И поискаха да ги провъзгласим за благодетели!

С президентски указ и премиерска заповед забраниха древното Божество Сет, наричано доскоро Съвест. Лишиха ни от правото да бъдем верни на Небесните закони. Превърнаха Държавата в паразит. Човешките очи вече не различават небесносиньото от синкавата мътилка.

"Толкова чаканият не ще се върне никога

в Европа; в Азия ще се появи

един от наследниците на великия Хермес

и над всички крале на Ориента ще се възвиси."

Мишел дьо Нострадамус

Възникна опасност прастарото Огнище да бъде заменено с друго, макар носещо същото свещено Име. И Един друг да се закълне във вярност към Тангра. България ще я има, но дали това ще е нашата, Дунавска България?

В обзетата от Мрак България всичко небългарско е под закрила. Черните сили се грижат за своите рожби.

Вероломна паплач тъпче Орисаната земя.

Разпорежда се неправда.

Ненаситни пиявици смучат народната кръв.

Паразити заменят Справедливостта с изгода.

Исконните стопани биват лишавани от плодовете на своя труд.

Гонят собственика от дома му, за да настанят там неканения гостенин.

Отчаяние обхваща Българина.

Но пределът е скоро!

Паметта ще се върне!

Верните на Тангра ще Го призоват!

Великият колобърски Съвет ще възвести очакваното Слово!

И Тангра ще отвърне!

Бъдете готови да чуете страшния гръм на Неговия Отговор!
УСКОРИТЕЛ

Въведение

Страниците в ръцете ви не са предназначени за вас. Вероятно на Земята вече живеят отделни хора, които биха ги разбрали, но те едва ли ще посегнат към текст, написан от непознат за тях автор. Хората, способни да разтълкуват създаденото от мен съзнават своето превъзходство над останалите и не четат безполезни според тях съчинения. Още не им е даден знак, че трябва да пристъпят към Търсене. Но знакът ще бъде даден, орисаният ще намери и ще осмисли. После ще приложи, ще въплъти в живота осмисленото. А вие, деградиралите от животински чувства получовеци, оглупелите от видиотяващото влияние на така наречената "цивилизация" скотове сте отвикнали да мислите. Не си губете времето, не четете непредназначеното за вас. Всъщност, и да го прочетете - все тая. Дори не ме интересува какво ще си помислите. Вие си мислите, а животът си върви, без да ви пита какво мислите.

Да, ние, Новите Разумни сме малцинство. Но дотук свършват приликите ни с останалите малцинства. Те, предишните са били част от обществото, част от човечеството, част от познатия свят. Ние сме нещо съвсем различно - ние сме следващото еволюционно стъпало.

Kретенското ви възражение е: "Ами тогава защо изобщо пишеш нещо, което съзнаваш, че няма да бъде прочетено?" Ами защото, драги ми малоумници, вашият свят, вашата "култура" няма да е последната в дългата поредица такива върху повърхността на планетата. Пиша не за вас, пиша за Тях, които ще дойдат, след като вие сте прекратили съществуването си.

A, да! Въведението... То е в случай, че текстът попадне в някого от вас, скъпи ми глупачета. Той трябва да изпълни вложената Заповед и да предаде това, което трябва, на онзи, когото трябва. Как ще го принудя да го направи ли? Като използвам едно древно умение - заклинанието. Заедно със стария език, ние забравихме и езика на заклинанията. С помощта на заклинания хората са заповядвали на змии, лекували са инфекциозни болести и са вършели какво ли още не. Доказалият своята ефективност през хилядолетията метод бил изоставен. Днес той се практикува единствено от разни тайни служби, и то във ваша вреда. Защо се отказахме от своите най-съкровени умения? Със заклинание може да се предизвика дъжд или да се спре враг. Моята цел сега е, само да ви подтикна към действие, което вие даже няма и да проумеете, че сте извършили.

"Словото е отрова за нас, защото е неточно. Ние, истинските майстори на словото, които сме малко на брой не бива да се самозаблуждаваме от своите слова, те са предназначени да заблуждават другите - сганта, стадото, овцете." - твърди Кубрат таркан. Обаче и тарканът не обяснява всичко. Хората възприемат словесната реч като средство за връзка. Но също и като и средство за въздействие. Само че и в двата случая словото не е това, което хората си мислят, че е. Едно от многото изкуства на речта е, "да се съчетае несловесната действителност с нейното речево изражение. Да се хвърли мост между явлението и неговото осмисляне".

Ако пък някой от моите себеподобни ме укори за отношението ми към вас, предхората /от един биологичен вид сме, все пак/, ето моят отговор: Ние сме това, което те с тяхната злоба и алчност направиха от нас. Ние сме творение на техния свят. И светът не бива да се възмущава, че ще бъде принуден да изтърпи последствията от своето творение.

Знам, че е рано. Още не е дошло времето на моите текстове. Самите Сили пречат те да стигнат до хората. Самият Тангра пречи те да стигнат днес. И ако изобщо пиша, то е, защото съм предизвестен - решено е: написаното от мен ще бъде за Новата Вяра това, което е бил първообразът на свитъците от Кумран за Християнството. Аз видях великият бъдещ Път, проправян от днешните мои действия и това ми стига. Аз видях пътя, по който препускаше всепомитащата непобедима Нова Орда!

И когато това Утро настъпи, никой няма да пита какво представляват сътворените от мен Ускорители. Хората вече ще знаят.

Към вас се обръщам, деца на Огнения разум! Вие сте избраници на самото Небе. Кой ще ви възрази? Кой ще посмее да се опълчи срещу Небесната Воля? Кой ще тръгне против Тангра? През хилядолетия премина написаното:

"Нощта, в която Възкръсналият се установи в правата на Наследник;

Нощта на Словото, претеглено пред страшните Съдници;

Нощта, когато Възкръсващият влиза в притежание на Мястото,

където се раждат боговете."

Писано е, но кой, освен вас знае какво е написано?

Когато след многовековно очакване настъпи денят на Предизвикателството, те ще опитат да ви оспорят. Още отсега пригответе своя отговор. Убедителен. Необорим. Безсловесен. Враговете ви не са човеци, а животни в човешки облик. В деня на Равносметката ще им заговорите на език, разбираем и за добичетата. А дотогава бъдете привидно като тях. Различни, но заблуждаващо подобни; неразличими, неразпознаваеми. Невидима реалност във видимия за изроденото множество свят. Когато Битката завърши, всеки от вас ще е в правото да повтори изреченото от самариеца Иисус преди две хилядолетия:

Припомнете си думите, казвани от гордите стари човеци. Сравнете ги с днешните празни бръщолевения. Кой будист, кой християнин, кой юдеин, кой мюсюлманин, кой съвременен нещастник-атеист притежава самочувствието на древния египтянин? Кой може да се провикне:

"Аз господар съм ви, о, богове! Към мен елате! Стъпките ми следвайте, защото аз съм син на Господаря ви! Моят Баща Небесен ви създаде, о, богове, за мен да съществувате!"

Старата човешка Мисия бе Господарска. Днешната е робска. Утрешната ще определите вие! Бъдете господари и Господарят ще пребъде във вас!

"Какво сме всъщност, имаме ли Име? За Слънчевия празник ли пристигаме? Към Бездната, към гибел ли вървиме? Към Слънцето, към Бог ли се въздигаме?"

Отначало дори не ви е нужно да учите нещо ново. Достатъчно е да си припомните забравеното старо. Спомнете си, че във вашия дом права имате само вие. За вас и за децата ви, а не за разноезичната чуждоплеменна сган дедите проливаха своята кръв. За вас бе завоювана земята, върху която живеете. Законите на чужденците са смърт за Българското потомство. Изпълнете се с Храброст и заживейте по ваш Закон. Но също помнете, че в чуждите страни същите права имат живеещите там народи, а не вие. Нека всеки живее в своя си дом със своето си право. И никой да не потъпква правото на другия.

Заменете неподвижността с подвижност. Мислете с разширяващо се съзнание. Не всеобхватност, а ускорение нека бъде главният му белег. "Мащабност" в новите условия нищо не значи. Мравката мисли с мащабите на мравуняка, но извисеният човек е една Вселена. Властвайте не само над пространството, но и над Времето. Всяко ниво, в което се намира досегашният човек сега изглежда единствено реалното за него. Не отъждествявайте цялостната Действителност със "сега". Вие сте по-разумни, по-мислещи. Времето е само едно от отправните точки в многомерната координатна система на Реалността. Изтъчете от дните воал, вмъкнете нишки от посоки, украсете своето творение с ускоряващо се преобразяване и покрийте очите на полуслепите хора. Ако воалът падне върху Зрящ, зло няма да е извършено. За усъвършенстващия се Тенгрианин преградата е по-прозрачна от стъкло.

"Чуждият ще бъде приет като свой" - пише в Книгата на Завета. Чуждият трябва да бъде приет като свой. Чуждите сте вие, недопусналите в себе си духа на озверелия Нов световен ред. Никой не бива да мисли за вас като за чужди. Не показвайте надменност, не излъчвайте презрение към полубезумните звероиди. Не допускайте да доловят дистанцията. Не ги оставяйте да се опомнят, не им позволявайте да се уплашат от вашата сила. Не давайте на никой чужд да види истинската ви същност.

Употребителите на християнството забравиха Христовото учение, но вие помните: "Бог е станал човек, за да може човек да стане Бог!" /Думите са на св. Ириней/, а също: "Христос пожела да стане това, което е човекът, за да може човек да стане това, което е Христос!" - допълва св. Киприан. Тенгрианинът не е противник на Иисус, а Негов следовник, изпълнител на заръките Му. Нещо повече - един кипчак, мюсюлманин, какъвто е Мурад Аджи не успява да види в християнството нищо друго, освен продължение, макар и според него в неправилна посока на древната Тенгрианска Традиция. Но нали затова ви има вас - вие тласкате Развитието в правилната посока.

Подиграват ви, че множество чужди божества властват над вашите земи. Не вземайте присмеха присърце. Никое действие не е отречено от Тангра, иначе Той не би го допуснал. Но има действия, чрез които извършителят се самоотрича, самоизолира се от Бъдното. Те са обречени. Всяко общество, разделено в основните си принципи рано или късно се саморазрушава. А те, властелините на днешното нима въобще притежават някакви принципи? В сърцата им се е настанила алчността и е изтласкала всичко свещено и възвишено. Господството им няма да трае дълго, твърде бързи са днешните темпове. Не се бойте от временното надмощие на чуждите, използвайте го. "Нека оставим враговете да ни помогнат!" - рече един от Нашите. Допълвам: принудете чуждите да извършат вашата работа, да изпълнят вашата задача. Накарайте тъмните да мислят каквото вие искате те да мислят. Подлудете ги! Напъхайте вашите неразбираеми за тях разсъждения в ленивите им мозъци. Нека приемат внушенията като естествен продукт на недоразвития си разум. Накарайте пасмината, тези пъплещи отрепки да повярват в изгодната за вас реалност.

Непрекъснато творете допустимости. Те дълбаят отправни точки в израстването на нови реалности. Творете идеи и ги пращайте напред във времето. Творете нови светове. Направете от бъдещето ваш длъжник. След като открият, че ви има, невежите ще заговорят за Общността ви като за секта. Къде грешат? Ние не се вместваме в никакви рамки, в никакви представи за религия. Нашите души не ги отнася никакъв архангел. За нас идва Валкирия! Сектантите чакат Бог да им подари света. Вие знаете, че даром нищо не се дава. Вие не очаквате нищо, вие не молите за нищо.

Обърнете гръб на Стария свят! Бяхте, но вече не сте част от него. Променете браздата на вашите предишни действия. Вие сте вчера и утре. Не се грижете за днес От състрадание вършите добрини, а ви се отплащат с неблагодарност. Неблагодарността е зло. Ще продължите ли да творите зло? Ще продължите ли да се превръщате в злодеи? Непрекъснато раздавате своето на тях, давате им, и с даването ги превръщате в просяци. Докато накрая те решиха, че даването е ваша предопределеност, а вземането - тяхна. Никой няма право да отнема плодовете на чужд труд. Силните нямат право да отнемат от слабите, но и слабите нямат право да отнемат нищо от силните. И ако ми кажат, че последното е невъзможно, то аз ще им напомня за данъците, които после отиват за социални помощи. Това ли искате: да превърнете човеците в очакващи милостиня просяци? Или ще ви говорят за дълг пред човешката раса? Да, кажете им - ние служим не на цялото човечество, не на съвкупността от всички хора, а само на отделни единици. Но ние знаем, че в повечето случаи тъкмо единиците принасят най-голяма полза за цялото.

Разсъдете: виждате бъдни събития. Предупреждавате. Никой не се вслушва. Излишно е да говорите на саморазрушаващия се свят за дебнещите го опасности. Той не иска да чуе гласа ви. Но и мълчанието е зло, а мнозина от вас живеят самотно, в уединение, далеч от своите подобни. Замълчат ли, способността им за Виждане ще закърнее, ще изчезне. Следовниците на Тенгрианската общност ще започнат да се топят. Неприлагането на Огнения смисъл отменя Огнените способности. Как сърцата ви да живеят в мир с вас, как да прекрачите успешно в Чистата Епоха?

Говоренето и мълчанието са еднакво вредни. Правилният способ е друг. Предсказвайте! С думи, ясно разбираеми единствено за вашите себеподобни. Нека хората от тълпата осъзнаят истинността на казаното едва, след като то се е осъществило. Те няма да се предпазят от бедите, а ще зашепнат колко велики сте вие. Глупаво е да тръгнете от къща на къща и да заобяснявате на всеки, че е наложително да тръгне незабавно, преди вулканът да се е събудил. Нито известените за бъдещото избухване Зент и Абрек, нито друг измежду научилите ще тръгне. Този свят не заслужава да бъде спасен. Не убеждавайте. Внушавайте! Нека те не съзнават, че мислят чрез вас. Нещастните идиоти си въобразяват, че слънчевото затъмнение се случва само, за да могат те да го видят. Не само потвърждавайте заблудата им - задълбочавайте я. Децата на Тангра са призвани да умъртвят, а не да излекуват обителта на злите звероподобни човеци. Нищо не изричайте докрай. Загадъчните слова хвърлят дълги и страшни сенки. Осъществете на дело неосъществения Христов Завет: "Приятелството със света е вражда против Бога. И който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога." Така е, защото светът се управлява не от човеци, а от безсъвестни паразити.

Ето, говорят за мир, за обединен свят, за прогрес, за благоденствие... Лъжат! Те не носят обединение - точно обратното. Адептите на Новия световен ред разделят държавите икономически на две, създавайки един вид двойна икономика, основана върху взаимната омраза. Тяхната икономика всъщност е чужда на човешкото предназначение - неодарвинистка, противоестествена, противоприродна, противобожествена икономика - силният изяжда слабия. Само че в един разумен свят, какъвто претендира да е нашият, разумът, а не силата би следвал да е водещото начало. Краят на неодарвинистката икономика ще е сливане с животинския свят. Към животните ли искате да се приравните? Гледайте надалеч! Днес безличие властва над Личността. Но походът на Свободата започна! Положете масивните основи на Силата, която ще доведе Новата Епоха. Насочвайте градивните въздействия към желаното от вас бъдеще.

За да не го делите с никой друг!

"Да не бъдеш част от света" е зов за съхранение на собствената индивидуалност. Обяснете Христовите слова на християните. Християнското учение в неподправената си първичност е освобождаване, а не поробване. Бунт, а не покорство. Отричане на IHWH, а не преклонение пред тъмния завет. Какво е светът, какво е светското? Светска хроника - показват ни търтеи, паразити, не вършещи нищо полезно, показват ги като герои на деня, на седмицата, на месеца, на годината, на века. В същото време - нито дума за истинските създатели на ценности. Нима в такъв свят има място и за тях, за неразбиращите, които ръсят дрънканици за някаква си "юдео-християнска цивилизация"? Кажете им, че в Утрото на Деня Богът ще завладее Своята диадема и Възкръсващият отново ще се роди. Поканете следовниците Му да изпълнят свещения завет на своя Учител. Попълнете редиците с нови братя. Но не обучавайте, нито обяснявайте - посвещавайте! В тази мисловна среда на бликащо отвсякъде лъжезнание единствено методът на Посвещението дава желания резултат.

Днешните хора приемат за оправдано убиването на десет насилника, за да бъде спасен животът на една жертва. Справедливо е. Но още по-справедливо ще е, когато ние способстваме за смъртта на милиарди, за да се съхрани живота на милиони. Иначе всички биха измрели. Нима "трябва да прощаваме малките човешки слабости"? Не, нищо не бива да се прощава. Опрощаващият привлича последиците от постъпките на опростения. Иначе казано, поема върху себе си чуждия грях. Но е задължително да се съобразявате с наличието на слабости. И да ги използвате! Изучавайте ги! Насочвайте глупаците към желани от вас деяния. Стремете се покварените да си отидат, за да останете вие. Нека Силата и Могъществото бъдат лична цел за всеки Разумен. Увеличавайте възможностите си за влияние върху умиращия свят. Поощрявайте проявите на хорски грешки. Насърчавайте разлагането на неизлечимо болната цивилизация. Съкращавайте нейната агония. Постепенно изземвайте властта от недостойните. Вие ще живеете само, ако те измрат!

Припомнете си записаното върху папирус: "Бъдещите светове са кълнове, затворени в човешките гърди". Помислете за алчността, завистта, злобата и омразата, бликащи в сърцата на обречените. Спасите ли тях, вие ще обречете на вражда с целия Космос вашия утрешен свят.

В отношенията си с другите залагайте на техните слабости и недостатъци. Във вътрешните взаимодействия на Тенгрианската Общност - на достойнствата. Братството трябва да е устойчиво. Един от важните аспекти на привързаността е личната сигурност на отделния индивид. Защитен си само като част от Цялото. Длъжен си да браниш своя брат и имаш правото да изискваш теб да бранят. Сине на Тангра, ти отвсякъде си заобиколен с врагове. Те идват при теб със сладки приказки за равенство, демокрация и просперитет, но носят само разруха, насилие и мизерия. Никой няма да ти помогне, но ти можеш сам да се закриляш, защото Тангра е в теб.

Закриляйте се един друг, Тенгриани! Овластени сте да се закриляте. Да съдите и да наказвате. Никой външен няма право да ви съди, никой чужд закон няма оправдана власт над вас. Никой няма право да навлиза в периметъра на вашите действия. Унищожете, премахнете всеки външен, осмелил се да напъха нахалния си нос във вътрешните ви дела. Не вярвайте на никого, ако не е от вашия Род, ако не принадлежи към вашето духовно родство. Но помежду ви нека винаги цари добронамереност. Във вашите селения заплахата винаги иде отвън, никога отвътре. А който остави неприятел да държи в ръцете си един от вас, той не е от вас. Разпознавайте се един друг.

На вас всичко ви е позволено, защото вие можете всичко!

"Никой, освен Българинът не е излъгал дявола. На никого дяволът не е слугувал, освен на Българина." - Абрек - Бол колобър

Cтарият ритуал изисквал да бъдат повтаряни думите, изричани от различни Божествени същности. Повторете ги и вие. Небесното начало е съставна част от основите на утрешния ви Дом: "Път с копие в ръка прокарвайте! Ножовете си стеснете здраво! Виж! Той върви напред! Той търси и намира пътя си!" Бъдете смели воини на Слънцето. Йерархиите вървят към сливане със Смъртта, която всява Ужас. Но вие знаете, че "когато душата преминава в Отвъдното, тя излиза към пълната светлина на Деня". Само не смесвайте християнство и Древност. Те са твърде различни неща. Пазители на свещената Древност сме ние, а християнството отдавна е попаднало под влиянието на Тъмната лунна вяра. Познавайте разликите между тях и нас!

И още едно предсказание: "В края на ХХ век хората ще се покланят на Сатаната. Много бели хора ще се прелъстят от тази религия. В 2075 година главното знаме на Църквата на Сатаната ще подхванат черните хора на Африка. Черно знаме, черни дървета, всичко наоколо е черно. Поклонниците на Сатаната ще се научат да правят така, че всеки човек да има множество свои подобия - "отпечатъци". Човешката душа ще се вселява в тези подобия." - Раньо Неро (Raqno Nero) /Черният Паяк/ - ок. ХIV век - из ръкописа му, наречен "Вечната Книга"

Орисано е да властваме над бъдещата Епоха. Предсказано е, че ние ще намерим скритото оръжие на Хурса, Слънчевия син. Но още е рано за успокоение. Предстоят ни много битки.

Затова не убивайте несигурността напълно. Нито я смалявайте до незначителност. Ще породите надменно отношение към нея. Съпротивителните ви сили ще отслабнат. Ще отслабне готовността ви за бран. Но и прекалената заплаха е нежелателна. Смъртоносна е за надеждата, убийствена е за вярата.

Немалко българи се изкушават от възможността за включване в т. нар. "обединяващ се свят". Дали си заслужава? Съвременният културен модел проповядва, че най-способни са хората, умеещи да печелят най-много пари. Наркотрафикантът изкарва многократно повече от най-талантливия учен. Особено, ако е свързан пряко със структурите на властта. Наемният убиец е по-добре платен от съдията. Разбира се, при условие, че последният не се е корумпирал, което иначе се случва рядко в нашия разложен свят. Надницата на проститутката е по-висока от тази на учителката и лекарката. Във Варна заловиха младежи, използвали Интернет за незаконни поръчки на стоки. По техен адрес се каза, че са невръстни гении. Гений се оказа и химикът, изградил нелегална фабрика за производство на наркотици. Цивилизованият свят назидателно ги осъди. Защо? Нали именно той, светът ги научи да гледат на парите като на главна цел в живота? Престъпният официален свят се възмути, че някой е дръзнал да му подражава. За спазващите закона, паразитният обединяващ се свят е всъщност обедняващ. Тук си заслужава да споменем изискването за помощ, което ние уж дължим на разни плодовити единствено в собственото си размножаване пришълци. Какво им дължим? Какво изобщо можем да дължим ние на тях? Защо добросъвестни, преживяващи от честния си труд граждани да дължат каквото и да било на същества, които нито се трудят, нито произвеждат, нито спазват законите, нито носят някаква полза на останалите? Така били постъпвали в други държави, така следвало да постъпваме и ние. Казано с разбираеми думи, те искат от нас да им подражаваме, когато им е изгодно и ни осъждат за подражателство, ако то им е донесло вреда. Колобърите учат Тенгрианина как да успява, подражавайки единствено на себе си.

Но успехът не бива да заслепява успелия, не бива да го отделя от Общността. Нека щастливецът винаги и във всичко да помни, че е щастлив именно, защо е един от вас. Това е урокът за далече стигналата стрела и близко хвърленото копие.

Самичък никой от вас нищо не постига. Реализацията на индивидуалните стремежи и желания е възможна единствено в Тенгрианското Братство. Старият Български род е представлявал една малка войска със своята строга, сложноизградена йерархия. Нека такава бъде и вашата организация. Не мислете за равенство. Племенникът не може да е по-старши от чичо си. Внукът не е по-възрастен от своя дядо. Всеки държи на своето си място. Всеки застава там, където се чувства най-удобно. Постигайки нужното сцепление, потенциалът ви се усилва невероятно. Не в аритметична, а в геометрична прогресия. Не търсете обяснение в личностните качества на един или друг ваш събрат. Свойствата на отделните клетки не обясняват функцията на целия организъм. Практически личната заинтересованост е неделима от общностната. /Само не бъркайте Общност с общество!/ Помнете, че отношението на чуждите към вас е винаги враждебно. Не бива да ги мразите, не замърсявайте душите и сърцата си с ненужна ненавист, но същевременно не забравяйте, че те мразят вас. Търсете опора в своите.

Нека ви предупредя: не приемайте общите волеви импулси като уеднаквяване. Извикайте в мисълта си образа на Бога с неповторимото лице. Той е напомняне, че сте длъжни да не подражавате никому. Не мислене и действие по един и същи начин, а съсредоточаване върху една и съща тема. Но с различен подход. Не еднаквост, а допълване. Стрелците се целят към една цел, но всеки от тях стои на различно място. Два лъка, разположени под един и същи ъгъл няма. Тук е разликата между нашето разномислие и техния плурализъм. Разномислието сплотява и допълва; плурализмът уеднаквява, но и разделя. Ние укрепваме и доизграждаме - те рушат. Ние носим различен възглед върху познатите неща; те доразвиват старото. Ние сме Свободни в свят, населен от роби. Тенгрианската Общност прилича, подобна е на рекламираното "интегрирано човечество", но само външно. Разликите се усещат, макар че думи трудно биха ги описали. Отново съветвам: прикривайте разликите, не ги изявявайте. Не бива различността да се превърне в идентификационен признак, обуславящ ранното ви унищожение. Как ще тръгнат срещу вас, ако не знаят кои сте? С танкове ли ще ви атакуват? Могат ли да ви бомбардират, ако живеете между тях, в едни и същи сгради? Не използвайте пряко насилие, не им давайте поводи те да ви преследват. Насилието разрушава обществения ред. Но не бива да забравяте, че размерът на насилието зависи не от обективната действителност, а от нейното проектиране в човешкото съзнание. Търсете нови форми за предизвикване на поражение. Не предизвиквайте, докато сте слаби.