Неврофийдбек методи, измерващи и трениращи активността на


Електроенцефалографския (ЕЕГ) метод



страница2/3
Дата03.08.2022
Размер23.18 Kb.
#114881
1   2   3
ЕЕГ Неврофийтбег

Електроенцефалографския (ЕЕГ) метод


При своята работа мозъкът излъчва електромагнитни вълни. Класическият метод за измерване и изследване на тази електрическа активност е електроенцефалографския метод - ЕЕГ (електроенцефалография). ЕЕГ означава измерване на електрическа активност на мозъка и се осъществявя чрез поставяне на повърхностни електроди върху главата по определена схема, които регистрират слабите електромагнитни вълни, излъчвани при активността на милионите неврони на мозъка. Тези слаби мозъчни вълни се усилват многократно и се преобразуват в цифров сигнал, който се изпраща на софтуерни програми, инсталирани на персонален компютър. Тези програми анализират, визуализират и съхраняват данните от измерването.
Методът ЕЕГ е открит от Бергер още 1929 г., но в последните години с увеличаване на изчислителната мощ на комютърната техника, претърпява нов прочит. Оказва се, че всяко определено емоционално-умствено състояние на човек може да се прояви в конкретна електрическа активност на мозъка, която може не само да се прояви в ЕЕГ сигналите и да се визуализира, но и да се тренира съзнателно. Визуализирането на ЕЕГ сигналите обратно към човека, от когото се измерват и упражняването на съзнателен контрол върху тях, наричаме ЕЕГ неврофийдбек тренинг.
Неврофийдбек не използва никаква електрическа или магнитна стимулация, а само измерва наличната мозъчна активност и връща обратно към човека информация под формата на аудио-визуални презентации или игри. По този начин, човек наблюдавайки активността на собствения си мозък, постепенно чрез упражнения, може да се научи да превключва между различни състояния – релакс, повишено внимание, концентрирация или дори различни емоционално-вегетативни състояния.

ЕЕГ биофийдбек

Невротренингът - ЕЕГ биофийдбек е медицински метод базиран на биологичната обратна връзка въз основа на ЕЕГ, в което се откриват различни ритми и вълни, отговарящи на различни режими за работа на мозъка и на различни функционални системи (фиг.1). Такива са:


– бета-ритми– генерирани по време на будно състояние;
– алфа-ритми – синхронизирана активност на мозъка при отсъствие на
сетивна информация отвън;
– СМР – сензомоторни ритми при изпълнението на волеви мускулни
движения;
– тета-ритми – свързани с дълготрайната памет;
– делта ритми – генерирани при дълбок сън, без сънища.
За визуален анализ на кривите на ЕЕГ се използват параметрите:
1. Честота – брой на завършените вълнови цикли за 1 сек., измервани в
колебания за секунда – Hertz (Hz).
2. Амплитуда – волтаж на ЕЕГ вълните, представени в микроволти (mV).
3. Ритъм – последователност от ЕЕГ вълни с приблизително постоянна
честота.
4. Патерни – характерни вълнови форми.
Най-съществените честотни компоненти в ЕЕГ се включват в обхвата от 0,5 до 30 Hz и се класифицират в четири обхвата:
– делта – от 0,5 до 3,5 Hz;
– тета – от 4 до 7,5 Hz;
– алфа – от 8 до 13 Hz;
– бета – от 13 до 30 Hz.
Невротренингът – ЕЕГ биофийдбек, е технология за количествена и качествена оценка на мозъчните вълни. Записът на биоелектричната активност на мозъка във вид на диаграма показва амплитудата на отделните честоти и вълните на монитора на терапевта, докато пред пациента се проектира една обикновена компютърна игра. Активността на мозъка се регистрира чрез поставени на скалпа електроди.
Предполага се, че ЕЕГ отразява сумарната електрическа активност на клетките на мозъка във всеки един момент, но не е установено със сигурност обаче, как отделните части на мозъка генерират тези вълни.


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница