Въпрос към министър Петър Москов от Михо Михов

Въпрос към министър Петър Москов от Михо Михов

Председател: Последен въпрос към министъра на здравеопазването от народния представител Михо Михов относно финансиране на лечението на острите левкемии.

Заповядайте, господин Михов, за да развиете Вашия въпрос за две минути.

Михо Михов: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри! Моят въпрос е, за съжаление, надграждащ предишното питане.

Както е известно, острите левкемии са едни от най-опасните, но за щастие вече лечими онкологични заболявания.

Националната здравноосигурителна каса отпуска средства за лечението им в размер на 850 лв. Според експерти обаче тази сума не стига и за една десета от реалната стойност на необходимите медицински услуги и медикаменти за борба с това заболяване.

Цената на курса на лечението е в размер на 10–12 хил. лв. Разликата трябва да бъде покрита от бюджета на болницата, в която е настанен пациентът. Поради този факт лечебните заведения отказват прием и лечение на болни с левкемия с ясното съзнание, че натрупват дългове. Въпреки моралното противоречие, лечение се осигурява само на хора, разполагащи с достатъчно средства да доплатят нужната сума.

Уважаеми господин Министър, моят въпрос към Вас е: каква е формулата за финансиране лечението на острите левкемии от Националната здравноосигурителна каса и защо то се отказва на здравноосигурени лица, неразполагащи обаче с достатъчно средства за доплащане?

Председател: Благодаря Ви, господин Михов.

Господин Министър, заповядайте за отговор.

Процесът на лечението на тези остри левкемии изисква наистина високо технологичен ресурс, с който трябва да разполагат лечебните заведения, които се занимават с терапевтичното моделиране на тези пациенти. Именно затова стандартът по „Клинична хематология” определя тази малка група пациенти, за щастие, да бъде диагностицирана, лекувана и проследявана в университетските специализирани клиники по хематология, във ВМА – София, и в „Специализираната болница за лечение на хематологични заболявания” – София. Там основно се извършва първата процедура.

Съгласно Наредба № 40 от 2004 г. за определяне на основния пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК, се осъществява по клинична пътека „Левкемии” и клинична пътека „Лимфоми”, по клинична процедура 05 „Системно лекарствено лечение при злокачествени заболявания” и клинична процедура 06 „Диспансерно наблюдение”.

Длъжен съм да кажа, разликата между стойността на клиничните пътеки и стойността на лечението е горе-долу такава, каквато казвате, но стойността на противотуморните лекарствени продукти, както и на другите лекарствени средства, произтичащи от основното заболяване, не са включени в цената на клиничната пътека и на процедурата, заплащана от НЗОК. Тези лекарствени продукти се изписват и предлагат от лечебното заведение съгласно терапевтични схеми и на 100% се заплащат по друг канал от НЗОК. Аз не казвам, че всичко е добре финансирано и всичко има, но разликата не е такава. В смисъл, ако вземете с цената на клиничната пътека, която, да кажем, е 800 лв., и лечението, което може да бъде 5, 10, а и много повече, основната част от стойността на това лечение е на базата наистина изключително скъпи лекарства. Тези лекарства на 100% се заплащат от НЗОК, но не в цената на клиничната пътека.

Този терапевтичен процес обхваща дълъг период от време, което налага многократното постъпване на тези пациенти в съответните лечебни звена. При всяко тяхно постъпване, НЗОК финансира лечебното заведение съобразно Националния рамков договор по прецизираните за тези заболявания и техните усложнения клинични пътеки и процедури.

Не мога да кажа с ръка на сърцето, че в системата, и специално спрямо левкемиите всичко на 100% е както трябва и се работи без напрежение, но държа да е ясно, че цялостната лекарствена терапия на тези хора е на 100% финансирана от Касата. Дали стойността на клиничната пътека трябва да бъде такава или не, е предмет на по-дълъг разговор, ако имам 30 секунди.

Реплика – господин Михов.

Но, повярвайте ми, сигналът, който подавам чрез този въпрос, е действителен. Мой земляк преди месец, изписан от „Токуда” за цитостатуси, в „Дървеница” му отказват прием. Лекарите му казват: „Викайте телевизията да видят как плащаме и с какво се справяме!”. Военна болница – там не се получава, Александровска болница... Тоест душевната болест и моралната цена, която платиха те, и аз дори, силно ме накърнява като български гражданин. Затова споделих, че онзи, който не може да си доплати, а е осигуряван, като че ли отива на умирачка. Много лошо, и надявам се, че Вие присърце вземате и тази болка. Благодаря, господин Министър.

Дуплика – господин Министър, имате две минути.

Като говорим за това, че трябва да спрем да финансираме определена структура, която има претенциите, че прави нещо, а да остойностим и да финансираме цялостния пасаж на лечение на този Ваш земляк и на всеки един български здравноосигурен гражданин, имам предвид това. Цитирахте „Токуда”, или която и да е друга болница, но те в момента не са виновни, защото финансовите правила на играта са такива. Те не ги принуждават да взаимодействат, някой избира нещо, което е най-високодоходно и може би най-нискоразходно, с приложение на най-скъп медикамент, извършва този епизод от лечението Ви, след което Вие търсите другата, третата или четвъртата болница.

Ето това, което Вие казвате, може да го обясните на колегите си по отляво, че трябва да се промени. Касата трябва да заплаща през начина, по който казвам, че трябва да се остойности цялостният пасаж на лечение на този Ваш земляк. Тогава самите тези структури ще бъдат принудени да търсят това обединение, да намаляват общите си стопански разходи, защото стойността няма да отчита 4 администрации или градинки на двора.