Независимост на съдебната власт в българия: една история за блясък и нищета



страница3/3
Дата26.09.2018
Размер293.5 Kb.
1   2   3
Превод: Боряна ДЕШЕВА

Научна редакция: Симеон СТОЙЧЕВ, Мирослава ТОДОРОВА

 Оригинално заглавие: Bruno Schönfelder (2005) Judicial Independence in Bulgaria: A Tale of Splendour and Misery, Europe-Asia Studies, 57:1, p. 61-92. Статията е преведена и се публикува с изричното и безвъзмездно съгласие както на автора, така и на издателя. Съюзът на съдиите в България изказва дълбоката си благодарност към проф. д-р Бруно Шьонфелдер за разрешението за публикуване, както и за оказаното съдействие по време на изготвяне на материала.

 Д-р Шьонфелдер е роден през 1956 г. в Швандорф (Германия). Учи политическа икономика и славянознание/славистика в Университета Лудвиг Максимилиан в Мюнхен (Германия). Има докторска степен по политическа икономика от Университета в Минесота (САЩ). През 1984 г. в Мюнхен придобива научната степен доктор на политическите науки, а през 1990 г. става професор.

През 1991 г. д-р Шьонфелдер става професор в Университета в Рощок (Германия), а след основаването на Техническия университет „Университет по минно дело и технологии“ във Фрайбург (Германия), е назначен там за професор по политическа икономика. Освен във Фрайбург, преподава също в Техническия университет в Дрезден (Германия), Международния университет в Циату (Германия) и Университета по информационни технологии в Ташкент (Узбекистан).



Д-р Шьонфелдер е съветник на Хърватската национална банка от 1989 г. до 1994 г. Научните му интереси са насочени към икономиките на посткомунистическите страни, както и към теория на икономическите системи.

1 Цитатът е „зает“ от Hendley, Murrell & Ryterman (2001), които твърдят, че „законът в Русия работи“. Тази теза се критикува от Varese (2001, с. 44 и сл.).

2 Вж. напр. Шрамайер, 2003.

3 Вж. пак там.

4 Това сравнение се отнася до федералното законодателство в САЩ и националното законодателство на Унгария.

5 Вж. Капитал, 6 октомври 2001, с. 11.

6 Вж. Нанова (2002, с. 180) относно решение на Конституционния съд, с което той дава тясно тълкувание на понятието „социално право“ на безплатно здравеопазване. Вж. и Шайо (1996) за критика на унгарския конституционен съд и много по-широкото му разбиране на „социални права“.

7 За резюме на ограничените библиографски източници на информация по това време вж. Шрамайер, 1993.


8 Вж. Дайнов, 2000 г., с. 419.

9 Румъния, Латвия и Словения също приемат нови конституции през 1991 г., а Хърватска още през 1990 г. В Румъния прибързаният конституционализъм изиграва роля, подобна на тази в България, докато този в Хърватска, Латвия и Словения е израз на стремежа на тези страни към независимост и основната му цел не е желание за определяне на основните правила на политическата игра.

10 Вж. Melone, 1998 г, с. 164.

11 Вж. например Димитров, 1999 г. Независимо от това преподаването на право бързо се променя в области като конституционното и търговското право.

12 Управлявало от ноември 1991 г. до октомври 1992 г.

13 Както се споменава по-надолу в изложението, съдебната власт впоследствие се превръща в крепост на антикомунистическия Съюз на демократичните сили (СДС). През 1991 г. малцина успяват да предвидят това. Отчасти този ход на събитията се дължи на някои юристи, заемали високи постове по време на комунистическия режим, които впоследствие се присъединяват към СДС. Пример за това е Никола Филчев, който през 1998 г. е назначен за главен прокурор. Въпреки това, присъединяването им към СДС не означава непременно, че тези лица се отърсват от идеологическия товар на комунистическото наследство. За доказателства за противното вж. „Подушвам, че сме от една порода“, Капитал, 24 май 2003 г., с. 7, относно гладката комуникация между българските и белоруските прокурори. Вж. още Капитал, 29 юни 2002 г., с. 12, за възгледите на Филчев за приватизацията.

14 Разпоредбите на конституцията са неясни по отношение на това кои членове могат да претърпят изменение единствено от Велико народно събрание. В силно критикувано решение през 2003 г. Конституционният съд дава впечатляващо широко тълкувание на това правило.

15 Относно водещите тактически съображения вж. Дайнов, 2000 г., с. 452.

16 Вж. 24 часа, 14 април 2003 г. и цитата от статията, публикуван в Капитал, 19 април 2003 г. За възгледите на друг критично настроен наблюдател вж. Пейков, 1998 г. Той не счита предоставените по конституция „социални права“ за проблематични.

17 Вж. Ганев, 1995 г., с. 81.

18 За по-подробна информация относно тези конфликти вж. Мелоун, 1998 г., с. 225-239.

19 Въпреки това на изборите през 1997 г. претърпяват съкрушителна загуба, която променя политическия пейзаж. Така че този аргумент не е валиден за края на 90-те години. Може с увереност да се предположи, че победителите на тези избори през изминалите години са се научили да ценят предимствата на независимостта на съдебната власт. В допълнение, те не пропускат възможността да се окопаят в съдебната система чрез назначаване на свои поддръжници сред съдиите и прокурорите.

20 За доказателства вж. Отношението и Индекс на съдебната реформа, 2002 г., с. 43-47.

21 Виж пак там, стр. 46.

22 Югославските институции предоставят на комунистите многобройни лостове за влияние върху системата на съдилищата, но поне в Белград и в северните части на Сърбия тези лостове се ползват изключително ограничено. Де факто политическата намеса в работата на съдиите е изключително рядко явление.

23 Според Смит (1996 г., с. 68) в началото на 80-те години съветските партийни функционери се намесват пряко в 10-12 % от всички съдебни дела. Местните власти оказват натиск върху съдилищата посредством орязване на бюджета за ремонт на сгради, поддръжка на автомобилния парк и т.н. или отказ за жилищно устройване на съдиите, които не са склонни да се съобразяват с желанията на местните партийни величия. Според интервюираните от Мелоун лица (1999 г., с. 222) подобни примери за намеса в България са много по-редки. Той цитира съдия, който казва „…телефонните обаждания бяха изключителна рядкост… имам спомен само за едно или две телефонни обаждания на ръководител на партията…“. Според други възгледи обаче „телефонното правосъдие“ е широко разпространено и в България. Вж. Капитал, 27 януари 2002 г., с. 11.

24 Счита се, че това е една от причините, поради които през 1989 г. селските райони често се превръщат в крепости на социалистическата партия въпреки традиционното неодобрение на комунистите сред селското население.

25 С едно изключение всички български правителства до 1997 г. са оглавявани или от социалистите, или зависят от тяхната парламентарна подкрепа, въпреки че се прокламират като коалиционни. Коалиционният формат е предпочитан, защото размива отговорността за управлението. С изключение на реституцията на земеделската земя и някои категории собственост, това правителство не успява да осъществи значими икономически или законодателни реформи.

26 Независимо от това и противоположно на широкоразспространеното мнение Милошевич никога не успява да подчини съда изцяло.

27 Антитурската кампания на Живков през 80-те години се обръща срещу него и допринася за падането му власт.

28 Вж. например уводната глава на Измежду, 2002 г. По подобен начин, Миодраг Жеч, изтъкнат сръбски икономист, многократно подчертава това; вж. Economist Magazine, br. 173, 15 септември 2003 г., с. 15.

29 Наблюдението, че за разлика от българските антикомунисти сръбските демократи не са склонни за зачитат независимостта на съдебната система след идването си на власт през 1999 г. е в унисон с изложената тук теза. Окопаването, към което прибягват българските антикомунисти (вж. бел. под линия № 19) е неприложим инструмент за сръбските демократи, защото е добре известно, че техните опоненти – радикали и социалисти, продължават да не зачитат независимостта на съдебната власт.

30 Вж. Биков и др., 1992 г.

31 Поддържането на единство понякога е трудно и обединеният фронт на моменти се пропуква. Независимо от това ефективно е дори едно сравнително крехко обединение, защото социалистите също са силно разединени.

32 Вж. например Hedlund, 1999 г.

33 Забележително е, че той заявява това в доклад, който е силно критичен към някои от решенията на съда.

34 Вж. напр. Цветков и Голубарев (1990 г.). И до днес юристите остават разединени дори по основни въпроси от областта на конституционното право. Вж. Judicial, 2003 г., с. 10.

35 По времето на Александър II техните правомощия са ограничени, а комунистите отново ги разширяват, след като идват на власт. В определен смисъл те се връщат към положението, създадено от Петър Велики, който дава на прокуратурата огромна власт, копирайки модела, възприет във Франция през 17-ти век.

36 Вж. Велчев, 1928 г., с. 156.

37 Има само две изключения – Хърватска и Източна Германия.

38 Вж. Judiciary, 2003 г., с. 8.

39 Решенията могат да се обжалват пред Върховния административен съд.

40 Вж. Капитал, 13 декември 2003 г., с. 15.

41 Вж. Капитал, 29 юни 2002 г., с. 12

42 Вж. Дайнов, 2000 г., с. 593-595; Вж. Капитал, 1 май 2003 г., с. 15.

43 Вж. Капитал, 12 април 2003 г., с. 7 и май 2003 г., с. 3.

44 За доказателства относно руската политика на осъдителни присъди на всяка цена вж- Поморски, 2001 г.

45 Например настоящият председател на Конституционния съд Янков има репутацията на неконформист.

46 Мръчков, 1995 г., с. 48.

47 Интерпретацията на данни от Проект (2002 г.) се натъква на няколко проблема. На първо място, данните не обхващат цялата територия на страната. На второ място, докладваната натовареност включва и молби за вписвания в Търговския регистър, които обикновено не са свързани със спорове. Не са налични данни за броя и процента на неоспорените заявления за вписвания. Предполагам, че този дял би бил около 10 % от общия брой на заявленията и той е взет предвид в преценката на броя на търговските спорове.

48 Вж. Statisticka´ rocenka Slovenskej republiky, 2000 г., с. 555. Статистическите данни за Словения и България са изготвени при ползване на различна дефиниция на търговски спор, което навярно обяснява съществената разлика.

49 За информация относно търговските диспути в Русия вж. Варезе, 2001 г., с. 44.

50 Вж. Капитал, 27 април 2002 г., с. 5.

51 Вж. представените по-долу в изложението доказателства, както и Капитал, 17 март 2001 г., с. 32. Според резултатите от това проучване почти 90 % от анкетираните споделят, че избягват сключването на договори с непознати партньори, защото средствата за съдебна защита срещу договорен опортюнизъм са неефективни.

52 Вж. Капитал, 12 април 2003 г., с. 19.

53 Вж. Капитал, 12 април 2003 г., с. 19.

54 Вж. данните, изнесени в доклада на Navrhy, 2004 г.

55 Вж. Стефанов, 2001 г., с. 998.

56 В Пловдив преподават членове на Института по право към Българската академия на науките.

57 Понижаването на качеството на преподаване не е категорично установен факт. По време на комунистическия режим преподаването на право е омаловажавано от различни фактори, които вече не са релевантни.

58 Вж. Корупция, 2002 г.

59 За едно неотдавна решено дело от СГС дело във връзка с предполагаема корупция вж. Капитал, 6 май 2004 г.

60 Струва си да се отбележи, че всичките (шестима) професионалисти в областта на правото, с които авторът на статията проведе беседи, споделиха този възглед и увериха автора, че няма място за съмнение. Според добре осведомени журналисти, включително тези от най-уважаваните медии, това е често срещано.

61 Вж. Judicial, 2003 г.

62 За доказателства в подкрепа на това твърдение вж. Варезе, 2001 г.

63 Според Дайнов (2000 г., с. 610) в периода 1996-1997 г. около 90 % от храната, която се консумира, е произведена в рамките на домашни стопанства. След 1997 г. стандартът на живот се подобрява чувствително и този тип производство на храна запада.

 Бел. ред. – ефективно вънзаграждение (efficiency wage) е възнаграждението на служителите, което е по-високо от пазарното и което има за цел да повиши тяхната производителност, да привлече или да задържи служители с по-висока производителност.

64 За доказателства вж. Капитал, 27 април 2002 г. и 10 март 2001 г., с. 5.

65 Стефанов (2001 г., с. 987) цитира съдия от СГС, която споделя следното: „Работим пет млади съдийки и един колега съдия в един кабинет и разполагаме само с един персонален компютър. Помежду ни често възникват конфликти за това кой и кога може да го използва. Очевидно за всички ни е, че този остър недостиг на финансови средства обрича усилията за реформа на провал“.

66 Вж. Judiciary, 2003 г., с. 31.

67 Вж. Hayek, 1976 г., с. 48

68 Вж. Kelzen, 1995 г.

69 За представителен пример, който онагледява изложената теза, вж. например Джеров, 1994 г., с. 64.

70 Вж. Mollnau (1999 г., с. 115), който документира това в Източна Германия. Степента, в която българската практика се отличава, все още не е проучена в достатъчна степен.

71 Solomon & Foglesong (2000 г.) предлагат едно от най-добрите описания на тази система. В тази част авторът често се позовава на техните тези и заключения.

72 В своя класически труд Мериман (1969 г., с. 48) казва следното: „Тези, които противопоставят традицията на гражданското право на тази обичайното право, твърдейки, че първата се характеризира с неизползването на прецедентна практика, а втората – със задължителната доктрина на прецедента, преувеличават и в двете твърдения. Всички знаят, че съдилищата в държавите с гражданскоправни системи използват прецеденти… Въпреки че тези факти са… широкоизвестни, продължават да битуват заблуди … Основното разграничение между съдопроизводството в системите на гражданското и обичайното право не е в това, което съдилищата правят, а в това – какво, което според най-разпространените заблуди, те трябва да правят“. Подобен възглед излага и българският автор Рачев (1997 г.).

73 Вж. например Wolf, 1987 г., с. 178-185. За по-подробна дискусия вж. Kriele, 2003 г.

74 Някои публичноправни спорове обаче се разглеждат директно от Върховния съд.

75 Posner, 2003 г., с. 555 и сл.

76 Вж. Герджиков, 1991 г., 2000 г.

77 Вж. например Благоева-Танева, 2002 г., с. 119-120.

78 Вж. например Капитал, 2 ноември 2002 г. и 14 декември 2002 г. Според публикации в българските медии този възглед се подкрепя от съветници от западните страни, като групата за техническа помощ, изпратена от правителството на германската провинция Бавария.

79 Капитал, 21 декември 2002 г.

80 Вж. Капитал, 13 октомври 2001 г. и следващите броеве, в които се описва липсата на резултати.

81 По този въпрос вж. например Epstein, 1995 г.

82 Вж. Индекс на съдебната реформа, 2002 г., с. 22

83 Вж. Капитал, 30 март 2002 г.




Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница