Химик на Алма матер създаде суперлекарства

Развалено месо и яйца натръшкаха 300

Бум на салмонелоза отчитат лекари. Само през последните седмици са регистрирани близо 40 нови случая на заболели, а броят им от началото на годината е 322, сочат данните на Националния център по заразни и паразитни болести.

"Имаме няколко малки епидемични взрива. Единият е във Варна, като първоначално беше засечен в една детска градина там, а сега намираме болестта и във втора,,, заяви за "Телеграф,, националният здравен инспектор д-р Ангел Кунчев. "По принцип в летния сезон зачестяват чревно-вирусните инфекции, включително и салмонелозата, която е доста широко разпространена през този период. Основният източник са предимно пилешкото месо и яйцата", обясни д-р Кунчев. Затова и той препоръча преди консумация животинските продукти да се подлагат на сериозна термична обработка. Специалистът допълни още, че в момента сме в т.нар. преходен период, при който преминаваме към към летните ентеровируси, чиито симптоми са сходни с тези на летния грип - отпадналост, гадене, повръщане и други.

Лекари очакват напрежение заради санкциите при недоволни пациенти

Лекари от цялата страна се обявиха срещу налагането на санкции на болници при недоволни пациенти. Това става ясно от писмо на Българския лекарски съюз (БЛС), което беше разпространено вчера. Според съсловната организация предложението, което беше прието тази седмица с промени в Закона за здравното осигуряване, ще доведе до напрежение между лекари и пациенти.

"Неудовлетвореността като субективна категория не може да се използва като нормативна база за санкция. Напълно е възможно тя да бъде и преднамерена, повлияна или стимулирана от различни външни фактори - например от конкуренцията", се казва в становище на БЛС. Според лекарите не може пациентското мнение да е единственият критерий и метод за оценка на качеството на медицинската дейност. Здравният министър Петър Москов вече коментира, че приетият подход е правилен и не очаква злоупотреби и нелоялна конкуренция с дадената на пациентите възможност да упражняват контрол над системата.

С приетите в закона текстове се предвижда занапред здравната каса да проучва доколко са доволни пациентите от услугите, които се плащат от нейния бюджет. За системна неудовлетвореност ще се считат три основателни жалби от пациенти в рамките на шест месеца. Пациентът ще има право да подаде жалба срещу дадена болница, ако тя е отчела, но не е извършила определена дейност, или ако я е извършила с лошо качество. Ако на пациент му бъде поискано нерегламентирано плащане, също ще може да подаде жалба. Докато се реши дали съответната жалба е основателна, здравната каса няма да плаща на болницата за конкретното лечение за един месец.

Младите лекари до 35 г. продължават да са критично малко - едва 2356. Това показват данните на националната статистика за 2014 г., публикувани вчера. Най-голям е делът на лекарите между 45-54 години - 10 301. На 65 и повече години са 3557 лекари. Медицинските специалисти по здравни грижи, които работят на основен трудов договор в лечебните заведения, пък са 48 158. От тях 31 772 са медицински сестри и 3263 - акушерки. От всички лекари в страната най-много са общопрактикуващите - 4525. Анестезиологията и интензивното лечение са на второ място с 1548 специалисти. Педиатрите са 1459, а гинеколозите - 1449. Като цяло лекарите намаляват, макар и символично - с 95 души, и към м.г. са били 28 842.

На 10 хил. души у нас се падат 40 лекари. За страната обаче лекарската помощ варира и има сериозни дисбаланси. Най-високо ниво - 52.9 лекари на 10 хил. души, е отбелязано в Плевен. В София на 10 хил. души се падат 47.3 лекари. Най-нисък е показателят за област Разград - 26 лекари. На 10 хил. души се падат 6.3 общопрактикуващи лекари средно за страната.

Половин милион българи са с хепатит, без да знаят

Близо половин милион българи са носители на хепатит B или C, но без дори да подозират за това. 110 000 са само българите, които живеят с хепатит C.

Едва 3 на сто от тях обаче знаят това и се лекуват, сочат данни от информационната кампания "Хепи ли си?". Именно поради тази причина е важно поне веднъж годишно да се правят профилактични изследвания, заяви Силвана Лесидренска от сдружение "ХепАктив".

Фрапиращо е и това, че 90 на сто от българите не знаят какво представлява заболяването, сочи национално представително проучване на организацията. Хепатит C е инфекциозно заболяване, което се предава по кръвен път и засяга главно черния дроб.

У нас здравната каса финансира само лечението с интерферон, макар че в световен мащаб безинтерфероновите терапии дават над 95% шанс за излекуване на пациента. "Надяваме се, че ще имаме подкрепата на институциите и министерството тези терапии да влязат в разумно кратък срок и при нас.

Има пациенти, които са в много тежко състояние и не могат да се лекуват", коментира тя и допълни, че едва около 1000 души се подлагат на терапия. Нещо повече - хората, които употребяват интравенозни наркотици или алкохол, не получават лечение.

Причината е, че според Българското дружество по гастроентерология се смятат за рискови групи. Любопитното обаче е това, че до момента няма научни доказателства, че тези пациенти не могат да се подложат на лечение.

"В много от случаите осигуряването на терапията е добър начин за трансформиране на поведението", заяви неотдавна пред "Новинар" активистът Луис Мендао от European AIDS treatment group.

В световен мащаб с хепатит C са заразени над 170 000 000 души, като 500 000 души умират от усложнения на заболяването всяка година. Инфектираните са четири пъти повече от тези, които имат СПИН. Освен това от хепатит С умират много повече пациенти, отколкото от СПИН.