Неофициален превод от английски на български език! Hri/gen/1/редакция 7



страница7/27
Дата06.09.2017
Размер2.15 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   27

Двадесет и първа сесия (1984 г.)

Общ коментар № 13: Член 14 (Правораздаване)


1. Комитетът отбелязва, че член 14 на Пакта е с комплексен характер и че различните аспекти на неговите разпоредби се нуждаят от конкретни коментари. Всички тези разпоредби целят да гарантират правилно правораздаване, и за целта поддържат поредица от индивидуални права, като например равенство пред съдилищата и трибуналите и правото на справедлив и публичен процес от компетентен, независим и безпристрастен съд, установен със закон. Не всички доклади предоставят подробности относно законодателни или други мерки, приети конкретно за изпълнение на всяка от разпоредбите на член 14.

2. По принцип, докладите на държавите не признават, че член 14 се отнася не само за разглеждане на наказателните обвинения срешу лицата, но и при оспорване правата и задъкженията в гражданския процес. Законите и практиките, занимаващи се с тези въпроси, варират в широки предели за различните държави. Това разнообразие прави още по-необходимо това, държавите да предоставят цялата релевантна информация и да обяснят в по-големи детайли как концепциите за “наказателно обвинение” и “права и задължения в гражданския процес” се тълкуват в съответните им правни системи.

3. Комитетът намира за полезно, ако в бъдещите си доклади държавите - страни предоставят по-подробна информация относно предприетите мерки, които да гарантират, че равенство пред съдилищата, включително равен достъп до съдилищата, справедлив и публичен процес и компетентност, безпристрастност и независимост на съдебната власт, са установени със закон и гарантирани на практика. По-специално, държавите - страни по Пакта следва да посочат съответните конституционни и законодателни текстове, които предвиждат създаването на съдилищата и гарантират, че те са независими, безпристрастни и компетентни, по-специално по отношение на начина, по който се назначават съдиите, квалификациите за назначение, и продължителността на техните мандати; условията, определящи издигането, прехвърлянето и прекратяването на техните функции и действителната независимост на съдебната власт от изпълнителната и законодателната власт.

4. Разпоредбите на член 14 се прилагат за всички съдилища и трибунали в обхвата на този член, независимо дали са обикновени или специализирани. Комитетът отбелязва съществуването, в много страни, на военни или специални съдилища, които разследват граждани. Това би могло да доведе до сериозни проблеми, що се отнася за справедливото, безпристрастно и независимо правораздаване. Доста често причината за създаване на тези съдилища е да се позволи прилагането на необичайни процедури, които не съответстват на нормалните стандарти за правосъдие. Независимо от това, че Пактът не забранява такива категории съдилища, все пак условията, които той определя, показват несъмнено, че разследването на граждани от тези съдилищата следва да е изключително рядко и да се провежда при условия, които действително предоставят пълните гаранции, определени в член 14. Комитетът отбелязва сериозна липса на информация за това в докладите на някои държави - страни по Пакта, чиито съдебни институции включват такива съдилища за разследване на граждани. В някои страни тези военни и специални съдилища не предоставят стриктни гаранции за правилно правораздаване в съответствие с изискванията на член 14, които са съществени за ефективната защита на човешките права. Ако държавите - страни при обстоятелства на извънредно положение (обществена опасност) в държавата, така както е замислено с член 4, решат да дерогират редовните производства , изисквани по член 14, те следва да гарантират, че такива мерки, дерогиращи техните задължения, се взимат само дотолкова, доколкото действителното положение го изисква не превишават, и съблюдават другите условия в параграф 1 на член 14.

5. Изречение второ на член 14, параграф 1, предвижда, че “всеки има право на справедлив и публичен процес”. Параграф 3 на този член конкретизира изискванията за “справедлив процес” по отношение на определяне на наказателните обвинения. Все пак обаче, изискванията на параграф 3 са минимални гаранции, съблюдаването на които не винаги е достатъчно да гарантира справедливост на процеса, така както се изисква от параграф 1.

6. Справедливостта на процеса е важна защитна мярка в интерес на личността и на обществото като цяло. Същевременно член 14, параграф 1 признава, че съдилищата имат правомощието да изключат цялата или част от обществото по причини, изразени в този параграф. Следва да се отбележи, че независимо от тези изключителни обстоятелства, Комитетът счита, че по принцип процесът трябва да е открит за обществото, включително за членове на пресата и не трябва, например, да се ограничава само до определена категория лица. Следва да се отбележи, че дори в случаи, при които обществото се изключва от съдебния процес, то присъдата, с някои строго определени изключения, трябва да бъде публично произнесена.

7. Комитетът отбелязва липса на информация по отношение на член 14, параграф 2 и в някои случаи дори заключава, че презумпцията за невиновност, която е фундаментална за защитата на човешките права, се изразява с много двусмислени термини или води до условия, които я правят неефективна. Вследствие на презумпцията за невиновност, доказателстествената тежест се падавърху прокуратурата, а обвиняемият се счита за невинен до доказване на противното Никаква вина не може да бъде предположена, докато обвинението не бъде доказано по несъмнен начинОсвен това, презумпцията за невиновност предполага правото на съден в съответствие с този принцип. Поради това, задължение за всички държавни органи е да се въздържат от предрешаване на изхода на съдебния процес.

8.Сред минималните гаранции в наказателните производства, предписани в параграф 3, първата гаранция се отнася за правото на всеки да бъде информиран на език, който разбира (подпараграф (a)). Комитетът отбелязва, че докладите на държавите често не обясняват как това право се спазва и гарантира. Член 14, параграф 3 (a) се прилага за всички случаи на наказателни обвинения, включително за лица, които не са задържани. Комитетът освен това отбелязва, че правото лицето да бъде информирано в „най-кратък срок” относно обвинението изисква информацията да бъде предоставен по описания начин, веднага щом обвинението бъде повдигнато за първи път от компетентен орган. По мнение на Комитета това право възниква, когато в хода на разследването съд или орган за съдебно преследване реши да предприеме процесулани действия срещу лице, заподозряно в извършване на престъпление или го посочипублично като такова. Конкретните изисквания на подпараграф 3 (a) могат да бъдат изпълнени, кагато обвинението се повдига устно или писмено, при условие, че то посочва както закона, така и предполагаемите факти, на които се базира.

9. Подпараграф 3 (б) предвижда, обвиняемият да разполага с достатъчно време и възможности за подготовка на защитата си и да може да се свърже със защитник по а по свой избор. Какво е “ достатъчно време” зависи от обстоятелствата на всяко дело, но възможностите трябва да включват достъп до документи и други доказателства, необходими на обвиняемия, за да се подготви за делото си , както и възможността да ангажира и да общува със защитник. Когато обвиняемият не желае да се защитава лично, а иска лице или сдружение по свой избор, той следва да може да се обърне за помощ към адвокат. Освен това, този подпараграф изисква адвокатът да общува с обвиняемия в условия, при които се спазва напълно поверителността на технитеразговори. Адвокатите следва да могат да консултират и представляват своите клиенти в съответствие с установените си професионални стандарти и преценка без каквито и да са ограничения, въздействия, натиск или ненадлежна намеса, от която и да е страна.

10.Подпараграф 3 (в) предвижда, обвиняемият да бъде изправен пред съд без неоправдано забавяне. Тази гаранция се отнася не само за времето, в рамките на което съдебният процес следва да започне, но така също и за времето, в рамките на коетотрябва да се роизнесе присъдата; всички стадии трябва да се осъществят “без неоправдано забавяне” ”. За да бъде това право ефективно, трябва да съществува процедура, която да гарантира, че съдебният процес ще продължи “ безнеоправдано забавяне” ”, както на първа инстанция, така и при обжалване.

11. Не всички доклади разглеждат всички аспекти на правото на защита, така както то е дефинирано в подпараграф 3 (г). Комитетът не винаги получава достатъчно информация относно защитата на правото на обвиняемия да присъствапроцеса срещу него, нито за това, как правната система осигурява това му право, или да се защитава лично, или да бъде подпомогнат от адвокат по свой избор, или какви мерки се предприемат, ако лицето няма достатъчно средства да заплати за правната помощ. Обвиняемият или неговият адвокат трябва да могат да действат без страх в изпълнение на всички съществуващи защитни механизми , както и да имат право на оспорване начина на водене на делото, ако смятат, че е процесът е несправедлив. Когато като изключение по основателни причини се провеждат задочни процеси, стриктното съблюдаване на правото на защита е още по-необходимо.

12. Подпараграф 3 (д) формулира, че обвиняемият има право да разпитва или да поиска да бъдат разпитани свидетелите на обвинението, както и да се осигури явяването и разпитването на свидетелите на защитата при същите условия както свидетелите на обвинението. Тази разпоредба е предназначена да гарантира на обвиняемия същите права относно присъствието на свидетелите и разпит или кръстосан разпит на всякакви свидетели, които са на разположение за обвинението

13. Подпараграф 3 (е) предвижда, че ако обвиняемият не разбира или не говори на езика, на който се води процесът, същият има право на безплатната помощ от преводач. Това право е независимо от изхода на производството и се прилага за чужденци, както и за граждани на страната. То е от основно значение в случаи на неразбиране на езика, на който се води процесът или ако трудното разбиране може да съставлява значителна пречка пред правото на защита.

14. Подпараграф 3 (ж) предвижда, че обвиняемият не може да бъде принуждаван да свидетелства срещу себе си или да признава вина. При обсъждане на тази защита следва да се вземат под внимание разпоредбите на член 7 и член 10, параграф 1. За да се принуди обвиняемият да признае или да свидетелства срещу себе си, често пъти се използват методи, които нарушават тези разпоредби. Законът следва да изисква това, че доказателства, осигурени посредством такива методи или всяка друга форма на принуда, са напълно недопустими

15. За да се защитят правата на обвиняемия съгласно параграфи 1 и 3 на член 14, съдиите следва да имат правомощия да разгледат всякакви предполагаеми нарушения на правата на обвиняемия през време на всеки стадий производството.

16.Член 14, параграф 4 предвижда, че в случай на непълнолетни, при производството се вземат предвид възрастта им и желателността да се насърчитяхното превъзпитание. Не много доклади предоставят достатъчно информация относно значими въпроси, като например минималната възраст, на която един непълнолетен може да бъде обвинен в криминално престъпление, максималната възраст, на която лицето все още се смята за непълнолетно, съществуването на специални съдилища и процедури, законите уреждащи процедурите срещу непълнолетни и как всички тези специални мерки за непълнолетни отчитат “желателността да се насърчи тяхното превъзпитание”. Непълнолетните трябва да се ползват поне от същите гаранции и защита, каквито са договорени за пълнолетните лица по член 14.

17.Член 14, параграф 5 предвижда, всеки осъден за престъпление да има право съгласно закона да бъдат преразгледани от висшестоящ съд неговата присъда и наказание,. Особено внимание се отделя на другите езикови версии на думата “престъпление” (“нарушение”, “деликт”, “ престъпление”), които показват, че гаранцията не се ограничава само до най-сериозните нарушения. В тази връзка, не е предоставена достатъчно информация относно процедурите на обжалване, по-специално достъпа до и правомощията на съдилищата за преразглеждане, какви изисквания трябва да бъдат удовлетворени, така че да се обжалва една присъда, както и начина, по който производствата пред съдилища за надзор отчитат изискванията за справедлив и публичен процес на параграф 1 на член 14.

18. Член 14, параграф 6 предвижда обещетение по закон в някои случаи на съдебна грешка, така както е описано в него. От много доклади на държавите изглежда, че това право често пъти не се съблюдава или се гарантира недостатъчно от националното законодателство. При необходимост, държавите следва да допълнят своето законодателство в тази област, за да го хармонизират с разпоредбите на Пакта.

19. При разглеждане на докладите на държавите, често пъти се изразяваха различни мнения относно обхвата на параграф 7 на член 14. Някои държави дори изпитват необходимост да направят уговорки по отношение на реда за възобновяване на наказателни дела. По мнение на Комитета, повечето държави-страни правят ясно разграничение между възобновяването на съдебен процес, обосновано от изключителни обстоятелства и повторен съдебен процес, което е забранено в съответствие с принципа на „ne bis in idem (два пъти за едно и също)”, така както се съдържа в параграф 7. Това разбиране на значението на „ne bis in idem ” може да поощри държавите - страни да преразгледат уговорките си по член 14, параграф 7.




Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   27




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница