Неофициален превод от английски на български език! Hri/gen/1/редакция 7



страница27/27
Дата06.09.2017
Размер2.15 Mb.
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   27

Общ коментар № 33

Задълженията на държавите по Факултативния протокол към Международния пакт за граждански и политически права



  1. 1. Факултативният протокол към Международния пакт за граждански и политически права бе приет и открит за подписване, ратификация или присъединяване със същия акт на Общото събраниена Организацията на обединените нации, резолюция 2200 A (XXI) от 16 декември 1966 г., с който бе приет самият Пакт. Както Пактът, така и Факултативният протокол, влязоха в сила на 23 март 1976 г.

  2. 2. Въпреки че Факултативният протокол е свързан органически с Пакта, той не влиза автоматично в сила за всички държави-страни по Пакта. Член 8 на Факултативния протокол предвижда, че държавите-страни по Пакта могат да станат страни по Факултативния протокол само с отделноволеизявление. Мнозинството от държавите-страни по Пакта са същевременно и страни по Факултативния протокол.

  3. 3. Преамбюла на Факултативния протокол постановява, че неговата цел е “да се осигури по-добре постигането на целите ” на Пакта, позволявайки на Комитетапо правата на човека, учреден в част IV на Пакта, “да приема и разглежда, така както е предвидено в настоящия протокол, съобщения (жалби) от лица, които твърдят, че са станали жертва на нарушение на някои от правата, провъзгласени в Пакта.” Факултативният протокол установява процедура, и налага задължения върху държавите-страни по Факултативния протокол, произтичащи от тази процедура, в допълнение към техните задължения по Пакта.

  4. 4. Член 1 на Факултативния протокол предвижда, че държава-страна по него признава компетенцията на Комитета да приема и разглежда съобщения (жалби)от лица под нейната юрисдикция, които твърдят, че са жертва на нарушение от страна на тази държава на някое на което и да е от правата, провъзгласени в Пакта. Оттук следва, че държавите са задължени да не пречат на достъпа до Комитета и да възпрепятстват всякакви репресивни мерки спрямо всяко лице, отправило съобщение (жалба) до Комитета.

  5. 5. Член 2 на Факултативния протокол изисква лицата, които подават съобщения (жалби) до Комитета, да са изчерпали всички съществуващи вътрешноправни средства за защита. В своя отговор на отправеното съобщение (жалба), държавата, ако реши, че това условие не е било спазено, следва да посочи наличните и ефективни средства за правна защита, които лицето, подало съобщение (жалба) не е изчерпало.

  6. 6. Въпреки че не можем да намерим термин във Факултативния протокол или в Пакта, Комитетът по правата на човека използва описанието “автор” за обозначаване на всяко лице, подало съобщение (жалба) до Комитета по Факултативния протокол. Комитетът използва термина “съобщение”, съдържащ се в член 1 от Факултативния протокол вместо такива термини, като “жалба” или “петиция”, въпреки че последният термин е отразен в сегашната административна структура на Офиса на Върховния комисар за човешки права, където съобщенията по Факултативния протокол се обработват първоначално в отдел, известен като Екип за петиции.

  7. 7. Терминологията отразява аналогично характера на ролята на Комитета по правата на човека при приемането и разглеждане на съобщението (жалбата). След като съобщението (жалбата) се счете за допустимо и неговото обсъждане в светлината на цялата писмена информация, предоставена му от отделния автор и от съответната държава-страна, “Комитетът съобщава своите становища позициите си на заинтересуваната държава и на лицето.”1

  8. 8. Първото задължение на държавата, срещу която е отправено съобщение (жалба) от лице по Факултативния протокол, е да му отговори в рамките на период от шест месеца, определен в член 4 (2). В рамките на този период, “получаващата държава представя на Комитета писмени обясненияили изявления, изясняващи случаяи средствотоправна защита, ако има такова, което е могло да бъде взето от държавата.” Процедурният правилник на Комитета разширява тези разпоредби, включително възможността в изключителни случаи въпросите за допустимостта, и основателността на съобщението (жалбата) да се разгледат отделно .2

  9. 9. Когато отговаря наподаденото съобщение (жалба) по въпрос, който се отнася до случай, възникнал преди влизането в сила на Факултативния протокол за държавата-страна (правилото ratione temporis), държавата следва изрично да се позове на това обстоятелство, включително да предостави своето становище по възможното “продължаващо действие” на минало нарушение.

  10. 10. Съгласно опита на Комитета, държавите не винаги спазват задължение си. Ако не отговори на подаденото съобщение (жалба), или отговори непълно, държавата обект, се поставя в неизгодно положение, тъй като в този случай Комитетът е принуден да разглежда съобщението (жалба) при липсата на пълна информация. При тези обстоятелства Комитетът може да заключи, че съдържащите се в съобщението твърдения са верни, ако изглеждат подкрепени от всички обстоятелства.

  11. 11. Макар че функцията на Комитета по правата на човека при разглеждане на отделните съобщения (жалби)не е всъщност функция на съдебен орган, то становището му , по Факултативния протокол, показва някои важни белези на съдебното решение. До него се стига при спазване на принципите на безпристрастност и независимост на членовете на Комитета както при съда, тълкуване на езика на Пакта, и решаване на спор както при съдебните на решенията.

  12. 12. Терминът, използван в член 5, параграф 4 на Факултативния протокол за описване решенията на Комитета, е “становище”.3 Тези решения съдържат установените от Комитета факти за твърдяните от автора на съобщението (жалбата) нарушения и, ако бъде установено нарушение, се посочват средствата за защита срещу него.

  13. 13. Становището на Комитета съгласно Факултативния протокол представляват компетентно произнасяне от органа, създаден съгласно самия Пакт, натоварен с тълкуването на този инструмент. Тези позиции извеждат своя характер, както и значението, което им се придава, от съществената роля на Комитета както по Пакта, така и по Факултативния протокол.

  14. 14. Съгласно член 2, параграф 3 на Пакта, всяка държава-страна се задължава “да осигури на всяко лице, чиито права и свободи, признати в този Пакт, са били нарушени, ефективно средство защита, дори и , нарушението да е извършено от лице, действащо в качеството си на официално лице.” Това е основата на формулировката, използвана последователно от Комитета при издаване на становището му при установяване на извършено нарушение:

“В съответствие с член 2, параграф 3, точка a) на Пакта, от държавата-страна се изисква да предостави на автора на съобщението (жалбата)ефективно средство за защита. Ставайки страна по Факултативния протокол, държавата-страна признава компетенцията на Комитета относно това, дали държавата е нарушила Пакта или не и в съответствие с член 2 на Пакта, държавата се задължава да гарантира на всички лица в рамките на нейната територия или под нейната юрисдикция правата, признати в Пакта, както и да предостави ефективно и изпълнимо средство за защита, в случай че бъде установено нарушение. В това отношение, Комитетът желае да получи от държавата-страна, в срок от 180 дни, информация относно взетите мерки в изпълнение на становището на Комитета.”

15. Характерът на становищата на Комитета се определя допълнително със задължението на държавите-страни да действат добросъвестно, както при участието си в процедурите по Факултативния протокол, така и по отношение на самия Пакт. Задължението да сътрудничат на Комитета възниква от прилагането на принципа на добросъвестност при спазване на всички задължения по международния договор.4



  1. 16. Комитетът реши през 1997 г., съгласно своя процедурен правилник, да назначи член на Комитета за Специален докладчик, които да се следи за изпълнението на приетите становища .5 Този член, посредством писмени изложения, и често пъти и посредством лични срещи с дипломатически представители на съответната държава-страна, приканва към спазване на становищата на Комитета и обсъжда факторите, които могат да възпрепятстват тяхното изпълнение. Ако преди това предаването на становищата не е срещаше отговор, то вредица случаи тази процедура доведе до приемане и изпълнение им на

17. Следва да се отбележи, че неизпълнението от държава-страна на становището на на Комитета в конкретен случай подлежи на публично оповестяване посредством публикуване на решенията на Комитета, между другото, в неговите годишни доклади до Общото събрание на Организацията на обединените нации.

18. Някои държави, на които са бяха съобщени становищата на Комитета по отношение на засягащи ги съобщения (жалби), не приеха решението на Комитета, изцяло или частично или се опитаха да преразгледат случая. В редица такива случаи тези отговори са дадени, когато държавата-страна не е взела участие в процедурите, не е изпълнила задължението си да отговори на съобщения (жалби) по член 4, параграф 2 на Факултативния протокол. В други случаи, отхвърлянето на становището на Комитета, изцяло или частично, е дошло след участие на държавата-страна в процедурата и след като нейните аргументи са били напълно обсъдени от Комитета. Във всички тези случаи, Комитетът разглежда диалога между Комитета и държавата като продължаващ с оглед на изпълнението. Специалният докладчик, който следи за изпълнението на становището на Комитета провежда този диалог, и редовно докладва на Комитета относно неговия напредък.



  1. 19. Мерки могат да бъдат поискани от автора, или решени от Комитета по негова инициатива, когато държавата предприеме или заплаши да предприеме действие, което изглежда ще причини вероятно непоправима вреда за автора или жертвата, освен ако не бъде оттеглено или суспендирано в очакване на пълно разглеждане на съобщението от Комитета. Такива примери включват налагане на смъртно наказание и нарушаване на забраната за връщане (non-refoulement). За да е в състояние да отговори на тези нужди съгласно Факултативния протокол, Комитетът създаде, съгласно процедурния си правилник, процедура за изискване на обезпечителни или временни мерки на защита в съответните случаи.6 Неизпълнението на тези обезпечителни или временни мерки е несъвместимо със задължението за добросъвестно спазване на процедурата за индивидуални съобщения (жалби), създадена съгласно Факултативния протокол.

  1. 20. Повечето държави не разполагат със специален закон, даващ право становищата на Комитета да се приобщят към вътрешния им правов ред. Вътрешното право на някои държави предвиждат обаче плащане на обезщетение на жертвите на нарушение на човешки права, ако такова бъде установено от международни органи. Във всеки случай държавите трябва да използват всякакви средства в рамките на своята компетентност, за да придадат сила на становищата, издадени от Комитета.


1 Факултативен протокол, член 5, параграф 4.

2 Процедурен правилник на Комитета за човешките права, Правило 97(2). UN Doc. CCPR/C/3/Rev.8, 22 септември 2005 г.

3 На френски език терминът е “констатации”, а на испански “забележки”.

4 Виенска конвенция относно Закона за международните договори, 1969 г., член 26.

5 Процедурен правилник на Комитета за човешките права, Правило 101.

6 Процедурен правилник на Комитета за човешките права, UN Doc. CCPR/C/3/Rev.8, 22 септември 2005 г., Правило 92 (преди това Правило 86):

“Комитетът може, преди да изпрати становището си по съобщението (жалба) до заинтересованата държава, да я информира относно това, дали е желателно приемането на обезпечителни мерки, за да се избегне непоправима вреда за жертвата на предполагаемото нарушение. При това, Комитетът информира заинтересованата държава, че неговата позиция относно обезпечителние немерки, не предопределя решение по същество на подаденото съобщение (жалба).”


---------



Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   27




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница