Неда Денчовска Той София интерарт 2018



страница4/64
Дата23.04.2022
Размер0.5 Mb.
#114157
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   64
той
Свързани:
той
Четвърта глава
Празноглава героиня от филм

Ким отчаяно се опитваше да пребори страха си. Искаше да разбере кой е той, защо изобщо ѝ помагаше. Вече вървяха почти час без да продумат, нито звук не изпълваше въздуха около тях. Всички улици ѝ се струваха еднакви, твърде сиви и невзрачни. Сигурно заради това, че минаваше полунощ и навън бе пълен мрак. Надяваше се да има поне една улична лампа, но уви, бледата лунна светлина бе единственото, с което разполагаше. В началото опита да запомни пътя, по който минаха, ако нещо случайно се объркаше, но без успех. Оставаше ѝ само да се надява всичко да е наред и от време на време да следи за път за бягство. Фасулска работа.


— Как се казваш? - успя да събере кураж да попита. Очевидно фактът, че проговори, го изненада, защото се обърна да я погледне. Изражението на лицето му остана неразгадаемо, докато сините му като нощта очи я изучаваха - от черната коса, през лицето с лек тен, после протритите риза и дънки и накрая прашните кецове, които сякаш носеше откакто се помни. Бузите ѝ леко поруменяха, приведе се несъзнателно напред, засрамена от неугледния си вид. Не се сдържа и си позволи бърз поглед към непознатия. Кестенявата му коса влизаше необезпокоявана в очите му, разрошена от лекия ветрец. Мислено изрисува високите му скули и широките рамене, които продължаваха със загрубели ръце. Носеше черна риза, тъмни дънки, придържани от колан, на който висяха два ножа. Сливаше се идеално с всичко в този сякаш мъртъв град. 
С неохота забеляза, че нещо все привлича погледа ѝ към него. Сякаш той имаше собствена гравитация, на която тя бе неспособна да устои. Ощипа се леко по ръката, за да се опомни. Сякаш сега беше моментът да се разсейва. Тя не го познаваше. А и той очевидно бе хладнокръвен убиец. Не биваше да му се доверява, все едно че бе някоя празноглава героиня от филм, и въпреки това го бе направила с решението си да тръгне с него. Можеше поне да е внимателна и нащрек. Постави сериозно изражение на лицето си, което едва успя да прикрие изненадата ѝ, щом забеляза, че погледът на непознатия почива върху нея.
— Какво си ме зяпнал? – каза уж раздразнено Ким – Ще кажеш ли името си, или просто ще си мълчиш?
— Джейк - отвърна ѝ сърдито.
— Моля?
— Казвам се Джейк. Джейк Блекболт - каза по-високо той. - А сега без повече излишни въпроси. Трябва да вървим. 
— Не искаш ли да научиш името ми? - отвърна Ким възмутена. Той въздъхна раздразнено, сякаш не можеше да се начуди на глупостта ѝ и ненужните въпроси, които му задаваше, когато очевидно трябваше да са изключително внимателни и бързи.
— Е, коя си ти? - попита с нежелание.
— Ким Райдър - отвърна тя. 
— Е, Ким - каза той като я хвана за ръката. Тя усети как поруменява без причина - ако не побързаме, скоро ще си имаме работа с още такива красавци като този, когото убих.
— Хубаво – съгласи се тя, свъсвайки леко вежди. - Да вървим - и продължиха тичешком в топлата лятна нощ.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   64




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница