Учебна документация – Филологически факултет
ECTS формат на учебен курс; файлът е създаден на 18/2/2013
ECTS МАКЕТ НА УЧЕБЕН КУРС
Пишете или вмъквайте текст само в полетата, оцветени в сиво.
Озаглавете файла с името и наименованието на курса. Пример: Neli_Boneva_Morfologia.doc
ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
Не се попълва
Катедра
<катедра към съответния факултет/филиал, която 'отговаря' за провеждането на курса>
Общо езикознание и история на българския език
Професионално направление (на курса)
<в някои случаи не съвпада с професионалното направление, към което се отнася учебния план, в който се включва този учебен курс. Например, ако курсът е „Програмиране", професионалното направление е 4.6. Информатика и компютърни науки - без значение дали курсът е за учебен план по специалност в друго направление, например 1.3. Педагогика на обучението по...>.
<1 - 5: зависи от план-програмата, в която се включва - дали е за проф. бакалавър, бакалавър, магистър, доктор)>
Втора – ОКС бакалавър
6.Семестър
<номер на семестър, в който се провежда според плана>
Четвърти семестър
7.Брой ECTS кредити
<естествено число>
3
8.Име на лектора
<акад. дл. н. зв. име фамилия>
Доцент доктор Христо Салджиев
9.Учебни резултати за курса - усвоени знания, умения, компетенции (цели)
текст (общо описание), например: „... успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплина ще знаят ...
Студентите след успешно приключване на дисциплината ще придобият базисни знания в следните области:
Исторически развой и деление на тюркските езици, мястото на турския език сред тях, неговото георграфското разпространение и и най-характерни особености на фонетичната и морфосинтактичната му система.
Сферите и нивата на взаимодействие на турския език с езиците от БЕС – албански, арумънски, български, гръцки и румънски.
• Влиянието упражнявано от турския език върху лексиката, фонетиката и морфосинтаксиса на езиците от БЕС, мястото и статута на турцизмите и калкираните от турски фраземи и фразеологизми в лексикалната система на балканските езици.
• Балканското влияние в турския език и неговите диалекти – лексикални
заемки в турския от езиците на БЕС, промени във фонетиката и морфосинтаксиса на турския и неговите диалекти под въздействието на БЕС.
Времевите и социални измерения на турско-балканския лингвистичен контакт и неговото отражение върху различните форми и измерения на балканската фолклорна и писмена култура.
ще могат ...
Да разпознават турските заемки и калкираните от турски фразеологизми в балканските езици.
Да разпознават турското езиково влияние в езиците от БЕС на фонетично и морфосинтактично ниво.
Да изследват в съпоставителен план особеностите при адаптирането на турцизмите в езиците от БЕС.
Преподаването ще се реализира аудиторно в рамките на лекционен курс. Спецификите на турския ще се разглеждат в съпоставителен контекст въз основа на сравнения с други тюркски и индоевропейски езици познати на студентите. Основният акцент ще бъде поставен върху измеренията на турско-балканските лингвистични взаимодействия.
11.Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсове
текст (общо описание) и/или указване на списъци от предходни и едновременни курсове)
Курсът е насочен към студенти, които са положили успешно изпита по дисциплината „Общо езикознание“, запознати са с теорията за лингвистичните съюзи и в частност с особеностите на БЕС, на гръцки и албански.
12.Препоръчани избираеми програмни компоненти
текст (общо описание)
Студентите ще имат възможност в хода на самостоятелната подготовка да избират текстове на балкански езици (български, албански, гръцки), които да проучат с цел съпоставително изследване на функциите и адаптацията на турцизмите във въпросните езици.
13.Съдържание на курса
текст (общо описание)
Курсът е съобразен с основните цели на специалността Балканистика, която е фокусирана върху практическото усвояване на гръцки и албански и която в тероетичен план се опира върху теорията за езиковите съюзи и спецификите на БЕС в частност. Въвеждането на дисциплината е продиктувано от необходимостта студентите да се запознаят с особеностите на турския език, който е език контактувал най-дълго с езиците от БЕС и е оказвал непосредствено влияние върху тяхната лексикална, фонетична и морфосинтактична система. В същото време турският е изпитвал в не по-малка степен обратното въздействие от страна на балканските езици, което е довело до определено отдалечаване на официалната му норма и особено на неговите диалекти от останалите тюркски езици. Освен със спецификите и крайните резултати на този процес, студентите ще се запознаят с някои базисни характеристики на тюркските езици и турския, което ще им позволи не само да откриват тюркското и турското езиково влияние върху езиците от БЕС, но и да го разглеждат в съпоставителния контекст на балканското езикознание.
Библиография (основни заглавия)
<списък библиографски източници>
1. Асенова, П., Балканско езикознание, В. Търново 2000
2. Боев, Е., Изследвания и материали по турска диалектология, I,
Източнородопски турски говори, Годишник на Софийския университет, Факултет по западни филологии, Том XIX, 1, 1975, София 1976, 199-267
5. Кононов, А., Грамматика турецкого языка, Москва - Ленинград 1941
6. Хазаи, Г., Принос към въпроса за класификацията на балканските турски говори, в Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски, София 1960, 505-510
7. Хазаи, Г., О некоторых актуальных вопросах исследования балкано-турецких диалектов, Балакнско езикознание IX, 1, 1964, 57-69
8. Balta, E., Karamanlidika. Additions (1584-1900). Bibliographie Analytique, Athens 1987
9. Friedman, V., Turkish Influence in Modern Macedonian, Slavishe Sprachen und Literaturen Band 8, 1986, 85-109
10. Friedman, V., The Category of Evidentially in the Balkans and Caucasus, American Contributions to the Tenth International Congers of Slavists Linguistic, 1988, 121-139
11. Friedman, V., Turkisms in a Comparative Balkan Contexts, Septieme Congres International D’Etudes Du Sud-Est European (Thessalonique, 29 aout – 4 septembre 1994), 521-543
12. Püskülüoğlu, A., Tükçe Deyimler Sözlüğü, Ankara 1998
13. Süleymanoğlu (Yenisoy), H., Тürk-Slav İlişkileri Tarih Boyunca, Ankara 1997
14. Trummer, M., Bemerkungen zur arealen Einbettung und typologischen Charakteristik der Balkansprachen, Балканско езикознание XXXVIII, 3, 1996, 259-261
15. Üniversiteler için Türkçe – Yazılı ve Sözülü Anlatım, Kriter Yayınevi 2008
14.Планирани учебни дейности и методи на преподаване
текст (общо описание)
<списък от планирани учебни дейности като лекции, семинари, практикуми (лабораторни), колоквиуми, хоспетиране, самоподготовка>
<списък от други учебни дейности ...>
текст - описание на методи за преподаване, свързани с учебни дейности от списъците
Дисциплината се състои от 30 лекционни единици и допълнителни 60 часа за самоподготовка. Лекциите са насочени към разглеждане и разискване на най-съществените фонетични и морфосинтактични характеристики на турския език, спорните моменти в класификацията на тюркските езици и мястото на турския сред тях, на влиянието оказвано от турския върху езиците от БЕС и на изпитваното от турския обратно балканско езиково въздействие. В часовете за самоподготвка на студентите ще бъде възлагано разглеждането на научни публикации на английски, руски и немски отнасящи се до турско-балканските езикови взаимодействия, както и провеждането на самостоятелни изследвания върху адаптирането на турцизмите (лексикални и морфологични) в албански и гръцки.
15.Методи и критерии на оценяване
<завършва с изпит/текуща оценка/заверка> текст (общо описание)
Крайната оценка е по шестобалната система, минималната оценка за успешното приключване на обучението е “Среден (3)”. Съпоставимостта на оценките, съотнесена с Европейската система за трансфер на кредити е следната:
Отличен 6 – А, Много добър 6 – B, Добър 4 – C, Среден 3 – D/E: Присъждат се кредити съгласно учебния план
Слаб 2 – FX/F: Не се присъждат кредити
Оценката се оформя от два компонента:
- аудиторна заетост – формира 50% от крайната оценка и включва цялостното представяне и работа на студентите в хода на провежданите лекции
- изпит – формира 50% от крайната оценка. Провежда се устно въз основа на предварително подготвено проучване върху адаптацията на турцизми в албански и гръцки. На студентите ще бъде поставена като задача след проучване в речниците за чужди думи в албански и гръцки, да изведат представени в тях турцизми и да проследат тяхната употреба и адаптация в двата езика посредством проучване на гръцки и албански текстове от интернет или други източници. Оценката на изпита се формира от 80% от писменната разработка на студента и 20% от устното изложение.
Скала за оценка за всеки изпитен въпрос:
За оценка Среден 3.00 – знания върху 60 % от целия материал
За оценка Добър 4.00 - знания върху 61 - 73 % от целия материал
За оценка Много добър 5.00 - знания върху 74 - 87 % от целия материал
За оценка Отличен 6.00 - знания над 87 % от целия материал
Език на изпита: турски/български (превод)
16.Език на преподаване
<списък, вкл. 'български' и световни езици>
български
17.Стажове/практика
текст (общо описание); в сл., когато в 15. са указани практикуми (лабораторни), описанието е задължително
18.Изготвил описанието
<акад. дл.> <н. ст.> <име, фамилия>
Доц. д-р. Христо Салджиев
13.Б. Тематично съдържание на учебната дисциплина2
а) лекции (списък от теми или текстов файл)
б) семинари (списък от теми или текстов файл)
1. Географско разпространение на турския език. История на писмения турски – от първите паметници на анадолския турски от 13 век до кодифицирането на модерния книжовен език през 20 век. (2 часа)
2. Произход и етапи в развитието на турския език. Проблемът за алтайското езиково семейство (семейство или лингвистичен съюз), спорни въпроси в определянето на степента на родство и груповата класификация на тюркските езици. Етапи в развитието на турския език (13-20 век). (3 часа)
3. Фонетичната система на турския език – вокали и консонанти, двугласната и четиригласна вокална хармония, прояви на хармония при съгласните, палатални и твърди коносонанти. Аглутинацията и интеграцията като основни структурообразуващи принципи на турската морфология. (3 часа)
4. Морфосинтактични особености на турския език: турското множествено число – образуване и функции, турската падежна система, опозицията присъственост – неприсъственост и еднократност-повторяемост на действието в турските глаголни времена и наклонения. Причинителния залог в турски. Турските деепричастия и причастия. (6 часа)
5. Турското езиково влияние върху фонетичната и лексикална система на балканските езици (БЕС): вокали и консонанти в балканските езици и техните диалекти появили се под турско влияние, заемки (лексеми) и калки (лексеми и фразеологизми) от турски. Адаптиране на турските съществителни, прилагателни, глаголи и наречия в балканските езици, техният съвременен статут в книжовния български, гръцки, албански и „македонски“. (6 часа)
6. Турцизмите в морфологията: възприемане и адаптиране на турски суфикси в езиците от БЕС, проблемът за смисловото противопоставяне на аориста и перфекта в съвременния български и албански въз основа на присъствието-неприсъствието при извършване на действието, специфични притежателни и глаголни конструкции в български, албански, арумънски и гръцки с вероятен турски произход (4 часа).
7. Балканизмите в книжовния турски и неговите диалекти – влияние върху фонетичната система (депалатализация на балканските турски говори, широката употреба на звука ж, въпросът за редукцията), гръцките и български заемки в турски – адаптиране и статут в книжовния език и диалектите. Балкански влияния върху морфосинтаксиса на турския език: падежна система (поява на дателен притежателен, избледняване и изчезване на опозицията покой – движение в македонските турски говори), аналитични степени за сравнение, разколебаване на противопоставянето еднократност-многократност в глаголната система, появата на задпоставен определителен член в някои турско-балкански говори. (4 часа)
8. Социолингвистичните и културни измерения на турско-балканския лингвистичен контакт. Турско-балканския билингвизъм като социален и културен феномен. Караманлийската и кирилската литература на турски език. (2 часа)
Обучението се провежда с използването на следните технически средства:
Персонален компютър
Подвижна мултимедия.
Наличната техника обезпечава напълно нормалното протичане на обучението и позволява реализирането на плануваните цели на дисциплината.
1 Забележка: полета с обяснение в син цвят се определят при включване на курса в конкретен учебен план (напр. полета 'специалност', 3., 4., 5., 6., 16.) или за конкретна учебна година (полета 7., 8., 17.).
2 Забележка: 13.Б. и 13.В. са традиционни за университетската практика, но не са задължителни за ECTS формата.
Филологически факултет :: 01 февруари 2018 г. :: :: Стр. от .
