Neglected children society ecpat bulgaria

СДРУЖЕНИЕ "ПРЕНЕБРЕГНАТИ ДЕЦА"

____________________________________________________________________________________

ЕCPAT BULGARIA AFFILIATE -

„Законът за закрила на детето урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и участието на юридически лица и физически лица в такива дейности.

„Държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност.

„Държавната политика за закрила на детето се осъществява въз основа на приета от Народното събрание по предложение на Министерския съвет Национална стратегия за детето, изградена върху принципите на този закон. В изпълнение на националната стратегия Министерският съвет приема Национална програма за закрила на детето, предложена от министъра на труда и социалната политика и председателя на Държавната агенция за закрила на детето.

• 
  В тази ръзка считаме, че внасянето на предложената алинея за „правото на хранителен режим на детето съобразно неговата религиозна принадлежност“ не е подходяща за включване в Закон, тъй като повдигнатият въпрос е с тематика и конкретика, които не са от юрисдикцията на Закона за закрила на детето. Спазването на правото на детето на изразяване на собствена религия е включено като отделен параграф в Закона за закрила на детето и правото на хранителен режим съобразно религията е иманентно включено в този параграф на Закона, осигуряващ закрила на изповядването на собствена религия с присъщите й атрибути, (вкл. и специфично хранене), които не противоречат на установените закони и норми на обществото. Подобно изискване обаче, на практика би поставило де юре и де факто в ситуация на дисриминация други групи деца със специфични хранителни нужди, които не произтичат от изповядваната религия, но които няма да бъдат включени в Закона за закрила на детето.
  

• 
  Подобни изисквания за осигуряване на „хранителен режим в детските градини и училището, съобразен с религиозната принадлежност на детето“ при достатъчно основателни мотиви биха могли да бъдат предложени от вносителите на Министерство на здравеопазването с искания за промяна в различните Наредби за устройството и дейността на детските кухни, ясли, градини и училища и Наредбите за здравословно хранене на ризличните възрастови категории. Подобни изисквания биха могли да бъдат отправени и към МОН с искането в случаите на родителско и ученическо волеизявление за „хранителен режим в детските градини и училището, който да е съобразен с религиозната принадлежност на детето“, проблемът да бъде обсъждан и решван от училищните власти с участието на Училищното настоятелство, родителите и децата с различна религия. Ако училишщето и съответните органи имат финансови и човешки ресурси за осъществяване на искания режим не би следвало да има пречки от обективен характер (особено в частните училища, където родителите плащат високи такси и участват в определянето на политиката на училището спрямо децата).
  

• 
  Въпросът за промяна на хранителния режим спрямо религията на различните деца е изключително сложен, тъй като изисква допълнително финансиране, осигуряване на специфични условия и персонал за приготвяне на храната и осъществяването на контрол. Бихме могли да си представим, ако в различните детски градини и училища се въведе изискването, наред с нормалния хранителн режим да си усигури и „халал“ и „кашер“ за децата с различните религии. Считаме, че където те необходимо и възможно, в съгласие с родителите и децата се осигурява храна, която не противоречи на религиозните норми на децата, изповядващи, например ислямска религия. В София има и училище с преподаване на иврит, където са създадени и условия за съответното хранене.
  

• 
  Предложените мотиви не са достатъчно убедителни по отношение на необходимостта от подобна нормативна про в края на мотивите, „в целия цивилизован свят този въпрос е решен често и без наличието на специална писмена норма“. Без претенции за изчерпателност и дълбочинно познаване на регионалните характеристики на населението, родителите и децата, които биха пожелали такава законова промяна, считаме че в практиката може би не съществуват толкова чести случаии, сигнали и оплаквания на граждани, които се жалват, че в учебните заведения на децата се предлага хранителен режим, който не е съобразен с нормите на религията, към която принадлежат“. Във врмето преди заседанието на КВДМС имахме някои наши семинари в Смолянска и Кърджалийска област, направихме кратко проучване на мнението на Дирекциите „Социално подпомагане“, учители и социални работници. Експертите отговориха, че в практиката си не са срещали конфликти по отношение на осигуряватне и неспазване на хранителен режим за децата, изповядващи ислямската религия. По тьхно мнение, дори част от съвременното поколение на деца се ориентират и консумират обща храна, която не е специфична за тяхната религия. Навярно за решаването на такъв проблем – ако той наистина съществува, е резонно да се наппави допитване до съответните власти, родители и деца в региожните със смесено или изповядващо друга религия население, за да се установи дали има необходимост от нормативно уреждане на подобен специфичен хранителен режим за всички различни религии, изповядвани от децата и дали съществуват съответните финансови и кадрови ресурси за осъществяването на тази промяна.
  

• 
  Подобно изискване за харанителен режим на децата съобрано религиозната принадлежност на децата би бил изключително неприложим също така в институциите за деца, които са без родители, сираци или живеещи в неблагоприятна семейна среда – например ДДЛРГ, ВУИ, СПИ, ПД, Защитени и Наблюдавани жилища, Кризисни центрове за деца – жертви на трафик и насилие, Дневни центрове, приюти за бездомни деца и т.н. В тези заведения има финансов недостиг и подобно разделение на храната би било невъзможно, освен това възниква следния въпрос – кой би определил религиозната принадлежност на деца, които са например от турски или ромски произход, които обаче нямат родители или цял живот са били настанени в домове за деца? Директорът на институцията, който е техен настойник по време на пребиваването на децата или кой?
  

• 
  Възниква и друг въпрос: Кой въобще би защитил правото на детето на религиозно и хранително самоопределение, ако е над 14 г.; ако родителите са решили до 14 г., че детето трябва да изповядва ислямска религия, но детето впоследствие след 14 г. остава вярно на религията, но има други хранителни навици и не желае ограничения в храненето, почиващи на религиозна основа? И няма ли да бъде подобно деление в училищата и детските градини своего рода сегрегация и дискриминация на хранителните желания на другите деца, които не са базирани на религиозна основа?
  

• 
  Може не е без значение и каква бе обществената реакция в Интернет - в сайтовете, в социалните мрежи и т.н. по повод искането на вносителите на тази промяна в Закона за детето. Пoвечето мнения бяха осъдителни, но според нас интерес представлява следното мнение, публикувано на 19 юли в сайта: http://free-bg.net
  

Sunday, 19 July 2015 20:13

„(3) В детските градини и училищата всяко дете има право на хранителен режим, съобразен с неговата религиозна принадлежност.“

„Чл. 14 Защита на религиозни убеждения

„В целия цивилизован свят този въпрос е решен често и без наличието на специална писмена норма. В нашата страна обаче, поради системния характер на този проблем и липсата на нагласа на отговорните институции за неговото решаване, се налага регламентирането му на законово ниво“, заявяват още депутатите от ДПС.