Неофициален превод от английски на български език! Hri/gen/1/редакция 7


Тринадесета сесия (1981 г.) Общ коментар № 5: Член 4 (Дерогиране )



страница3/27
Дата06.09.2017
Размер2.15 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   27

Тринадесета сесия (1981 г.)

Общ коментар № 5: Член 4 (Дерогиране )


[Общ коментар № 5 бе заменен с общ коментар № 29]

1.Член 4 на Пакта постави редица проблеми за Комитета, когато разглежда доклади от някои държави. При възникване на извънредно положение (обществеа опасност) в държавата, застрашаващо живота на нацията и когато това бъде официално обявено, държавата - страна по Пакта може да дерогира редица права в такава степен, каквато се изисква абсолютно от ситуацията. Държавата не може обаче да дерогира някои определени права и не може предприема дискриминационни мерки по отношение на редица признаци. Държавата има освен това задължението да информира незабавно другите държави - страни по Пакта, чрез Генералния секретар, за дерогирането, което е направила, включително основанията за това, както и за датата, на която то се прекратява.

2. Държавите са посочили по принцип механизма, предвиден в техните правни системи за обявяване на извънредно положение (обществена опасност) и приложимите разпоредби на закона, уреждащ дерогиране (освобождаване от изпълнение на задължение по пакта). Все пак обаче, в случай на малък брой държави, които очевидно са дерогирали права по Пакта, не става ясно не само дали извънредното положение (обществената опасност) е било официално обявено, но така също и дали правата, за които Пактът не позволява дерогиране, не са били фактически дерогирани и освен това дали другите държави са били информирани за дерогирането и за основанията за него.

3.Комитетът се придържа към становището, че мерките, предприети по член 4, са с извънреден и временен характер и могат да продължават само, докато животът на съответната нация е застрашен и че в периодите на извънредно положение, защитата на човешките права става още по-важна, особено по отношение на тези права, които могат да се дерогират. Комитетът освен това счита, че за държавите е също толкова важно, в периодите на извънредно положение в държавата, да информират другите държави за характера и степента на дерогирането, както и относно основанията за това и освен това, да изпълнят своите задължения за отчитане съгласно член 40 на Пакта, указвайки характера и степента на всяко право, което е дерогирано, заедно със съответната документация.


Шестнадесета сесия (1982 г.)

Общ коментар № 6: Член 6 (Право на живот)


1. Правото на живот, провъзгласено в член 6 на Пакта, се третира в докладите на всички държави. Това е върховното право, за което дерогиранене се разрешава, дори по време на извънредно положение за обществото, застрашаващо живота на нацията (член 4). Комитетът отбелязва обаче, че доста често информацията, която се дава по отношение на член 6, се ограничава само до един или друг аспект на това право. Това е право, което не следва да се тълкува тясно.

2. Комитетът отбелязва, че военни и други актове на масово насилие продължават да бъдат бич за човечеството и ежегодно отнемат живота на хиляди невинни човешки същества. Съгласно Хартата на Обединените нации заплахата или използването на сила от всяка държава спрямо друга държава, освен при упражняване на неотменимото право на самоотбрана, е вече забранено. Комитетът счита, че държавите имат върховен дълг да възпрепятстват войните, актовете на геноцид и други актове на масово насилие, предизвикващи произволна загуба на живот. Всяко усилие, което полагат, за да отклонят опасността от война, особено термоядрена война, и да засилят международния мир и сигурност, съставляват най-важното условие и гаранция за обезпечаване правото на живот. В това отношение Комитетът отбелязва, по-специално, връзка между член 6 и член 20, който посочва, че законът забранява всяка пропаганда в полза на войната (параграф 1) или подбуждане към насилие (параграф 2), така както е описано там.

3. Защитата срещу произволно лишаване от живот, която се изисква изрично от изречение трето на член 6, параграф 1, е от върховно значение. Комитетът счита, че държавите - страни по Пакта следва да предприемат мерки не само да възпрепятстват и наказват лишаването от живот вследствие на престъпни действия, но така също и да възпрепятстват произволното убиване от собствените им сили за сигурност. Лишаването от живот от органите на държавата е въпрос от изключителна сериозност. Поради това, законът трябва строго да контролира и да ограничава обстоятелствата, при които едно лице може да бъде лишено от живот от тези органи.

4. Държавите - страни по Пакта следва освен това да предприемат конкретни и ефективни мерки, за да възпрепятстват изчезването на лица – нещо, което стана за съжаление прекалено повтарящо се явление и прекалено често води до произволно лишаване от живот. Освен това, държавите следва да установят ефективни средства и процедури за задълбочено разследване на случаите на липсващи и изчезнали лица при обстоятелства, които могат да доведат до нарушаване на правото на живот.

5. Нещо повече, Комитетът отбелязва, че правото на живот се тълкува прекалено често твърде тясно. Изразът “неотменимо право на живот” не може да се разбира правилно, в ограничен смисъл, а защитата на това право изисква от държавите да приемат позитивни мерки. В тази връзка, Комитетът счита, че би било желателно държавите - страни по Пакта да предприемат всички възможни мерки, за да намалят детската смъртност и увеличат средната продължителност на живота, особено като приемат мерки за премахване на недохранването и епидемиите.

6. Докато от член 6, параграфи 2 до 6 следва, че държавите - страни не са задължени да отменят изцяло смъртното наказание, те са задължени да ограничат неговата употреба и, по-специално, да го отменят за всичко, освен за “най-сериозните престъпления”. Съобразно с това те трябва да помислят за преразглеждане на своите наказателни закони в тази светлина и, във всеки случай, са задължени да ограничат прилагането на смъртното наказание до “ най-сериозните престъпления”. Този член се отнася по принцип и до отмяна в смисъл, който предполага решително (в два параграфа - 2 и 6), че отмяната е желателна. Комитетът заключава, че всички мерки за отмяна следва да се разглеждат като напредък в посока ползване на правото на живот по смисъла на член 40, и като такива да се докладват на Комитета. Комитетът отбелязва, че редица държави са отменили вече смъртното наказание или са суспендирали неговото прилагане. Докладите на държавите показват, че постигнатият напредък в посока отмяна или ограничаване на прилагането на смъртното наказание е доста неадекватен.

7. Комитетът е на мнение, че изразът “най-сериозните престъпления” трябва да се тълкува рестриктивно, така че да означава, че смъртното наказание следва да е една извънредна мярка. Освен това от изричните условия на член 6 следва, че тази мярка може да бъде налагана само в съгласие с действащото законодателство към момента на извършване на престъплението, и не в противоречие на Пакта. Описаните там процедурни гаранции трябва да се съблюдават, включително правото на справедлив процес от независим съд, на презумпция за невиновност, на минимални гаранции за защита, както и на правото на преразглеждане от висшестоящ съд. Тези права са приложими в допълнение към специалното право да се претендира за освобождаване или изменение на присъдата.




Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   27




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница