Неофициален превод от английски на български език! Hri/gen/1/редакция 7


Шестнадесета сесия (1982 г.) Общ коментар № 9: Член 10 (Хуманно отношение на лица, лишени от свобода)



страница5/27
Дата06.09.2017
Размер2.15 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   27

Шестнадесета сесия (1982 г.)

Общ коментар № 9: Член 10 (Хуманно отношение на лица,
лишени от свобода)


[Общ коментар № 9 бе заменен с общ коментар № 21]

1. Член 10, параграф 1 на Пакта предвижда, че всички лица, лишени от свобода, имат право на хуманно отношение и на уважение на присъсщото на човешката личност достойнствоВсе пак обаче всички доклади, представени от държавите-страни по Пакта, не съдържат по никакъв начин информация относно начина, по който се изпълнява този параграф на този член. Комитетът е на мнение, че е желателно докладите на държавите - страни да съдържат конкретна информация относно правните мерки, предназначени да защитават това право. Комитетът освен това счита, че докладите следва да посочват конкретните мерки, предприети от компетентните държавни органи за съблюдаване нана задължителното въвеждане в на националното законодателство на изискването за за хуманно отношение и уважение на присъщото на човешката личност съблюдаване на човешкото достойнство на всички лица, лишени от свобода, предвидено в параграф 1.

Комитетът по-специално отбелязва, че параграф 1 на този член е по принцип приложим за лица, лишени от свобода, при което параграф 2 се отнася заобвиняеми за разлика от осъдени лица, а параграф 3 - само осъдени лица. Тази структура доста често не се отразява в докладите, които се отнасят основно за обвиняеми и осъдени лица. Формулировката на параграф 1, неговият контекст   особено неговата близост с член 9, параграф 1, който също се отнася до всички лишавания от свобода   и неговата цел подкрепят широкото прилагане на принципа, изразен в тази разпоредба. Нещо повече, Комитетът припомня, че този член допълва член 7 относно третирането на всички лица, лишени от свобода.

Хуманното третиране и уважение на достойнството на всички лица, лишени от свобода, е основен стандарт с универсално приложение, който не може да зависи изцяло от материални ресурси. Независимо от това, че Комитетът съзнава, че в някои отношения методите и условията за задържане могат да варират с оглед на наличните ресурси, те трябва винаги да се прилагат без дискриминация, така както се изисква от член 2, параграф 1.

Основната отговорност за съблюдаване на този принцип се възлага на държавата, във връзка с всички институции, където лица се задържат законно против волята им, не само в затвори, но така също и, например, в болници, центрове за задържанеили изправителни институции.

2. Подпараграф 2 (a) на този член предвижда, че освен при изключителни обстоятелства, обвиняемите лица се отделят от осъдените и се подлагат на различен режим, съответсващ на положението им на неосъдени лица. Някои доклади не обръщат нужното внимание на това пряко изискване на Пакта и, в резултат, не дават адекватна информация относно начина, по който разглежданетона обвиняемите лица се различава от това на осъдените лица. Тази информация следва да се включи в бъдещи доклади.

Подпараграф 2 (б) на този член изисква, непълнолетните обвиняемите да се отделят от пълнолетните лицаИнформацията в докладите показва, че редица държави не са отчели достатъчно факта, че това е безусловно изискване по Пакта. Комитетът е на мнение, че така, както е ясно от текста на Пакта, отклонение от задълженията на държавите - страни съгласно подпараграф 2 (б), не може да бъде оправдано с каквито и да билосъображения.

3. В редица случаи информацията, появяваща се в докладите по отношение на параграф 3 на този член, не споменава конкретно нито законодателни или административни мерки, нито практически стъпки за насърчаване на поправянето и социалното превъзпитаниена затворници, например посредством образование, професионално обучение и полезна дейност. Допускането на посещения, по-специално от членове на семейството, е също такава мярка, която се изисква от съображения за хуманност. Съществуват и подобни пропуски в докладите на някои държави по отношение на информацията за младежите-престъпници, които трябва да се отделят от възрастнитеи да им се определи режим, подходящ за тяхната възраст и правен статут.

4. Комитетът освен това отбелязва, че принципите на хуманно отношение и уважение на човешкото достойнство, изложени в параграф 1, са основата за повече конкретни и ограничени задължения на държавите в областта на наказателното правосъдие, изложени в параграфи 2 и 3 на член 10. Отделянето на обвиняемите лица от осъдените се изисква, за да се подчертае техния статут на неосъдени лица, които са същевременно защитени от презумпцията за невиновност, установена в член 14, параграф 2. Целта на тези разпоредби е да защитава споменатите групи и съдържащите се там изисквания следва да бъдат видени в тази светлина. Така например, отделянето и третирането на непълнолетните престъпници следва да бъде предвидено по такъв начин, че да се насърчи тяхното поправяне и социално превъзпитание.

Деветнадесета сесия (1983 г.)

Общ коментар № 10: Член 19 (Свобода на мнение)


1. Параграф 1 изисква защита на “правото да се отстояват мнения без намеса”. Това е право, за което Пактът не допуска нито изключение, нито ограничение. Комитетът ще приветства информация от държавите – страни, по отношение на параграф 1.

2.Параграф 2 изисква защита на правото на свобода на изразяване, което включва не само свободата да “ разпространява сведения и идеи от всякакъв вид”, но така също свободата те да се “търсят” и “получават” “независимо от границите”, било устно, писмено, печатно или като произведение на изкуството или чрез каквото и да е друго сресдство по свой избор”и. Не всички държави-страни са предоставили информация относно всички аспекти на свободата на изразяване. Така например, малко внимание е отделено засега на факта, че поради развитието на съвременните средства за масово осведомяване, са необходими ефективни мерки, които да възпрепятстват такъв контрол от страна на медиите, който би попречил на правото на всекиго на свобода на изразяване по начин, непредвиден в параграф 3.

3.Докладите на много държава се ограничават с това да споменат, че свободата на изразяване е гарантирана от Конституцията или от закон. За да се познава обаче точният режим на свободата на изразяване по закон и на практика, Комитетът се нуждае освен това от информация относно правилата, които или определят обхвата на свобода на изразяване, или формулират някои ограничения, както и относно всякакви други условия, които на практика засягат упражняването на това право. Взаимодействието между принципа на свобода на изразяване и тези ограничения определя действителния обхват на правото на отделната личност.

4.Параграф 3 подчертава изрично, че упражняването на правото на свобода на изразяване носи със себе си специални задължения и отговорности и по тази причина се допускат известни ограничения на правото, свързани с интересите на други лица или на общността като цяло. Когато обаче определена държава-страна наложи известни ограничения върху упражняването на свободата на изразяване, те не могат да застрашават правото само по себе си. Параграф 3 определя условията и само при тези условия могат да бъдат налагани ограничения: ограниченията трябва да бъдат “предвидени със закон”; могат да бъдат налагани само за някоя от целите, изложени в подпараграфи (a) и (б) на параграф 3; както и да бъдат обосновани като “необходими” за съответната държава за някоя от тези цели.





Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   27




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница