Невероятни разкази за един съвременен българин от Алеко Константинов



страница1/12
Дата01.05.2018
Размер1.77 Mb.
#67303
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12
Алеко Константинов

Бай Ганьо


Невероятни разкази за един съвременен българин
от Алеко Константинов
* Бай Ганьо тръгна по Европа

* Бай Ганьо пътува.

* Бай Ганьо в операта.

* Бай Ганьо в банята.

* Бай Ганьо в Дрезден

* Бай Ганьо на изложението в Прага

* Бай Ганьо у Иречека

* Бай Ганьо на гости

* Бай Ганьо в Швейцария

* Бай Ганьо в Русия


* Бай Ганьо се върна от Европа

* Бай Ганьо прави избори

* Бай Ганьо журналист

* Бай Ганьо в двореца

* Бай Ганьо в депутацията

* Бай Ганьо и опозиция - ама де-де

* Дружество "Въздържание"

* Писмо от бай Ганя до Константина Величкова

* Из кореспонденцията на бай Ганьо Балкански

--------------------------


БАЙ ГАНЬО ТРЪГНА ПО ЕВРОПА

Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си

той една белгийска мантия - и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец.

- - - - - - -

- Хайде всеки от нас да разкаже нещо за бай Ганя. - Хайде - извикаха всички.

- Аз ще разкажа. - Чакайте., аз зная повече... - Не, аз, ти нищо не знаеш.

Дигна се глъчка. Най-сетне се съгласихме да почне Стати. И той почна.

--------------------------


БАЙ ГАНЬО ПЪТУВА

Тренът ни влезе под огромния свод на пещенската гара. Ний с бай Ганя

влязохме в бюфета. Като знаех, че тук ще се бавим цял час, аз преспокойно се

разположих при една маса и си поръчах закуска и пиво. Наоколо ми свят - гъмжило!

Па и хубав свят. Маджарите, знайте, не са ми твърде по сърце, ама, виж,

маджарките - против тях нямам нищо. Залисан в шума, не забележих кога бай Ганьо

изфирясал от ресторана заедно с дисагите си. Де бай Ганя? Чашата му празна.

Огледах се наоколо, подирих с очи из целия ресторант - няма го. Излязох вън - на

перона, - бре тук бай Ганьо, там бай Ганьо - няма ! Чудна работа! Помислих, че е

отишъл във вагона да прегледа да не е отпънал някой килимчето му.

Върнах се пак в ресторана. Има още половин час и повече до тръгването на

трена. Пия си пиво и зяпам. Портиерът след всеки пет минути удря звънеца и

равнодушно, с един ленив глас съобщава направлението на треновете:

"Хе-геш-фе-ке-те-хе-ги, Кишке-реш, Се-ге-дин, Уй-ве дек. " Няколко англичани

пътници го зяпнали в устата, а той, види се, навикнал на вниманието, което

обръща със своеобразния си език, засмива се до уши и с още по висок и дрезгав

глас продължава: "Уй-ве-дек, Киш-ке-реш, Хе-геш-фе-ке-те-хе-ги".. - с натъртено

ударение на всеки слог.

Останаха още десетина минути до тръгването на трена. Аз се разплатих,

заплатих и бай Ганьовото пиво и излязох на перона с намерение да го потърся. В

това време под свода на гарата влизаше медлено един трен и, представете си, в

един от вагоните на този трен, увиснал до половина на прозореца, лъсна бай

Ганьо. Той ме забележи, почна да ми маха с калпака и отдалеч говореше нещо,

което не можах да дочуя по причина на шипенето на локомотива. Аз разбрах каква е

работата. Като се спря тренът, той скочи на земята, притече се при мене и ми

разказа с голям примес от енергични псувни, които, с позволението ви, няма да

повтарям, следующето:

- Остави се, брате, изпотрепах се от бяг..

- Какъв бяг, бай Ганьо?

- А бе какъв бяг! Ти нали беше се зазяпал там в гостилницата..

- Е? - отвръщам аз.

- Е? В туй време, разбираш ли, оня до вратата задрънка звънеца, па чух, че

свирна машината, излизам - не можех да ти се обадя, - гледам, нашият трен

потегли. Бре! Килимчето ми! Та като фукнах подир него, па бяг, па тичане -

остави се! Хеле по едно време, гледам, поспря се, и аз - хоп ! - та вътре. Един

ми поизвика нещо сепнато - хеке-меке- аз, знаеш, не си поплювам, пооблещих му се

насреща, показах му килимчето, нейсе, разбран човек излезе. Позасмя се даже. Кой

да знае, че ще се връщаме пак назад. Унгарска работа!

Аз, грешен човек, от душа се смях на бай Ганьовото приключение. Бедният!

Тренът маневрирал да влезе в друга линия, а бай Ганьо тичал, горкият, цели три

километра да го гони - зер килимчето му вътре!...

- Ами ти от бързане забравил си да заплатиш бирата си, бай Ганьо.

- Аз я платих.

- Имал си бол пари - платил си я. Я качвай се, качвай се по-скоро да не

припкаме пак подир машината - каза наставнически бай Ганьо.

Влязохме във вагона. Бай Ганьо приклекна над дисагите си гърбом към мене,

извади половин пита кашкавал, отряза си едно деликатно късче, отряза и един

огромен резен хляб и почна да мляска с един чудесен апетит, като издуваше със

залъците си ту единия, ту другия образ и час по час опъваше шията си, за да може

да преглътне сухия хлебец. Нахрани се бай Ганьо, пооригна се веднъж-дваж,

изтърси трохите в шепата си, глътна и тях, измъмра под носа си: "Ех, да има сега

някой да ме почерпи едно винце", седна насреща ми, засмя се добродушно и след

като ме гледа умилно цяла минута, рече:

- Твоя милост, ходил ли си, обикалял ли си тъй повечко свят?

- Ходил съм, бай Ганьо, доста.

- Ии, ами аз що свят съм изтръшнал! Ц.. ц.. ц.. Ти остави Едрене, Цариград,

ами във Влашко! Ти вярваш ли? Туй Гюргево, Турну Мъгуреле, Плоещ, Питещ, Браила,

Букурещ, Галац - чакай да те не слъжа, в Галац не помня бях ли, не бях ли -

всички съм ги изредил.

Пътят ни до Виена мина еднообразно. Аз предложих на бай Ганя една от

книжките си, за да си съкрати времето с четене, но той любезно отклони

предложението ми, защото бил чел доста на времето, и счете за по-практично да си

дремне. Защо ще стои бадева буден; тъй и тъй е дал пари за железницата, поне да

се наспи. И заспа. Заспа и захърка така, че не ти трябва да слушаш рева на

Атлаския лев.

Стигнахме във Виена и спряхме в традиционният хотел "Лондон". Слугите снеха

от колата моята чанта, поискаха да вземат и бай Ганьовите дисаги, но той от

деликатност ли, кой знае, не им ги даде:

- Как ще им ги дадеш бе, братко, гюл е това - не е шега, миризма силна - ще

бръкне да извади някое шише - иди го гони сетне! Знам ги аз тях. Ти не ги

гледай, че са такива мазни (бай Ганьо искаше да каже учтиви, но тая дума е още

нова в нашия лексикон, забравя се), не гледай, че се увиват около тебе. Защо се

увиват? Мигар доброто ти мислят? Айнц, цвай! Гут моргин, па все гледат да

докопат нещо. Ако не - бакшиш! Аз защо пазя на излизане от хотела да се изнижа

мълчешката.. Просяци! На тогоз крайцер, на оногоз крайцер - няма изкарване!

Тъй като розовото масло, което носеше бай Ганьо, беше действително доста

ценен предмет, аз му препоръчах да го предаде за съхранение на касата.

- На касата ли? - извика той с тон, в който звучеше съжаление за моята

наивност. - Чудни сте вий, учените? Ами, че ти отде знаеш какви са онези на

касата? Прибере ти гюла завий си края нанякъде... Е, сетне? Какво правваш?

Остави се! Видиш ли този пояс? - И бай Ганьо си повдигна широката жилетка. -

Всичките мускали ще ги натъпча вътре. Истина, тежичко малко, ама сигур.

И бай Ганьо се обърна гърбом към мене ("свят много, хора всякакви, кой знае

и туй хлапе какво е") и почна да тъпче мускалите зад пояса си. Аз го поканих да

обядваме.

- Къде да обядваме?

- Долу, в ресторана.

- Благодаря, не ми се яде! Твоя милост иди, хапни си. Аз ще те почакам тука.

Уверен съм, че щом излязох из стаята, бай Ганьо е отворил похлупците. Има си

човекът закуска, защо ще си харчи парите за топло ядене - няма да умре от глад

я!

Заведох бай Ганя в кантората на един български търговец и го оставих там, а



сам се качих на трамвая и отидох в Шенбрун. Възлизах на арката, изглеждах Виена

и околностите й, обикалях алеите, зоологическата градина и зяпах цял час

маймунките и надвечер се върнах в хотела. Бай Ганьо беше в стаята. Той искаше да

прикрие занятието си, но не успя и аз забележих, че пришиваше един нов джеб на

вътрешната страна на антерията си. Той, опитен човек, носеше си и лятно време

антерийка под френските дрехи: "Зиме хляб носи, лете дрехи носи" - казват

старите хора; тъй прави и бай Ганьо.

- Седнах да се позакърпя малко - каза той сконфузено.

- Ти някакъв джеб си пришиваш, трябва да си ударил нещо от розовото масло -

подзех аз шеговито.

- Кой, аз? Янлъш си! Защо ми е тук джеб? Джебове мноо-го, само пари да има.

Няма джеб, няма нищо, ами беше се поразпрала малко дрешката ми, та турих едно

парцалче... Ти де беше? На разходка ли? Добре си направил.

- Ти не ходи ли, бай Ганьо, да се разходиш, да видиш Виена?

- Какво ще й гледам на Виената, град като град: хора, къщи, салтанати. И

дето отидеш, все гут моргин, все пари искат. Защо ще си даваме паричките на

немците - и у нас има кой да ги яде...

--------------------------


БАЙ ГАНЬО В ОПЕРАТА

Аз склоних бай Ганя да се разходим до операта и да си вземем билети за

вечерта. Даваха балета "Puppenfee" и не помня още какво. Минахме гръцкото

кафене, завихме към кафе "Мендл", дето се събират българите, и се упътихме към

църквата "Св. Стефан". Тук на площада поканих бай Ганя да се отбием в една

сладкарница, като не предполагах, че характерът на Дон Жуан може да влезе под

кожата на бай Ганя. Но цивилизацията какви чудеса не прави! Трябва да ви кажа,

че аз се учех тогава във Виена; бях си ходил по ваканциите и се връщах сега, та

по пътя за Виена се запознахме с бай Ганя. В тази сладкарница аз ходех често и

много добре се познавах с касиерката, една хубавичка и весела мома, весела, но

се държеше добре и не допущаше волности. И представете си, господа, влизаме ний

с бай Ганя в сладкарницата, приближаваме се до бюфета, момата ме поздравява

весело с добре дошъл, аз й отговарям с някои игриви любезности и се връщам да си

избера нещо сладко и в това време един негодующ писък оглуши цялото заведение...

- Какво стана, бай Ганьо, ти ли й направи нещо? - извиках аз тревожно и

сърдито.


- Не съм бе, брате, какво съм и направил - отговори сплетено бай Ганьо с

разтреперан глас.

Момата, разсърдена до висша степен, с пламнало лице, с висок глас ми

разправи, че бай Ганьо я оскърбил с действие, похванал я и не само я похванал,

ами... Тя искаше да вика полицейския. Скандал!

- Скоро да се махаш оттук, бай Ганьо; ако те свари полицейският, работата ти

е спукана, върви нагоре, аз ще те стигна извиках аз с престорено негодувание и

малко остана да се изсмея, като гледах трагикомичната фигура на бай Ганя.

- Какво ми се пери! - каза с кураж бай Ганьо на излизане. - Санким честна ли

е? Знам ги аз тукашните жени. Покажи и кесията - изведнъж гут моргин, ама не е

прост бай ти Ганьо!...

Съдено ми било впечатленията на тоз ден да приключа с още едно

приключенийце, героят на което беше пак нашият бай Ганьо.

В операта даваха, както ви казах, балета "Puppenfee". Ние заемахме седалища

в партера. Театърът беше пълен. Бай Ганьовите бозави дрешки се хвърляха в очи

като контраст с общия тъмен фон на костюмите. Дигна се завесата. Тишина -

мъртва. Всички вперили очи на фантастично декорираната сцена. Аз сещах, че от

дясната ми страна бай Ганьо нещо шава, пъшка, но не мога да си откъсна очите от

сцената: картините на балета постоянно се меняваха по движението на магически

жезъл, разни групи балерини явяват се, изчезват; на сцената ту мрак, ту

едноцветна, ту разноцветна светлина - феерия! От общата група на балерините се

отдели една, пристъпи с дребни бързи крачки към авансцената, спря се, подскочи и

заплава из въздуха, подпряна само на връхчеца на едната си нога... В същия този

момент зад гърба ми едно истерическо ха-ха-ха-ха! разцепи въздуха. Обръщам се

наляво - всички редове зад мене се кискат и сочат нещо от дясната ми страна.

Моментално ми мина нещо недобро през ума. Обръщам се към бай Ганя... Боже! Какво

виждам! Бай Ганьо се съблякъл по ръкави и си разкопчал жилетката, която го стяга

от натъпканите в пояса му мускали: един от служителите на театъра го хванал с

два пръста за ръкава и му прави с глава съвсем недвусмислени знакове да поизлезе

вън; бай Ганьо се облещил насреща му и му отговаря също със знакове - "санким,

кого ще уплашиш?" Този именно бабаитски момент изтръгва истерическия смях у едно

момиченце, което седеше зад нас, и този смях зарази целия театър. Картина! И

представете си, господа, погледвам, потънал от срам, към ложите - като че ме

теглеше някой да погледна - и очите ми се срещат с устремените към мене очи на

цяло едно познато немско семейство, в което аз бях много добре приет, и в

техните очи прочетох искрено съжаление за моето отчаяно положение. А в това

време бай Ганьо ме теглеше енергически за ръкава:

- Хайде бе, хайде да си излезем, остави ги тези чифути - ще ми се паднат те

на ръка, чакай!...

--------------------------


БАЙ ГАНЬО В БАНЯТА

- Чакайте аз да ви разкажа мойта среща с бай Ганя - обади се Стойчо.

- Хайде, разказвай - извикахме всинца, защото знаем, че Стойчо умее да

разказва таквизи комедии.

- И това беше във Виена. Седя си една сутрин в кафенето, Мендля, поръчал съм

си чай и взех да прегледам нашите български вестници. Бях се вдълбочил в една

много интересна статия, в която се разправяше начинът, по който конституцията

може хепидже да се покътне, даже съвсем да се разглоби и пак да си бъде

непокътната... Чета си така, увлякъл съм се, по едно време като кресна над ухото

ми едно: "О-о-о! Добър ден!" - и една потна ръка сграбчи десницата ми. Дигам си

очите: един широкоплещ, черноок, чернокос и даже чернокож господин, със засукани

мустаки, със скулесто лице, с бръсната поникнала брадица, облечен (в какво

мислите?) в редингот, не закопчан, под жилетката му два-три пръста червен пояс,

с бяла (по нашенски бяла) риза, без вратовръзка, с черно, накривено калпаче, с

ботуши и един врачански бастон под мишница. Млад човек: да има, да има най-много

тридесет години.

- Извинете, господине - казвам му аз със смирено учудване, - аз нямам

удоволствието да ви познавам.

- Какво? Не ме познавате ли, кайш? Ти нали си българин ?

- Българин съм.

- Е?

- Е?


- Е хайде, ставай да се разхождаме. Какво ще киснеш тука? Мен ме казват

Ганьо. Ставай!

Нямаше нужда да ми казва, че е Ганьо.

- Извинете, господин Ганьо, аз не съм свободен сега.

- Ами че какво стоиш в кафенето, като не си свободен?

Не счетох за нужно да му давам обяснения. Но той не показваше ни най-малко

желание да ме остави на мира и току ми изтърси:

- Ставай да ме водиш на баня. Де е тук банята?

О-хо! Да го водя на баня! Мен почнаха малко да ме взимат дяволите, ама се

сдържах, и не само че се сдържах, ами ме и досмеша. Види се, че бай Ганьо имаше

действителна нужда от баня: отдалечко дъхтеше на вкиснато. Нямаше какво да

правя. Съотечественик - трябва да му служа. Па помислих си, и аз ще се

възползувам от случая, ще взема един душ. Беше горещо. Тръгнахме и се упътихме

към една лятна къпалня с широк басейн. Из пътя,. като срещахме нещо

по-забележително, аз все считах за нужно да указвам и обяснявам на бай Ганя, но

забележих, че той неохотно ме слушаше и току пропущаше сегиз-тогиз равнодушно по

някое "А, тъй ли е?"- или "Знам аз", с което, види се, искаше да ми се

препоръча, че не е прост. Или пресичаше думата ми с някой въпрос, съвсем

неподходящ с това, което му обяснявах. Разказвам му например нещо за паметника

на Мария Терезия на площада между Музеите, а той ме дърпа за ръкава:

- Я виж, онази там, със синия фустан, а? Как ти се вижда? А бе я ми кажи,

как ги познавате вий коя е такваз, коя не е? Аз много пъти съм се бъркал, а? -

Бай Ганьо допълва въпроса си с едно дяволско подмигване.

Пристигнахме в къпалнята. Сърцето ми се стягаше - то като че предчувствуваше

това, което ще стане. Вземаме си на касата билети. Бай Ганьо иска "ресто" с

шаване на пръстите си, помъкнати в гишето. Касиерката му подава усмихнато

остатъка, бай Ганьо се впива в нея с маслени очи, поемва парите и с една

своеобразна кашлица си изказва чувствата. Тя прихва от смях, бай Ганьо,

възхитен, засуква си левия мустак и си заклатва главата:

- Че фромоза еш домнета. А бе, Стойчо, я попитай дали знае влашки. Щий

румунещи? - пита сам бай Ганьо.

В това време влиза друг посетител и ний се вмъкнахме в общата зала. Околчест

коридор. Наоколо стаички за събличане, прикрити със завески. В средата басейн,

отделен от коридора с ниска дървена решетка. В басейна се слиза по няколко малки

стълби. Заехме с бай Ганя две съседни стаички. Аз се съблякох набързо и влязох в

хладния басейн. Във водата чинно и мълчаливо разтягаха мускулите си и пухтяха

няколко немци. Бай Ганьо се бави дълго време и зад завесата на стаичката му се

чуват пъшкания и се тракат някакви стъклени предмети; най-сетне отдръпна се

завесата и той се яви в натура, с влакнати гърди и с нашарени от чорапите нозе -

като държеше в ръка един възел: това бяха драгоценните мускали, вързани в една

не дотам чиста кърпица, които той се побоял да остави в стаичката. "Отде знаеш,

че стените им са здрави, ще откъртят някоя дъска, иди, че се дави подир." Той се

огледа по стените на коридора, потърси някой гвоздей да закачи възела си; той

мисли, че щом е стена, трябва да има и гвоздей по нея, и се обръща към мене:

- Ама простя работа тези немци, един гвоздей не им стига ума да забият, па

казват, че ние сме били прости.

Като се убеди окончателно в простотията на немците, бай Ганьо сложи

нерешително кърпицата си с мускалите пред входа на стаичката си, за да му са

пред очите, доде се изкъпе.

- Ти я чуй, момче - обърна се той към мене, - ти хем се къпи, хем

понаглеждай мускалите, па гледай и мен какво нещо ще изкалъпя. - И с тия думи

бай Ганьо дигна единия си крак и стъпи на оградата... - Ти само гледай...

Повдигна се, тури и другия крак, изправи се, прекръсти се и извика:

- Гледай... Яла, боже, помози... Хоп!... - И се хвърли във въздуха, изкриви

краката си на кравай и - бух! - сред басейна.

Снопове вода бризнаха нагоре и се посипаха по главите на вцепенените от

учудване немци: вълнисти кръгове отскочиха от центъра към краищата, преляха зад

басейна, хлътнаха пак назад и когато водата подир няколко секунди се утаи и

избистри, всякой от находящите се в банята можеше да види уморителните

жестикулации на бай Ганя под водата. Той се повдигна нагоре, спусна си нозете,

стъпи на дъното, изправи се със затворени очи и запушени уши, изтърси се от

водата - пуф! - и пръсна вода през увисналите си мустаки - пуф! - и изцеди

водата от косата и лицето си, отвори си очите, погледна ме и се засмя:

- Ха, ха, ха... а? Какво ще речеш?...

Аз не успях нищо да река, защото той се пусна хоризонтално над водата и

почна с ръце да пляска повърхността, почна да плава по "гемиджийски": пляс! - с

ръката и ритне две текмета назад, пляс! - с другата ръка и още две текмета.

Целият басейн закипя. Като че бяхме под някой водопад. Вълни запляскаха към

краищата, вериги от капки бризнаха чак до насрещните стени.

- Туй се казва "по гемиджийски" - извика през вълните тържествующият бай

Ганьо; - чакай сега да им покажем "вампор" на кое викат.

И като се обърна по гърба си, той почна да нанася такива немилостиви удари с

нозете си по повърхността на разпенената вода, щото бризги летяха чак до тавана.

Той завъртя бързо ръце, за да изрази колелото на парахода: "Тупа-лупа,

тупа-лупа, фйюууу - и бай Ганьо изсвири с уста. Немците окаменяха на местата си.

Те, по всяка вероятност, приеха моя другар за някой новодошъл, не постъпил още в

лудницата възточен човек и аз забележих по лицата им не толкова негодувание,

колкото съжаление. А бай Ганьо, вижда се, прочете по лицата им безкрайно

удивление на неговото изкуство и затова възлезе бързешката по стълбата, изправи

се малко разкрачен, изгледа високомерно немците, почна да се удря геройски по

влакнатите гърди и извика победоносно:

- Булгар! Булга-ар! - и още по-силно се удари в гърдите. Горделивият тон, с

който изрече тази рекомендация, говореше много; този тон казваше: "Ето го,

видите ли го българина! Този е той, такъв е той! Вий сте го чували само,

сливнишкия герой, балканския гений! Ето го сега пред вас, цял-целиничък, от

глава до пети, в натура! Видите ли какви чудеса е той в състояние да направи! И

само това ли! Ехе, на какви работи още е той способен! Прости били българите, а!

Гиди, чифути с чифути!"

- А бе я попитай има ли сапун - казва ми бай Ганьо, след. като поизстина

малко патриотическият му възторг, - я виж нозете ми на какво ся заприличали...

И наистина, нозете му не представляваха най-подходящ модел за Аполона

Белведерски. Шарките на чорапите му бяха се отпечатали на кожата - и без това

нечиста и обрасла. Впрочем с нечистотата не можем зачуди българите: не можем

накара и най разпалената фантазия да си представи нещо по-нечисто от туй, което

може да ти представи самата действителност...

С тези думи свърши разказа си Стойчо.

--------------------------
БАЙ ГАНЬО В ДРЕЗДЕН

- И аз имах една среща с бай Ганя - обади се Кольо - в Дрезден. - Искате

ли да ви я разкажа?

- Иска ли питане? Разказвай! - извика цялата компания.

- Не зная дали сте чували - преди няколко го-дини дрезденското общество

биде разтревожено от една крайно печална катастрофа, жертва на която стана една

българка, ученичка, и един млад американец. Аз ще ви припомня тази печална

случка с две думи. Българката се учеше в Дрезден. В този град, както знаете, има

цели квартали англичани, американци, руси и други иностранци, децата на които

следват в тамошните учебни заведения. Една американка, ученичка, се сприятелява

с нашата българка. Англичанките и американките ученички имат този каприз - да

вземат под своето покровителство някоя съученичка измежду най-беззащитните. За

такава се е показала и нашата българка: по-свитичка, по-смиреничка,

по-мълчаливичка. Сприятелили се те и американката почнала да я кани у дома си на

гости по празнични дни. Българката се запознава с цялото им семейство, а между

другите и с брата й, млад, двадесетгодишен момък, който изучаваше живопиството.

Кой знае дали по свойствената на младите художници наклонност да се увличат от

всякой жив модел, неподходящ под общия тип на окръжающите ги модели, дали по

присъщата на американците склонност към оригиналност, но младият момък след

няколко срещи с нашата скромна и срамежлива българка като че почна да сеща

влечение към нея; той се ползуваше от всякой случай да се срещне с нея, да

споделя своите артистически впечатления, да любезничи, с една дума, те почнаха

да се любят. И тази любов им скъси дните. Един празничен ден през летните

ваканции цялото семейство, придружено и от българката, тръгва на разходка из

Саксонска Швейцария. При една скалиста живописна местност младият художник,




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница