Ние, партиите дсб и бдф, на основата на доказания си предишен опит

с разум, с компетентност, с решителност,

и опирайки се на ценностите и принципите залегнали в нашата „Платформа на модерната десница“, предлагаме:
ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА

ПОЛИТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ

за излизане от кризата
ЦЕЛИ:

- Прекратяване злоупотребите на монополите;

- Освобождаване на малкия и среден бизнес от бюрокрацията и корупционния рекет;

- Създаване условия за растеж на икономиката и на доходите;

- Обръщане на икономическите процеси от упадък и застой към развитие и просперитет.
Финансова стабилност
1. Безусловно запазване на действащата системата на „паричен съвет“ (валутен борд);

2. Отлагане на постъпките за влизане в Европейския стопански и валутен съюз (Еврозоната) докато се постигне трайно решение на дълговите проблеми на държавите клиенти на стабилизационните фондове на ЕЦБ/ЕС и бъдат създадени условия, при които ползите за България от нейното членство ще превъзхождат рисковете.

2. Запазване на данъчната ставка от 10 на сто върху доходите над необлагаемия минимум;

3. Разходите за учебни такси, погасяването на банкови кредити за образователни цели и др. да се приспадат от облагаемите доходи на завършилия успешно студент през първите 10 години, в които той е ангажиран на работа след дипломирането си;

4. Включване на всички доходи, включително от дивиденти и дялови участия в годишната данъчна декларация;

5. Премахване на дискриминационната данъчна ставка от 15 на сто за едноличните търговци и облагането им като самонаети физически лица на общо основание;

6. Нулева данъчна ставка за корпоративния данък върху дела на реинвестираната в България печалба;

7. Въвеждане на изрично изискване в ЗКПО съгласно което при износа на стоки на цени по-ниски от цените на продажбите на българския пазар, разликата да се третира като облагаема печалба;

8. Разработване на нова глава в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), която подробно да урежда създаването, поддържането, съхранението и достъпа до данъчния архив на декларациите на физическите лица, едноличните търговци и самонаетите лица. Съхранението на техните данъчни декларации да стане минимум 50 години;

9. Разширяване на законовата уредба на персоналните данъчни ревизии с въвеждането на принципа на верижните проверки при изясняване произхода на средствата с които разходите на ревизираното лице надвишават приходите му.

Държавни и общински такси
1. Подробна законова уредба за справедливо определяне размера на държавните и общински такси, съгласно която:

1.1. Стойността на всяка такса се определя само въз основа на независима експертиза за реалната стойност на услугата, която се заплаща с нея;

1.2. Увеличението на размера на съществуващите такси не може да

надхвърля инфлацията за периода спрямо последното й изменение,

освен ако заключение на независима експертиза посочва друго.

Облекчени условия за стартиране на малък и среден бизнес чрез:
1. Приемане на Кодекс на държавните изисквания за определени стопански дейности (КДИОСД), който съдържа изчерпателно всички изисквания, технически параметри и условия за упражняване на широк обхват от стопански дейности и преди всичко тези, които са характерни за малкия и среден бизнес;

2. При изпълнени изисквания на КДИОСД за съответната дейност - започване на работа без предварително разрешение, (а само уведомление до посочената в кодекса институция);

3. Замяна на досегашната система на предварителни разрешения и проверки за започване на малък семеен бизнес със система на последващ контрол на основата на КДИОСД;

4. Изчерпателност и окончателност на изискванията в КДИОТД. Искания и предписания на контролни органи, които не съответстват на заложените в кодекса, не могат да породят правни последици;

5. Не по-малък от две години период за изпълнение при промяна на изискванията и условията в КДОСД. Когато важни обществени, интереси налагат това да стане в по-кратки срокове, разходите се поемат от държавата;

6. За стартирането на собствен бизнес ще се плаща еднократно и окончателно една единствена такса. Приходите от тези такси ще се разпределят по ред определен от министъра на финансите;

7. Лицата извършващи последващия контрол ще подлежат на санкции за фиктивни проверки, или неверни данни в контролните фишове. За целта контролиращите също ще бъдат строго контролирани.

Особена закрила на малкия и средния бизнес
1. Законодателни ограничения за включването на критерии за обем на дейността и минал опит на изпълнителя при обществени поръчки, като такива се допускат само за доставки или изграждането на обекти от особена важност, големина и специално предназначение;

2. Нормативно определяне на минимални срокове за проверки и приоритетно разплащане на възложителите към малките и средни фирми изпълнители на обществени поръчки;

3. Законово задължение възложителите да се разплащат с изпълнителите на обществени поръчки по принципа „първият по време е първи по право“;

4. Създаване на гаранционен фонд за заплащане без забавяне, при недостиг на средства на възложителя;

5. Ограничаване на нелоялната конкуренция от вносители на евтини азиатски стоки чрез специални мерки за недопускане влизането в страната на незаконни имитации на известни търговски марки, както и на стоки, несъответстващи на европейските и на българските стандарти;

6. Изграждане на общински борси само за български плодове и зеленчуци и създаване на система за сертифициране на български биопродукти;

7. Засилване на мерките срещу контрабандния внос на земеделска продукция от съседни страни;

8. Нови законодателни мерки за ефективен контрол над концесионерите, изпълнението на инвестициите, екологичното въздействие, отчитането на разходите и финансовите им резултати;

9. Нова законодателна уредба за определянето на минималните осигурителни прагове, вменяваща ключова роля на браншовите организации.

Защита на конкуренцията и потребителите
1. Законодателни промени за силен превантивен контрол и координация на КЗК, НАП и МВР при предотвратяването и санкциите, свързани с престъпленията срещу конкуренцията. (отразени в проектозакона внесен от ДСБ и СК през фев. 2012 г.);

2. Законодателни промени осигуряващи равнопоставеност на потребителите и доставчиците на услуги предоставяни чрез Общи условия.

За българите днес ударите на вътрешна криза и отчаянието са по-всеобхватни и по-лоши от външната финансова криза.

Намирането на изход от това състояние са основен приоритет за хората и фирмите, за държавата и нейните институции, за политиците, партиите и гражданските организации.

БЛАГОСЪСТОЯНИЕ ЧРЕЗ ТРУД

ПОЛИТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ

за работа, доходи и достоен живот на всеки българин

ЦЕЛИ:

-Повишаване на доходите;

-Достойни пенсии и повишени цени;

-Преодоляване на крайната бедност;

-Насърчаване на раждаемостта.

Законодателни мерки:
1. Въвеждане на прости и ясни правила и преференции за самонаети лица (свободни професии, занаятчии, фермери, еднолични търговци и дружества) и семейни фирми в трудовото, данъчно и осигурително законодателство;

2. Промени в трудовото законодателство, осигуряващи възможност за наемане на нови работници във време на криза – почасова работа, надомна работа, съвместяване на щатове;

3.Законодателно намаляване с 90% на бюрокрацията и нужните документи;

4.Въвеждане на осигурителни прагове и минимални осигурителни доходи в зависимост от занятието и мястото на извършване на дейността.

2. Никакви нови данъци, осигуровки и такси;

3. Опростена система за професионално обучение. Всеки гражданин и всеки работодател ще има възможност за квалификация без посредници.

Корупцията е основен фактор за загуба на работни места. Трудът е основно право на всеки български гражданин.
1. Незабавен край на партийните назначения и уволнения;

2. Спиране на корупцията в обществените поръчки и европейските фондове;

3. Предимства за малките и местни фирми при кандидатстване по обществени поръчки.

Нови приоритети за нови работни места:
1. Инвестиции в ключови инфраструктурни проекти, осигуряващи работни места и развитие на промишлеността и търговията – пристанища, транспортни коридори, безмитни и промишлени зони;

2. Промяна на програмите по Европейските фондове – от фалшива заетост в общински фирми, прикриваща купуване на гласове, към заетост в реалния бизнес, основана на нови правила за квалификация и обучение;

3. Приоритет на програмите за заетост в семейния бизнес.

За достойни старини:
Пенсията е право на всеки работещ българин, а не подаяние от държавата.

1. Премахване на всички привилегии в пенсионната система, които накърняват това право;

2. Пълно съответствие между вноските и получаваните пенсии;

3. Спиране на ощетяването на гражданите, получавали среден и висок доход през годините, които сега финансират привилегировани групи и съсловия;

4. Бюджетът за социално подпомагане да допълва пенсиите на гражданите с най-нисък принос към системата до социалния минимум, но единствено ако те нямат други доходи (пенсии, ренти, собствен бизнес), които да го осигурят;

5. Спиране на политическата намеса при определяне размера на пенсиите;

6. Възстановяване на Швейцарското правило за осъвременяване като най-справедливо.

Закрила за най-уязвимите
Солидарността е не само задължение на Държавата, но и инвестиция в бъдещето.

1. Държавна политика за подпомагане на първо място на изоставените деца, самотните родители, хората с увреждания, децата, израстващи в крайна мизерия и без достъп до образование;

2. Подпомагане за пълноценна работа и издръжка, а не изолация;

3. Нова политика за интеграция на малцинствата. Основните средства ще се насочат към тези, които искат да се образоват и да образоват децата си;

4. Политика, насочена приоритетно към подпомагане на семействата след индивидуална оценка на нуждите им. Комплексна социална услуга за семействата, включваща осигуряване на достъп до образование, здравеопазване и трудов живот;

5. Обвързване на системите за социално подпомагане със система на социална отговорност и задължения - труд, образование, определена грижа (за деца, възрастни, др.).

1. Най-добрата демографска политика е създаването на условия за пълноценен труд и развитие на майките, при запазване на досегашните осигурителни права;

2. Улесняване на отглеждането на деца в ранна възраст – осигуряване на нужните детски институции;

3. Легализиране на „родителските колективи” и други форми на отглеждането на децата в предучилищна възраст;

4. Възможности за актуализиране на знания и умения при връщане на работа;

5. Алтернативни модели на заетост за майки на малки деца (до 6 годишна възраст) и гарантирането на работното им място;

6. Уреждане на правата на майките, заети в семеен бизнес.
С предложените мерки ще възстановим заетостта сред самонаетите и семейните фирми, ще дадем възможност за рязко увеличаване на броя на заетите лица, ще увеличим доходите чрез здрава конкуренция на трудовия пазар и ще увеличим броя на осигурените лица. Това от своя страна ще заздрави бюджета на пенсионната система.

ПОЛИТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

Средствата за постигането на тази цел са:

1. Увеличаване на разходите за здравеопазване в рамките на мандата от 4.1 на 6% от БВП, без да се вдига здравноосигурителната вноска, а чрез повишаване на събираемостта и намаляване на броя на неосигурените лица. Увеличеното финансиране ще гарантира на лекарите, че медицинската помощ ще им бъде заплащана в пълен размер, без да бъде експлоатиран техният труд, така че здравната система да не функционира за сметка на техните доходи;

2. Законодателна инициатива за защита на правата на пациентите чрез специален закон още през първата година от управленския мандат.

Мерките за постигането на тези цели са следните:

1. Възстановяване на обществения статут на НЗОК и ситуирането й в остра конкурентна среда, за да се спре политизирането и бюрократизирането на институцията, да се обърне внимание на най-важните хора в системата – осигурените лица и пациентите;

2. Възстановяване на доброволното здравно осигуряване, което в момента е принудено да се преобразува в здравно застраховане.

Въвеждане на заместващо здравно осигуряване;

3. Даване на пълна свобода и право на осигурените лица и пациенти сами и без ограничения да избират лекар, лечебно заведение и здравноосигурителен фонд на територията на цялата страна;

4. Възстановяване на правилото от 2000 г. за финансиране на лечебните заведения от типа „парите следват пациента“, защото само така, чрез финансиране на реално извършена и качествена медицинска дейност могат да бъдат предотвратени неефективните разходи, и отстраняване на ненужните структури, чрез избора на пациента;

5. Възстановяване и балансиране на интересите в здравеопазването чрез договори, а не чрез командване и администриране;

6. Премахване на лимитите за пациенти в амбулаторния и болничния сектор и преобразуване на ограничителните регулативни стандарти в индикативни;

7. Рационализиране и разширяване на реимбурсната листа за лекарства, които се полагат за безплатно ползване от осигурените лица.

Начини за постигане на тези цели са:

1. Въвеждане на нулева ставка на ДДС за държавните, общинските и частните лечебни заведения;

2. Премахване на корпоративното данъчно облагане върху държавните, общинските и частните лечебни заведения – така, както беше направено през 2000 г.;

3. Премахване на ДДС за лекарствата финансирани от НЗОК и други здравни фондове, които акумулират средства от здравни вноски;

4. Създаване на приватизационни правила за държавния и общинския здравен сектор;

5. Създаване на индикативни стандарти и нива за заплащането на труда на нелекарския медицински персонал в лечебните заведения;

6. Създаване на индикативни стандарти и нива за заплащането на труда на лекарския персонал в държавните и общински лечебни заведения;

7. Въвеждане на дигиталните технологии и интернет комуникации в отчитането на медицинската помощ, личната здравна карта, електронната рецепта и телемедицината.

В областта на общественото здравеопазване:
- Възстановяване правото на всеобща, достъпна, качествена и навременна спешна помощ за всички български граждани без изключение, която ще финансираме чрез държавния бюджет. Така ще гарантираме, че дори и неосигурените лица няма да бъдат лишени от здравна помощ, когато се нуждаят;

- Увеличаване възнагражденията на заетите в спешната помощ;

- Инвестиране в подобряването на материално-техническата база и подобряване организационните и информационни процеси.

- Продължаване финансирането на съществуващите програми в областта на ранното откриване на заболяванията, промоцията на здравето, профилактиката и рехабилитацията;

- Запазване на досега финансираните програми за социално значими заболявания и надграждане с нови.
Начините, които ще използваме за постигането на тези цели са следните:

1. Въвеждане на скринингови изследвания за откриване на все още непроявени заболявания със значима лична, обществена и финансова тежест;

2. Осигуряване на държавно програмно финансиране за лечение на наркомании и други зависимости;

3. Осигуряване на държавно програмно финансиране за лечение на психичните заболявания;

4. Осигуряване на държавно програмно финансиране за насърчаване на органната и тъканна трансплантация;

5. Осигуряване на държавно програмно финансиране за проблемите по семейното планиране и асистираната репродукция;

6. Създаване на нормативни условия и инвестиции в създаването на центрове за сестрински грижи, палиативна помощ и домашен патронаж;

7. Създаване на публични информационни центрове за промоциране на здравословен начин на живот;

8. Създадаване на програми за здравно образование;

9. Изграждане на национална информационна система за контрол и мониторинг на безопасните и здравословни условия на труд.

Пътищата, по които ще постигнем тази цел са следните:

1. Инвестиране в квалификацията на медицинския персонал на всички нива в здравната система;

2. Увеличаване не по-малко от два пъти заплащането на кадрите в общественото здравеопазване;

3. Повишаване изискванията към висшето медицинско образование и инвестиране в обучението по здравни грижи.
Преките задачи на Министерство на здравеопазването ще бъдат законодателни, управленски, организационни, информационни, инвестиционни и регулация на процесите в общественото здравеопазване, лечебния, лекарствения, образователния и квалификационния сектори на системата.

За целта, освен текущите задължения по ръководството на здравния сектор, ще бъдат предприети и следните краткосрочни и дългосрочни мерки:

1. Облекчаване на процеса по оказване на административни услуги в здравеопазването;

2. Инвестиране и развитие на електронното здравеопазване;

3. Инвестиране и развитие на общественото здравеопазване;

4. Осигуряване на програмно финансиране за навлизане на нови технологии в здравния сектор;

5. Създаване на център за европейско проектно финансиране за здравеопазването в България, както и за трансгранично сътрудничество в здравния сектор между страните членки на ЕС и други;

6. Прецизиране и изчистване на нормативната база в здравеопазването от натрупаните във времето недоразумения и блокажи, за да бъде развита така, че плановете за реформи да останат осъществими и извън рамките на един управленски мандат.

Ние съзнаваме, че някои от описаните цели могат да бъдат започнати и до голяма степен постигнати в рамките на един мандат, но развитието трябва да продължи във времето, за да се постигне очакваният резултат. Ето защо ще създадем Здравна стратегия за развитие на системата и за постигането на здравни цели по значимите здравни индикатори на населението до 2020 година и План за действие към нея, подкрепен с необходимото финансово осигуряване.

ПОЛИТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ ЗА ПРОБЛЕМИТЕ В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ

- Стабилност на училищната мрежа;

- Реформа в посока на качествено образование;

- Финансова сигурност.

2. Завършване на основното образование с матура, след издържането на която, на 16-годишна възраст на ученика, се издава документ за завършено задължително, съобразно конституцията, образование;

3. Завършване на гимназиалното образование с матура и диплом за зрелост;

4. Матурите са задължително външно оценяване. Те следва да оценяват степента на покриване от ученика на държавните образователни изисквания.

2. Единните задължителни учебни програми на всяко българско училище се задават от държавните образователни изисквания. Провеждане на учебния процес единствено в рамките на програмите;

3. Гарантиране културната и социална идентичност и интеграция на младите българи в тяхното отечество и европейска цивилизация от ДОИ. Актуализиране на ДОИ за всяка учебна дисциплина за всеки предмет за всеки клас на всеки 10 години;

Съдържанието на учебниците задължително трябва да отговаря на ДОИ. Учебниците следва да се избират свободно от училищата въз основа полезността им при подготовката за матурите на по-успешни завършващи ученици. Обективен ориентир за изготвянето на максималните равнища на държавните образователни изисквания са световните и европейски олимпиади и други авторитетни състезания между отличните ученици.

Максималният успех при покриването на ДОИ гарантира продължаването на образованието в качествени университети в България и света. Добрият успех гарантира възможност за продължаване на образованието в по-висока степен и конкурентна професионална подготовка на завършващите. Средният успех гарантира минималната задължителна степен на образованост и дава възможност за професионална подготовка.

2. Покриване разходите за задължителния безплатен превоз на учениците до средищните училища от държавата;

3. Инвестиране в изграждането на модерна училищна спортна база и покриване разходите за училищен спорт, за вътрешни и външни училищни първенства от страна на държавата;

4. Финансиране на самия образователен процес на принципа „парите следват ученика“. Този принцип формира базисен и общ за всички училища механизъм за изработването на техните бюджети и за формиране на бюджета на средното образование;

5. Коригиране на делегираните бюджети в посока на увеличение или намаление в зависимост от успеха на учениците на общите матури;

6. Осигуряване и поддържане чрез различни форми и на всички нива възможността за перманентна и целева квалификация на учителите от страна на държавата;

7. Парите не следват повтарящите класа ученици и се намаляват в случай на провал на матурите. Учителската заплата зависи от резултатите, показани от учениците на матурата;

8. Делегиран бюджет получават всички училища, които изпълняват посочените до тук изисквания и гарантират достъп на учениците до образование в предвидените по закон и наредби възрастови групи.

1. Създаване на авторитети в държавна и регионална училищни мрежи чрез повишаване на квалификацията на обещаващите успехи учители;

2. Насърчаването на дисциплината и самодисциплината на българските ученици. Това предполага функциониране на разгърната мрежа за морални и други престижни награди за положителни социални прояви - взаимопомощ, грижа за изпадналия в беда, обществена активност, спортни успехи и пр.;

3. Критериите за дисциплинирано поведение на учениците се постигат чрез навременно и адекватно санкциониране за асоциално поведение, неуважение и нетолерантност към околните, обявени предварително наказания за безпричинни отсъствия.

-възпитава характера в конкурентоспособност, енергични и последователни усилия, способност да се преодоляват трудностите, способност да се полагат цели и воля за тяхното постигане;

-създава трайни навици за здравословен живот и хранене и култура на непрекъснати грижи за тялото и физическите му способности;

-предотвратява рискове от ранни хронични заболявания, възстановява след прекарани заболявания, предпазва от затлъстяване и ограничаване на двигателната активност;

-формира ценности като уважение към съперника, действия в екип и готовност за взаимна помощ, самодисциплина и стремеж към публична изява и признание;

2. Осигуряване на възможност за редовно практикуване на спорт и самоподготовка в училище и въвеждането на изисквания за покриване на задължителни спортни нормативи и наличие на необходимата двигателна култура;

3. Организиране на вътрешни първенства по масовите спортове, излъчване на победители и призьори, формиране на свои отбори за състезанията между училищата, в общините и регионите.

Строг контрол на Сметната палата и общиnите върху училищните бюджети.

Най-важните цели на основното училище са – ученик с основни знания и умения за себе реализация, способен да избере своята бъдеща професия; на средното училище са - способен за труд гражданин, вземащ самостоятелно решения за живота си и способен да носи отговорност за тях.

ПОЛИТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ

на проблемите в съдебната власт

ЦЕЛИ:

- България да се превърне в правова държава, където законът господства и гражданите са равни пред него, като се защитават основните човешки и граждански свободи;

1. Структурни промени в организацията на съдебната власт;

2. Публичност на процедурите и пресичане на партийна и институционална намеса в дейността на съдебната власт;

3. Законови промени, осигуряващи бърз и справедлив съдебен процес;

4. Повишаване на квалификацията и отчетността на магистратите.
Конституционни промени
1. Преминаване на следствието и прокуратурата към изпълнителната власт;

2. Въвеждане на процедура на парламентарен и граждански контрол върху дейността на Главния прокурор;

3. Премахване на политическата квота за избор на членове на Висшия съдебен съвет от Народното събрание. ВСС следва да се избира само от съдебната власт;

4. Съкращаване мандата на Главния прокурор, председателя на ВКС и председателя на ВАС на 5 години (сега 7 години);

5. Съкращаване мандата на Висшия съдебен съвет на 3 години (сега 5 години);

6. Намаляване на състава на ВСС на 15 члена (сега 25);

7. Намаляване на мандата на административните ръководители на 3 години (сега 5 години с право на повторно преизбиране);

Законодателни промени
1. Провеждане на админстративна реформа в съдебната власт:

- Задължаване на ВСС да извърши окрупняване на част от съдилищата и прокуратурите, където няма достатъчно натовареност. В големите съдебни райони, където има голяма натовареност на магистратите следва да се увеличат щатовете;

- Промяна на подсъдността на част от делата, които да доведат до равномерно натоварване на съдилищата;

- Въвеждане на подсъдност на част от делата само на две инстанции;

- Отнемане на статута на Висшия съдебен съвет като постоянно действащ орган. Практиката показва, че ефективността му не се подобрила, а напротив – влошила се е. Откъсването от професионалната среда бюрократизира органа и процесите на приемане на решения;

- Въвеждане на пряк избор от всички магистрати за съдебната квота на членовете на ВСС.

2. Включване на следните категории в Концепцията за наказателна политика и нов Наказателен кодекс:

-Ефективност и бързина в борбата с корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност;

-Ефективна защита на правата и законните интереси на гражданите от престъпни посегателства;

-Отграничаване на простъпките от престъпленията;

-Подобряване на наказателните мерки, включително пробацията;

-Въвеждане на ефективна защита на лица и свидетели;

-Създаване на режим за специално третиране на деца участници в наказателното производство;

-Леките престъпни състави да се декриминализират и преобразуват в административни производства.

3. Освен това следва да се предприемат следните допълнителни мерки:

-Структурни промени в МВР, ДАНС и прокуратурата с цел укрепване капацитета на досъдебната фаза – разследването;

-Създаване на специализирани звена за борба с разновидностите на корупцията и престъпността както в МВР, така и в прокуратурата;

-Разработване на специална програма за атестиране на служителите в системата на МВР, ДАНС, прокуратурата и съда с оглед лоялността към системата и наличието на професионални качества за изпълнение на поверените им функции и задачи;

-Разработване на диагностика за установяване на причините за високата престъпност и корупционните практики във всички сфери с повишен корупционен риск – обществени поръчки, здравеопазване, образование, замени на земи и др.;

-Въвеждане на единна институционална система за борба с престъпността и създаване на единна методика за анализ на престъпността;

-Изграждане на нови институционални структури за криминогенни и криминологични изследвания и анализ;

-Повишаване на квалификацията и особено на проверка на теоретичните и практически възможности на разследващите полицаи, прокурорите и съдиите от най-ниските звена в системата. Атестацията не е в състояние да прецени капацитетното ниво. Ето защо, атестацията да включва и теоретико-практически изпит за разследващите полицаи, районните прокурори и районните съдии.