Неофициален превод от английски на български език! Hri/gen/1/редакция 7

Двадесет и трета сесия (1984 г.)

Общ коментар № 14: Член 6 (Право на живот)

2. В предишния си общ коментар, Комитетът отбелязва освен това, че върховен дълг на държавите е да възпрепятстват войните. Военни и други актове на масово насилие продължават да бъдат бич за човечеството и ежегодно отнемат живота на хиляди невинни човешки същества.

3. Оставайки дълбоко загрижен заради броя човешки жертви на конвенционални оръжия във въоръжение конфликти, Комитетът отбелязва, че през време на последователните сесии наОбщото събрание, представители от всички географски региони изразяват растящата си тревога от развитието и разпространението на все по-страшни оръжия за масово унищожение, които не само застрашават човешкия живот, но и поглъщат ресурси, които биха могли да се използват за жизненоважни икономически и социални цели, особено в полза на развиващите се страни, и така да се насърчи и гарантира ползването на човешките права от всички хора.

4. Комитетът се присъединява към тази загриженост. Очевидно е, че проектирането, изпитването, производството, притежанието и разполагането на ядрени оръжия са сред най-големите заплахи за правото на живот, с което се сблъсква човечеството в наши дни. Тази заплаха се свързва с опасността, действителното използване на тези оръжия да бъде предизвикано не само в случай на война, но дори вследствие на човешка или механична грешка илибедействие.

5. Освен това, самото съществуване и сериозност на тази заплаха създава климат на подозрение и страх между държавите, което е само по себе си несъвместимо с насърчаване на универсалното уважение и зачитане е на човешките права и основните свободи в съответствие с Устава на Оргазнизацията на обединените нациии Международните пактове за човешките права.

6. Производството, изпитването, притежанието, разполагането и използването на ядрени оръжия следва да бъде забранено и признато за престъпление срещу човечеството.

7. Комитетът, в интерес на човечеството, призовава съответно всички държави, независимо дали са страни по Пакта или не, да предприемат спешни мерки, едностранно ипо споразумение, за да спасят света от тази заплаха.

Двадесет и седма сесия (1986 г.)

Общ коментар № 15: Положението на чужденците съгласно Пакта

2. Оттук следва, че общото правило е, че всяко от правата по Пакта трябва да бъде гарантирано, без дискриминация между граждани на държавата и чужденци. Чужденците се ползват на общото изискване за недискриминация по отношение на правата, гарантирани по Пакта, както е предвидено в неговия член 2. Тази гаранция се прилага еднакво за чужденците и гражданите на съответната държава. Като изключение, някои от правата, които се признават в Пакта, са изрично приложими само за граждани (член 25), като член 13 се прилага само за чужденци. Опитът на Комитета при проверката на докладите показва обаче, че в редица страни други права, които чужденците следва да ползват съгласно Пакта, им се отказват или са предмет на ограничения, които не винаги могат да бъдат оправдани на основание на Пакта.

3. Малък брой конституции предвиждат равни права между чужденци и граждани. Някои конституции, приети неотдавна, правят внимателно разграничение между основните права, които се прилагат за всички и такива, които се предоставят само на собствените им граждани, и се занимават подробно с всяко от тях. В много държави обаче, конституциите се съставят с оглед на гражданите само когато се предоставят значими права. Законодателството и прецедентното право могат също да играят важна роля при предоставяне на права на чужденците. Комитетът бе информиран, че в някои държави основните права, въпреки че не са гарантирани за чужденците от конституцията или от друго законодателство, се разпростират и върху тях, така както се изисква по Пакта. В някои случаи обаче, съществува очевидно неизпълнение на правата по Пакта, без дискриминация по отношение на чужденците.

4. Комитетът счита, че в своите доклади държавите - страни по Пакта следва да обърнат внимание на положението на чужденците, както съгласно тяхното законодателство, така и на практикаПактът дава на чужденците цялата защита по отношение на гарантираните там права, и неговите изисквания следва съответно да се спазват от държавите - страни в тяхното законодателство и на практика. Следователно, положението на чужденците ще се подобри значително. Държавите - страни по Пакта следва да гарантират, че разпоредбите на Пакта и правата по него се известяват на чужденците под тяхната юрисдикция.

5. Пактът не признава правото на чужденците да влизат или пребивават на територията на държавата - страна по Пакта. По принцип е въпрос на държавата да реши кого да допусне до своята територия. В някои обстоятелства обаче чужденец може да се ползва от защитата по Пакта дори по отношение на влизане или пребиваване, когато например възникнат съображения за недискриминация, забрана за нечовешко третиране и зачитане на семейния живот.

6. Съгласие за влизане може да бъде дадено, под условие, че се отговаря на условия, свързани например с движение, местожителство и заетост. Държавата може освен това да налага на чужденец общи условия, при транзитно преминаване през страната. След като обаче на чужденците бъде разрешено да влязат на територията на конкретна държава-страна, те имат право да се ползват от правата, изложени в Пакта.

7. По този начин чужденците имат неотменимо право на живот, защитено със закон, и не могат да бъдат произволно лишавани от живот. Те не трябва да бъдат подлагани на мъчения или на жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание; нито да бъдат държани в робство или в крепостничество. Чужденците имат пълно право на свобода и сигурност на личността. Ако бъдат законно лишени от свобода, те се третират хуманно и с уважение към присъсщото на човешката личност достойство . Чужденците не могат да бъдат лишавани от свобода за неизпълнение на договорно задължение. Те имат право на свобода на движение и свободен избор на местожителство; те са свободни да напуснат страната. Чужденците са равноправни пред съдилищата и трибуналите, и имат право на справедлив и публичен процес от компетентен, независим и безпристрастен съд, установен със закон при разглеждане на наказателно обвинение или при оспорване на правата и задълженията в граждански процес. Чужденците не могат да бъдат обект на наказателно закон с обратна сила, и имат право на зачитанепред закона. Те не могат да бъдат подлагани на произволна или неправомерна намеса в личния им живот, семейството, дома или кореспонденцията. Те имат право на свобода на мисълта, съвестта и вероизповеданието, както и правото да изразява мненние. Чужденците могат да се ползват от правото на мирно събиране и свободата на сдружаване. Те могат да сключват брак при достигане на брачна възраст. Децата им имат право на мерки за защита, каквито се изискват съгласно статуса им на непълнолетни. В случаите, когато чужденците съставляват малцинство по смисъла на член 27, не може да им се откаже правото, в общност с други членове на тяхната група, да ползват собствената си култура, да изповядват и практикуват собственото си религия и да използват собствения си език. Чужденците имат право на равна защита по закон. Не трябва да съществува дискриминация между чужденци и граждани при прилагането на тези права. Тези права на чужденците могат да бъдат подлагани само на такива ограничения, каквито законово могат да бъдат наложени съгласно Пакта.

8. След като чужденецът е законно на територията, свобода на движение в рамките на територията и правото му да напусне тази територия могат да се ограничат само в съответствие с член 12, параграф 3. Разликите в третирането в този смисъл между чужденци и граждани на страната, или между различните категории чужденци, трябва да бъдат обосновани съгласно член 12, параграф 3. Тъй като тези ограничения трябва между другото да са в съответствие с другите права, признати в Пакта, държавата не може, задържайки чужденец или депортирайки го в трета страна, да възпрепятства произволно връщането му в собствената му страна (член 12, параграф 4).

9. Много доклади дават недостатъчно информация по въпроси, релевантни за член 13. Този член е приложим за всички процедури, насочени към принудителното напускане на чужденец, независимо дали това е описано в националното законодателство като експулсиране или по някакъв друг начин. Ако тези процедури водят до арест, защитните клаузи по Пакта, свързани с лишаването от свобода (членове 9 и 10) също могат да бъдат приложими. Ако арестът е за целите на екстрадиция, други разпоредби на националното и международното право могат да се прилагат. Обикновено на чужденеца, който се експулсира, трябва да се разреши да замине за всяка страна, която се съгласи да го приеме. Конкретните права на член 13 защитават само онези чужденци, които са законно на територията на държавата - страна по Пакта. Това означава, че при определяне обхвата на тази защита трябва да се вземе под внимание националното законодателство относно изискванията за влизане и пребиваване и ченезаконно влезлите и чужденците, които са надвишили престоя съгласно закона или разрешението им не се обхващат от неговите разпоредби. Ако обаче законността на влизането или престоя на чужденец е спорна, всяко решение по този въпрос, водещо до неговото експулсиране или депортиране, трябва да бъде взето в съответствие с член 13. Компетентните органи на държавата - страна са тези, които следва добросъвестно и упражнявайки своите правомощия, да прилагат и тълкуват националното законодателство, спазвайки обаче такива изисквания, предвидени в Пакта като равенство пред закона (член 26).

10. Член 13 регламентира пряко само процедурата, а не материално-правните основания за експулсиране. Все пак обаче, позволявайки само такива, изпълнявани “по силата на решение, взето съгласно закона”, неговата цел е несъмнено да възпрепятства произволното експулсиране. От друга страна, той дава право на всеки чужденец на индивидуално решение насобствения му случай и, следователно, закони или решения, предвиждащи колективно или масово експулсиране не отговарят на член 13 със. Това разбиране, по мнение на Комитета, се потвърждава от допълнителните разпоредби относно правото да се представят доводи против експулсирането и да иска случаят му да бъде разгледан от компетентен орган или от някого, назначен от него. На чужденеца трябва да бъдат предоставени всички възможности за реализиране на правото му защита срещу експулсирането по начин, че това да бъде ефективно по отношение всички обстоятелствата понеговия случай. Принципите на член 13, свързани с обжалване срещу експулсиране и правото на преразглеждане от компетентен орган могат да бъдат нарушени, само ако “належащи причини, свързани с националната сигурност” изискват това. При прилагането на член 13 не се допуска дискирминация между различните категории чужденци дискриминация не може да се извършва