Несравимият исус христос

Като бебе Той изплаши един цар. Като юноша Той учуди учените. Като зрял мъж управляваше пътя на творението, ходи по морските вълни като по суша и успокои развълнуваното море.

Той излекува най-различни болести, без да е следвал медицина и без да дава лекарства.

Той никога не написа никаква книга, и при все това всички библиотеки не могат да поберат книгите, написани за Него.

Той не написа никога и една песен, но е вдъхновил темите и мелодиите на онова, което поети и композитори са написали за Него.

Той не основа нито едно училище, но всички училища, събрани заедно, не могат да имат толкова ученици, колкото има Той.

Той никога не събра армия, нито си послужи с оръжие, и при все това, никой водител не е имал толкова доброволци и никой победител толкова пленници, които да Му са се предали, без никакво насилие върху тях.

Той е откривател на примките, които дебнат в тъмнината. Той е Изобличителят на всяко зло, което търси жертви през нощта. Той е Помирителят на всички противоречия; внасящият хармония при всички дисхармонии; Лечителят на всички болести, недъзи, завист, омраза, неправда, злина. Той е Спасителят във всичко.

Имената на минали човешки величия, на горди държавници от древния Египет, Гърция и Рим и до днес ... изгряха и залязоха. Имената на учени, философи и богослови пламнаха и угаснаха. Но името на този Човек се разнася все повече и повече по света. Той все още живее! Ирод не можа да Го убие; Сатана ме успя да Го измами; смъртта не беше в състояние да Го унищожи, нито гробът – да Го задържи!

Сега Той стои високо, върху най-горното стъпало на небесната слава – прославен от Бога, познат от ангелите, възхвален от светиите и изплашил демоните като жив личен Христос.

Голям подвиг бе да слезе от Божия престол чак до яслите на обора – от върха на славата до дъното на смирението; от обятията на Бог Отец до нас грешниците; от величие – в неизвестност, от неизказани богатства до крайна бедност; от Син – до слуга.

Той прие човешки образ, за да можем ние да получим Божествен образ; Той стана Човешки Син, за да можем ние да станем Божии синове и дъщери.

Вижте Го как напуска Небето и как гледа към пленения от греха и поробен от Сатана свят. Вижте Го как се обръща и дълго оглежда Своя Небесен дом и след това преминава от едно светло, звездно небе в един тъмен и мрачен свят!

Какво трябва да са чувствали ангелите, когато им е било казано, че Този, Който сътвори в пространството слънца, звезди, планети; Този Който създаде един свят с неговите чудеса, прозрачни морета и извисяващи се планини, бързи ручеи, изящни цветя, величествени дървета, изобилие от животни; Който даде трептенето на звездите, блясъка на планетите и сиянието на слънцето – че Той тръгва, за да смени пурпурната Си мантия с едно селско наметало, че Божият Син, Вечният, ще стане едно Дете, така безпомощно, че да лежи в ръцете на една жена!

Благоволение! Той беше богат, но заради нас стана беден. Колко беден? Попитайте Мария, Неговата майка. Попитайте овчарите. Попитайте мъдреците, които бяха дошли от далечния Изток, за да Му поднесат даровете си. Те очакваха да видят един царски син в дворец, а намериха бедно Дете. Той дойде при Своите, но те не Го приеха. Всяка врата бе затворена за Него, освен онази на обора. Първата нощ, когато се роди на земята, Той лежа на легло от слама, до безсловесни животни..

Той не притежаваше нито сантиметър земя. Той не притежаваше дори и една лодка. Нямаше добиче, нито легло, нито гроб дори. Той прекосяваше езерото с чужда лодка. Веднаж язди чуждо добиче. Спеше в чужди легла. Беше погребан в чужда гробница.

Винаги ходеше пеш по стръмните, каменисти хълмове на Юдея. Спеше често под сияещите звезди. Преди да стане всичко това, бе поставена тази цел – предначертана и подготвена от Бога – ИЗКУПЛЕНИЕТО И СПАСЕНИЕТО НА ГРЕШНИЯ ЧОВЕК !

Той разреши веднаж завинаги въпроса за грешниците като прогласи, че всички човеци, без разлика на произход, цвят и раса, са братя, понеже Бог е техен Създател и Баща. И понеже учението Му не познаваше граници, то бързо премина всред различни народи и племена по цялата земя. Както слънцето огрява всички меридиани и всички паралели, така и спасителното учение на Христос осия всеки човек, роден на земята.

Икономическите въпроси Той разреши, като не защити богатите и способните, нито пък унизи и презря бедните и слабите. Той призова всички. Свърза ги с любовта Си като братя. Той промени преди всичко сърцето, после ума и след това живота на всеки човек. Той сам примири човека с Бога и вложи мир в сърцето на човека, какъвто мир никой в този свят не може да даде. Той свърза Небето със земята. Той прогласи Божията воля за единствена воля във Всемира, която, ако се изпълнява, няма да има грях на земята!

При идването Си на земята Христос никога не отстъпи от Своята цел. Тя бе ясна и определена. Той не дойде да ни спаси от страдания; не дойде да ни избави от изкушения. Не дойде да проповядва, нито да учи, нито да лекува. Той не дойде да работи за някоя временна цел. Всичко това правеше, понеже човеците се нуждаеха от утеха, помощ, здраве, наука как да живеят. Но Неговата цел бе много по-голяма. Той не дойде да покрие чернотата на живота, но съвсем да ни очисти! Не да ни поправи, но да ни постави на ново място. Поправените неща се продават като стари вещи; Христос не е търговец на стари вещи.

Той не дойде да постави нова кръпка на стара дреха, нито да разисква с нас за злите ни дела – да слуша нашите несъстоятелни оправдания. Той дойде да промени нашето зло, греховно естество чрез едно НОВОРОЖДЕНИЕ !

Исус Христос дойде да се справи веднаж завинаги с онова нещо, което се нарича ГРЯХ и което превръща земята в долина на скръбта. Грехът наруши мира между човека и Бога и прогони човека от рая. Хилядолетия изминаха и мирът е все още блян за страдащия човек. Грехът все още продължава да разделя домове, да сломява сърца и да копае гробове. Грехът оскърбява Бога, убива пророците, бунтува небето и прави дявола владетел на земята. Човекът е роб на греха и не може сам да го победи. Исус Христос дойде да се справи с най-големи враг на човека – греха.

Исус дойде, за да ни промени от плътски в духовни същества. Той подчерта, че роденото от плътта е плът. Той заяви : ”Трябва да се родите отново”, от горе, от Бога! Човек трябва да се новороди чрез Божието Слово и Светия Дух. Само тогава може да има в сърцето си Божието царство тук на земята и да влезе във вечното Божие царство на новото небе и новата земя.

Идването и кръстната смърт на Господ Исус Христос има една цел. Христос се яви, за да съсипе делата на Сатана, да унищожи греха и да хвърли дявола веднаж завинаги в огненото езеро. Господ Исус дойде, за да имаме, ние човеците, живот и да го имаме преизобилно. Той дойде да ни освободи напълно и да ни направи нови човеци в Бога. Дойде, за да царува като пълен Победител, а нас да направи граждани на Своето царство, като унищожи Сатана, греха и смъртта.

Готов ли си да Му служиш през целия си живот ?

Готов ли си дори да страдаш като Негов ученик ?

Тогава ти ще царуваш заедно с Него, защото последната победа е на Господ Исус Христос !

Има няколко въпроса, които никога не са загубили актуалността си. Те се изправят срещу всяка нова генерация и пред всеки човек и поставят едно изискване, на което той лично трябва да отговори :

“Как би могъл един толкова несъвършен човек да влезе в контакт със съвършения Бог ?”

“Възможно ли е човек да живее отново и след смъртта си ?”

“Какво трябва да направи човек, за да придобие безсмъртие ?”
Отговорите на тези въпроси съставляват голямата привилегия на целия ни мисловен живот. Няма нищо по-важно от откритието, че обширният и удовлетворяващ смисъл на нашето съществувание е свързан с Исус Христос. Преди човек да схване, че Христос е заинтересован както за целия всемир, така и за неговия личен живот, той знае само това, че човек е жив организъм, ражда се, живее кратко, възможно е да остави и потомство, след което загива. Дори когато даде своя малък принос в света и за човешката общност, това също не е вечно, защото времето го заличава и споменът за него се изтрива от вековете.

Чрез Исус Христос разбираме, че човекът е повече от една появяваща се и отмираща биологична единица /частица/ ! Когато някой признае Исус Христос за Бог, тогава той става човекът, за когото този Бог – Христос – е увиснал на кръста; тогава той става обект със значимост от космическа величина. Който не вижда в Христос повече от един добър човек, живял някога на земята, такъв унижава висотата на своето човешко положение. Тогава той не е предмет на Божественото внимание, но едно същество без стойност, което няма особени предимства пред животните. Той разрушава стойността на Христовата Божественост и всяка надежда за спасение и достигане на вечния живот чрез настоящето ни съществувание. За такъв човек не съществува спасение, защото няма Бог, Който би могъл да му го предложи.

Исус Христос е доказаният и неоспоримият върховен авторитет във всички аспекти на християнската религия! Библията свидетелства с най-ясни изрази, че вечната участ на всяко човешко същество зависи от приемането на Христос / Деяния 4:12 / и то не само като съвършен пример за човешкия живот, но и като облечения в човешка плът Бог.

Всяка човешка личност трябва да вземе решение, дали да повярва, че Христос е Божи Син или, че не е такъв! Но обещанието за безсмъртие е неразривно свързано с вяра в Него!

Апостол Павел отговаря на поставения му въпрос: “Що да сторя, за да се спася?”... със следните думи: ”Повярвай в Господ Исус и ще се спасиш ти и твоят дом!” /Деяния 16:30,31/. Апостолът не каза: “Повярвай, че Исус беше добър човек и следвай примера Му – така ще се спасиш!” Ако някой би гледал на Христос само като на една смъртна личност, тогава Той не би бил повече от един пример за подражание. Тогава човек би могъл да се спаси чрез своите постъпки и деяния, без да бъде зависим от себепожертвуванието на Христос, което Той прие, за да откупи човеците от вечната смърт.

Вярата в Божия Син включва много повече от едно интелектуално признаване на Неговата Божественост. Тази вяра включва преди всичко едно пълно и безрезервно предаване на нашата човешка воля и една решимост за послушание на Христос до такава степен, че да преживеем пълен обрат в нашия живот. След това обръщане околните биха забелязали, че ние приличаме на Христовата личност. Нашето спасение се осъществява тогава съвсем естествено – като едно разумно израстване, като една последица от ръководството на Исус в нашия личен живот.

Единствен Христос може да премахне пропастта, която грехът създаде между човека и Бога. Само Бог може да преобрази една личност до състоянието да обикне щастието, предложено от Небето. Да се вярва, че Христос е само един добродетелен човек, един велик учител или каквото и да би било друго, по-низше от Неговата Божественост, би могло да ни послужи толкова малко за нашето спасение, колкото ако вярваме, че Платон, Конфуций или Буда, поради това че са били добри човеци и велики учители, биха могли да ни дарят вечен живот.

Нека обърнем внимание върху значението на това, което сам Христос заяви: “Защото, ако не повярвате, че съм това, което съм, в греховете си ще умрете!” / Йоан 8:24/. Да не повярваме в Божествеността на Христос, означава да отхвърлим единствената възможност и извора на безсмъртието! С тези Си думи Христос потвърди, че ако някой не иска да повярва в Неговата претенция за богосиновността Му, се предопределя сам на вечна смърт, от която не ще се избави след краткото си земно съществувание.

Но как човекът на 20 век, който никога не е видял Христос, а само е чул за Него от докладите на Библията, може да се увери, че Той е действително Бог и единствен Той е Спасителят на света.

Единствената възможност някой да се увери непоколебимо в това остава личното изследване. И сам Бог предлага същото, като единствен начин за уверение. Исус кани всеки човек да дойде при Него и да намери в Него и в Неговото учение удовлетворяващия отговор на проблема за живота, за смисъла на живота. Ето и самата покана, която Той ни отправя: “Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя!” /Матей 11:28/. Исус им каза: “Аз съм Хлябът на живота! Който дойде при Мен, никак няма да огладнее и който вярва в Мен, никак няма да ожаднее!” /Йоан 6:35/.

Чрез такива сравнения Христос показа, че най-добрият път да се убедим и утвърдим в истинността на Неговите обещания се състои в това, да ги опитаме в нашия личен живот. Само тогава те ще могат да станат действителност в ежедневието ни.

Все още никой не е дошъл до пълно предаване на Христос, без да е получил отговор и удовлетворение на духовните си потребности. Тези потребности включват още и настъпване на мир в сърцето, освобождаване от угризенията за виновност, победа над господството на греха /духовното беззаконие/, помощ във време на духовна, душевна и телесна нужда, сила и кураж да се посрещат трудностите и проблемите на живота. Човек има нужда също и от един извор за надежда в бъдещето, за освобождение от страха и за вяра в един вечен живот всред един свят, по-добър от настоящия. Сприятеляването с Христос, като наш Господ и Спасител, запълва всички наши вътрешни духовни копнежи. Човек може да се реализира като съвършено развита личност само чрез Христос / Колосяни 2:9,10/, защото в Него обитава цялата пълнота на Божеството, и вие имате пълнота в Него, Който е Главата на всяко началство и власт.

“Всичко, което може да удовлетвори потребностите и влеченията на човешката душа в настоящия и в един бъдещ свят, е скрито в Христос.” /ЕГВ, “Христос, обект на изучаване”/.

Независимо от огромния технически напредък на нашето съвремие, човешката душа не се е променила!

В брошурата си “Кой беше Исус т Назарет?” Конрад Едел пише: “Факт е, че името на Исус Христос е използвано многократно в културата и в изкуството; че в чест на това име е въведено ново летоброене; че царе и философи са го преследвали, но също така в това име са били водени много войни; че милиони хора са били преследвани и са били готови да умрат заради това име; че това име е било призовавано от милиони в моменти на щастие или на беда; милиони са умирали с това име на устните си и милиони днес още правят същото; че докладът за Исус Христос се отпечатва годишно в тираж 92.000.000 на повече от 2.000 езици, много повече от всички други книги.”

Гъркът живя и умря за себе си, а Евреинът – за теб и мен!

Първият умря на един престол, а вторият – върху един кръст!

Животът на единия приличаше на триумф, а на Другия – на провал!

Единият беше предводител на армии, а Другият вървеше сам!

Гъркът проля кръвта на цяла генерация, а Другият – Своята собствена кръв!

През живота си Александър присвои целия свят, но загуби всичко при смъртта си.

Исус загуби Своя собствен живот, но спечели вярата на целия свят!

Гъркът направи от всички хора свои роби, а Евреинът върна свободата на всички.

Александър издигна престола си всред кърви, а Исус го основа върху любовта Си.

Единият се роди от Земята, а Другият се роди от Небето!

Гъркът завладя цялата земя, но после загуби и небето и земята.

Евреинът се отказа от всичко, за да Му бъде дадено всичко!

Гъркът е мъртъв завинаги, а Евреинът живее вечно!

След кого ще тръгнеш ти ? ...