Неда Денчовска Той София интерарт 2018



страница14/64
Дата23.04.2022
Размер0.5 Mb.
#114157
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   64
той
Свързани:
той
Петнадесета глава
Като ураган

Ким връхлетя като ураган в стаята. Джейк се бе излегнал на дивана, но в мига, в който усети присъствието ѝ, скочи на крака по-бързо от всякога. Тя се взря в него, без да помръдне. Той усети болката и гнева, струящи от нея, още преди да ги съзре в очите ѝ.


— Защо? - прошепна му.
Джейк не знаеше какво е станало. Не знаеше какво да ѝ каже.
— Защо? – повтори тя, този път по-високо.
— Ким, какво...
Но тя не му остави възможността да довърши. Премина разстоянието помежду им по-бързо, отколкото би трябвало да може. Ким спря достатъчно близо, че да накара бузите му да пламнат. Ръцете й се стрелнаха рязко към китките му, сграбчвайки ги със захват, по-силен от железни окови. Това му причини болка, но той не се издаде. Тя взря блестящия си тюркоазен поглед в очите му. Джейк се помъчи да се извърне, но така и не успя.
— Защо, Джейк? - повиши още повече глас тя. - Защо не ми каза? Защо ме излъга? - очите ѝ се напълниха със сълзи. Той едва издържаше да я гледа. Не понасяше чувството на предаденост, което сякаш се отразяваше в цялата ѝ същност. - Само недей да мълчиш! Отговори ми! Защо скри от мен, Джейк? Защо в един момент се държиш с мен така, че светът ми да се преобърне, а в следващия си студен като лед? Защо не ми имаш доверие?
Джейк не издържаше. Всички тези думи се забиваха като ножове в сърцето му. Успя да промълви само една дума. 
— Замълчи – прошепна той.
— Това ще бъде толкова удобно, нали? Колко хубаво би било да се престоря, че ти се оказа по-различен от всички останали. 
— Замълчи. Аз просто...
— Какво? Искал си да ме защитиш? - изсмя се тя с горчивина. - Отново ме подцени, въпреки че те предупредих да не го правиш. Отново ме сметна за безполезна лигла, която не може да направи нищо. Попречи ми да действам. Да направя това, което трябва. Но вече не! - неочаквано сниши глас. - Разочарова ме, Джейк. Нямаш си и представа колко.
Джейк не можеше да мисли трезво. Всички тези грозни думи, които си бе заслужил… Едва контролираше чувствата си. Но Ким бе сгрешила за едно - тя се оказа най-силният човек, който познаваше. Остави се на всички крити толкова години емоции. Гняв, страх, празнота, самота и... нещо странно, красиво и ужасяващо.
В следващия миг той изненада себе си дори повече, отколкото нея. Скъси изцяло разстоянието помежду им и сля устните си с нейните. Тя отвърна на целувката му, първо колебливо, после с жар и страст. Тази целувка, от просто жадна и изплашена спонтанност, се превърна във всички неизречени думи и въпроси и изригна в ослепителна хипернова, способна да изпепели света. И после, най-неочаквано, Ким се отдръпна и допря устни до ухото му.
— Не ми пречи да направя каквото трябва – прошепна, след това излезе от стаята, а Джейк я проследи с поглед и остана още дълго загледан там, където до преди секунди Ким бе седяла.

~


На следващата сутрин Ким и Джейк закусваха мълчаливо. Тя не бе казала нищо за целувката снощи и той бе много доволен от това. Бе станало толкова бързо, те почти не се познаваха, ала все пак... ако тя кажеше и дума той едва ли щеше да успее да скрие щастието в гласа си от това, че не го бе отблъснала. 
Ким си остана все така мрачна и замислена. Ядеше от палачинките си някак като в транс и се взираше в прозореца срещу нея. Джейк би дал всичко, за да разбере какво се мъти в красивата ѝ главица. Надяваше се, че вече не му е ядосана. Или поне не чак толкова. Едва ли щеше да понесе да не види изящната ѝ усмивка никога повече. 
— А ти какъв си?
Джейк се сепна при звука на гласа ѝ. Бе леко дрезгав, а когато се загледа в лицето ѝ, видя леко подпухнали, отнесени очи. Сигурно бе плакала цяла нощ.
— КЪДЕ - промълви той в отговор. Знаеше, че не бива да крие нищо повече от нея. Оставаше му само да отговаря на въпросите ѝ. 
— Как разбираш какъв си?
— В повечето случаи магията, която бушува във вените ни, не си стои мирна и кротка. Проявява се още докато си дете. – Ким се намръщи насреща му. Той побърза да довърши. – Но ако това не стане, има Они, които умеят да познават дарбите ни. Като цяло - черни магьосници, без особено интересна ДАРБА. 
Ким неочаквано стана от стола си. 
— Къде трябва да отида, за да намеря такъв? - попита, а тонът ѝ бе сякаш изкован от желязо и стомана.
— Не... не трябва – започна той, а тя му хвърли изпепеляващ поглед. - Нямах това предвид - побърза да се защити. - Просто не ти отиваш при нея. Тя идва при теб. Аз... ще ѝ се обадя.
Ким седна обратно на стола си, след което кимна отсечено, а Джейк посегна към телефона.




Сподели с приятели:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   64




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница