Needs report (bulgaria)
Изтегляне 379.77 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Цел на анализа
- Основни дейности – източници на анализ за реализацията на Needs report
- Identification of EQ risk for Bulgaria (кратко представяне)
NEEDS REPORT (BULGARIA)
ContentsContents 1 1.Цел на анализа 2 2.Методология на анализа 2 3.Основни дейности – източници на анализ за реализацията на Needs report 3 3.1.Identification of EQ risk for Bulgaria (кратко представяне) 3 3.2.Националната политика по отношение на обучение, свързано със земетресения 7 А) Обучение в детските градини 8 В) Обучение в системата на основното и средно образование 8 С) SWOT Analysis – нормативна база 11 3.3.Questionnaires for pupils and for adults 11 А) Questionnaires for pupils 12 В) Questionnaires for adults 14 C) Compared Conclusions (pupils : adults) 16 3.4.Interviews 16 А) Interview with Ms. Deyana Zarkova 17 B) Interview with Alexandar Dimitrov MD, PhD 19 3.5.Selected Good Practices 21 A)GOOD PRACTICES CONCERNING CHILDREN 22 B)GOOD PRACTICES CONCERNING TEACHERS 26 C)GOOD PRACTICES CONCERNING PARENTS 28 D)SWOT Analysis - GOOD PRACTICES 28 3.6.Selected Bad Practices or How good practices ended 30 3.7.Conclusions: Needs 31 A)NEEDS CONCERNING CHILDREN 31 B)NEEDS CONCERNING TEACHERS 31 C)NEEDS CONCERNING PARENTS 32 D)NEEDS CONCERNING CHILDREN – TEACHERS - PARENTS 32 3.8. List of Annex 33
This study have the purpose to identify the current situation, the risks, the practices and methodologies existing so far in Bulgaria related with the objectives of the project.
Настоящият доклад за нуждите относно повишаване на информираността за земетресения и справяне с детските емоции, породени от такива катастрофи, се базира на методология – идентифициране, проучване, структурен и сравнителен анализ, набиране и обобщаване на данни и пр., по отношение на следните основни източници (респ. реализирани дейности):
Горепосочените основни дейности, реализирани по проекта, оформят и съдържателната част на настоящия доклад.
Под формата на Въведение към настоящия доклад, накратко ще бъде представен the EQ risk for Bulgaria. Земетръсната обстановка на Балканите има своя специфика. Основната част от земетресенията са плитки с огнища на дълбочина до 60 km в земната кора, което силно увеличава ефектите върху земната повърхност. При висока гъстота на населението и голяма плътност на застрояването, този факт означава значителни последствия даже от сравнително слаби земетресения.
България е с висока сеизмична активност - 97 на сто от територията й е застрашена от сеизмични въздействия. 
Магнитуди 7.0 и по-високи1 - Югозападна България - Централна южна България - Централна северна България - Североизточна България (в морето) - Централна североизточна България (магнитудът е спорен)
Първите писмени сведения за земетресенията на територията на страната се отнасят към I век пр.н.е. Според сведенията на древните автори Страбон, Помпоний Мела и Плиний, земетресение е разкъсало Чиракманското плато и погребало в Черно море античния град Бизоне (Каварна). Големи земетресения по българските земи е имало през I, IХ, ХVI, ХVII, ХVIII и началото на ХХ век. В исторически план трябва да се отбележи събитието от 4 април 1818 г., с Io=8-9 МШК и М»6.0, реализирано в близост до гр.София. Най-силното документирано земетресение, станало в околностите на София, е това от 30 септември 1858 г. с М=6.0-6.5, и Io=9-10 МШК, което разрушава голяма част от града. Не е известен броят на разрушените сгради и загиналите хора (съществуват частични данни за жертвите). В 1  904 г. в Югозападна България (в района на с. Крупник и с. Кресна) е реализирано земетресение с М=7.8 и епицентрална интензивност Iо=10-11МШК. Това е най-силното, известно земетресение в България и едно от най-силните плитки земетресение в Европа. Земетресението е предшествано (25 минути преди него) от друг много силен трус с магнитуд 7.1-7.3. Силно засегнати са Крупник, Брежане, Симитли, Кресна и много други селища. Площта, на която е усетено земетресението, е оценена на около 1 400 000 km2.
1913 година в близост до град Горна Оряховица е става земетресение с М=7.0 и епицентрална макросеизмична интензивност e Iо=9-10 МШК. Разрушени са селищата: Горна Оряховица (до 95%), Велико Търново, Лясковец и Долна Оряховица - до 80%. Сериозно засегнати са и много други места. Площта, на която е усетено земетресението, е оценена на около 400 000 km2. П След 1928 г., на територията на България, не са се случвали други толкова катастрофални земетресения. Най-силното е второто от двойката земетресения през 1986 г., с магнитуди 5.3 (февруари, Iо=7-8) и 5.7 (декември, Iо=8), в близост до гр. Стражица. Силно пострадали са селищата Стражица, Асеново и Марково – до 80% разрушения. Второто земетресение усилва ефектите от предхождащото го и води до значителни повреди и разрушения, включително и в нови и по-масивни сгради и съоръжения. Разрушени са частично или напълно 15 000 сгради, жертви - 2 човека, ранени 60. Земетресението е усетено в област от 180 000 km2.
Н  ачалото на българската сеизмология е поставено през 1892 година, когато Спас Вацов, директор на Централната Метеорологична Станция в София, организира кореспондентска мрежа за наблюдение и описание на усетените в България земетресения. През 1905 година в София е инсталиран първият сеизмограф. През период 1970-1980 г. действуват седем сеизмологични станции. Съвременната българската сеизмологична мрежа, НОТССИ3, е пусната в действие през 1980 г. През 2005 г. мрежата е модернизирана и понастоящем обхваща 14 постоянни цифрови станции, две локални мрежи и Център за събиране и анализ на данни, разположен в София. От 1980 г. данните постъпват в центъра в реално време.
Карта на Възможните Огнища на Земетресения (ВОЗ) 
„Като цяло 98% от територията на България ще бъде подложена на сеизмично въздействие с интензивност от 7-ма и по-висока степен, от които с интензивност от 7-ма степен - 51%, с 8-ма степен - 28%, с 9-та и по-висока степен - 19%. В тези райони попадат населени места с население около 6 340 000 души, представляващо 80% от населението на страната и могат да бъдат разрушени частично или напълно - 26% от сградния фонд. В райони с интензивност от 8-ма и 9-та степени по скалата на MSK-64 попадат около 5 900 000 души, което е 74 % от населението на страната.”5 С  еизмично райониране на България
Разпределение на площите в % от територията на България с различна сеизмична степен
Сеизмологичните изследвания безспорно доказват реалното високо ниво на земетръсна опасност за страната. Науката дава предупреждение за опасност и оценява приблизително последствията от нея. Земетресенията, реализирани в началото на ХХ век на територията на България, днес са забравени и у хората преобладава мнението за относителна земетръсна безопасност. Опитът от минали земетресения у нас, а и от световната практика, показва, че – за съжаление - обществото взима мерки постфактум, т.е. след като се случи бедствието ...
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
началото на XX на територията на България стават поредица от 
рез 1928 година, по долината на р. Марица, се реализира поредица от три разрушителни земетресения, най-силното (второто) с магнитуд 7.0 и Iо=9-10 МШК. Събитията предизвикват значителни 