Не се срамувам от благовестието христово



Дата21.01.2018
Размер89.88 Kb.
#50231

НЕ СЕ СРАМУВАМ ОТ БЛАГОВЕСТИЕТО ХРИСТОВО


Валдемар Цорн

Молете се за сина ми. Подготвяше се да бъде мисионер, но когато кралицата му предложи да стане посланик в Бирма, той прие. Падна толкова низко. Молете се за сина ми.” (Из писмо на Харсон Тъйлър до негови приятели)

Най-висшето служение в света е да служиш на Христос и благовестието. Апостол Павел пише: “Не се срамувам от благовестието Христово, понеже то е сила Божия за спасение на всеки вярващ, първом на иудеин, сетне и на елин. Защото в него се открива правдата Божия от вяра във вяра, както е писано: “праведният чрез вяра ще бъде жив” (Римл. 1:16-17 СИ).

В тези два стиха са изложени три фундаментални истини:


  1. Спасението се дава на всички хора само чрез вяра.

  2. Спасението е универсално: предназначено е не само за юдеите, но и за езичниците.

  3. Праведността, която осигурява право на общуване с Бога, не може да бъде постигната, тя се вменява на вярващия.

Пасажът от Посланието към римляните предизвиква спорове и несъгласия през на цялата история на Църквата: от блажени Августин до Тома Аквински и от Тома Аквински до наши дни. Началото на Реформацията се свързва именно с тези два стиха: Мартин Лутер ги избира за основа на своята проповед за спасение. Тази проповед променя лицето на Европа, а и не само на Европа.

Апостол Павел пише на християните в Рим: “Не се срамувам от благовестието Христово.” На иврит - езика, на който Павел мисли, когато говори за Закона и цитира Библията, глаголът “не се срамувам” означава буквално: “Няма да остане безсилно у мен”. Благовестието не остава безсилно за апостола, то проявява силата си у него.

Но защо все пак Павел би могъл да се срамува? Какво лошо или позорно се съдържа в проповедта му от гледна точка на разпространените тогава учения? Може би той проповядва смело в провинцията, а столицата на света го смущава? Какво е това, което му се противопоставя, и го кара да заяви на себе си и на целия свят: “Не се срамувам…”?

ПРОТИВ ЦЕЛИЯ СВЯТ


На властта и могъществото, на блясъка и славата се противопоставя един пътуващ проповедник – полусляп, мизерстващ, покрит с белези от бой. Казва за себе си, че е станал “измет на света” (І Кор. 4:13). Той се противопоставя на мъдреци и философи, чиито думи хората цитират до днес, със своята вест, до такава степен различна от техните учения, че някои го смятат за безумен. Противопоставя вестта си на целия свят: “Бог иска да ни спаси чрез безумството на проповедта за кръста (представете си какъв позор!) и за разпнатия Христос.”

Апостолът не противопоставя благовестието на пътищата към човешкото щастие. Хората понякога и донякъде могат да бъдат щастливи и без Христос. Трудно е да ги убедиш, че благовестието ще ги направи по-щастливи. Той не говори и за решението на житейските проблеми. Благовестието не дава рецепти как да се справим с един или друг проблем. Ако Павел проповядваше така, вестта му щеше да съперничи с различните учения и философии, религиозни възгледи и системи, които малко или много помагат на хората да се справят с грижите си. При подобно послание благовестието се лишава от изключителната си насоченост: проповедта за единствената възможност за примирение с Бога и спасение. Когато човек стои на покрива на горяща многоетажна сграда, той не мисли за това, какво е щастие. Не търси начини да разреши безбройните си житейски несгоди. Има само едно желание – да се спаси. Мисли само за едно – ще долети ли спасителният хеликоптер. Евангелието говори за страшния съд над неповярвалите и за единствената възможност да се избегне осъждението и ужасната участ във вечността. Хората очакват нещо, което има силата и властта да ги спаси.

СИЛАТА НА БЛАГОВЕСТИЕТО

Благовестието е Божията сила за спасение на човечеството - затова апостол Павел не се срамува да прогласява Христос. В този единствен стих (Римл.1:17), който обяснява причината за Павловото дръзновение, откриваме цяла бездна от Божието откровение. Хиляди проповеди, монографии и книги са написани върху този стих.

Но благовестието не е учение за спасението чрез оправдание посредством вяра. Самата блага вест е спасение. Както човекът на покрива на горящата сграда няма полза от правила за техника на безопасността, колкото добри да са те, така и търсещият спасение няма полза от написаното на хартия. Думата “сотерия”- “спасение” или “избавление” - има есхатологичен смисъл за езичниците тогава.

Самото благовестие е много просто: “Бог примири света със Себе Си чрез Христа, без да вменява на човеците прегрешенията им” (ІІ Кор. 5:19) и “…в него се открива правдата Божия от вяра във вяра, както е писано: “праведният чрез вяра ще бъде жив” (Рим. 1:17).

“Благовестието Христово, - пише апостол Павел - е сила Божия за спасение на всеки вярващ” (Рим.1:16). Той не спори с философите. Неговото призвание е проповед на Евангелието. Силата е в благата вест, а не във философии, учения и религии.

Уместно е да изясним какво точно извършва благовестието у човека. Ще цитираме Чарлс Спърджън, уважавания от всички “крал” на проповедници. Истинското рождение от горе



  • дава на човека прошка, но не го прави горделив;

  • дава сигурност в спасението, но не лишава от бдителност;

  • дава сила и святост, но не позволява човек да се хвали с тези качества;

  • установява хармоничен ред във всички задължения на християнския живот, запазва равновесието между задълженията, чувствата, надеждите и радостите.

Новороденият човек живее само за Бога. Върши всичко за Божията слава: “…ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко за слава Божия вършете” (1 Кор.10:31). Живее пред Бога. Това го радва - той иска да бъде винаги пред Божието лице. Този човек се учи да живее с Бога. Радостно общува с Него, както хората разговарят с приятелите си.

Само спасяващата сила на благовестието дава на човешкото сърце мир и покой: “А влизаме в покоището ние, които повярвахме” (Евр.4:3). Никакви доказателства от страната на креационизма, науката и Библията за съществуването на Бога не задоволяват човешката нужда от спасение и нищо в този свят няма спасяваща сила освен Христовото благовестие.



СЪБЛАЗЪНТА НА ФИЛОСОФИЯТА

В недалечното минало под натиска на атеистическата философия ние се поддавахме на съблазънта да търсим доказателствата за съществуването на Бога и за достоверността на Библията. Разпространяваха се записи на митичния академик Белецки, който привежда мними доводи. Подобно изкушение са имали католическите богослови, които са се опитвали да помирят философията на Аристотел с богословието. А и реформаторите не са устояли на изкушението. С каква радост съм чел “Петте доказателства за съществуването на Бога” на Тома Аквински! Но е странно, че през дългите години под атеистична диктатура не съм успял да организирам нито една публична беседа въз основа на неговите философски изводи. Според мен няма нищо чудно в това, че трудът му е публикуван от издателство, където излиза и атеистична литература. Явно атеистите не са видели особена опасност в тези доказателства.

Множеството учения изхождат от това, че човек, който сам по себе си, по своя дух е добър, трябва да преодолее греховната си плът и да се приближи към Бога. Но реално това не е по силите му, той не е способен да го постигне сам. Човек получава оправдание чрез изкупителната смърт на Исус Христос, в която е повярвал.

Бог вменява на вярващия Своята праведност. За това проповядва апостол Павел. Благата вест под въздействието на Святия Дух преобразява сърцата на хората така, както пише Ч. Спърджън. Под въздействието на Христовото благовестие хората се раждат отново, за вечен живот, и се спасяват от този загиващ свят.

Според легендата, когато императрица Елена търсила кръста на Исус Христос в Светите Земи, слугите й преровили всички сметища в Йерусалим и намерили три кръста. За да разберат кой е на Исус Христос, положили върху всеки от тях умрял човек. Един от мъртвите веднага възкръснал и този факт станал неопровержимо доказателство за присъстващите, че това е Христовият кръст. Разбира си, това е само легенда. Но действително най-важното доказателство за реалността на християнството е силата на благовестието за Христовия кръст, която преобразява човека и му дава живот. Ето защо апостол Павел не се срамува от него.

ОПАСНОСТТА ОТ ПОДМЯНА НА БЛАГОВЕСТИЕТО

В наши дни съществува опасност, която не всеки забелязва – да започнем да се срамуваме от благовестието. Да се срамуваме, че то е толкова просто, че противоречи на всякаква логика, че изключва човешката заслуга в спасението, че не разрешава на момента нашите нужди и проблеми.


Ето какви са последиците от подобен срам:



Евангелизъм на благополучието. Ще цитирам няколко думи от новогодишната проповед на един от най-популярните съвремени проповедници: “Вярвай в доброто, което е у теб, освободи своето Аз. Да страдаш? Не! Всички могат да бъдат здрави, богати и щастливи. Човек е създаден да бъде щастлив.” Това не е нищо друго освен езичество в цялата му “красота”. И хора в инвалидни колички, разочаровани от благовестието, което им е поднесено в изопачен вид, и от Бога, от чието име са благовествали проповедниците, унило напускат стадиони и зали, без да получат това, от което толкова се нуждаят – спасяващата сила на Христовото благовестие.
Евангелизъм на силата. Пауъревангелизъм. С цялата му йерархична система от бесове и на границата на окултното участие в “духовната битка”. Няма да се учудя, ако следващата вълна бъде лична грижа от страната на пастирите за многобройни души с цел “разплитане” в умовете и сърцата на хората, впримчени в практиките на свързвания и развързвания на регионални, градски и други демони. Прекалено голямо е напрежението между претенциите и реалността, между очакваното и действителното.

И аз вярвам, че духовният свят е реален. Но изповядвам Христовата победата на кръста над всичките сили на ада и над самия Сатана, изповядвам Христовото Евангелие - благата вест на победата. В нашето служение – проповед на достигната от Христос съвършена победа има помощ за окултно обременените хора, в освобождаването им от последиците на доброволните им непосредствени отношения със Сатана и неговите слуги.



Вяра в методите. “Щом нямате успех – казват някои, - значи методите ви не са добри. Изберете подходящия метод и точната стратегия, служението ви коренно ще се промени.” Лично аз съм слушал доклад как може броят на църквите да се увеличи десет пъти буквално за няколко години ако се прилага добра стратегия. Цитирам: “Правилната стратегия действа даже независимо от човека.” Поразен съм от подобно езичество в евангелското движение. Оказва се, че преобразуващата сила на благовестието може и да липсва, нужна е само добра стратегия. Не съм противник на методите по принцип и стратегията изобщо, но не одобрявам замяната на съдържанието с формата и на Христовото благовестие с човешките действия и учения.

Законничество. “Така просто? Не!- казват други. – А къде е отговорността на човека, къде са делата? Тази благодат е много евтина! Любовта се изразява в изпълняването на заповедите. И колкото по-строги са те, толкова по-добре, толкова по-малка е опасността да загубим…” Какво да загубим? Разположението на Бога към нас? Неговата вярност или благодат? Според този възглед силата на благовестието не е достатъчна да преобрази живота на вярващия и затова хората трябва да се товарят с “мъчни за носене бремена” (Лк.11:46).

Но благовестието не противопоставя делата и вярата. Това е все едно да противопоставиш клоните на корена. Божият принцип е: “вяра, която действа чрез любов” (Гал. 5:6). Не клоните държат корена, а обратно. От него идват сила и живот. Дори от един пън, ако коренят му е жив, могат да израснат клончета. Законничеството не може да замени силата на благодатта, която действа във вярващия, защото няма нищо по-могъщо от нея.


Всички опити за подмяна на благовестието – в проповедта, в служението, в изграждането на църкви – водят до плачевни резултати. Там, където не се дава свобода на благовестието, не може да действа Святият Дух. Благовестието се превръща в учение, проповедниците – в пропагандатори, общението с Бога се заменя с религиозен спектакъл, когато

- в интерес на хората благовестието “се допълва” с обещания за благополучие и здраве или се правят опити да се задоволява жаждата за чудеса;



  • хората се срамуват от благовестието и го “допълват” със свое законотворчество или навлизат в онова, което не разбират, като действат в духовния свят, като че ли Бог вече е безсилен, престанал е да бъде суверен , не е способен на нищо без помощта на “агентите” си на земята.

Чарлс Спърджън разказва как един от приятелите му, докато проповядвал за Христовия кръст и всичко, свързано с него, осъзнал цялата дълбочина и сила на благовестието. И изведнъж стилът на проповедта му рязко се променил – той си дал сметката за най-важното – какво е направил Бог за спасението на хората. И присъстващите забелязали промяната. Един от тях възкликнал: “Той се възроди!” И самият проповедник засвидетелствал на слушателите си какво е извършило благовестието в него по време на собствената му проповед. Сигурен съм, че мнозина честни религиозни хора се нуждаят от приемане на Христовото благовестие и неговата сила.

Аз не се срамувам от благовестването на Исус, защото Той не се срамува от мен. Той е сътворил света, Той държи цялата власт на небето и на земята в ръката Си, но не се срамува да ми вмени Своята праведност, да ме назове по име и да каже: “Ти си мой.” Исус разкъса завесата в небесния храм с тялото Си и ме въведе в общение с Бога, направи ме съпричастен на Божието естество, даде ми вечен живот. Как мога аз да се срамувам от всичко, което Той е извършил за спасението на целия човешки род?


Превод: Светлана Григорова





Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница