Неблагодарният слуга Матей 18: 21-35

В Деяния 13 глава четем, че християнската църква изпратила Павел и Варнава като първи мисионери сред езичниците. След като представил на езичниците Исус Христос като тяхна надежда, техен Спасител, той завършва в стихове 38,39 с думите:

“И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете; и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Мойсеевия закон.”

Прощаването на греховете е ключова вест в проповядването на благовестието от ранните християни. Искам да ви прочета и един друг текст от Ефесяни. Павел пише на християните в Ефес като казва в Еф. 1:7:

“В Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат.”

Същата мисъл ще срещнете и в Колосяни 1:14 и на други места. Въпреки това, когато дойде време ние, грешните човешки същества да простим на онзи, който ни е наранил, откриваме, че това е много, много трудно. Има някои хора, на които не знаем как да простим и това се оказва голяма трудност.

Ето защо искам в следващите две теми върху притчите на Исус, да обърна вниманието ви на две притчи, в които Исус разглежда въпроса за прощението. Надявам се като приключим изучаването на тези две притчи това да е причина за промяна в отношението ни към Бога и помежду ни.

Да се върнем към текста в Матей 18 глава. Да си припомним някои неща, които Исус вече беше казал на Своите ученици. Например, в Матей 5:20 Исус беше казал на учениците Си, че тяхната правда трябва да превъзхожда правдата на книжници и фарисеи:

“Ако вашата правда не надмине правдата на книжници и фарисеи, няма да влезете в небесното царство.”

Малко преди това Той им беше казал (Лука 12:1):

“.... Пазете се от фарисейския квас....” (Това бяха фарисейските доктрини).

Какво учеха фарисеите за прощението? Те приеха равинското учение за прощението, което поставяше ограничение до три пъти. Мога да си представя как Петър си мисли: “Сега, ако нашето прощение трябва да превъзхожда това на фарисеите, предполагам, че Исус има предвид седем пъти (число на пълнота).” И така, Петър, с прекрасната способност на ума си да стига бързо до заключения, се обърна към Исус в Матей 18:21 и каза:

“Господи, до колко пъти, като съгреши брат ми спрямо мене, да му прощавам? До седем пъти ли?”

“Седем? Това ли имаше предвид като каза, че правдата ни трябва да надмине тази на фарисеите?

Предстоеше шок, защото:

“Исус му каза: Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем.”

В онова време не са имали компютри и написаните материали са били лукс, така че те не можеха да запомнят седемдесет пъти по седем грешки. Не си водеха дневници, така че за Петър, това значеше без край, неограничено. Ще трябва да прощаваме на тези, които са ни наранили по някакъв начин колко пъти? Без да спираме.

Като каза това, Исус се обърна към учениците Си и им разказа притчата. Първо ще разгледаме притчата и тогава ще си зададем въпроса: “Какво искаше да им каже Исус? Стих 23:

Когато Христос казва “небесното царство”, Той говори за Своето царство, Своята система, която включва благовестието.

Ето един цар, който преглежда докладите на онези, които му дължат пари. В 24 стих му довеждат човек, един от неговите служители, който му дължи десет хиляди таланта:

“И като започна да ги преглежда, докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта.”

Какво значи това за вас, десет хиляди таланта? Днес не използваме такава мярка, затова направих някои проучвания и открих изненадващи за мен неща. Открих, от историческите доклади, които имаме днес, че сумата на годишните данъци, събирани в римската империя, включително и седемнадесетте страни, които са управлявали, била 8,000 таланта годишно.

Открих, че 8,000 таланта са почти равностойни на осем милиона долара, което, за времето на Христос, е било огромна сума. Тогава не е имало инфлация. Това значи, че когато Исус каза ,че този човек е дължал 10,000 таланта, това са били десет милиона долара. Мисля че ще се съгласите с мен, че това е доста голяма сума дори и за милионер. Той дължал много пари.

Вижте сега какво се случило:

“И понеже нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му и всичко, което имаше, и дългът да бъде платен.”

С други думи, човекът, който дължеше десет милиона долара, банкрутира, а това значи – загуби къщата си, притежанията си, банковата си сметка, всичко. Но в дните на Христос това значеше нещо повече, защото онези години бяха години на робовладелско общество. Ако фалираш, не губиш само всичките си притежания и авоари, но този, който те обвинява може да вземе теб, жена ти и децата ти като роби. Това е ужасно.

Какво направил мъжът? Библията ни казва, че паднал. Стих 26:

“Затова слугата падна, кланяше му се и каза: Господарю, имай търпение към мен и ще ти платя всичко.”

Забележете, той не молеше за прошка. Той искаше време. “Моля те, дай ми още малко време и аз ще ти платя.” Господарят знаел добре, че той не можел да му плати. Опитвали ли сте се някога да заплатите на Христос това, което е направил за вас? Това е проблем, с който се срещаме дори и днес. Стих 27:

“И господарят на този слуга, понеже го съжали, пусна го и му опрости заема.”

Царят премахна дълга на този човек и го освободи от всички задължения, освободи го, и човекът си тръгна радостен. “Слава да бъде на Бога! Алилуя”, докато не срещна друг слуга, който му дължеше колко? Стих 28:

“Но този слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза.”

Той му дължеше 100 пеняза, които се равняваха на 20 долара. Няма място за сравнение – 10 милиона долара срещу 20 долара – и какво направи той?

“Хвана го и го душеше и каза: Плати това, което ми дължиш.”

Хвана го за гърлото, казвайки: “Плати ми това, което ми дължиш!” С други думи, плати ми всеки цент, който ми дължиш!”

“Затова служителят му падна, молеше му се и каза: Имай търпение към мен и ще ти платя.”

Забележете, че молбата е същата като неговата към царя. Но в стих 30 четем:

“Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница – да лежи, докато изплати дълга.”

Случило се така, че други царски слуги чули това, видели го и докладвали, защото били много възмутени от начина, по който този човек се отнесъл към своя съслужител, след опрощаването на огромния му дълг.

В стих 31 ни се казва, че съобщили на царя за това:

“А съслужителите му, като видяха станалото, дълбоко се огорчиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, което беше станало.”

Стих 32: “Тогава господарят му го повика и каза: Лукав слуга! Аз ти опростих целия онзи дълг, понеже ми се примоли. Не трябваше ли и ти да се смилиш над съслужителя си, както и аз се смилих над теб? И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите да го изтезават, докато изплати целия онзи дълг.”

“Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брат си.”

Това е притчата. Преди всичко да разгледаме въпроса на Петър, който ни показва ясно, че той все още разсъждаваше със законническия си ум. Книжниците и фарисеите казваха да се прощава до три пъти, така че той си каза: “Да прибавя още няколко пъти, защото Исус ми каза, че трябва да надмина правдата на фарисеите.” И така той каза седем.

Благовестието не признава граници, когато става въпрос за прощение. Само законническият манталитет брои. Той пресмята: “Колко ще дам? Колко ще простя?” Много често законническият ум разсъждава така: “Кое е най-малкото, което мога да дам и въпреки това да си осигуря вход в небето?”

Какво иска да ни каже Исус с тази притча? Първо, нека ни е ясно, че прощението значи да се отнасяш към другите по-добре отколкото заслужават. Прощението е част от думата “благодат”, която значи да вършиш добро на този, който заслужава точно обратното. Запомнете, че благодат и прощение са партньори, защото, за да простиш на някого ти трябва милост, тъй като трябва да направиш нещо, което той не заслужава. Истинското прощение винаги е проява на отношение, което човек не заслужава.

Трябва да запомним и друго, имаше нещо нередно в първия служител, който дължеше десет милиона долара. Какво беше нередното в него? Защо беше толкова жесток към съслужителя си? Причината е, че не оцени прощението, което получи от царя. Това беше сърцевината на проблема му. Представям си как си е мислил: “Да, наистина дължа много пари на този цар. Но, в края на краищата, царят е богат, той е най-богатият човек в страната, така че десет милиона долара за него са капка в океана.” Много хора мислят така. Много хора се отнасят към Божието прощение по този начин.

Костваше ли нещо на царя да прости този дълг? Не зная колко богат е бил царят. Но помнете, царят представлява Бог. Служителят представлява теб и мен и ние сме длъжници на Бога, затова Бог казва: “Душата, която съгрешава, ще умре.” Не дължим пари на Бога. Но Му дължим живота си. Законът не ни дава право да живеем, на нито един от нас. Принадлежим на гроба, два метра под земята.

Две неща. Първо, Божието прощение е безгранично и безусловно. Да прочетем Колосяни 2 глава. Често задавам един въпрос на младите: Кое е първо, изповедта или прощението? Ако разгледаме само тази притча и няколко изявления в Новия Завет, думите на Исус Христос ще ни прозвучи като че ли Божието прощение е условно. Но не е така.

Колосяни 2:13. Този стих не говори за вашата лична опитност. Той ни казва какво се е случило на кръста преди 2000 години.

“И вас, които бяхте мъртви чрез прегрешенията си и необрязаното си плътско естество, вас съживи с Него, като прости всичките ви престъпления.”

Това, което Павел казва тук е, че на кръста Бог прости греха на цялото човечество. Всички грехове бяха простени на кръста. Забележете думата “всичките.”

Да прочетем 2 Коринтяни 5:19. Да прочетем от 17 стих надолу и да се спрем на 19:

“Затова ако някой е в Христос, той е ново създание, старото премина; ето, всичко стана ново. А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Исус Христос и даде на нас да служим за примирение, т.е., че Бог в Христос примири света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и повери на нас посланието на примирението.”

Павел каза, че Исус, чрез Своята смърт, прости греховете на всички човеци и ни помоли да отидем и да кажем на всички добрата новина. И така, първо, Божията любов е безусловна и безгранична. Знаете ли, че всеки грях, който сте извършили, вече е простен в Христос, защото предпоставката за прощение е Христовата кръв? Това ме води към следващата мисъл.

Колко ви струваше Божието прощение? Какво костваше на Бог? Какво костваше на Исус да каже на Мария, “И Аз не те осъждам?” Да отидем в Матей 26 глава, защото Исус каза какво Му костваше. На Господната вечеря Исус взе чашата с виното и в 28 стих каза следното:

“Защото това е Моята кръв на Новия Завет, която се пролива за прощаване на греховете.”

Какво иска да каже Исус? Спомнете си Евр. 9:22 казва, че, според Божия закон, няма прощение без проливане на кръв:

“И почти мога да кажа, че по закона всичко се очиства с кръв; и без проливане на кръв няма прощение.”

Това може би не значи нищо за вас. Веднъж имах много интересно преживяване. Опитвах се да си попълня данъчната декларация, но ми беше трудно да открия колко съм платил за застраховка на къщата, защото в папката имаше две суми. Трябваше да позвъня в застрахователната агенция и тяхна служителка ми каза коя е вярната цифра. Тогава ми каза: “Между другото, имам дъщеря, която току-що замина за Кения като доброволец в Корпуса на Мира.” Тя не знаеше, че съм роден там и когато й казах, беше много въодушевена. Тя говореше и говореше, и когато ми изпрати доклада, от който се нуждаех, ми изпрати и две писма на дъщеря си, написани до нея. Едно от първите преживявания, което имала дъщеря й било да присъства на празник на печеното. В Америка се нарича барбекю, но в Африка колят коза и я пекат на огън. Тя беше ужасена от това, което децата направили. Вземали къс месо и го потапяли в кръв, като че ли била доматен сос, и изяждали месото. Това я ужасило и тя се възмутила.

Думата “кръв” може би не значи нищо за вас, затова искам да ви посоча текст, за да разберете какво са значели за учениците думите на Исус: “Това е Моята кръв”. Да прочетем Левит 17:11 (има и други текстове, които казват това, Втор. 12:23 и други). Това значеха за учениците думите на Исус, “Това е Моята кръв.”

“Защото животът на тялото е в кръвта, която аз ви дадох да правите умилостивение на жертвеника за душите си; защото кръвта е, която по силата на живота, който е в нея, прави умилостивение.”

Кръвта на Христос осигурява прощение на нашите грехове. Тя ни очиства от всичките ни грехове.

Какво представлява тази кръв? Това е пожертваният животът, това се има предвид с пролята кръв. Когато проливаш кръв, ти отнемаш живот, и в Евр. 2:9 четем, че Исус вкуси смърт за всеки човек:

“Но виждаме Исус, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат за всеки човек.”

Тогава защо християните умират? Исус не вкуси от първата смърт за всички човеци. Исус вкуси втората смърт, пълно изоставяне от Бога, заради всички хора. Той не го направи, защото заслужаваме, но защото обича всички ни. Направи го, за да може да ни прости.

Затова искам да коригирам едно изявление, което е погрешно разбрано. А то е 1 Йоан 1:9:

“Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.”
“Неговата кръв ще ни очисти от всички наши грехове.” Моля ви, прочетете изявлението в неговия контекст, иначе ще отидете в погрешна посока. Йоан общуваше с хора, които казваха: “Аз не съм грешник.” Йоан каза: “Този, който казва, че е без грях е лъжец и истината не е в него.” Но в момента, в който изповядаш, че си грешник, в момента, в който приемаш, че си грешник, спомни си, че има кръв, която ще те очисти, кръвта на Христос. Той е верен и справедлив, защото е платил цената . Никога не се отнасяй пренебрежително с тази кръв.

Затова в 1Йоан 2:1 Йоан казва:

“Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите, но ако някой съгреши, имаме Ходатай при Отца – Исус Христос Праведния.”

Не забравяй какво костваше на Бог да ти прости, неимоверна цена. Ако не оцениш това прощение, това ще се изяви чрез твоето отношение към ближните ти.

Затова в ученията на Исус, както и в Господната молитва в Мат. 6:12 Исус казва:

“ Прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници.”

Искам да прочетем още един текст в Марк 11:25,26. Много често като четем този текст, у нас се създава впечатление, че Божието прощение е условно. Не, Бог прощава безусловно, но получаването на прощението е условно. С други думи, Бог иска да оценим това прощение, защото в Новия Завет вярата е сърдечно признаване на Исус. Исус казва:

“И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и вашият Отец, Който е в небесата, вашите прегрешения.”

Забележете, ако се молите и искате от Бог: “Благодаря Ти, че си ми простил, прости ми”, помнете, че се молите за прощение, защото оценявате това прощение. И поради това прощавате на някого, който ви е наранил.

С други думи, както се казва в 1 Йоан 4:19:

“Ние обичаме Него, защото първо Той възлюби нас.”

Но ако прочетете целия Нов Завет, ще забележите, че прощението е безусловно. Искам да ви задам един въпрос за Исус Христос. Когато беше на кръста, какво каза Исус на Отца Си? Лука 23:34 – 1-ва част:

“Тогава Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво вършат.”

Те молеха ли за прощение? Не. Той помоли Бог да им прости. Може би не знаеха какво вършеха, когато Го разпъваха, но те много добре знаеха какво правят след възкресението, но не се покаяха. Покаянието е сърдечна признателност за това, което Бог вече е направил за мен, и когато наистина признаем Божието прощение, когато осъзнаем колко е коствало на Бог да ни прости, нещо трябва да стане в сърцата ни и да започнем да се отнасяме към другите, както Бог се е отнесъл към нас. Христос иска да ни обясни точно това.

Искам да ви посоча още няколко текста, които ни изясняват това. Да отидем в посланието към Колосяните, защото искам да ви напомня как Исус приключи притчата. Трябва да прощаваме от сърце. Видяхме какво казва Колосяни 2 глава, а сега нека прочетем Кол. 3:12-14. Това е съвет даден на християните, който се отнася и за нас:

“И така, като Божии избрани (като християни), святи и (това сме в Христос), облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение. Понасяйте се един друг и един друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ ви е простил, така прощавайте и вие. А над всичко това, се облечете в любовта (Божията безусловна любов), която свързва всичко в съвършенство.”

С други думи, когато оцените Божията прощателност, когато приемете Божието прощение от сърце, Бог, чрез Святия Дух, поставя във вас Своята любов, която ви прави способни да простите на другите, както Христос ви е простил. Когато изучавах този текст си казах: “Щеше да бъде прекрасно, ако всички ние в църквата си простим един на друг, както Христос ни прости?” Можете ли да си представите това? Председателят на моята конференция щеше да ми позвъни: “Какво е станало в твоята църква? Няма вече борби, няма обвинения.” Когато простиш на някого от сърце, никога няма да кажеш нещо лошо против него. Знаеш ли това? Никога няма да го критикуваш. Ще говориш само добро. Това е църквата, която Бог желае. Той копнее за мъже и жени, които ще прощават.

Но ти не можеш да простиш така със свои собствени сили. Можеш само да извиниш. Повечето пъти ние просто прощаваме като извиняваме. Истинското прощение винаги има цена. Може да коства гордостта ти, парите ти, много други неща. Може да коства репутацията ти. Винаги е скъпо да простиш. За Бога беше много скъпо да прости на хората. Бог беше в Христос примирявайки човека със Себе Си. Бог не пощади Своя Син, за да може да ни прости. Това прощение трябва да предизвика нещо в нас.

В края искам да се върна в Матей 18 глава стих 33:

“Не трябваше ли и ти да се смилиш над съслужителя си, както и аз се смилих над теб?”

Истинската праведност чрез вяра е да вършиш за другите това, което Бог е направил за теб. Най-добрият пример, който мога да ви дам е първият християнски мъченик. Ето го Стефан, убиван с камъни. Преди да умре (това е записано в Деяния 7:59,60), той вдигнал глава към Бога и казал:

“Господи, не им зачитай този грях.”

Господи, не ги дръж отговорни за това. Моля Те, не ги осъждай за това, което правят; те действат като човеци. Моля Те, прости им.”

Какво накара Стефан да направи това? Сърцето му беше изпълнено с признателност, а когато оценяваме Христос или не Го оценяваме, това се проявява в нашето отношение към ближния. Затова в Мат. 18:35 се казва:

“Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брат си.”

Бог търси едно нещо: как се отнасяш към твоя ближен? Исус каза, че каквото правиш на най-малкия от братята си, го правиш на Него. Мат. 25:40:

“А царят ще им отговори: Истина ви казвам7 Понеже сте направили това на един от тези най-малки мои братя, на Мене сте го направили.”

Когато Христос дойде на този свят да ни прости, Той трябваше да умре за нас. Но за да ни прости и да умре за нас, Той трябваше да се уеднакви с човешкия род. Той стана един от нас. Той не каза “Най-малкото от Моите творения,” а най-малкият от тези Мои братя и сестри.” Да, Той стана един от нас. Казваше се Емануил и всеки човек е Божие дете по благодат. Бог прости на всяко човешко същество чрез милостта Си, и ако ти не простиш на сестра си или брат си, ти отхвърляш Божието прощение над него. Ти проявяваш непочтителност към прощението на Христос, от което се нуждаеш.

Молитвата ми е нашата признателност към Христос да бъде изявена в отношението ни към другите. Ако сърцата ни са изпълнени с признателност; ако наистина оценяваме Божието прощение, ще се отнасяме към християните по същия начин, както Бог се отнесе към нас. Няма да казваш: “Нямам сърце, което не заслужава прощение.” Помнете, прощението прави това, което човек не заслужава. То е милост и моята молитва е Божията благодат да се разкрие чрез нас към другите, така че хората около нас да видят една любяща, загрижена и прощателна църква, защото е оценила великата жертва на нашия Господ Исус Христос.

Това е моята молитва, да станете любяща, грижовна църква, която оценява това, което Христос е направил за нас. Нека Бог да ни благослови кръстът на Христос да ни промени и да ни превърне в хора, които знаят как да прощават, защото Божията милост е трансформирана в нас.