Неофициален превод от английски на български език! Hri/gen/1/редакция 7


Деветнадесета сесия (1983 г.) Общ коментар № 11: Член 20



страница6/27
Дата06.09.2017
Размер2.15 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   27

Деветнадесета сесия (1983 г.)

Общ коментар № 11: Член 20


1. Не всички доклади, представени от държавите-страни по Пакта, дават достатъчно информация относно изпълнението на член 20 на Пакта. С оглед на характера на член 20, държавите - страни са задължени да приемат необходимите законодателни мерки, забраняващи цитираните там актове. Докладите показаха обаче, че в някои държави тези актове нито са забранени със закон, нито се планират или полагат съответни усилия за тяхната забрана. Освен това, много доклади не дават достатъчно информация относно относимото национално законодателство и практика.

2. Член 20 на Пакта посочва, че всяка пропаганда на война и всеки призив къмнационална, расова или религиозна омраза, който подбуждакъм дискриминация, враждебност или насилие, се забранява със закон. По мнение на Комитета, тези необходими забрани са напълно съвместими с правото на свобода на изразяване, така както се съдържа в член 19, упражняването, на което носи със себе си специални задължения и отговорности. Забраната по параграф 1 се разпростира върху всички форми на пропаганда, застрашаващи или произтичащи от акт на агресия или нарушаване на мира, които противоречат на Устава на Организацията на обединените нации, Параграф 2 е насочен срещу всеки призив към национална, расова или религиозна омраза, който подбужда към дискриминация, враждебност или насилие, независимо дали тази пропаганда или призив имат цели, които са вътрешни или външни за съответната държава. Разпоредбите на член 20, параграф 1 не забраняват защита на суверенното право на самоотбрана или правото на народите на самоопределение и независимост в съответсвие с Устава на Организацията на обединените нации. За да стане член 20 напълно ефективен, трябва да има закон, който да изяснява, че описаните там пропаганда и призив противоречат на държавната политика и предвиждат съответна санкция в случай на нарушение. Комитетът смята поради това, че държавите-страни по Пакта, които все още не са направили това, следва да предприемат мерки, необходими за изпълнение на задълженията, съдържащи се в член 20, и самите те да се въздържат от всяка такава пропаганда или призив.


Двадесет и първа сесия (1984 г.)

Общ коментар № 12: Член 1 (Право на самоопределение)


1. В съответствие с целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации, член 1 на Международния пакт за граждански и политически права признава, че всички народи имат право на самоопределение. Правото на самоопределение е от особено значение, тъй като неговото осъществяване е съществено условие за ефективно гарантиране и съблюдаване на индивидуалните човешки права и за насърчаване и засилване на тези права. По тази причина държавите формулират правото на самоопределение в разпоредба като позитивното право и в двата пакта и поставят тази разпоредба като член 1 отделно от и преди всички други права в двата пакта.

2.Член 1 закрепва неотменимото право на всички народи, така както е описано в параграфи 1 и 2. По силата на това право те свободно “определят своето политическо положение и свободно осъществяват своето икономическо, социално и културно развитие”. Този член наложи на всички държави-страни съответни задължения. Това право и съответните задължения за неговото изпълнение са взаимосвързани с други разпоредби на Пакта и правила на международното право.

3. Независимо от това, че задълженията за отчитане на всички държави-страни включват член 1, само някои доклади дават подробни обяснения за всеки от неговите параграфи. Комитетът отбелязва, че много от тях пренебрегват напълно член 1, предоставят неадекватна информация по отношение на този член или се ограничават с препратка към изборните закони. Комитетът счита за силно желателно, докладите на държавите - страни по Пакта да съдържат информация относно всеки параграф на член 1.

4. По отношение на параграф 1 на член 1, държавите - страни по Пакта следва да опишат конституционните и политическите процеси, които на практика позволяват упражняване на това право.

5. Параграф 2 утвърждава един конкретен аспект на икономическото съдържание на правото на самоопределение, а именно правото на народите, за собствени цели, свободно да “разполагат със своите природни богатства и ресурси, при условие че не се накърняват задълженията, произтичащи от международно икономическо сътрудничество, основани на принципа на взаимна изгода и на международното право. Един народ не може при никакви обстоятелства да бъде лишен от собствените му средства за съществуване”. Това право води до съответни задължения за всички държави и за международната общност. Държавите следва да посочат всякакви фактори или трудности, които възпрепятстват свободното разполагане с техните природни богатства и ресурси, независимо от разпоредбите на този параграф, както и в каква степен това засяга ползването на други права, изложени в Пакта.

6. Параграф 3, по мнение на Комитета, е особено важен, затова че наложи конкретни задължения на държавите-страни по Пакта, не само по отношение на собствените им народи, но и пред всички народи, които не могат да упражняват или са лишени от възможността да упражняват правото си на самоопределение. Общият характер на този параграф се потвърждава от историята на неговото написване. Той предвижда, че “Държавите - страни по настоящия пакт, включително тези, които носят отговорност за управлението на несамоуправляващи се територии и територии под попечителство, насърчават осъществяването на правото на самоопределение, и уважават това право, в съответсвие с разпоредбите на Устава на Организацията на обединените нации”. Задълженията съществуват, независимо от това дали един народ с право на самоопределение зависи от държавата - страна по Пакта или не. Оттук следва, че всички държави-страни по Пакта следва да предприемат позитивно действие, за да улеснят осъществяване и зачитането на правото на народите на самоопределение. Това позитивно действие трябва да е в съгласие със задълженията на държавите съгласно Устава на Организацията на обединените нации и международното право: по-специално, държавите трябва да се въздържат от намеса във вътрешните работи на други държави и с това да засегнат неблагоприятно упражняването на правото на самоопределение. Докладите следва да съдържат информация относно изпълнението на тези задължения и за мерките, предприети с тази цел.

7. Във връзка с член 1 на Пакта, Комитетът препраща към други международни инструменти относно правото на самоопределение на всички народи, по-специално Декларацията за принципите на международното право за приятелски взаимоотношения и сътрудничество между държавите в съответствие с Устава на Организацията на обединените нации, приета от Общото Събрание на 24 октомври 1970 г. (Резолюция 2625 (XXV) наОбщото събрание).

8. Комитетът счита, че историята доказва, че осъществяването и съблюдаването на правото на самоопределение на народите допринася за създаването на приятелски взаимоотношения и сътрудничество между държавите и засилване на международния мир и разбирателството.





Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   27




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница