Незаконен износ на животоспасяващо лекарство поставя в риск близо 800 пациенти с хепатит В



Дата16.10.2018
Размер114.32 Kb.
#89197
www.bnt.bg, 14.04.2015 г.

http://bnt.bg/news/zdrave/nezakonen-iznos-ostavya-patsientite-s-hepatiti-b-bez-zhivotospasyavashto-lekarstvo
Незаконен износ оставя пациентите с хепатит Б без животоспасяващо лекарство
Незаконен износ на животоспасяващо лекарство поставя в риск близо 800 пациенти с хепатит В.

Лекарството Виреад е без алтернатива и цената му в България е два пъти по-ниска, отколкото в някои страни в Европа. И въпреки че сигналите и на лекари, и на пациенти са от близо месец, нито една институция не търси отговорните за нелегалния износ, който оставя без лекарство българските болни.

И лекари, и пациенти са адски чувствителни и реагират мигновено. Всяко забавяне с лечението крие огромни рискове.

Д-р Станимир Хасърджиев, Национална пациентска организация: Забавянето е фатално, може да се стигне до т. нар. фулминантна чернодробна недостатъчност, т.е. бързо развитие и реактивиране на вируса.

Силвана Лесидренска – пациентска организация “Хепактив”: И пациентът да изпадне просто в състояние, в което никой не може да го върне.

Затова в момента, в който лекарството им започнало да изчезва от аптеките, изпратили веднага писма до всички институции. Ответни мерки обаче няма.

Силвана Лесидренска – пациентска организация “Хепактив”: Лекарството го няма. Преди малко получих един сигнал от Стара Загора от пациентка, която от 10 дни не може да намери лекарство за своя син.

С доставките за България на виреад няма никакви проблеми – твърди вносителят.

Д-р Атанас Атанасов – представител на фирмата производител: На практика ние не само доставяме необходимите количества за тези няколко стотин пациента, но още повече има един малък резерв, който е като буфер в търговците на едро. Най-вероятно тук се касае за криминален незаконен износ на този продукт, който се случва не знам по какви начини.

Д-р Станимир Хасърджиев, Национална пациентска организация: Понеже е много ниска цената в България, а пък е два пъти по-висока в Германия и в някои други европейски държави съответно лекарството се изнася.

Никой обаче от лицензираните фирми за реекспорт не е уведомявал агенцията по лекарствата за износ на Виреад. Така че със сигурност някой изнася незаконно.

Д-р Атанас Атанасов – представител на фирмата производител: Ами ако има разследване, този износ ще спре по някакъв начин

Въпрос: Но не знаете да има такава проверка?

Д-р Атанас Атанасов:Не, не.

Кой поставя в риск живота и здравето на 800 българи – това лесно може да се установи. Никой обаче от здравното министерство не смята да назначи проверка.

Никой не е подал и сигнал в прокуратурата или към икономическа полиция. А незаконните течове по пътя на лекарството, не са толкова много. В аптеката Виреад се продава само срещу рецепти и много бързо със съдействието на Касата може да се установи има ли ги и дали са реални.

Отговорност може да се търси дори и от дистрибуторите и вносителя, защото законът ги задължава да осигурят количества първо за нуждите на вътрешния пазар.

Но вместо да потърси виновните, единствената мярка от страна на здравното министерство е сформиране на работна група да предложи мерки срещу нелегалния реекспорт. Въпреки че ефективни мерки се дискутират от години, но все не се взимат.

Д-р Станимир Хасърджиев: Да преразгледа цените на лекарствата. Не говоря да се покачат цените, но да се смени принципът, по който се формира цената. В момента ние търсим най-ниската цена в Европа, за да си има проследяемост на това лекарство.

В Европа отдавна се обсъжда въвеждането на европейска такава система всяко лекарство да си има уникален номер. Но и в момента законът дава достатъчно варианти за реакция. Стига да има кой да го приложи.


www.bnr.bg, 14.04.2015 г.

http://bnr.bg/post/100545393/d-r-kamen-kojuharov-ima-risk-onkobolnite-da-ostanat-bez-lechenie-ako-na-zasedanieto-na-nzok-ne-se-vzeme-razumno-reshenie
Д-р Камен Кожухаров:
Има риск онкоболните да останат без лечение, ако на заседанието на НЗОК не се вземе разумно решение
Финансирането на терапиите за онкоболни ще се преразгледа на заседание на Надзорния съвет на Здравната каса в сряда, съобщиха за "Хоризонт“ от НЗОК. Между 15 и 40 % са намалени бюджетите на комплексните онкологични центрове. Въпреки опитите да се наложат ограничения, още в края на март стана ясно, че парите не стигат, а болните не могат да чакат за терапия.

Оказва се, че новата методика за финансиране на болниците може фатално за забави лечението на пациентите с онкологични заболявания. Директорите на комплексните онкологични центрове се надяват, че срещата ще приключи с разумно решение.

Рискът пациентите с животозастрашаващи заболявания да останат без лечение изглежда все по-реален. Д-р Камен Кожухаров управител на Комплексния онкологичен център - Русе, заяви:

Днес подписах още един анекс към Касата, който гласи, че, когато минем лимитите си за месец, трябва да пишем пациентите в списък на чакащите. Терапията в онкологичните заболявания е съобразена с физиологията на туморите, а не с паричните потоци на Касата. Туморът не го интересува кога касата плаща. Свършат ли парите за срока, който е дошъл след това – просто чака.

В русенския онкоцентър парите ще се изчерпят около 20-о число на месеца и вероятно лечението на надлимитните пациенти ще е за сметка на заплатите на работещите. Миналият месец служителите на д-р Кожухаров са получили 75% от възнагражденията си.

Заместник-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков, както в министерството, така и в Надзора на Касата има яснота за проблемите:

Понеже се появиха нови лечебни заведения, които имат онкологии, тези лекарства се разпределиха между старите и новите лечебни заведения. Това, което могат да направят изпълнителите на медицинска помощ, е рационална лекарствена употреба.



15.04.2015 г., с.9-10
Болниците едва ли ще престанат да са търговски дружества
Каквото и да говори министърът
Янина Здравкова

Представителят на дясната "Демократи за силна България" Петър Москов е поредният министър на здравеопазването, който смята, че болниците не трябва да са търговски дружества и от месеци уверява, че се проучва как може да се промени статутът им. Преди него това правиха министри и на ГЕРБ, и на БСП - с нулев успех. Парадоксалното е, че Москов е министър на ДСБ, партията, основана от Иван Костов - премиера, при чийто кабинет започна здравната реформа и същите тези болници бяха преобразувани от държавни лечебни заведения в търговски дружества.

На фона на 10 години упражнения по темата от няколко кабинета обещанията и декларациите на Москов звучат най-малкото недостоверно. Вероятно и самият той не вярва, че може да преобразуват лечебните заведения, макар че продължава да твърди колко би му се искало. Защото подобна реформа е скъпа и тежка, а за сметка на това няма да промени нищо.

В момента у нас, според собствеността си, болниците са 100% държавни - това са университетските и големите специализирани национални болници, 51% държавни - областните болници, където останалата част от собствеността е на общините, влизащи в дадената област, 100% общински - болниците в по-малките градове или градските болници в по-големите градове, и 100% частни. Мотивът на Москов за евентуално преобразуване на лечебните заведения с публична собственост е, че в момента държавата не може да оказва достатъчно добър контрол над собствеността си. Освен това сега държавата не може да отпуска пари на търговските си дружества за издръжка, защото това се смята за непозволена държавна помощ. Понастоящем собственикът може да дава пари само за капиталови разходи и покриване на дългове.

"Начинът на управление на нашите дружества е проблемен, държавата трябва да може да провежда политика", каза преди време Москов. Той даде примери за лошо управление - директор, чийто договор изтича и затова вдига средната заплата в болницата си на 4000 лв., които обаче не може да плаща, и за редица други "мениджъри", подписали договори за милиони за външни услуги. Москов не се посвени и да обяви, че не е редно с пари от здравни вноски - единственият начин за финансиране на болниците - да се плащат и немедицински разходи и режийни. Той обаче не можа да обясни как точно държавата ще намери пари, за да поеме издръжката на болниците си.

Министърът обаче е прав - болниците не се управляват добре, защото дълговете им почти стигнаха немислимите доскоро 500 млн. лв.

Именно задълженията са най-сериозната пречка за преобразуването им в държавни лечебни заведения под шапката на здравното министерство.

Има два начина за прекратяване на статута на болниците на търговски дружества. Дългият е редът, определен от търговския закон. Според него, за да се прекрати едно дружество, трябва да се открие производство за ликвидация. Назначават се ликвидатори, вписват се в търговския регистър, след което трябва да се поканят кредиторите да предявят вземанията си към дружеството. Тази процедура според зам. здравния министър Бойко Пенков може да отнеме до 2 години. В този период болниците ще продължат да функционират, същественият въпрос обаче е ще пожелае ли държавата да намери 500 млн. лв. за кредиторите им - доставчици на лекарства, медицински изделия, ток, вода и т.н. Тъй като преобразуването на лечебните заведения засега е само в обещанията на министър Петър Москов, най-вероятният отговор е, че хазната не желае да отдели половин милиард за нещо със съмнителни ползи.

Защото ако управляващите все пак решат, че отписването на болниците от статута им на търговски дружества е приоритет, има и по-бърз начин за материализирането му - те могат да бъдат преобразувани автоматично със закон, както преди 15 г., когато при правителството на Иван Костов те бяха автоматично преобразувани в търговски дружества. Дълговете им обаче не могат да бъдат опростени със закон, така че въпросът с намирането на 500 млн. лв. продължава да стои.

Всъщност, преди 15 г. държавата запази статута на няколко свои болници - Правителствена, Военна, МВР и Транспортна болница, както и на психиатриите и спешните центрове. Те не са търговски дружества, управляват се от директор, но нямат борд, и са на директен контрол от МЗ или съответното ведомство. И именно Военна болница е доказателството, че държавата може да бъде лош стопанин, въпреки че има всички правомощия да упражнява директен контрол. С дългове, които стигнаха 120 млн. лв. и бивш началник - Стоян Тонев, озовал се от депутатската банка в прокуратурата за източване на болницата, ВМА стана символ на лошо управление.

МЗ би могло да бъде по-добър собственик и мениджър на болниците, но също така нищо не пречи кражбите и далаверата при всякакви видове покупки - от лекарства до доставка на храна, чисто и просто да се прехвърли в министерството.

От друга страна, макар и по-трудно, и в момента МЗ може да контролира подопечните си болници. В борда на всяка от тях има представител на министерството, директорът се назначава от борда, но не е имало случай да се избере началник против волята на принципала. И в момента министерството може и изготвя всякакви инструкции и заповеди за управлението на болниците - например от месеци Москов твърди, че директорите на държавни болници, които не спазват лимитите, спуснати от здравната каса и наложената от МЗ финансова дисциплина, ще бъдат уволнявани. Министерството също така се кани да направи електронна борса за лекарства, през която да се купуват медикаментите за всички лечебни заведения, което се очаква да намали разходите по това перо осезаемо. Статутът на болниците не се оказва пречка и в този случай.

Един от принципните въпроси при статута на държавните болници е, че търговското дружество се създава, за да печели, а "здравето не е стока", както гласи една от любимите мантри у нас. Факт е, че все още има държавни болници на печалба, която по закон остава в търговското дружество и се използва за инвестиции или за възнаграждения. Повечето държавни лечебни заведения обаче са на загуба. Ако те не са търговски дружества, евентуалната печалба ще влиза в държавния бюджет и ще се връща в болниците само ако Министерството на финансите реши, което е съмнително. Така всякакъв стимул за добри финансови резултати у работещите в болниците съвсем ще се изпари.

Другият търговски призрак, с който политици и обществени фигури обичат да плашат електората, е възможността търговското дружество да фалира или да бъде приватизирано. Законът предвижда обявяване на несъстоятелност по искане на кредитори, не една болница е била заплашвана от запор от доставчици на лекарства, но нито една не е фалирала досега по тази причина. Закриваните в последните 15 г. болници у нас са затваряли врати поради липса на пациенти и специалисти и, уви, всички до една са били малки общински лечебници в отдалечени места.

Преди 15 г. болниците станаха търговски дружества именно като прелюдия на последваща приватизация. Тя обаче не се случи, в момента повечето държавни лечебни заведения са в забранителен списък за продажба, никой не възнамерява да ги пуска на пазара, а и едва ли някой би поискал да ги купи, тъй като издръжката им е прекалено скъпа, а печалбата, която биха носили - нищожна.

Иначе - да, здравето не следва да е стока. Но то беше превърнато в такава заради модела, по който се плаща за лечение - на преминал пациент, благодарение на което "преминалите" през болница в идните години може да надхвърлят броя на населението. Смяна на статута на болниците сама по себе си няма да промени нищо. Тя няма и да се случи, но нищо не пречи на поредния министър да се поупражни в малко популистична реторика. Желаещи да слушат обещания явно у нас има още много.


Снимка на четири колони - В края на миналата година нищо не попречи на Петър Москов /в средата/ да упражни светкавичен контрол над болницата в Разград. Тогава там дете почина пред спешното отделение, а министърът поиска и получи оставката на директора.


15.04.2015 г., с.4
Пазарът на труда страда от застаряване и неграмотност
Между 2010 и 2050 г. населението на България ще се стопи с над 30% заради ниската раждаемост и миграцията
Георги Желязков

Застаряващо население, слабо образование, функционална неграмотност (ниво на уменията за четене и писане), липса на компетенции и топящо се население. Това са основните проблеми пред пазара на труда, показва съвместно проучване на Световната банка, Българската стопанска камара (БСК) и Институт "Отворено общество". Изводите от националното представително панелно проучване за България - Bulgarian Longitudinal Inclusive Society Survey (BLISS), са, че бизнесът търси интердисциплинарни познания и хибридни умения - комбинации от технически способности, маркетингов нюх и предприемаческа нагласа.

Поради липсата на достатъчно работници, притежаващи комбинацията от тези качества, много работодатели не успяват да запълнят свободните си позиции, докато безработицата в страната остава на сравнително високо ниво.

Трудностите пред България

Според Виктория Левин, икономист в Световната банка, основните предизвикателства пред страната през следващите десетилетия ще са свързани със застаряващото население и емиграцията. "Хората в трудоспособна възраст ще стават все по-възрастни, като между 2010 и 2050 г. населението на България ще се стопи с над 30% заради ниската раждаемост и миграцията", обясни Левин. В проучването се посочва, че някъде около средата на този 40-годишен период най-голямата възрастова група в България ще са хората между 50 и 52 години.

"Основните изводи за пазара на труда в България са обезпокоителни. От циклична и временна безработицата вече се превръща в структурна. Дори се появи ново понятие – потомствена безработица. Това са случаите, когато родителите са безработни, децата са безработни и има вероятност и внуците да са безработни", коментира Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите (НЦОК) към БСК. Той открои и още няколко негативни тенденции, които през последните 5 години се задълбочават. "Младежката безработица нараства устойчиво, проблемите с миграцията се увеличават, а регионалните дисбаланси се задълбочават", смята той. Според него квалифицираната работна сила е съсредоточена в 10 града, където са 80% от висшистите. Също така сивата икономика се увеличава и вече надхвърля 30%. "За 10 години осигурените лица са намалели с 1.3 млн. души", каза Томов.

Ръководителят на НЦОК посочи основните сфери, в които пазарът на труда в момента буквално се задъхва от недостиг на квалифициран персонал. "Критичен е дефицитът в медицинските професии - лекари, фармацевти, медицински сестри, парамедици, здравни мениджъри. Аналогично е положението при биоинженерите, учителите и социалните работници. Не достигат специалисти в софтуерната индустрия, нанотехнологиите, мехатрониката, мобилните комуникации, приложните науки, енергетиката, химията, строителството, машиностроенето", обяви Томов. По неговите думи само в IT сектора са необходими около 40 хил. специалисти. "Тези проблеми ще се видят ясно след 4-5 години, когато проблемът вече ще е много сериозен", смята той.

Какво е решението



Прогнозирането на потребностите на пазара на труда намалява несъответствията между търсене и предлагане на работа. Това заяви зам.-министърът на труда и социалната политика Гълъб Донев, който също присъства по време на представянето на доклада. За преодоляването на този дисбаланс в МТСП са разработени първите средносрочни и дългосрочни прогнози. Зам.-министърът също така съобщи, че от 2016 г. социалните партньори ще изготвят краткосрочните прогнози за развитието на пазара на труда и потребностите от квалифицирана работна сила, които след това ще се използват при формирането на политики най-вече в организирането на обучения, съответстващи на потребностите.

Според Томчо Томов шанс за професионален успех имат хората с аналитично, иновативно и креативно мислене. "На пазара на труда се ценят също уменията за развойна дейност, създаване и внедряване на нови технологии, готовността за учене и усъвършенстване", посочи експертът. Неговото мнение е, че друг проблем пред пазара на труда в България е липсата на желание у хората да се развиват. "От ранна възраст трябва да е ясно, че ученето не е еднократен акт. Не свършва със завършването на университета. Жизненият цикъл в съвременната икономика е такъв, че едно образование е актуално между 3 и 9 години. Ако не се инвестира в нови знания и умения, изпадаш от пазара на труда", заяви Томов.
Каталог: upload -> files
files -> Мотиви към законопроекта
files -> Мотиви към законопроекта
files -> Списък на участниците – 22 ученици от икономически професионални гимназии и 3-ма учители
files -> З а п о в е д № от г. На основание чл. 162, ал. 4 от Кодекса за застраховането, образците на отчет
files -> Наредба №23 от 18 декември 2009 Г. За условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "управление на местни инициативни групи
files -> Съдържание увод глава първа. Особености на отразяването на кризата в медийния дискурс
files -> Единни в многообразието замяза на „Еднообразни в разединението”
files -> Заседанието на кабинета, в което участваше и министър Москов продължава


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница