Неофициален превод от английски на български език! Hri/gen/1/редакция 7



страница9/27
Дата06.09.2017
Размер2.15 Mb.
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   27

Тридесет и втора сесия (1988 г.)

Общ коментар № 16: Член 17 (Право на личен живот)


1. Член 17 предвижда правото на всяко лице да бъде защитено срещу произволна или неправомерна намеса в личния живот, семейството, дома или кореспонденцията, както и срещу неправомерно накърняване на неговата чест идобро име. По мнение на Комитета това право трябва да бъде гарантирано срещу всички такива намеси и накърняване, независимо дали изхождат от държавни органи, или от физически или юридически лица. Задълженията, наложени от този член, изискват държавата да приеме законодателни и други мерки, които да въведат в действие забраната срещу такива намеси и вмешателство, както и за защита на това право.

2. В тази връзка, Комитетът желае да изтъкне, че в докладите на държавите по Пакта не се обръща необходимото внимание на информацията относно начина, по който съблюдаването на това право се гарантира от законодателните, административни или съдебни власти и по принцип, от компетентните органи, създадени в държавата. По-специално, недостатъчно внимание се обръща на факта, че член 17 на Пакта третира защитата по отношение както на неправомерната, така и на произволната намеса. Това означава, че преди всичко ясно в законодателство на държавата трябва да се предвиди защита на правото, формулирана в този член. Понастоящем докладите или не казват нищо за законодателство или не предоставят достатъчно информация по тази тема.

3. Терминът “неправомерно” означава, че не може да се осъществи никаква намеса, освен в случаите, предвидени от закона. Намеса, разрешена от държавата, може да има само на основата на закон, като самият той трябва да е в съответствие с разпоредбите и целите на Пакта.

4. Изразът “произволна намеса” е също релевантен за защита на правото, предвидена в член 17. По мнение на Комитета изразът “произволна намеса” може да се разпростира и върху намеса, предвидена от закона. Въвеждането на концепцията за произвол е предназначено да гарантира, че дори намеса, предвидена от закона, следва да е в съгласие с разпоредбите н и целите на Пакта и следва във всеки случай, да е основателна за конкретните обстоятелства.

5. По отношение на термина “семейство”, целите на Пакта изискват, по смисъла на член 17, на този термин да се даде широко тълкуване, което да включва всички тези, които съставляват семейството, така както се разбира в обществото на съответната държава. Терминът “дом” на английски, “” “manzel” на арабски, “ zhùzhái ” на китайски, “ domicile” на френски, “жилище” на руски и “ domicilio”” на испански, така както се използва в член 17 на Пакта, се разбира като мястото, където лицето пребивава или изпълнява обичайната си дейност. В тази връзка, Комитетът приканва държавите да укажат в докладите си значението, което общество придава на термините “семейство” и “дом”.

6. Комитетът счита, че докладите следва да включват информация относно властите и органите, създадени в рамките на правната система на държавата, които имат компетенцията да разрешат намеса, позволена от закона. Освен това е задължително са се предостави информация относно органите, които имат право да упражняват контрол над тази намеса при стриктно съблюдаване на закона, и да се знае по какъв начин и чрез кои органи засегнатите лица могат да подадат жалба за нарушение на правото, предвидено в член 17 на Пакта. В докладите си държавите следва да изяснят степента, в която действителната практика е в съответствие със закона. Докладите на държавите - страни по Пакта следва освен това да съдържат информация за подадените оплаквания относно произволна или неправомерна намеса, както и информация за установеното п тях, а така също и за възможностите за защита, предвидени в тези случаи.

7. Тъй като всички лица живеят в общество, защитата на личния живот е по необходимост относителна. Въпреки това обаче, компетентните държавни органи следва да изискват само такава информация, свързана с личния живот на личността, за която е разбиранетосъществено в интерес на общество, така както се разбира съобразно Пакта. Следователно, Комитетът препоръчва държавите да посочат в своите доклади законите и правилниците, уреждащи разрешените намеси в живота.

8. Дори по отношение на намесиа, която е в съответствие с Пакта, релевантното законодателство трябва да указва в детайли точните обстоятелства, при които такава намеса се разрешават. Решение заизползването на такава разрешена намеса трябва да се взема само от органа, определен по закон, и в зависимост от конкретния случай. Изпълнението на член 17 изисква, неприкосновеността и поверителността на кореспонденцията да е гарантирана юридически и фактически. Кореспонденцията следва да се доставя на получателя, без да бъде следенаи отваряна или по друг начин прочетена. Наблюдението, независимо дали по електронен път или по друг начин, прехващането на телефонни, телеграфни и други форми на комуникация, подслушването на телефонни разговори и записването на разговорите следва да са забранени. Обискирането на дома на лицето следва да се ограничава с търсене на необходимите доказателства и да не се допуска да се стигне до преследване. Доколкото се касае за претърсване на лицето и за личен обиск, ефективни мерки следва да гарантират, че това претърсване се извършва по начин, съвместим с достойнството на претърсваното лице. Лицата, подложени на личен обиск от държавни служители или от медицински персонал, действащ по искане на държавата, следва да бъдат проверявани само от лица от същия пол.

9. Самите държави имат задължението да не се ангажират в намеси, които не са в съгласие с член 17 на Пакта и да осигурят законодателната рамка, забраняваща такива актове от страна на физически или юридически лица.

10. Събирането и съхраняването на лична информация относно компютри, банки данни и други устройства, независимо дали от страна на държавни органи или от частни лица или органи, трябва да бъде регламентирано със закон. Държавите трябва да предприемат ефективни мерки, за да гарантират, че информацията за личния живот на личността не достига до ръцете на лица, които не са упълномощени със закон да я получават, обработват и използват и че никога не се използва за цели, несъвместими с Пакта. За да има максимално ефективна защита на личния си живот, всяка личност следва да има право да разбере в понятна форма, дали изобщо и ако да, то какви лични данни се съхраняват в автоматичните файлове данни, и за какви цели. Освен това, всяка личност следва да има право да разберекои държавни органи или частни лица или органи контролират или могат да контролират неговите досиета. Ако тези досиета съдържат неверни лични данни или са събрани или обработени против разпоредбите на закона, всяка личност следва да има право да поиска поправка или премахване.

11. Член 17 предоставя защита за личната чест и добро име и държавите имат задължението да осигурят адекватно законодателство за целта. Освен това трябва да се предвиди възможност, всеки да може да се защитава ефективно срещу всякакви неправомерни вмешателства, които се случват, както и да има ефективна сресдтво за правна защита срещу отговорните за това. Държавите - страни по Пакта следва да укажат в своите доклади в каква степен честта или доброто имена лицата са защитени със закон и как тази защита се постига в съгласнос тяхната правна система.




Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   27




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница