Небесен триптих

С тяхна помощ ще управлявате доведения до неуправляемост свят. От информация чрез власт преминете към власт чрез информация. Бъдете "тези, които Знаят". Изговарянето на словосъчетания, обозначаващи даден символ могат да предизвикат приливи на отвращение и омраза. Да внушат страх. Да заповядат паника. Да доведат до негативна реакция у индивида. От там - до намаляване естествените му възможности за реагиране. Или обратно - да породят вяра и надежда. Да вдъхнат обич, да извикат чувство на уют и закрила, да повикат усещане за съпричастност. Явлението не е тайна и за някои хора от тълпата. Но вие продължете. Вложете динамично съдържание във всяко понятие. Извършвайте непрекъснати корекции, съобразени с конкретния момент. Кой ще ви се опре? Кой ще достигне бързината ви? Кой е равен на вас в умението? И небето ще се сгромоляса върху земята, когато хората чуят от вас истината!

Съзнавайки чувството си за превъзходство, пазете се да не попаднете в клопката на самовъзвеличаването. Не вие сте достигнали върха на постиженията - другите са отстъпили от правото си да постигат. Техният свят е временен, краткотраен; ние гледаме към Вечността. Дори те, в състояние на озареност забелязват: "Вземете например онзи храм в джунглата. Построен е преди тринайсет века и плочите все още се отварят и се затварят с механизми, функциониращи толкова гладко, все едно са създадени вчера. Това е чуждо на нашия начин на мислене. Най-добрите ни автомобили и уреди имат десетина-петнайсет години живот и изискват постоянно поддържане. Нашата техника не издържа изпитанието на времето. Това е отражение на обществото ни. Всичко е като бърза закуска - искаш го веднага, получаваш го веднага, но не за дълго." /Р. Дж. Пинейро/ Извърнете очи от тяхната пясъчна цивилизация, сриваща се при първата вълна. Помнете колобърското поучение: "Какво са гениите? Те са нормални хора. Останалите са джуджета. Недоразвити джуджета. Остарели преди да пораснат."

Накарайте ги да се почувстват доволни. Доволството е смърт за духа. Измежду недоволните подберете нови ваши съмишленици. Недоволството е един от белезите за разпознаване. То е знание за възможностите. Врагът се преструва, че не те забелязва. Какво по-добро от това? Подтикни го към грешка. Предизвикай ситуация, при която бездействието е най-погрешният ход. Колкото и да ви превъзхожда по сила противникът, не забравяйте, че истинската сила е в разума, а носители на най-висшата разумност сте вие!

Младенческата възраст на човека свърши. Сега е време на пубертет. Измененията са налице. Но зрелостта още не е дошла. "Никой гой не ще има място в света, който идва!" - злобно съска Талмудът. "Никой поробител няма място в света на Свободата!" - възрази Канартикинът. А в Свободния свят има място за всички народи и раси, отказали се да вредят на останалите и съгласили се да зачитат правата и неповторимостта им. Досегашната Заповед беше: "Съхрани, запази, свържи!" Отсега ще чувате: "Разчисти!" Светът е твърде замърсен.

Не се впускайте в лов на отделни паразити. Не си губете времето. Във всички тях живее желанието да убиват, вие само обърнете посоката. Тогава убийците ще измрат, а изпълнените с жертвоготовност ще бъдат спасени.

Сред тях сте. Вътре сте, в техния свят. Не ви познават, не ви различават. Не ви забелязват, дотолкова сте се слели с талазите на сивата сган. Но вие сте там, вътре. И владеете стихиите. Съберете безцелно мятащите се енергии, концентрирайте ги. Разположете ги във възловите точки на Системата. След това взривете всичко!

Виждам красиви спретнати къщи. Разноцветни домове сред безметежна природа. Красиви едноетажни домове сред зеленината. Малко на брой, но добронамерени хора. Чистота и спокойствие. Тишина и уют. Ред и справедливост. Труд и веселие, радост и обезпеченост. Осъществими мечти, ясни перспективи, достижими блянове. такъв ще е утрешният свят, вашият свят, деца на Тангра.

Винаги всичко знаещите и никога нищо неразбиращи хора ме винят, че пиша неразбираемо. Упрекват ме, че стилът ми е тежък, че е достъпен само за малцина. Твърдят, че умишлено намалявам броя на читателите си.

Пиша за тези, които разбират. Останалите не ме интересуват. По-скоро, отколкото предполагат, тях няма да ги има. И те няма да имат значение за никого. Нима трябва да изоставя значимото, за да се посветя на незначителното? Но как да им кажа, ще чуят ли те моите съображения, ще поискат ли да повярват в тях?

Беше древно същество, много древно. Нямам представа къде се е намирало през последните няколко милиона или десетки милиона години, но във всеки случай това място не е била Земята. Допуснах го до съзнанието си. Позволих му да види своята родна планета през моя поглед. Видяното го ужаси. На небето висеше огромно непознато тяло, което сякаш се готвеше да падне, да рухне върху главите ни и да ни погребе. На безоблачното нощно небе грееше Луната.

Аз разбрах онова Нещо, но повечето "рожби на модерната цивилизация" едва ли ще разберат мен. Реалността не е единствена и непоклатима. Тя твърде често се променя, само че краткоживеещите хора не го съзнават. А трябва! Трябва, ако искат да ги има в бъдещето което се подготвя, и което скоро ще настъпи. Поне част от хората трябва да се научат да живеят по нов начин, за да го има човечеството и след провала на сегашния агонизиращ свят.

Ето описание на още една картина: "Астероид в нощното небе. Катастрофа на чуждопланетен кораб. Най-вероятно е останки да не бъдат намерени, тъй като корабът е от органична материя, самият той е едно живо, дори разумно същество, макар и създадено по изкуствен път. Води заливат житата. Вълни рушат островръхи, със северна архитектура сгради. Китай ликува заради удара, сполетял европейската цивилизация." Кога ще се случи - не е показано. Но щом е показано, значи съществуват възможности да се справим с бедствието. Такива са законите на нехронологичната история. Ясновидството е само една от многото глави в тази Книга. Как да разкажа останалото с две думи, как да го обясня на невежите? Позволете ми още едно напътствие, в изреченото и в неизреченото ще намерите търсените от вас методи за действие:

Ние, непокорните воини от народа на Тангра се обръщаме към своите братя - народите по света. Ние, несъгласните с времето на Сивата смърт отправяме своя Апел и своето Предизвикателство. Ние говорим на всички!

Няма ги ярките личности, озарили със своето присъствие отминалите епохи, векове и години. Няма ги истинските народни водачи, привличащи като магнит населението на държави, империи и континенти. Властва сиво безличие, на почит е посредствеността. Скромни хорица със скромни умствени възможности, със скромни морални задръжки биват издигани и избирани за държавни глави. Безчувствени, безсъвестни изпълнители замениха Царете по кръв и Вождовете по дух. Животът стана равен, скучен, еднакъв и все по-гладен. Животът, пълнокръвният живот умря. Човекът се превърна в бледа сянка на самия себе си.

Нима Бог се отказа от Своето творение?

Не! Сивото всекидневие е измама, неподвижността е повърхностна, в дълбините се извършва невиждано движение. Духът на Твореца продължава да е сред нас. Бог продължава да ни подкрепя. А защо навсякъде цари безнадеждност? Защо ги няма мечтите, защо не виждаме бъдеще пред себе си?

Виждаме, ако искаме да видим. Вярваме, ако искаме да вярваме. Можем да не бъдем мъртви, можем да живеем, ако поискаме да живеем. Има кой да ни поведе към победа, ако поискаме да бъдем победители. Да, мъртви сме, но ще оживеем, ако осъзнаем, че времето не е сиво, а кърваво. Ако се избавим от илюзията за някакъв измислен, въображаем мир и съзрем ужасната война, бушуваща около нас.

Има ги водачите, богоизбраните, богоозарените Водачи, има ги нашите истински Предводители, но техните армии са разпилени и недоорганизирани. А над самите тях натискът на Злото е повече от непоносим. Сраженията са в разгара си, навсякъде терор, навсякъде преследвания, навсякъде подтискане на човешката индивидуалност. Злото е тръгнало на безпощадна разправа със Свободата, а неразбиращите си бърборят за скука и за сивота.

Светът е в пламъци. Никога досега в човешката история битката между Светлината и Мрака не е била така свирепа. Никога досега Небесното покровителство над обитаемия свят не е било поставяно на такова страшно изпитание. Никога досега човечеството не е давало толкова много и толкова скъпи жертви наведнъж. Още ли ви се привижда спокойствие?

Втълпяват ни усещане за неподвижност, за непроменимост, за обреченост. От нас зависи дали ще се поддадем на внушенията. От нашата прозорливост, от нашето желание за живот, от готовността ни да възродим старите забравени добродетели, от способността ни на героизъм и саможертва. Единствено от нас зависи дали ще отново отвоюваме света, който загубихме или ще се оставим да бъдем пометени от Сивата смърт.

Елате, рожби на Брахма, Один и Перун! Елате, Ездачи на японския Божествен вятър Камикадзе, елате, муджахидини на Аллах и вие, последователи на Ахурамазда! Елате потомци на Уакан Танака, спомнете си, че някога бяхме хора от една кръв, степни поданици на Тенгри! Повярвайте ни, родени от Илтамар, поклонници на Озирис, белязани от могъществото на Тор, съхранили верността си към Буда! Съберете се, народи от планетата Земя, съберете се всички, преди да връхлети Бурята! Съберете се и вижте многоцветната Дъга, която ние, синовете и дъщерите на Тангра разстиламе над вас. Минете по Дъгата като по мост и елате в нашия Стан. Заедно, ние ще разрушим зейналата Сива Бездна!

И тогава, след победата, след великата Победа при нас отново ще дойде Създателят и Той ще ни дари Своята власт.

Обяснявам достатъчно, за да не се получи объркване при прилагане на новите схеми. Обяснявам на Нощните стражи. Те ще извършат нужното, когато настъпи нашето Утро. Защо да насочвам инструкциите си към всички представители на рода Homo Sapiens? Те бездруго няма да ги приложат. Няма да успеят, дори и да поискат. Към добро ли ще ги подтикна, ако им възвестя, че са негодни? Пиша за бъдещето. Пиша за тези, които ще прекрачат в него, за които то е достъпно. За тях и текстовете ми са достъпни. Само безумци ми втълпяват, че трябва да уча безкраките да тичат и безкрилите да летят. Нима безоките ще видят моята Емблема? А тя е Светлина! Нима безухите ще чуят моя глас?

Не аз определям броя на своите читатели. Те самите се самоопределят. Като отварят очи и обръщат глави в посока на възвестителното слово. Като се превръщат в деца на Отключеното сияещо Небе.

Толкова отдавна ви беше подсказано, защо не се подготвихте досега? "Всяка религия ще създава свой тип човек." - Раньо Неро /Черният Паяк/, ок. XIV век. Щом 600 години не ви бяха достатъчни да се отърсите от своето лекомислие, значи никога няма да се отърсите. Защо да си губя времето с вас? Аз говоря на моите себеподобни!

Горното бе за всички. И за разбиращи, и за неразбиращи. Дължа специално пояснение, отправено към различаващите. Към воините на Бъдното, към господарите на утрешния Ден.

Сложно? Нищо не е сложно! Нищо, до което сме се докосвали. Нищо на тази Земя не е по-сложно от човека. Човекът има още възможности за усъвършенстване и развитие. Именно той ще се превърне в следчовек, в дете на Огъня. Именно той ще сътвори новата могъща раса на Бъдното.

Време е, което не достига!

Място е, което липсва!

Недоизградените хора са, които пречат!

На дълго плаване се тръгва с добре построен кораб. Ние потегляме недоподготвени, недоекипирани. Корабът ни още не е готов, налага се да тръгнем с лодката, която ни е под ръка. Но ще тръгнем! Зад нас е вулкан, лавата ни преследва по петите, непоносимата жар приближава. Огънят ни гони и ни подканя да бързаме...

За Нас говорят, че Ние изкачваме Планината. Не! Макар балкарската поговорка да учи: “Искаш ли да усетиш могъществото на Тейри, изкачи се на някой планински връх”, ние не се катерим самоцелно. Планината е винаги пред очите ни и не изпитваме нужда да усетим могъществото на Създателя, за да изкачим някоя от неговите, от нашите планини. Ние си връщаме нашата Планина, това правим. Но излишно е да говорите на тълпата, на сганта. Тя не разполага с думи, годни да изразят нашите понятия. Чуйте само как описва една полупосветена своя собствен свят, след като й показахме как изглежда той през нашите очи: "То беше тук. Беше пространство или може би период от време, някаква празнота. Беше присъствие на отсъствие - същност без качества, чието количество не можеше да се определи, в което падаха всички неща и от което нищо не излизаше. Беше ужасно и едновременно с това не беше нищо. Беше погрешният път." Ние толкова се отдалечихме един от друг, че вече и посредниците не помагат...

А ето и легенда за поука:

Живял някога един Огнен човек. Откъдето минел, навсякъде Огън оставял. Дълго живял и много земи пребродил. Всичкия си Огън раздал. Накрая от човека останал само черен силует. Но някъде дълбоко, свряна в неизстиналото му сърце тлеела неоткъсваща се Искра. Падналият черен силует се надигнал, взел Искрата, очистил я от полепналата пепел и разпалил Огън. Човекът отново станал Огнен.

Скоро ще се каже кой е човекът. Един от вас ще го разбере и ще го изрече на глас. Но никой не бива да бърка огласяването с обясняване. Обясненията украсяват истината. Добавят неистинни елементи към нея. Преобразяват я, изкривяват посоката на нейния знак, превръщат я в полуистина, в неистина. Опростяването пък отнема от истинността. Реже, осакатява. Истината се преобразява в своя сянка, в бледо свое подобие. Така е с Истината. Дали вземаш или даваш, вредата е еднаква. Всяка промяна прави от истината лъжа. Убива я, изопачава нейната единствена същност. "Но нали възвестяването е прибавяне?" - чувам.

Не е. То е оповестяване на непознати досега части от цялото. Възвестяването е фрагмент от опознаването, от постепенното постигане на Истинността. "Опознай себе си!" е велик завет на Древността. Той ни учи да бъдем самите ние, да пазим жив Огъня на своите Искри. Защото огънят се преодолява с помощта на Огън. Смъртта със смърт се поправя. Животът с Живот се поддържа. Ако изменим на себе си, ако станем други, тогава няма да сме ние. Искрата ще ни е напуснала и Огънят ще е угаснал.

Не мислете дали ще ви разберат. Стига ви вие самите себе си да разбирате. Не подражавайте никому.