Неда Денчовска Той София интерарт 2018



страница7/64
Дата23.04.2022
Размер0.5 Mb.
#114157
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   64
той
Свързани:
той
Седма глава
Някой

Джейк се събуди. Отдавна минаваше полунощ, а някой бе посмял да вдига шум? Той изсумтя раздразнено и стана от леглото. Когато заслиза по стълбите, усети как звукът се усилва. Музика, осъзна той. Поне не беше силна, помисли си и си отдъхна. Нямаше да забележат.


Влезе в стаята, която преди бе хол, но сега изглеждаше по-скоро като килер. Завари Ким, заспала на дивана четейки книга, а старото радио на Хари бе пуснато и от него се чуваше приятна мелодия. Но, богове... какво бе облякла Ким? Тази тениска, книгата... Колко бе глупав! Нещата на Хари още си седяха в стаята, която бе предоставил на новата си гостенка. Още не бе изхвърлил нещата му. Така и не успя да се насили, след като най-добрият му приятел почина. 
Мъртъв. Джейк още не можеше да повярва, че Хари никога вече нямаше да се върне. Усети как очите му парят. Бързо изтри сълзите си, сякаш някой би могъл да го види. След това извади одеяло от едни шкаф и зави Ким. Загледа се в лицето ѝ, в тъмните ресници, почиващи върху бузите ѝ. Изглеждаше толкова спокойна и някак умиротворена. Очите ѝ се движеха под клепачите, вихреха се в нежни танци и потрепваха при началото на всяка нова песен. Какво ли сънуваше? Дали имаше някой, който я чака някъде там, който изпълва сънищата ѝ и сега? Той прогони тази мисъл, изключи радиото и се запъти към леглото си.
Осма глава
Никога не ме подценявай

Ким се събуди с пукването на зората. Очевидно бе заспала, докато чете, но кой бе изключил радиото? И одеялото...


Джейк, помисли си и се усмихна сама на себе си, без да знае защо.
След това стана, взе си един бърз душ и облече своите дрехи. Върна се обратно на първия етаж и се огледа.
— Този хаос не бива да продължава - каза си тя, включи радиото и са захвана за работа.

~


Джейк се събуди. По положението на слънцето прецени, че е към обяд. Набързо навлече чиста риза и дънки и се запъти към кухнята. Когато обаче слезе долу... Направо не можа да повярва на очите си. Всичко бе чисто и подредено, в кухнята имаше готова закуска, дори вехтите тапети сякаш сияеха. Ким ли бе направила всичко това? А къде бе тя? Претърси къщата, двора - нямаше и следа от нея. Но тогава замръзна. Щом бе разчиствала, сигурно бе намерила вратата... Той се затича към всекидневната, където тайният вход към оръжейната зееше отворен.

~


Ким тренираше в тайното мазе, пълно с оръжия, от няколко часа. Тъкмо се набираше на един лост, когато Джейк влетя в стаята. 
— Какво правиш тук? - попита, видимо вбесен.
— Ами, доколкото си спомням, ти ме покани в дома си снощи - отвърна тя, продължавайки да се набира, като се опита да използва най-милия си и невинен тон.
— Много добре знаеш за какво говоря - гласът му бе по-остър и от оръжието на онзи убиец. - Защо слезе в оръжейната?
— Какво, да не те хвана шубето, че ще те насека с малките ти оръжийца в съня ти? - каза тя, пусна лоста, приземи се на земята и посочи съседните стени, на които бяха закачени най-различни ками, ловни ножове, мечове, рапири и още много от любимите ѝ студени остриета. 
— Не ставай смешна! Би наранила по-скоро себе си, отколкото мен -присмя ѝ се той.
Ким му се озъби и отвърна с предизвикателна усмивка:
— Ами бий се с мен тогава! Избери си оръжие и ми докажи колко си добър! - крайно време бе да го накара да разбере с кого си има работа. 
Джейк си пое дълбоко въздух. Отиде до близката стена и си взе една рапира. 
— Хайде! Няма да те чакам цял ден! - отвърна ѝ гневно.
Тя не бе очаквала той да приеме предизвикателството ѝ. Това обаче само извика усмивка на лицето ѝ, щеше да го направи на две стотинки. 
Огледа оръжията. Погледът ѝ грабнаха две изящни ками с кожени дръжки. Свали ги от местата им, претегли ги с поглед, а после ги завъртя между пръстите си. Бяха добре балансирани, паснаха идеално на ръцете ѝ.
— Да те видим - изсъска насреща му и зае бойна позиция.
Затвори очи и се съсредоточи. Когато отново ги отвори, светът избледня и забави ход. Винаги ставаше така, когато се биеше със стражите, въпреки че баща ѝ ѝ бе забранил. За нея сега съществуваше само противникът и камите, с които възнамеряваше да го обезоръжи. Джейк атакува. Тя с лекота отби рапирата. Бе учила този удар, както и следващите, още от деветгодишна. Нямаше да загуби от един самохвалко. Бе неин ред да атакува. Започна с лъжлива атака от ляво, а после удари китката му с дръжката на камата. Както и очакваше, той изпусна рапирата. Тя го ритна в гърдите достатъчно силно, че да го повали по гръб. В първия момент дори не осъзна, че го е победила. Не повярва, че е станало толкова лесно. 
Джейк изстена тихо, Ким коленичи до него и опря една от камите си до гърлото му.
— Никога не ме подценявай - прошепна в ухото му, включи отново заобикалящия я свят и излезе от стаята.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   64




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница