дума за обикновен съдебен процес, както изтъква юристът Ъруин Линтън: "Този процес е единствен по рода си сред другите наказателни дела, тъй като при него проблем са не действията, а идентичността на обвиняемия. Обвинението в престъпление, повдигнато срещу Христос, признанието, свидетелските показания или по-скоро действието в присъствието на съда, въз основа на което Той е осъден, въпросът на римския управител, надписът на Неговия кръст и разгласяването по време на екзекуцията: всичко това е съсредоточено около един въпрос -- за истинската самоличност и за превъзходството на Христос. "Какво мислите за Христос? Чий Син е Той?"8

Съдията Гейнър, отличният юрист на Нюйоркския съд, в своето слово за процеса срещу Исус изразява позицията, че богохулството е единственото обвинение, отправено към Него пред Синедриона: "От целия евангелски текст става ясно, че приписаното на Исус престъпление, за което Той е разпитван и осъден, е богохулството: ...Исус твърди, че притежава свръхестествена сила, което по отношение на едно човешко същество означава богохулство."9 (въз основа на Йоан 10:33). (Гейнър има предвид факта, че Исус "прави Себе Си Бог", а не онова, което Той казва за храма.)

При повечето процеси хората се осъждат за това, което са извършили, но в процеса срещу Христос не е така. Исус е осъден за това, което Той е.

Съдът над Исус би трябвало да е достатъчно доказателство, показващо убедително, че Той признава Своята божественост. Неговите съдии са свидетели на това. Но също така, в деня на разпятието Неговите врагове разбират, че Той твърди, че е въплътен Бог. "Така и главните свещеници с книжниците и старейшините Го ругаеха, казвайки: "Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е Израилевият Цар! Нека слезе сега от кръста и ще повярваме в Него. Уповава се на Бога, нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: "Божи Син съм." (Матей 27:41-43)
БЕЛЕЖКИ

1 Strong, A. H. Sistematic Theology (Philadelphia: Judson Press, 1907), v. 1, p. 52.

2 Robertson, A.T. Word Pictures in the New Testament (Nashville: Broadman Press, 1932), v. 5, p. 186.

3 Morris, L. The Gospel According to John, The New International Commentary on The New Testament (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1971), p. 524.

4 Pfeiffer, Ch. F. and E. F. Harrison (Eds.). The Wycliffe Bible Commentary (Chicago: Moody Press, 1962), pp.943, 944.

5 Chafer, L. S. Systematic Theology (Dallas Theological Seminary Press, 1947, v. 5), p.21.

6 Anderson, R. The Lord from Heaven (London: James Nisbet and Co., Ltd., 1910), p. 5.

7 Swete, H. B. The Gospel According to St. Mark (London: Macmillan and Co., Ltd., 1898), p. 339.

8 Linton, I. H. The Sanhedrin Verdict (New York: Loizeaux Brothers, Bible Truth Depot, 1943), p. 7.

9 Deland, Ch. E. The Mis-Trials of Jesus (Boston: Richard G. Badger, 1914), p. 118-119.

Господ, лъжец или безумец?

За Исус е изключително важно как Го възприемат и за какъв Го смятат хората. От това, което Той казва, и от това, което твърди за Себе Си, не може да се заключи, че е просто човек с висока нравственост или пророк. Тази възможност никога не е стояла пред отделния човек и Исус никога не е имал за цел да я внуши.

К. С. Луис, професор в Кеймбриджския университет и първоначално агностик, разбира много добре този проблем. Той пише: "Опитвам се да ви предпазя да не изричате истинската глупост, която хората често казват за Него: "Готов съм да приема Исус като велик нравствен учител, но не приемам Неговото твърдение, че е Бог." Това е нещо, което в никакъв случай не бива да казваме. Ако един човек, който е просто човек, изрече думите на Исус, той няма да бъде велик учител по нравственост, -- а би бил или безумец (като онзи, който твърди, че е сварено яйце), или Дяволът от Ада. Вие трябва да решите сами. Или този човек е бил и е Божият Син, или е луд, или е нещо по-лошо".