Нет религии выше Истины Выпуск №2(1470) Январь, 2016 год

Скъпи приятели,

На сайта „Сириус“ в раздела „Ликове на Владиците“ се появи нова статия „Атина Палада – Великата Богиня-Майка“, която е включена в книгата „АТИНА ПАЛАДА“ като предисловие и кратък разказ за Великата Богиня на Древна Гърция.

Атина Палада – Великата Богиня-Майка
Атина Палада е представителка на висшата световна всепобеждаваща сила и е една от най-почитаните богини в Древна Гърция, която влиза в числото на 12-те велики олимпийски богове. Тя е била почитана като богиня на знанието, изкуствата и занаятите, като девата-воин, покровителка на градовете и държавите, науката, ума, ловкостта, изобретателността.

Образът на Атина Палада предизвиква живия интерес на много изследователи, които говорят за сакралното значение на митовете по отношение на нейните подвизи, на името ѝ и нейните атрибути.

Атина се откроява на фона на останалия гръцки пантеон. За разлика от другите женски божества тя е облечена в доспехи, държи в ръцете си копие и е съпровождана от свещени животни.

Задължителните атрибути на нейния образ са:

• 
  шлем /обикновено коринтийски с висок гребен/
  
• 
  егида /щит/, покрита с козя кожа и украсена с главата на Медуза Горгона
  
• 
  богинята Нике, която я съпровожда
  
• 
  маслината, която е свещено дърво за древните гърци
  
• 
  бухал
  
• 
  змия.
  

Атина Палада се явявала на героите от старогръцката митология и им помагала да извършват подвизи. Тя помага на Персей да победи Медуза Горгона, а на Кадмий да победи дракона и да стане цар на Тива. Именно девата-воин станала покровител на Херакъл и не веднъж му помагала да извърши подвиг. Също така Атина е покровителка на героите от „Илиада” и „Одисея”. Такива примери в гръцката митология има много. Богинята Атина винаги съпътства героите.

Кои са героите?

„Герой” дословно на старогръцки означава доблестен мъж, „предводител”. И ми се струва, че определящата дума тук е предводител, т.е. този, който предвожда другите хора, и съгласете се, колкото и да е късметлия и смел владетеля, ако той е лишен от мъдрост, тогава много негови начинания ще бъдат обречени на провал. Мъдрият човек обаче е ръководен от мисълта, но не от хаотичната мисъл, както често се случва в нашия ежедневен живот, а от онази, в основата на която стои любовта, иначе казано от божествената мисъл. „Човек трябва да може да управлява своите мисли”².

Да разгледаме легендата за раждането на богинята-воин.

Нейното раждане е необикновено. Най-разпространената версия за това е представена в произведението „Теогония” на Хесиод, където се разказва, че бащата на Атина е Зевс – най-главния бог от всички олимпийски богове, който владее целия свят, а майката – Мети, или по друг начин Метида, олицетворяваща в старогръцката митология мъдростта. Тя била първата съпруга на Зевс.

Уран /богът на Небето/ и Гея //богинята на Земята/ предсказали на Зевс, че неговата жена ще му роди син, който ще го превъзхожда. За да не допусне това, когато Метида забременяла, Зевс я приспал с ласкави слова и я глътнал. На третия ден след случая се родила от главата на Зевс Атина, като събрала в себе си мъдростта на майка си и баща си. При раждането й помагали богът на огъня Хефест и един от титаните – защитникът на хората – Прометей. Хефест ударил с чука по разболялата се глава на Зевс, а Атина поел Прометей /неговото име буквално означава „мислещ предварително”, „предвиждащ”/.

Какво представлява легендата казана по друг начин?

Ето какво споделя Херодот в своя исторически трактат: „Що се отнася до обичаите на персите това е, че … на Зевс обикновено му принасят жертви по върховете на планините и целият небесен свод наричат Зевс³. Т.е. Херодот асоциирал персийския бог Ахура Мазда със старогръцкия баща на боговете Зевс.

В книгата на авторите Марк и Елизабет Профет „Владиците и техните обители” е написано: „ Възнесените Владици учат, че върховният Бог на зароастризма Ахура Мазда е Санат Кумара. Името „Ахура Мазда” означава „Мъдър Господ” или „Господ, който дарява знание”.

С други думи Зевс /Ахура Мазда – Санат Кумара/ това е богът на Разума, който като се съединил с мъдростта /Метида/, създал дъщеря си Атина Палада.

Сега ни се струва странно това необичайно раждане на богинята. Но в „Тайната Доктрина” на Елена Блаватска, по-точно в приведените откъси от книгата Дзиан е написано: „От Волята Родени Владици, устремени от Духа Живото-Дател”.

Ето и тълкованието, дадено в книгата на Татяна Микушина по този повод:

„Авторите на „Тайната Доктрина” дават да се разбере, как се е развивало човечеството …

В различните древни учения … се споменава за Висши Духове…, които са „първородени” от Брама, родени от Разума…”⁴.

Иначе казано, мисълта била първооснова на всичко съществуващо и Висшите Владици или Богове първоначално се раждали именно с нейната животворяща помощ.

От тук може смело да се направи извода, че Атина Палада е въплъщение на божията мисъл, божието волеизявление или пространствена мисъл. А ние знаем, че мисълта е енергия и в Агни Йога пише, че „от всички съзидателни енергии най-високата остава мисълта”, от тук следва и тази почит на древните гърци към богинята, която стои редом със Зевс. „Даже земната мисъл може да движи плътни предмети – може ли тогава да си представи човек цялата творяща мощ на мисълта на Висшия Свят!”⁵.

От тук следва разнообразието в дейностите на Атина Палада. Тя не е само богиня-воин, но и покровителка на занаятите, изкуствата, градовете, лечителка, пророк, тъкачка, т.е. тя е навсякъде и във всичко, където е необходимо присъствието на мисълта.

Ако ние помним, че легендите не напразно са дадени на хората, то можем да си представим с каква космическа мощ е била надарена Атина. В нея са съчетани мъдростта на Метида, силата на огъня на Хефест и мощта на предвижданията на Прометей. „Космическото Дихание е огънят на Пространството. Всички космически проявления се насищат с огън, и мисълта … също е огън”⁶.

На Атина Палада са давани много имена и епитети, които разкривали способностите на богинята, като помагали на хората да разберат нейното предназначение: Арея – изкупителница, Булая – съветница, Аглавра – световъздушна, Полиухос – градозащитница, Ергана – труженица – всичко това са имена на богинята по един или друг начин олицетворяващи нейната Божествена Мъдрост. Назовавали са я с различни епитети, които помагат да се разбере какво било нейното предназначение.

Омир например, използва епитета „главкопис”, т.е. совоока или светлоока. И наистина, в описанията често са подчертани големите и сияещи очи на богинята. Дори в тази подробност прозира великата мъдрост, символично зашифрована в древните легенди. „Огънят прозира само в очите. Думите не могат да го изразят, и изобразяването не може да го изрази, защото неговият пламък е в онази мисъл, която не може да бъде изразена чрез телесната обвивка. Само огледалото на очите пропуска искрите на висшата мисъл. Онези очи, които грубото зрение ще назове просто светлина на слънцето, ще различат искрите на космическите лъчи”⁷.

Не е учудващо, че за древните гърци значението на Атина било приравнено към Зевс, а понякога дори го превъзхождало.

Няма да оставим без внимание и най-известното второ име на богинята – Палада. Една от легендите гласи, че Атина е получила второто си име, когато победила подобния на козел летящ гигант Палант, който искал да извърши насилие над Атина, когато титаните въстанали против боговете, но богинята съкрушила гиганта, одрала кожата му и си направила от нея щит.

Ако разшифроваме казаното по друг начин, ние ще получим следното тълкуване.

В човека се събират в едно духовния свят и физическия свят. Когато човек проявява чрез себе си божествения свят, тогава става богоподобен, но когато се отказва от Бог, тогава все повече и повече се потапя в материята и става подобен на звяр. Точно затова в древните легенди/ не само в гръцките/ полухората – полузверовете най-често се изобразяват като диви, злобни, неспособни да се контролират, носещи разрушения, като например легендите за кентаврите и за върколаците. Точно затова победата над животинската т.е. плътската част от нас самите възвишава тези същества/ например, мъдрият кентавър Хирон – учител на героите/. Затова алегорично казано победата на Атина над титана с животински образ това е победа над низшата материя и използването и за божествени цели.

В резултат на това, както твърди руският философ и филолог А. Ф. Лосев, Атина и всичките и постижения се явяват като непосредствено продължение на Зевс. Тя е изпълнителка на неговите замисли и воля, на неговата мисъл, осъществена в действие. Тя е съдбата и Великата Богиня-Майка, която е известна в древната митология като родителка и губителка на всичко живо.

За сакралното значение на Атина Палада пише професор З.С. Шеломенцова в есето си „Атина-София-Ментра”: „Богиня на Земята, носеща Божествеността в нашия свят като божествена Благодат. На нея й било позволено от Всевишния да носи не само мъдростта на Отеца, но и Неговия план за нашия земен свят. Тя действа като идеолог на Божествената Мъдрост, като теоретик, ръководител и организатор. Тя е Богинята на мъдростта, занаятите и справедливите войни и когато е необходимо влиза в бой, изразявайки с доспехите си постоянната си готовност да защити Истината”⁸.

Днес са малко тези, които почитат Атина Палада като богиня на Истината и божествената Мъдрост, която до сега стои на стража за този свят. Затова бих искала да завърша тази статия със стихотворение, посветено на нея.

В тронном зале царящая мать,

Ясноокая, мудрая, строгая,

Божественной Истины Страж!

Красоту и покой ремесла,

Справедливость и мужество воинам,

Когда приходила беда.

За то, что, забытая, в мир

Продолжала отстаивать Истину,

Ясно мыслить и мудро любить.

Литература:

3. Карчевская Лека. Посвящение (Электрон. данн.) / Стихи.ру [Электронный ресурс]. – Режим доступа: http://www.stihi.ru/2015/07/15/5117, свободный. – Заглавие с экрана.

4. Лосев А.Ф. Мифы народов мира: Энциклопедия в 2-х тт. – М.: Советская Энциклопедия, 1980. – Т. 1.

5. Микушина Т.Н. Добро и зло. Частное прочтение «Тайной Доктрины» Е.П. Блаватской. – Омск: Издательский Дом «СириуС», 2008. – 166 с.

6. Порфирий. О пещере нимф (Электрон. данн.) / Платонополис [Электронный ресурс]. – Режим доступа: http://www.platonizm.ru/content/porfiriy-o-peshchere-nimf, свободный. – Заглавие с экрана.

7. Шеломенцева З.С. Афина-София-Менфра. Философско-культурологическое эссе (Электрон. данн.) / Beesona.ru [Электронный ресурс]. – Режим доступа: http://www.beesona.ru/id531/literature/, свободный.

http://sirius-ru.net/ Редактор издания Татяна Мартиненко Мир, Светлина и Любов!

Превод: Татяна Чорбаджийска