Нека се запознаем! Вашите приятели, адвентистите
Изтегляне 255.22 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- В какво вярват адвентистите от седмия ден
- Триединството
- Произходът на злото
- Съботата и семейството
- Кръщението и Господнята вечеря
- Духовни дарби
- Християнски начин на живот
- Какво се случва след смъртта
- Второто идване на Христос
- Как е организирана Църквата на адвентистите от седмия ден
|
Нека се запознаем! Вашите приятели, адвентистите Нека се запознаем! Сигурно сте слушали за християни, наречени адвентисти и сте се чудили кои са всъщност те. Може би дори познавате някой адвентист – съсед, приятел, колега. Може би вашият лекар, електротехник или шивач е адвентист? Или може би някой член от семейството ви? Възможно е и никога да не сте се срещали с адвентисти, но все пак сте се учудвали защо ходят на църква в събота за разлика от повечето други християни? Защо са убедени, че това, което ядат и обличат, е от такова значение? Защо избягват някои видове развлечения? Ако някога сте се питали, кои са адвентистите и в какво вярват, бихме искали да ви се представим. Ще се радваме да ни опознаете по-добре, както и ние ще се радваме да ви опознаем. И така, НЕКА СЕ ЗАПОЗНАЕМ чрез следващите няколко страници! Да започнем с неизбежния въпрос: Все пак кои са адвентистите от седмия ден? Част от отговора се крие в нашето име: “Седмият ден” означава, че спазваме съботата като определен от Бога свят ден, така както е записано в четвъртата Божия заповед. Но по този въпрос ще говорим след малко. “Адвентисти” означава, че вярваме в скорошното буквално и видимо идване на Христос на земята. На английски думата “advent” означава идване, пристигане, а в религиозен смисъл – Пришествие. Кои са адвентистите от седмия ден? Ние сме: - Една от най-бързо разпространяващите се християнски църкви с около 8 милиона членове (1993 г.), организирани в 31 000 църкви в почти всички страни по света. Така също най-разпространеното в географско отношение протестантско изповедание. - Християни, които обичат Исус и се стремят да Го поставят в центъра на своя живот и вяра. - Църква, която с радост споделя истината за Бога, изявена в живота, дейността и смъртта на Исус Христос. - Евангелски протестанти, приемащи Библията за основно мерило за вяра и живот. - Християнско общество, посветило се на провъзгласяване на библейските истини, някои от които векове наред са били пренебрегвани или примесени със заблуди. - Християни, заинтересувани от здравето – здраве на ума, тялото и духа. - Църква, която не е частен клуб за светци, но по-скоро – болница за грешници. Радваме се, че Христос има силата да опрощава греховете и да ни избавя от тях. Преди да продължим, ще бъде добре да споменем в какво не вярваме – вероятно сте чули други да твърдят подобни неща за нас. - Ние не вярваме, че само адвентистите ще бъдат спасени или че сме единствената църква, която проповядва библейската истина. - Не вярваме, че се спасяваме чрез дела по закона. Не вярваме, че се спасяваме, като пазим съботата, като живеем чист живот или като спазваме десетте заповеди. Убедени сме, че човек се спасява чрез вяра в Исус Христос. Как е възникнал адвентизмът? Макар че сме официално организирани като църква през 1863 г., ученията, които поддържаме, могат да бъдат проследени до времето на Христовите апостоли. Адвентното движение започва в началото на XIX век, когато в Америка се забелязва подновен интерес към Библията и нейните пророчества и най-вече пророчествата, свързани с второто пришествие. Между 1831 и 1844 г. Уйлям Милър – баптистки проповедник и бивш капитан от войната в 1812 г., дал тласъка на “голямото адвентно пробуждане”, обхванало почти целия християнски свят. Основавайки се на библейския текст от Даниил 8:14, Милър изчислил, че Исус би трябвало да дойде на 22 октомври 1844 г. След като Второто пришествие не се състояло, последователите на Милър преживели така нареченото голямо разочарование. Повечето от стотиците хиляди, присъединили се към “голямото адвентно пробуждане”, напуснали движението, силно разочаровани. Няколко обаче започнали отново да изследват Библията, за да открият къде е грешката. Скоро се убедили, че датата 22 октомври наистина е точна, но Милър е предсказал погрешно събитие. Стигнали до убеждението, че в библейското пророчество се има предвид не идването на Исус през 1844 г., а започването на Неговата служба в Светая Светих на небесното светилище. Те продължили да вярват в скорошното второ идване на Христос, в което продължават да вярват и съвременните адвентисти. Тази малка група, останала вярна на своите убеждения и след “голямото разочарование”, била оглавена от няколко известни ръководители, които положили основата на това, което по-късно изкристализирало в Църква на адвентистите от седмия ден. Сред тези водачи били Джеймс и Елън Вайт и бившият морския капитан Джоузеф Бейтс. Това малко ядро от “адвентисти” започнало да се разраства – предимно в Североизточните щати, където възникнало движението на Милър. Елън Вайт, която била съвсем млада девойка по време на “голямото разочарование”, станала известна християнска писателка, проповедник и администратор. В продължение на повече от 70 години – до смъртта си през 1915 г. – тя била духовен съветник на адвентната общност. Първите адвентисти, както и техните духовни наследници, се убедили, че тя има особено ръководство от Бога, изразяващо се в книгите й, написани за напътствие и наставление на нарастващата църква. През 1860 г. в Батъл Крийк, щата Мичиган, адвентните общности избрали името Адвентисти от седмия ден, а през 1863 г. създали своя организация – Църква на адвентистите от седмия ден с около 3500 членове, живеещи в Северна Америка. До 1900 г. църквата достигнала 75 000 души, организирани в църкви не само в Америка, но и в много страни по света. До средата на 60-те години от нашия век адвентистите нараснали на около 1.5 млн. членове. Днес ние сме една от най-бързо нарастващите църкви с около 8 млн. членове, увеличаващи се с повече от 1000 души на ден.
Все пак адвентистите имат своето “Изложение на основните принципи” (отпечатано и на български), в което са представени разбиранията ни за най-важните библейски учения. В този раздел ще изложим накратко убежденията ни за някои от основните истини на Библията. ТриединствотоВярваме, че Бог е Създател и Цар на вселената. Божеството се състои от три личности: Отец, Син и Светия Дух. Макар че думата “Триединство”, използвана от християните, за да опишат този триличностен Бог, не се среща в Библията, фактът, че Бог наистина се състои от три личности, е ясно изложен на нейните страници. Трите личности на Божеството имат някои общи характеристики, които ги правят по-различни от всички останали живи същества във вселената. Бог е безсмъртен, всесилен, всезнаещ, непроменим и способен да бъде навсякъде по едно и също време. Той е източникът на любовта, живота и силата. Макар че упражнява контрол над цялото творение, Той е същевременно и личен Бог, Който иска да бъде близък Приятел на всеки човек. В Триединството има съвършено единство. Целите, плановете и решенията са общи. Макар че Отец, Синът и Светият Дух са три отделни личности, Те мислят, действат и чувстват като едно цяло. Всъщност Те са един Бог в три лица. В Триединството има и съвършено равенство. И трите лица са Бог. Нито едно не е по-малко Божествено от другите. Отец не е сътворил Сина или Светия Дух – всички те са съществували от вечността и нямат начало. Светият Дух не е просто Божия сила. Той е част от Божеството. Бог е безкрайно търпелив, справедлив и истинен. Но качеството, което е синоним на Неговото име, е любовта. Второзаконие 6:4 Битие 1:26; 3:22 Матей 3:16,17 Матей 28:19 Йоан 14:16,17 2 Коринтяни 13:14 1 Тимотей 6:15,16 Псалм 139:7-12 1 Йоан 3:20 Еремия 32:17 Малахия 3:6 Йоан 1:1-3
На небето е Божият трон – управлението на необятната вселена. Неизброимо число ангели – интелигентни, разумни, безгрешни същества, сътворени от Бога – стоят в радостта и любовта на Неговото присъствие. Най-висшият ангел се нарича Луцифер (Светлоносец). В даден момент от вечността, казва Библията, Луцифер започнал да се възгордява от външния си вид и способности. Решил да се издигне на по-висше ниво в небесната йерархия и след време закопнял да стане равен на самия Исус Христос. Когато Бог Отец му изяснил, че намерението му никога няма и не може да се осъществи, Луцифер се разгневил. Не след дълго в небето избухнала истинска война. Луцифер и една трета от небесните ангели били изгонени оттам. Междувременно в седем буквални дни Бог сътворил земята и първите човешки същества – Адам и неговата жена Ева. Той създал за тях чудно красива градина, наречена Едем, но ги предупредил да не ядат от плода на едно дърво, намиращо сред градината, защото, ако ядат, неизбежно ще умрат. Веднъж Ева отишла сама до дървото, където говореща змия в клоните му (маскираният Луцифер, вече превърнал се в Сатана) й казала, че Божията забрана е несправедлива и измамна. Ева повярвала на Сатана и яла от забранения плод. Не след дълго Адам я последвал. Подобно на Сатана те не се доверили на Бога и настояли да извършат желаното от тях. Грехът, който отровил небето, заразил и нашия новосъздаден свят. Голямата война между Христос и Сатана се преместила на планетата Земя. Езекиил 28:11-19 Исая 14:12-14 Откровение 12:3, 4,7-9 Битие 1:1-3:24 Йов 1:6-12 Евреи 11:3 Йоан 1:1-3 Колосяни 1:13-17 Римляни 5:12 Изход 20:11 Евреи 1:2 Псалм 33:6-9 БиблиятаКогато грехът навлязъл в планетата земя, Бог не можел повече да говори и общува директно с човешките същества. Грехът предизвикал разделяне между Твореца и създадените от Него хора. Но Божията любов към нас била толкова голяма, че Той решил по някакъв начин да мине през бариерата, издигната от греха. И така, Бог започнал да общува с човечеството, като подбудил благочестиви хора да запишат Неговите вести. Тези вести, свързани в единно цяло от много писатели, образуват книгата, позната на почти цялото човечество и обичана от всички истински Божии последователи. Книгата, разбира се, е светата Библия. Църквата на адвентистите от седмия ден възниква в резултат на молитвено изучаване на Библията. Оттогава досега Свещеното писание е основа на нашата вяра. Ценим го повече от всичко, защото ни разкрива Божията любов, изявена в живота и характера на Исус Христос. Ценим го също, защото ни показва пътя на спасението от греха – вяра в изкупителната жертва на Христос. Адвентистите вярват, че цялата Библията – и Старият, и Новият завет – е писаното Божие слово, непогрешимо откровение на Неговата воля. Макар че Библията има много писатели, нейният Автор е един – Светият Дух. Вярваме, че Той е вдъхновил умовете на библейските писатели с Божиите вести, които после са били записани от тях със свои думи. За нас единственият авторитет и мерило за вяра и живот е Библията. Тя ясно посочва истината и заблудата. Най-важната личност в нея е Исус, а основната тема е Неговата любов, проявена най-пълно в смъртта Му на Голготския кръст. Адвентистите се стремят всеки ден да опознават Бога чрез изучаване на безценната Книга, написана за човечеството 2 Петрово 1:20,21 2 Тимотей 3:15-17 Йоан 5:39 Йоан 17:17 Псалм 119:9,11 2 Петрово 1:19 1 Петрово 1:23 Псалм 119:105 Евреи 4:12 Притчи 30:5,6 Еремия 15:16 1 Солунци 2:13
СпасениетоАдвентистите обикновено наричат продължаващата война, започната от Сатана преди много време в небето, “великата борба между Христос и Сатана”. Грехът навлезе във вселената, когато Луцифер по необясним начин реши, че той, а не Бог, е неин център. Себелюбието е същността на греха, а грехът носи смърт. Той съдържа в себе си семената на самоунищожението. Невероятно е, но Адам и Ева бяха убедени от Сатана да се съмняват в Божията справедливост и любов, въпреки че всеки ден се радваха на лично общение с Бога. Те предпочетоха да тръгнат по своя път, а не по Божия, и вратите на греха се отвориха за нашия свят. Но грехът винаги води до смърт – вечно унищожение. Бог обаче предварително бе направил план в случай, че се появи такъв проблем. Синът трябваше да дойде на земята и да умре вместо хората. Той трябваше да пожъне резултата от греха, като умре вместо човека. Така човечеството би получило нова възможност да живее вечно според първоначалното Божие намерение. Исус умря за всички нас на ужасния кръст, заобиколен от полудели от злоба и омраза хора, подбудени от големия враг Сатана. Но след съботната почивка в гробницата Спасителят възкръсна и завинаги разкъса веригите на смъртта. Когато приемем Христовия живот и смърт заради нас, Той ни оправдава, което означава, че ни дава прощение и ни приема така, сякаш никога не сме съгрешавали. Бог ни обновява (ставаме новородени) и ни дава сила да живеем така, както Той е живял. Адвентистите вярват, че спасението се постига единствено с Божията благодат чрез вяра в Исус като Спасител на човечеството. Не можем да прибавим нищо повече, за да заслужим или да спечелим спасението; то е дар от Бога. Всички, които с вяра приемат Исус за Спасител, могат да имат увереността, че са напълно опростени и спасени. Битие 3:1-24 Римляни 5:12 Римляни 6:23 Римляни 5:8 Йоан 3:16 1 Коринтяни 15:22 Ефесяни 2:8,9 Йоан 1:12 Откровение 3:20 Йоан 3:1-15 Галатяни 2:16,20 Филипяни 2:12,13 Съботата и семействотоАдвентистите вярват, че библейският доклад за сътворението е верен – Бог е сътворил света в шест буквални дни и си е починал на седмия. Днес все още се радваме на двата великолепни дара, които той даде на човечеството в края на творческата седмица. Първият дар бе извършването на първата сватбена церемония малко време, след като Адам и Ева бяха сътворени през шестия ден. Дарът на брачните и семейните отношения, даден на човечеството в Едем, е носел голяма радост и щастие на хората, които са поканвали Бога да бъде Господар на техните домове и семейства. Бог даде втория Си голям дар на нашите първи родители още на следващия ден от творческата седмица. Библията казва, че тогава Бог Си е починал, но не защото е бил уморен, а защото е приключил творческото Си дело. Той благослови и отдели седмия ден като особен и свят. Самата дума “събота” (евр. “шабат”) означава “почивка”. По-късно в четвъртата от десетте заповеди Бог апелира към последователите Си “да помнят съботния ден, за да го спазват свято” (Изх. 20:8). След един дълъг период Христос дойде на земята, за да изяви Божията любов и да ни спаси от греховете. На Голготския кръст в онзи черен Разпети петък Той извика: “Свърши се” и издъхна. В светите часове на съботата Си почина в гробницата. И за нас, съвременните хора, е ясно от Библията, че съботата е паметник на Божията творческа сила и мощ. Съботата е и паметник на Божията сила избавяща ни от греха. Но преди всичко съботата е постоянна покана да си почиваме от делата си, така както Исус Си почина от Своите. Почивайки си в Христовото завършено дело, ние сме избавени от опитите да извоюваме спасението си с нашите собствени дела. В края на всяка седмица съботата ни напомня, че трябва да изоставим човешките дела и да се уповаваме на Божието съзидателно и спасително дело за нас. Изход 20:3-17 Йоан 14:15 Псалм 111:7,8 Откровение 1:10 Марко 2:27,28 Битие 2:1-3 Езекиил 20:12,20 Лука 4:16 Деяния 18:1-4,11 Исая 58:13,14 Изход 20:14 Ефесяни 5:22,23
ЦъркватаМакар че в бунта против Бога, започнат от Сатана на небето и пренесен на земята, скоро се включи по-голямата част от човечеството, винаги е имало хора, които са отговаряли на Божия призив да излязат от света и да Го последват. В началото на земната история Божията “църква” се състоеше от семействата на верните патриарси. По-късно Бог избра израйлевия народ като Своя “църква”, която да Го представя пред света. Преди да се завърне на небето, Христос организира новозаветната църква, която представи като Свое тяло. Съвременната Христова църква е духовно тяло, състоящо се от всички, приели Исус за Спасител и Господ. Макар да съществуват много различни деноминации, адвентистите вярват, че истински Христови последователи могат да се намерят навсякъде. Спасението не идва в резултат на присъединяването към която и да е църковна организация. То се получава чрез вяра и упование във Водителя на църквата – Исус Христос. Естествено е, че хората, които истински вярват в Него, ще искат да станат част от църква му – Христовото тяло на земята. Наистина не е възможно да приемаме Водителя на църквата, а да отхвърляме общението с Неговото църковно тяло. Целта на църквата е да се погрижи да има съвместно поклонение пред Бога, да създава възможност за общуване между нейните членове и да организира проповядването на добрата вест за Христос и за Неговото спасение по целия свят. Макар като адвентисти да не мислим, че сме по-добри от всеки друг истински християнин, вярваме, че в изпълнение на библейското пророчество Бог е създал Църквата на адвентистите непосредствено преди второто идване на Христос, за да помогне да бъдат възстановени някои библейски истини, занемарени от векове. Вярваме, че Бог ни е призовал да проповядваме една особена вест пред света и пред другите християни, в резултат на която искрени вярващи от цял свят ще бъдат подготвени да посрещнат Христос при второто Му идване. Деяния 7:38; Ефес. 2:19,20 Евреи 10:23-25 Матей 16:13,14 Матей 28:19,20 Римляни 12:4,5 1 Коринтяни 12:12-27 Ефесяни 4:4-16 Откровение 12:17 Откровение 14:6-12 Откровение 18:1-4 Откровение 19:10
Адвентистите от седмия ден следват примера на Христос – кръщение чрез пълно потапяне във вода. Кръщението е символ на смъртта, погребението и възкресението и то губи смисъла си, ако бъдем кръстени чрез поливане или поръсване с вода. Тъй като кръщението е акт на лично решение за приемане на Исус като Спасител, ние не кръщаваме деца, а само хора, които напълно осъзнават важността и духовното значение на своето решение. Друга церемония, спазвана от адвентистите от седмия ден, е Господнята вечеря. Малко преди Своето разпятие Христос събра учениците Си в една стая в Ерусалим и учреди особено възпоменание на смъртта Си за всички нас. Сподели с тях безквасен хляб като символ на тялото Си, което скоро щеше да увисне на кръста, и гроздов сок като символ на кръвта Си, която щеше да пролее. След това им заръча да провеждат тази служба и в бъдеще, чак до второто Му идване. Малко преди първата Господня вечеря Христос учреди и друга духовна церемония. Като пример за смирение, служене и духовно очистване Христос уми нозете на учениците Си и заръча всички Негови последователи да постъпват по същия начин. Господ не каза, колко често трябва да бъде извършван ритуалът по умиването на нозете. Адвентните християни го правят веднъж на три месеца. Мъжете и жените се събират на отделни места за умиване на нозете, а след това заедно отпразнуват Господнята вечеря. Адвентистите практикуват така нареченото открито причастие, т.е. и християни от други деноминации са поканени да се присъединят към тях в тази специална служба, учредена лично от Христос. Римляни 6:3,4 1 Коринтяни 12:12,13; Матей 3:13-16 Матей 28:19,20 Марко 16:15,16 Колосяни 2:12 Галатяни 3:27 Деяния 2:38 Деяния 8:36-39 Йоан 13:1-7 Матей 26:26-30 1 Коринтяни 11:23-30 Духовни дарбиБог дава чрез Светия Си Дух особени духовни дарби на всеки истински християнин. Той има намерение всеки член от Неговото духовно тяло да изпълнява определени задачи чрез упражняване на духовните дарби, така както всяка част от човешкото тяло изпълнява специфични функции. Светият Дух избира духовните дарби за отделния християнин. Някои от тях са полезни за укрепване на Христовото тяло, т.е. за служене на хората, които са вече в църквата. Други са предназначени предимно за достигане на невярващите с вестта за Христос и Неговата църква. Ако всеки църковен член използва своите дарби, църквата ще расте и ще бъде в добро състояние. Някои от споменатите в Библията духовни дарби са: мъдрост, вяра, изцеление, чудеса, пророкуване, проповядване, поучаване. Според Библията една от дарбите в църквата малко преди второто идване на Христос е дарът на пророчеството. Той включва особена способност публично да се обяснява Свещеното писание, както и способността за предсказване на бъдещи събития и предаването на специални вести от Бога за народа Му. Адвентистите от седмия ден вярват, че дарът на пророчеството в неговата пълнота се е проявил в живота и делото на един от основателите на адвентната църква – г-жа Елън Г. Уайт (1827-1915). С многобройните си книги, както и чрез публични проповеди, тя предаваше Божиите вести към младата и разрастваща се църква. Адвентистите не вярват, че нейните писания могат да заместят Библията или да прибавят нещо към нея, но са убедени, че е имала особено ръководство от Бога и вдъхновение при писането на своите книги. Например “Пътят към Христа” и “Животът на Исус” са помогнали на хиляди хора да видят по-ясно Исусовия характер. Ефесяни 4:4-16 1 Коринтяни 12:1-11 Римляни 12:4-8 1 Петрово 4:10,11 1 Коринтяни 1:4-7 Йоил 2:27,28 Откровение 12:17 Откровение 19:10 Амос 3:7
2 Летописи 20:20 Еремия 28:9 1 Йоаново 4:1-3,6
Адвентистите от седмия ден са открили, че Библията дава конкретни указания за истинския християнски живот. Според библейското учение човешкото тяло е храм на Светия Дух и затова адвентистите се стремят да избягват храни, отслабващи и застрашаващи тяхното здраве. Ние не употребяваме алкохол, тютюн, наркотици и питиета, съдържащи кофеин – кафе и силен чай. Избягваме яденето на месо от животни, определени от Библията като нечисти. Дори повечето от нас са възприели вегетарианската диета, тъй като тя спомага в най-голяма степен за поддържането на добро здраве. Загрижеността на адвентистите за здравето на хората може да се види в добре развитата система от болници и клиники, в практическите семинари за отказване от тютюнопушенето, в общинските готварски курсове в много страни по света. Вярваме, че според Библията християните трябва да се занимават много повече с усъвършенстването на характерите си, отколкото с украса на телата. Затова нашето убеждение е, че е необходимо да се обличаме скромно и прилично и за добрия си външен вид да не разчитаме на бижута и украшения, а на доброто здраве и на приветливата външност. Тъй като Библията съветва християните да пазят мислите си и да живеят примерен живот, ние сме много внимателни в това, което гледаме, и в начина, по който прекарваме свободното си време. Избягваме тези развлечения, които биха накърнили връзката ни с Христос. Вярваме също така, че истинският духовен поврат засяга дори нашите доходи. Убедени сме, че трябва да спазваме библейския принцип и да даваме една десета част от доходите си за поддръжка на евангелското дело и за разпространяването му по целия свят. 2 Коринтяни 6:14-18 1 Йоан 2:15-17 2 Коринтяни 5:17 1 Коринтяни 3:16,17 1 Коринтяни 6:19,20 Левит 11:1-47 Римляни 8:5 Филипяни 4:8 1 Петрово 3:3,4 1 Тимотей 2:9,10 Малахия 3:8-12 Левит 27:30,32 СветилищетоКакто в Стария, така и в Новия завет мястото, където Бог обитава, е наречено светилище. Бог накарал Своята старозаветна църква в пустинята – израйлевия народ – да построи светилище. Дал на израилтяните планове за него, изработени според образа на небесното светилище, където е Божият трон. Това старозаветно светилище, а също и построеният по-късно храм, показвали символично, как Бог ни спасява и разрешава проблема с греха. По своята наредба, жертвоприношения и служби то сочело към делото на Христос като наш Спасител. В старозаветното светилище свещениците провеждали службите за Израил всеки ден в първото отделение, наречено Светая. Но веднъж в годината, в Деня на умилостивението първосвещеникът влизал във второто отделение – Светая Светих – като носел кръв от козел, с която символично очиствал светилището от насъбралите се грехове. Това символизирало очистването, което Исус трябвало да извърши в действителност. Въз основа на библейските пророчества от “Даниил” гл. 8 и 9 адвентистите вярват, че през 1844 г. Христос е влязъл в Светая Светих на небесното светилище и е започнал специалната Си дейност за нас, символизирана от древния израйлев Ден на умилостивението. Тази дейност продължава и сега и ще продължава почти непосредствено до Второто Му идване. Тъй като Сатана обвинява Христовите последователи, че са големи грешници, които не би трябвало да бъдат спасени, Христос трябва да защити пред цялата вселена не само Своите последователи, но и правото Си да ги спасява. Като наша Жертва и Първосвещеник Исус Той да посочи, че греховете на вярващите в Него са покрити с кръвта Му – че те ще бъдат спасени не поради заради своята праведност, а заради Неговата. Не е невъзможно да разберем поуката от небесното светилище, а също и необходимостта усърдно да изучаваме Библията и най-вече – библейските пророчества. С това кратко описание можем да се докоснем само до повърхността на тази велика истина, която ни представя Христовото дело и характер от една съвсем нова и неочаквана гледна точка. Изход 25:8 Изход 29:38,39 Евреи 8:1-13 Евреи 9:1-28 Евреи 10:9-13 Даниил 7:9,10 Даниил 8:14 Даниил 9:24-27 Откровение 14:6,7 Откровение 22:11,12 Левит 16:1-34 Левит 23:26-28 Какво се случва след смърттаКакво става с нас след смъртта? Възможно ли е да се живее отново? Дали когато умрем, отиваме на небето или в ада? За щастие Библията ни дава ясни отговори. Според Божието слово ние, човешките същества, нямаме души – ние сме души! При сътворението Бог вдъхна дара на живота в Адам и той стана жива душа, т.е. личност. При смъртта дарът на живота се връща при Бога, Който го е дал, телата ни се връщат в пръстта, от която в началото е бил създаден човекът. Дарът на живота, който се връща при Бога след смъртта, не е съзнателна “душа”, напълно осъзнаваща какво става около нея. Библията казва, че смъртта е време на забрава и че мъртвите не знаят нищо. Изяснява също така, че при смъртта не отиваме на небето или в пъкъла, а в гроба, където оставаме до деня на възкресението, което ще бъде извършено от Христос. Повечето от светските хора и много съвременни християни вярват, че човешките същества са безсмъртни и макар телата да умират, “душите” продължават да живеят вечно. Библията обаче казва нещо друго. Съвсем ясно е писано, че човешките същества са смъртни, а само Бог е безсмъртен. На много места в Библията е заявено, че Бог ще даде дара на безсмъртието на всички Свои верни последователи едва при Второто идване на Христос. Когато Исус бе на земята, обикновено наричаше смъртта сън. Понятието сън предполага и събуждане. Христос умря като представител на човека и след това възкръсна, разкъсвайки оковите на смъртта за всички нас. Повечето от нас ще “спят” до Христовото пришествие, но смъртта е победена и ако сме верни, ще бъдем събудени в деня на възкресението. Битие 2:7 Еклесиаст 12:7 Псалм 104:29 Йоан 11:11-14 Еклесиаст 9:4,5 Псалм 146:4,4 Псалм 6:5 Псалм 115:17 Йов 7:9,10 Йов 14:12 1 Тимотей 6:15,16 1 Коринтяни 15:51-55
Когато скоро след възкресението Си Исус напусна земята, обеща, че ще се върне отново и ще вземе Своите последователи при Себе Си. Преди това Той бе говорил за няколко важни знамения, които ще посочат близостта на това събитие. Едно от тези знамения, бързо изпълняващо се в наше време, е проповядването на евангелието по целия свят. В Библията се казва, че Исус няма да дойде тайно, а всеки земен жител ще види и чуе Неговото идване. Исус ще пристигне в царска слава върху голям облак, придружаван от всички ангели. Ще призове към живот последователите Си, които са заспали в смъртта. След това вярващите, останали живи до деня на пришествието, ще бъдат грабнати заедно с възкресените. Нечестивите мъртви от всички векове, спящи в смъртта, ще продължат да спят и при идването на Христос, а непокаялите се грешници, живи в деня на пришествието, ще бъдат унищожени от славата на Спасителя, Когото са отхвърлили. Библията казва, че 1000 години след пришествието Христос отново ще дойде от небето заедно със Своите последователи. Понякога този период е наричан Милениум. През тези хиляда години нашата планета ще бъде пуста и ненаселена и единствените й обитатели ще са Сатана и неговите ангели. В края на периода от 1000 години Христос и изкупените от Него ще се върнат на земята и новият Ерусалим ще слезе от небето. Нечестивите от всички векове ще бъдат възкресени, за да видят Христовото завръщане. Водени от Сатана и от падналите му ангели, те ще се опитат да атакуват новия Ерусалим, при което ще бъдат унищожени от огън и земята ще бъде очистена от всяка следа на греха. Това е истинският ад, за който се говори в Библията. След това Бог ще създаде земята отново и тази нова земя ще бъде безгрешният дом на изкупените от Христос през цялата вечност. Така ще завърши великата борба и ще се възцари вечен мир. Деяния 1:9-11 Йоан 14:1-3 Матей 24:14 Псалм 50:3 Откровение 1:7 Матей 16:27 1 Коринтяни 4:11-18 1 Коринтяни 15:51-55 Откровение 20:1-10 Откровение 21:1-22:5 Матей 24:42-44 Тит 2:11-13 Как е организирана Църквата на адвентистите от седмия ден?Подобно на американската демократична система на управление Църквата на адвентистите от седмия ден още от самото си начало е избрала представителна форма на ръководство. Основната единица на организацията е местната църква (общност от вярващи). Църквите от даден район – щат, провинция или по-малка държава – образуват местна конференция. В САЩ гъстонаселените щати могат да бъдат разделени на няколко конференции (Калифорния има 4), а няколко щати могат да бъдат обединени в една конференция (Северна и Южна Дакота са в една конференция). В Европа страни с голям брой адвентисти са разделени на няколко конференция (в Румъния са 6), но в повечето случаи една държава съставлява една конференция. Местната конференция определя служителите за отделната църква. Заплатите на адвентните проповедници и пастори се плащат единствено от десятъците, изпращани на конференциите от членовете на местните църкви. Всички служители получават еднакви заплати, независимо дали са проповедници и пастори на малки или на големи църкви. Няколко местни конференции образуват съюз от конференции. В Северна Америка например има девет съюза. Адвентната църква е разделила света в административно отношение на 11 дивизии – всяка, състояща се от няколко съюза. Всички тези дивизии съставляват ръководното ниво на световната адвентна църква, наречено Генерална конференция. Ръководството на Църквата на адвентистите от седмия ден – нейната Генерална конференция – се намира в гр. Вашингтон. Църквата се ръководи от президент, който бива избиран (или преизбиран) на пет години по време на сесия на Генералната конференция. Делегати от всички нива на църковно управление се събират веднъж на пет години на тази сесия, за да проведат избори, да чуят доклади и да вземат решения, засягащи световната църква. Всички делегати са избрани от местните конференции и църкви, а принципът на мандатност на изборните длъжности предпазва църквата от “втвърдяване” и закостенялост, защото в края на мандата си всеки ръководител трябва да даде отчет за начина си на управление. По този начин адвентната църква осъществява една от най-демократичните форми на избори и управление, познати в християнския свят. Основни дейности на Църквата на адвентистите от седмия ден Адвентистите са активни и посветени християни, които намират много форми за извършване на църковната работа. БОГОСЛУЖЕНИЕ. Повечето църкви започват съботните си служби в 9 ч. със съботно училище, подобно на неделното училище на други протестантски деноминации. Участниците в съботното училище се разделят по групи за изучаване на Библията и за славословие на Бога чрез песни. В около 10.30 ч. започва проповедта върху библейска тема. В повечето адвентни църкви има богослужения и в петък вечер, събота вечер и неделя вечер. Много често се провеждат специални събрания за младежи и за деца. ЕВАНГЕЛИЗАЦИЯ. Да печелят души за Исус Христос и Неговата истина е най-голямото желание на адвентните християни. Чрез публични евангелизаторски събрания, лични библейски уроци, разпространение на литература, радио и телевизионни предавания (покриващи по-голяма част от територията на света) ние стигаме до нашите съседи и приятели с евангелието на Исус Христос. ОБРАЗОВАНИЕ. Адвентистите са твърдо убедени, че християнското образование има големи предимства. Ръководим 5000 основни училища и гимназии и 90 колежа и университета, разпръснати в много страни по света. Във век, когато толкова много образователни институции възприемат философията на секуларния хуманизъм, ние вярваме, че трябва да предлагаме образование с духовна насоченост, основаващо се на християнските ценности. Не е тайна, че адвентистите имат най-голямата християнска образователна система след католическата. ЗДРАВЕ И МЕДИЦИНА. Тъй като ние се интересуваме от цялата личност – включително и тялото – много сериозно се занимаваме и със здравните въпроси. По света има повече от 350 адвентни болници и клиники. В много страни адвентната църква предлага практически семинари за отказване от тютюнопушенето, за намаляване на наднорменото тегло, за вегетарианско готвене и намаляване на стреса. Някои от нашите болници и медицинският изследователски център “Лома Линда” в Калифорния са водещи в развиването на нови технологии. ПОМОЩ ПРИ БЕДСТВИЯ. Благодарение на усилията на Адвентната агенция за помощ и развитие (ADRA) нашата църква може бързо да се отзове с помощи от храна, облекло и лекарства във всяка точка на земното кълбо. Освен това ADRA изпълнява дългосрочни програми за развитие на селското стопанство в страни, опустошени от глад и суша. БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ. Много адвентни църкви по света имат общински центрове, обслужвани от църковни членове, които помагат на бедните и бездомните от своя район. Повечето от тези центрове имат складове с облекло и храна за изпадналите в крайна нужда. ЛИТЕРАТУРА. Със своите 60 издателства адвентистите от седмия ден провъзгласяват Божието слово чрез писаното слово. Всяка година се издават стотици периодични издания, хиляди книги и неизброимо число брошури, които се продават или раздават безплатно. Двете най-големи адвентни издателства са в САЩ – “Пасифик прес” до гр. Боис, щата Айдахо, и “Ривю енд херълд” в Хейгърстаун, щата Мериленд. Българското адвентно издателство “Нов живот” бе възстановено през 1992 г. след прекъсване от 45 години. РАДИО И ТЕЛЕВИЗИЯ. Адвентистите бяха сред първите, които започнаха да проповядват Исусовото евангелие по радиото и телевизията. Радиопрограмата “Voice of Prophecy” (Гласът на пророчеството) започна през 1930 г. Нейният основател и пръв говорител бе Х. Ричардс. Днес неговата отговорност е поета от сина му Х. Ричардс, младши. “Faith for Today” (Вяра за нашето време), най-старата деноминационна религиозна програма по телевизията, бе излъчена за първи път през 1950 г. с Уйлям Фейгъл като неин говорител и директор. Телевизионното предаване “It’s Written” (Писано е), водено от Джордж Вандеман, започна през 1955 г. и целта му е да прилага библейски съвети към съвременни проблеми и човешки нужди. Стигаме с евангелската вест до чернокожото население в Америка чрез националното телевизионно предаване “Breath of Life” (Дъхът на живота). Студиото, в което се изготвят всички тези предавания се намира в Адвентния комуникационен център в Таузанд Оукс, щата Калифорния. Въпроси, които обикновено се задават на адвентните християни Много често хората ни объркват с други религиозни общности или пък чуват за нас неща, които не отговарят на истината. В началото на брошурата опровергахме две такива погрешни понятия: че адвентистите вярвали, че само те ще се спасят; че са приели спасението чрез дела (легализъм). Сега бихме искали да отговорим и на още няколко въпроса, които обикновено се задават. В: Вие ли сте църквата, отхвърляща кръвопреливането? О: Не. Вероятно ни бъркате със Свидетелите на Йехова. В: Вие ли сте тези, които имат много църкви в щата Юта и практикуват многоженство? О: Наистина имаме църкви в Юта, но ни бъркате с мормоните – Църквата на Исус Христос на светиите от последното време – чиято главна квартира е в Солт Лейк Сити. Възможен източник на недоразумение е английското съкращение на мормонската църква (LDS) и на адвентната църква – (SDA). В: Адвентистите от седмия ден не са ли култ? О: Повечето култове се отличават по своите небиблейски учения, както и по опитите си да използват психологически натиск, за да постигнат контрол над мисленето и поведението на своите последователи. Характерна особеност на повечето култове е, че отричат божествеността на Исус Христос. Ние адвентистите основаваме ученията си изключително върху Библията и сме твърдо убедени в Божественото естество на Исус. Отхвърляме като несъвместим с истинското християнство всеки опит да се използва сила или натиск за спечелване и задържане на последователи.
О: Както бе отбелязано в раздела за нашите учения, ние вярваме в дарбите на Светия Дух, включително и в дарбата за говорене на езици. Все пак ние смятаме, че в 1 Кор. 14 гл. апостол Павел набляга на предаването на разбираема вест. Той се обявява против използването на безсмислено бърборене. Убедени сме, че дарбата на езиците, дадена на учениците в деня на Петдесетница, им помогна по чуден начин да говорят неизучавани преди езици, за да могат да проповядват и на хора от други страни, дошли на поклонение в Ерусалим. В: Адвентистите имат ли ръкоположени жени пастори? О: Няколко жени работят като адвентни проповедници, но църквата все още не е ръкоположила жени за пастори. Възможността за ръкополагане на жени се проучва внимателно. В: Адвентната църква не е ли определяла многократно датата за Второто идване на Христос? О: Движението на Уйлям Милър (виж раздела за възникването на църквата) наистина е поставило дата за завръщането на Христос, вярно е също така, че много от неговите последователи по-късно помогнали за основаването на Църквата на адвентистите от седмия ден. Но църквата никога не е поставяла дата за Второто пришествие. Ние се придържаме към библейското учение, че човек не може да знае деня и часа на Христовото идване (виж Марко 13:32). Каталог: download download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички" download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета download -> Огнената пещ download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout } download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма" download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " " download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките” Изтегляне 255.22 Kb. Сподели с приятели:
|