Неграмотността в XXI век е

Сред множеството проблеми, с които нашето общество е принудено да се справя днес, възниква и проблемът с неграмотността. А това е проблем, с който всеки би могъл да се пребори, стига само да го пожелае. Повече от неприятно и дори позорно за един млад човек, отворен към промените, случващи се в заобикалящия го свят, е да не умее да се справя с правописа и пунктуацията, които са толкова по-лесни от останалите трудности в живота.

Според една известна гръцка поговорка “Има само едно благо – знанието, има само едно зло – невежеството.” Знанието е едно от двете неща, с които човек може да се справи в живота, другото е способността да лавираш в обществото достатъчно умело, така че другите да не разберат за това. Но все пак знанието е пътят, по който биха поели хората, обичащи науката и книгите, които са негови първоизточници. А невежеството остава за посредствените и онези, които не се стремят към нищо.

Първата стъпка към добиването на знания е грамотността – умението да четем и пишем, и тъй като вече отдавна не живеем в свят, в който преобладаващото население е съставено от неграмотни хора, селяни, а в двадесет и първи век, векът на технологиите и уменията, в който на почит са изпъкващите сред масата и умеещите да говорят и пишат грамотно, ни се налага да умеем и двете еднакво добре, за да не изпадаме в неудобни ситуации. Днес за всеки гражданин и селянин е необходимо да е добре запознат, ако не с тънкостите на езика, то поне с основните граматични, правописни и пунктуационни правила. Ф. М. Достоевски е казал, че “Езикът – това е народът.” и е имал в предвид, че именно жителите на дадена страна съставляват езика, който е най-важният им белег, и обратно – езикът стои в основата на всеки народ.

Тук възниква и следният въпрос: Дали има разлика между незнанието и невежеството? Древна татарска поговорка има отговор на този въпрос, а същевременно и послание, което трябва да бъде разгледано: “Незнанието още не е позор, позор е нежеланието да научиш.”, а нежеланието да научиш е невежество. И тъй като тук отново опираме до личния избор на лицето и личността и свободата, която му е дадена като гражданин в нашата демократична република, трябва да сме наясно с разликите между тези два епитета. Незнанието не е срамно, дори е нормално. Надали все още се е раждало човешко създание, което да знае абсолютно всичко, а и надали някога ще се роди. Но за разлика от незнаещите, които не само, че не са задължени да знаят всичко, но и няма как да го постигнат, неграмотните са една огромна част от обществото на всяка страна, с която трябва да се справим и да сведем до минимум.

Неграмотността в двадесет и първи век е сериозен проблем, който не бива да пренебрегваме, и като всеки проблем, за него трябва да се говори, за да се стигне до някакво решение. А за граматиката, която изгражда езика и всяка негова частичка, А. С. Пушкин е казал, че тя “не предписва закони на езика, а изяснява и утвърждава неговите обичаи.”

Линда Вениаминова Пеева, Х “а” клас

ГПЧЕ “Симеон Радев”