Не успешната седмица на Петър Москов


Кои са най-големите частни болници



страница2/28
Дата24.07.2016
Размер2.03 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   28

Кои са най-големите частни болници


Те са основани от лекари, растат и повечето печелят

Десислава Николова

Кaпитал  стр. 40-42  

Забелязали сте ги. Те вече са над 100. Инвеститори в новите болници са основно лекари. А извън здравната тема и тук също става дума за пари - вложенията са за десетки милиони, приходите също, а печалбите не липсват.

Най-голямата и засега единствена директна чуждестранна инвестиция в частна болница - "Токуда" също е на лекар, но японски. Но гигантите все още са държавни. През миналата година в топ 10 по приходи сред болниците в България има само една частна клиника сред девет държавни. Расте и регулираният пазар - миналата година здравната каса е платила за лечение в болница 1.9 млрд. лв. Под 10% от тях са се влели в десетте най-големи частни заведения. Почти няма клиника, която да има по-малки приходи от тези в предишната година, освен ако не напуснат ключови лекари. За разлика от държавните болници, които по правило работят на загуба, повечето частни клиники са на печалба с изключение на тези, които са инвестирали в разширяването си и покупка на скъпа апаратура.

Нито една от най-големите частни болници не е изникнала за няколко месеца на зелено, създаването им е много бавен процес от поне няколко години, финансиран трудно и скъпо. С инвеститор, зависим от държавата като регулатор, но и като конкурент, защото тя e най-големият собственик на болници и в същото време пише правилата за работа на болницата и за плащане от здравната каса, лицензира и контролира всяка клиника в България.

"Вчера излязоха от здравната каса, днес на проверка са пожарната", разказва собственик на частна клиника. На здравните заведения не им е спестено нищо нито от непрекъснатите проверки на всевъзможни институции, нито от конкуренцията с държавните болници, чиито основни оръжия продължават да са твърденията, че частните клиники печелят само защото приемат по-леки случаи. Но това съвсем не винаги е така - например най-голямото реанимационно отделение в Пловдив е в частна болница. През новоизградени клиники минават и изключително тежки пациенти, а самият брой на потърсилите помощ в тях е показателен. В момента от общо 316 болници в България, 103 са частни.

Рецептата: лекар плюс заем

Инвестициите за създаването и развитието само на най-големите 10 клиники са грубо около 700 млн. лева, като основна част от тях са направени през последните пет години.

Частните болници в най-общия случай са финансирани с ипотечни кредити срещу имуществото на основателите им, пълния размер на спестяванията им и дългосрочен лизинг за апаратурата. С изключение на най-голямата инвестиция в сектора - "Токуда" (220 млн. евро от отварянето й през 2006 г. досега), всички останали болници са собственост на български инвеститори, предимно лекари.

Втората и третата по приходи клиники в страната, които са част и от най-голямата верига болнични заведения - в София, Пловдив, Пазарджик, Велинград, Пещера и скоро и в Бургас, също са собственост на компании на лекар - д-р Михаил Тиков.

Първата частна верига болници започва работа през 2007 г. и е собственост на фирма, свързана със здравния сектор. Това е дистрибуторът на лекарства "Търговска лига", която създава пет специализирани кардиологични клиники в градове, в които не е имало възможност за спасение при инфаркт. Това са Велико Търново, Ямбол, Шумен, Плевен, а впоследствие и Варна.

Лекари са собственици на университетската болница "Каспела" в Пловдив, а сдружения на медицински специалисти са инвеститорите в "Централ онко хоспитал", "Сердика", "Св. Иван Рилски" - Пловдив, МБАЛ "Надежда". Многопрофилната болница "Дева Мария" - първата частна многопрофилна клиника в Бургас, е собственост на лекарско семейство.

"Болницата е създадена с теглене на ипотечни кредити от всички нас. Често се шегуваме, че сме платили, за да работим до края на живота си", обобщава д-р Методи Янков, управител на МБАЛ "Сердика", и допълва, че за разлика от държавните и общинските болници, които през миналата година са получили около 260 млн. лв. държавна субсидия за ремонти, капиталови разходи и за апаратура, частните болници не са получили нито един лев от данъкоплатците, нито един лев европейски пари и въпреки това са успели да извършат многомилионни инвестиции и да предложат високо качество.

Само две от най-големите частни клиники в топ 10 не са собственост на лекари или пък имат разнородни акционери. Извън тях има и особени случаи, резултат от разочарованието на хора извън сектора от липсата на качествена медицинска помощ в града. "Кардиоцентър Понтика" в Бургас се ражда, след като съпругата на собственика получава инфаркт и в града няма клиника, която да й помогне. Един от бившите приватизационни фондове, сега холдинг - "Доверие", инвестира в частна болница на края на града, защото в софийския квартал "Овча купел" по това време няма никакво здравно заведение. Минната компания "Асарел Медет" сега влага 52 млн. лв. в строеж на болница и онкоцентър с 268 легла в Панагюрище, а общината апортира земя и инвестира 3 млн. лв. в проекта, защото в града няма такива клиники.



Заболяванията на модела

Собствениците и управителите отбелязват, че става въпрос за изключително строго регулиран от държавата бранш, голяма отговорност и изключително бавна възвращаемост на инвестициите в период от минимум 10 години. Освен това "основният капитал" на болницата са лекарите и медицинските екипи, които трябва да бъдат мотивирани да работят за частна клиника и да напуснат например държавната си работа. Според отчетите им най-големите разходи на частните клиники са за обучение и заплащане на персонала.

"За да управляваш бизнеса, трябва да го разбираш, ако изобщо можем да наречем задоволяването на нуждата от здраве бизнес. Ако говорим за решенията на политиците, оценката, която трябва да получат, е отличен 7, защото с толкова малка част от БВП като процент успяват да осигурят здравеопазване на такова високо ниво. Всичко това се дължи на изключителната отговорност и мизерното заплащане на лекарите, медицинските сестри и санитарите", смята д-р Николай Салутски, управител на болница "Свети Иван Рилски" - Пловдив.

Рискът пред всяка нова клиника е изключително голям. Лицензът за започване на работата й се издава от здравното министерство и там може да има съществено забавяне. Министерството изисква задължително сключване на трудови договори с огромен брой специалисти, част от които са дефицитни. Освен това е задължително клиниката да купи огромно количество апаратура, защото това също е от значение при определяне на нивото й на компетентност.

"Средата е тотално непредвидима и пример за това е последната ни инвестиция във Видин за 3.5 млн. лв. Две години нямаме лиценз. Клиниката е на първия етаж на държавната болница и тя отказва да сключи договор за болнична аптека и рентген. Ние сме готови от две години, но когато пациент получи инфаркт във Видин, трябва да пътува до Враца или Плевен", казва Тони Веков, изпълнителен директор на търговеца на едро с лекарства "Търговска лига", собственик на първата частна верига специализирани клиники.

След получаването на разрешителното за работа всяка нова болница се изправя пред предизвикателството да сключи договор със здравната каса, защото в противен случай трябва да разчита само на частни пациенти. Най-често между 70% и 90% от приходите на частните клиники са от здравната каса. Възможностите за допълнително финансиране са ограничени. От болниците отбелязват, че приходите от медицински туризъм, както и от частните здравни фондове са несъществена част. През миналата година например 5% от всички лекували се в "Токуда" и 1% от обслужените в медицинския й център пациенти, или общо 5615 души, са от чужбина и това вероятно е най-високият резултат в болничния сектор.

"Понякога ни омръзва да слушаме обвиненията защо частните болници имат много пациенти. В основата на модела е правилото, че парите следват пациента. Ако една болница прави ръст, значи има доверието на пациентите и толкова тя е по-полезна за тях. Освен това е смешно да говорим за държавни и частни болници, при положение че 95% от лекарите са частниците - като започнем от семейните лекари и работещите в доболничната помощ и минем през тези, които работят в държавна болница, а след работно време преглеждат в частния си кабинет или оперират в частна клиника, която понякога е и тяхна", казва д-р Методи Янков.

Договорът със здравната каса през последните години обаче означава лимит на приема на пациенти и таван на финансирането, както и забавяне на плащанията. В комбинация с това, че самите клинични пътеки, по които плаща НЗОК, са изчислени не върху реалните разходи за лечение, а на база на бюджета на касата, болниците се опитват да диверсифицират и да развиват всички възможни отделения, за да могат да покриват загубите от реанимацията и неврохирургията например, с приходи от по-леки диагнози и допълнителни услуги. В част от болниците има ценоразписи за доплащане на лечението до реалната му стойност. В допълнение, обикновено болниците предлагат всички възможни здравни услуги и са част от конгломерат от поликлиника, стоматологична клиника, хоспис, структура за рехабилитация, аптека, лаборатория, дневен център.

Финансиращата институция - здравната каса, често не взима предвид разширяването на болниците. "През 2014 г. разширихме легловата си база от 80 на 270 легла, през декември 2014 г. бе повишено нивото на компетентност на реанимацията, неонатологията, клиничната лаборатория, отделението по гастроентерология беше преструктурирано и разширено. От месец март 2015 г. получаваме заплащане от касата на едва 40% от извършената дейност", коментира Иван Колев, прокурист на МБАЛ "Тракия".

В същото време всяка година държавата променя нормативната уредба, по която работи секторът, принципите на заплащане, изискванията за болниците. В момента се обсъждат промени в закона за лечебните заведения, които ще въведат задължителна здравна карта и ще позволят на здравната каса да не сключва договор с всички болници, особено там, където те са повече като брой легла. Става въпрос за най-големите градове - София, Пловдив, Варна, Бургас, Пазарджик и др. Тъй като тези, които ще определят броя на болниците, работещи със здравната каса, са комисии, в които мнозинство имат представителите на държавата, в сектора има притеснения, че засегнати ще бъдат основно частните болници.

"Липсва приемственост и предвидимост в системата и е невъзможно да се планират инвестиции на ниво държава и на ниво болница", отбелязва д-р Явор Дренски, изпълнителен директор на "Токуда болница София".

***


Кой кой е в ТОП 10

1. "Токуда болница София": Шампион по възраст и мащаб

д-р Торао Токуда, собственик на "Токуда болница София"

Първата и засега единствена мащабна чуждестранна инвестиция в здравния сектор е японска. През 1997 г. българският посланик по онова време Румен Сербезов убеждава д-р Торао Токуда, собственик на най-голямата японска верига от 290 лечебни заведения, да дойде за първи път в България и да инвестира в първата клиника извън страната си. Покупката на земята за строежа на клиниката се превръща в голям проблем и в крайна сметка болницата е открита 10 години по-късно - на 28 ноември 2006 г., като на първия етап е открито едното крило, а в края на 2007 г. - второто. Инвестицията от откриването на болницата до момента е 220 млн. евро, като целият медицински екип е обучен и в Япония. Моделът на японската болница е да предлага всички възможни здравни услуги - от профилактика, диагностика, през спешно отделение, хирургия, диализа, рехабилитация, хоспис, включително и хотелска част за придружителите на болните.

В момента в клиниката има 37 отделения, 600 легла, в диагностичния център има 70 кабинета и за 2015 г. болницата има сключен договор по 249 от общо 311 възможни клинични пътеки със здравната каса, като в портфолиото й липсват само изгаряния, токсикология и инфекциозни болести. През миналата година болницата отчита ръст на приходите от 13%. От дружеството смятат 2014 г. за най-добрата от създаването на болницата. В болницата са се лекували 35 113 пациенти, а диагностичният център е обслужил 350 589 пациенти. Болницата е собственост на "Токушукай София", което е дъщерно дружество на "Токушукай медикъл корпорейшън" - Япония на д-р Торао Токуда.

2. и 3. "Софиямед" и "Здраве": От аптека в Пещера до верига болници

Михаил Тиков, собственик на "Софиямед" и "МБАЛ Здраве"

Първата инвестиция в здравния сектор на собственика на най-голямата верига лечебни заведения в България в момента д-р Михаил Тиков е в най-малкото по размер здравно заведение. През 1992 г. той открива една от първите частни аптеки в България - в град Пещера. Две години след това той разбира, че търговците на едро могат да получават лекарствата много по-изгодно и основава и собствена дистрибуторска фирма. В следващите години търговецът на едро с лекарства "Булфарма" става един от значимите регионални, а впоследствие и национални дистрибутори. През 2000 г. д-р Тиков участва в приватизацията на лечебни заведения и така придобива поликлиниката в Пазарджик. Впоследствие на нейно място е построена МБАЛ "Здраве", която е с осем отделения, 175 легла и екип от 240 души. В момента клон на МБАЛ "Здраве" е медицинска структура "Пълмед" - многопрофилна болница в Пловдив. В нея са инвестирани 30 млн. лв.

В групата клиники на д-р Тиков са още МБАЛ "Здраве" във Велинград. Тя е с пет отделения, 154 легла и 115 души персонал. Към структурата принадлежи и МБАЛ "Проф. Д. Ранев", гр. Пещера, която разполага с шест отделения, стационарен блок от 144 легла и екип от 150 специалисти.

Перлата в короната обаче е инвестицията на фирмите от групата през 2012 г. в болница в столицата - "Софиямед". Само за две години от началото на съществуването си тя се превръща в университетска болница. Първоначалната инвестиция в нея е 40 млн. лв. През 2014 г. клиниката продължава да се разширява и открива втори болничен блок, в който са разположени пет нови отделения. Така общата леглова база на медицинския комплекс "Софиямед" става 578 легла, а персоналът е от 1082 души. Болничното заведение работи по 172 клинични пътеки. Освен това клиниката разполага с поликлиника. Тиков обяснява, че средствата за новите обекти са от предишния му бизнес и от кредити.

Независимо от известните специалисти, които работят в нея, всички в България научиха името на болницата през април тази година, след като в интернет изтече видео, на което се вижда как акушерка бие новородено в неонатологията.

4. "Централ Онко Хоспитал" - Новата алтернатива в Пловдив

д-р Заприн Пепелов, акционер и управител на "Централ Онко Хоспитал"

До 2011 г. частни болници в онкологичната помощ не съществуваха. Причината беше, че лекарствата, с които се извършваше химиотерапията, се купуваха от здравното министерство и се разпределяха само между държавните и общинските онкодиспансери. Финансирането на онкоотделенията само от държавата водеше до непрекъснати дефицити на лекарства, много провалени лечения, дела срещу държавата и задължението пациентите да чакат, за да се лекуват в порутени сгради. След това терапията беше прехвърлена към здравната каса и вакуумът от липсващи онкоболници започна да се запълва.

"По това време химиотерапията в Пловдив се провеждаше в сграда пещ. През лятото беше пълно с мухи и температурата в помещението беше 50 градуса. Обещахме си това да не се случва на пациентите никога повече", припомня си д-р Заприн Пепелов, съсобственик и управител на "Централ онко хоспитал". Той дълги години е управител на медицински център в Пловдив, а идеята за частна онкология е на екип от лекари съмишленици. Така собствениците на болницата са три компании, които са лекарски сдружения - 40% от дяловете са на "Медицински център 1" - Пловдив, което е на трима лекари, между които управителят на болницата д-р Заприн Пепелов, а по 30% притежават дружеството, учредено от лекари, "Доцент д-р Валентина Цекова" и пловдивската консултантска компания "ММ и М Консулт", в която акционер е и д-р Пепелов.

Първоначалната инвестиция е 20 млн. лв., като през последните шест месеца за разширяване на болницата са вложени над 5 млн. лв. В момента в нея работят 15 отделения, като най-голямото отделение за интензивно лечение и реанимация в Пловдив с 15 легла е в "Централ онко хоспитал". През изминалата година през болницата са преминали 60 хиляди души. Само в онкологичното отделение на месец провеждат терапията си минимум 1100 души.



5. "Каспела": Най-печелившата клиника

доц. д-р Илиан Дойков, дм - собственик и управител на УМБАЛ "Каспела"

Пловдивската университетска болница "Каспела" е създадена от доц. д-р Илиан Дойков, който има докторска степен по специалността "Ушно-носни и гърлени болести". Той е работил в хирургичното отделение на болницата в Карлово, а след това дълго време - във ВМИ - Пловдив. През 2000 г., след като разбира, че няма да има много поле за развитие на способностите си в държавната болница, основава специализираната клиника "Каспела", която бързо се превръща в многопрофилна болница. В момента клиниката има 14 отделения. От 2010 г. тя става база за специализация на лекари, а през 2014 г. е сред първите частни болници, които получават статут на университетски болници. Доц. Дойков отказа да коментира работата на клиниката си.

Дружеството е най-печелившо. През миналата година на всеки 100 лева почти 37 лв. е декларираната печалба.

6. "Сити клиник": С най-амбициозния план

Илиан Григоров - изпълнителен директор и акционер в групата "Сити клиник"

Тя беше открита през 2012 г., а пътят до нейното създаване беше изключително дълъг. Първоначалният инвеститор - американски фонд, се оттегли от България по време на финансовата криза - впоследствие беше заменен от местни. Мажоритарни собственици са Ангел и Лука Ангелови, познати с производството на пилешки продукти "Градус". Освен тях съдружници са мениджърът с опит в имотния бизнес Петър Дудоленски, управителите на клиниката Андрей Марков и Илиан Григоров, водещият кардиолог в нея доц. д-р Иво Петров, управителката на медицинския център на дружеството във Варна д-р Венелина Милева, офшорната компания "Алворада", регистрирана в Панама, и Анета Димитрова, частен инвеститор, който живее в Сингапур.

При отварянето си "Сити клиник" беше 58-та поред софийска болница и определено не страдаше от липса на конкуренция. За една година обаче тя се превърна в шестото по приходи частно лечебно заведение, а през миналата година е 24-та по приходи от всички болници в България. През тази година клиниката обяви проекта си да се превърне в най-голямата верига болници в България, като инвестира общо 200 млн. лв. в разширяване на дейността си, строеж на клиника във Варна и покупка на болница в Бургас, както и строеж на онкологична клиника в София. За да изпълни проекта за експанзията си, "Сити клиник" привлече два нови акционера с капитал по 5 млн. лв. всеки. Това са фондът за дялови инвестиции Еmpower Capital и финансовият инвеститор Александър Минов.

Ключови за "Сити клиник - София" са уникалните кардиологични отделения и сърдечно-съдови операции, които се извършват там. Тя е единственото лечебно заведение в Югоизточна Европа, акредитирано от JCI (Joint Commission International) през 2014 г. с най-високия световен стандарт за качество и безопасност в областта на здравеопазването. През миналата година в болницата са се лекували над 6000 пациентаи, а през диагностичния център са преминали 66 100 души.



7. "Сердика": В центъра на сложната хирургия

Методи Янков - съсобственик и управител на МБАЛ "Сердика"

Софийската болница е основана през 2011 г. Тя е собственост на "Сердика Алианс", в която акционери са три дружества - 85% е собственост на шестима лекари, които работят в болницата, а останалите 15% са на медицинския център, основан от онколози "Доц. д-р Валентина Цекова" и на консултантска фирма.

Болницата има осем отделения. Самата тя обаче е част от конгломерат от лечебни заведения - медицински център, болница за активно лечение, болница за долекуване и рехабилитация, хоспис, който работи със здравната каса и център за възрастни хора със заболявания.

"Нашият фокус е тежката медицина - оперативно и лекарствено лечение на онкологични заболявания, трансплантации на колянна, тазобедрена и раменна става, особен акцент имаме върху модерните технологии за лечение на гръбначния стълб с т.нар. отворена хирургия и стабилизация на гръбначния стълб с импланти", коментира д-р Методи Янков, управител на болницата.

През изминалата година през болницата са преминали 14 хиляди пациенти.

8. "Надежда": За майките и децата

д-р Георги Стаменов - основател на болница "Надежда"

Болницата е открита през 2013 г., а собственици са три дружества. 96% от дяловете принадлежат на известния акушер-гинеколог д-р Георги Стаменов чрез дружеството му "Надежда репродуктив инвестмънт", 2% има консултантската компания "Ресурс фонд" и 1% - строителното дружество "Ива пропъртиз", което е строило клиниката.

Дълги години д-р Стаменов работи в друга частна клиника. Той е един от най-добрите специалисти по репродуктивно здраве в България, записванията за прегледи и процедури лично при него са за повече от година напред.

Болницата е фокусирана върху предлагането на пълен пакет услуги, насочен към женското и детското здраве, а освен това в нея бяха открити и едни от най-големите онкологични отделения в София, в които работят водещи специалисти като проф. д-р Константа Тимчева.



9. "Тракия": В Стара Загора по случайност

Иван Колев - съсобственик и изпълнителен директор на МБАЛ "Тракия"

Инвестицията в болница на "Металик", една от най-големите групи в сферата на енергетиката и производството в Стара Загора, е плод на чистата случайност. Преди години турски инвеститор решава да изгради болница в Пловдив и внася един от първите литотриптери в България (апарат за разбиване на камъни в бъбреците). След няколко месеца работа се разочарова от финансовите резултати.

"Когато реши да се изтегли от България, той предложи на нашето семейство или заедно да продължим развиването на тази дейност, или да купим апарата. Така решихме да поемем в тази посока и създадохме медицински център, който да извършва точно тази дейност в Стара Загора", припомня си Иван Колев, член на съвета на директорите на "Металик" и изпълнителен директор на МБАЛ "Тракия". Впоследствие медицинският център се разраства в поликлиника, а тя от своя страна събира едни от най-добрите лекари в града, както и много разочаровани от държавното здравеопазване пациенти.

Първата болница е открита през 2009 г. в центъра на града. Втората сграда започва работа през април 2014 г. и е зад стадион "Берое", до парк "Аязмото". Инвестициите в болницата в центъра са 20 мил. лв., а във втория корпус - 40 млн. лв. Първата сграда разполага с 90 легла и осем отделения, новата - с 10 отделения и 190 легла.

"Приоритет за болницата е прилагането на най-новите технологии и клинични методи за безболезнено лечение и бързо възстановяване. Залагаме изключително много на безкръвните ендоскопски методи в областите на хирургията, ортопедията, гинекологията, урологията, гастроентерологията, очните и УНГзаболяванията", отбелязва Иван Колев.

Болницата работи по 204 клинични пътеки и през миналата година в нея са се лекували 12 776 пациенти, а в поликлиниката са извършени 34 917 прегледа.



10. "Дева Мария" - първи в Бургас

Семир Абу Мелих, основател на МБАЛ "Дева Мария"

Създаването на МБАЛ "Дева Мария" в Бургас е част от интересната история на едно иракско-българско семейство, в което бащата е лекар, завършил в Пловдив, а синът - Семир Абу Мелих - бизнесмен с усет. След изключително трудното си завръщане от Ирак в началото на 90-те години семейството прави ресторант, а с парите през 1999 г. купува парцел в центъра на града.

Първоначалната идея е той да се превърне в офис сграда, но впоследствие семейството решава да построи медицински център. Основаният през 2002 г. от Семир Абу Мелих център "Света София" е едно от първите частни здравни заведения в Бургас. По това време голяма част от бургазлийчетата са се раждали в Сливен, защото в града е имало само едно родилно отделение в държавната болница. Освен това в Бургас няма клиника по кардиология и най-близката клиника, в която пациент с инфаркт може да бъде спасен, е във Варна или Ямбол. Семейството инвестира 20 млн. лв. в нова болница. По това време обаче държавата издава наредба, според която новите болници нямат право да работят със здравната каса една година след откриването си. Семир Абу Мелих е единият от групата собственици, които обжалват и събарят наредбата. А през половината от 2009 г. новооткритата частна клиника "Дева Мария" работи без договор със здравната каса. В момента в болницата има 10 отделения и работи по 144 клинични пътеки със здравната каса.

Основателят на болницата Семир Абу Мелих е депутат от ГЕРБ и е прехвърлил собствеността си на своето семейство. Заради дългогодишния си опит в сектора той е и един от най-компетентните народни представители в парламентарната здравна комисия.




Каталог: uploaded
uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079
uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти
uploaded -> Автобиография Лична информация
uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс"
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб
uploaded -> „Здравеопазване


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   28




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница