Ние препоръчваме



Дата25.01.2018
Размер216.07 Kb.

Институт за пазарна икономика Януари 2007, брой 307




П
Седмичник

© ИПИ http://www.ime.bg/pr_bg
реглед на стопанската политика



В броя ще прочетете:
Икономиката през 2007 г. – очаквания

Символното изживяване на „ЕС” от икономическо гледище

Представите за цени и ценообразуване на министър Овчаров

Свободната търговия е с ново лице

Отново натурално безобразие

Европейският съюз: свободен пазар или ограничение на свободата?

Ние препоръчваме




Институт за пазарна икономика е носител на Templeton Freedom Award за 2006 година.











Икономиката през 2007 г. – очаквания
Димитър Чобанов
Новата календарна година е повод да се направи прогноза за развитието на икономиката в България. Основен фактор се явява стопанската политика на правителството, която ще се влияе от членството на страната в Европейския съюз, стабилността на управляващата коалиция и местните избори. Разбира се, не бива да се подценяват способностите на частния сектор да генерира стойност, но потенциалът му до голяма степен може да бъде ограничен от правителствената политика.

Засилващата се интеграция на българската икономика към европейските, нарастващата външна търговия, либерализацията на финансовата сметка водят до по-силна зависимост от решенията на институции като Европейската комисия и Европейската централна банка, докато изтичането на споразумението с Международния валутен фонд ще ограничи влиянието му. Очакванията за продължаване политиката на нарастващи основни лихвени проценти, определени от ЕЦБ, би трябвало да намалят разполагаемия ликвиден ресурс и оттам да ограничат възможностите за инвестиции в икономики като българската.

След рекордното реално нарастване на брутния вътрешен продукт през 2006 г. се очаква през 2007 растежът леко да се понижи, като все пак се запазят стойностите от около 6%. Един от факторите за това е членството на страната в ЕС, което доведе до по-голямо нарастване на инвестициите с цел подготовката на българските фирми за изпълнение на изискванията към тях, както и оптимизма им, свързан с нарастващите възможности за участие на европейските пазари.

От друга страна през последните години се наблюдава тенденция към подобряване на средата за бизнес, което е свързано не само с ЕС, но се предприемат някои стъпки като понижение на преките данъци, облекчаване на някои регулаторни режими. Това се констатира и при някои международни сравнения, но въпреки това не могат да се достигнат добрите световни практики. Единствено по отношение на данъка върху печалбата беше постигнат сериозен успех с въвеждането на 10% ставка, но останалите компоненти все още биха могли да бъдат подобрени.

Растежът на инвестициите ще продължи да надвишава този на БВП, но все пак разликата ще се понижи. Все пак делът им вероятно ще се запази над 30%. По-умереното нарастване на потреблението ще допринесе за лекото покачване на дела на брутните спестявания до над 16%. Резултатът ще бъде стойности на дефицита по текущата сметка на платежния баланс близки до тези от предходната година. Членството на страната в ЕС обаче ще повлияе на отчитането на вътреобщностната търговия, което ще се отрази и върху официалните данни, което ще затрудни и прогнозирането на този показател.

От средата на 2006 г. Българската народна банка започна да разхлабва ограниченията върху търговските банки по отношение на кредитирането. Повишението на основните лихви на ЕЦБ намалиха необходимостта от рестриктивни мерки от страна на БНБ и това ще бъде в сила и през 2007 г. Освен това влиза в сила т.нар. единен паспорт, който дава право на лицензирани финансови посредници в страна от Съюза да оперират и в България, без да бъдат ограничавани в такава степен, както местните такива. Следователно може да се очаква засилване на конкуренцията на местния финансов пазар, което ще оказва позитивно влияние върху цялата икономика.

След високите темпове на нарастване на цените през 2006 г. (достигнаха над 8%), през 2007 г. се очаква известно успокояване до около 4-5%. Продължаващото нарастване на паричното предлагане, свързано с растежа на кредитите, повишените акцизи върху горивата и алкохолните напитки, нарастването на административно определените цени действат проинфлационно, докато политиката на по-високи лихви на международните пазари от страна на ЕЦБ (и на Федералния резерв), а оттам и на българския, както и изтеглянето на ликвидност чрез бюджетния излишък ще противодействат на тази тенденция.

Развитието на трудовия пазар ще продължи в посока намаляване на коефициента на безработица и повишаване на заетостта. Причината за това е развитието на частния сектор, който е генератор на нови производителни работни места, докато членството в ЕС ще доведе и до по-нататъшно увеличаване на заетите в публичния сектор. Заявеното от правителството намерение за намаление на администрацията през 2006 г. с 10% си остана такова, а през 2007 г. вероятно няма да има промени в тази насока.

Намаляването на осигуровките от началото на 2006 г. повлия положително както върху заетостта, така и върху размера на официалните заплати в страната. За момента обаче не е ясно дали такова понижение ще се случи и през 2007 г. Въпреки това се очаква нарастването на производителността на труда да продължи и това да повишава равнището на заплатите в частния сектор. Заедно с това заплатите в публичния сектор се използват като инструмент в т.нар. политика по доходите, като засилват натиска върху частните работодатели. Заедно с това по-ниската инфлация ще даде възможност за по-висок реален растеж на заплатите.

Публичният сектор продължава да е ниско ефективен и това се отнася за ключови области като образованието и здравеопазването. През 2006 г. бяха предприети някои стъпки за подобряване на ситуацията като въвеждането на единен стандарт за обучението на учениците, докато в здравния сектор финансирането на болниците беше прехвърлено изцяло към НЗОК. Тези действия обаче не са достатъчни да разрешат сериозните проблеми. През 2007 г. частичните реформи ще продължат, без да окажат съществено влияние върху качеството на получаваните услуги.

Приходите в държавния бюджет ще се повлияят от промяната в режима по данъка върху добавената стойност, но въпреки това отново ще бъде реализиран бюджетен излишък. Относителният му размер спрямо БВП ще бъде по-малък спрямо 2006 г. поради вноската в бюджета на ЕС, която се явява допълнителен разход. Все пак излишъкът ще достигне поне 2% от БВП за 2007 г.

Като цяло през 2007 г. българската икономика ще продължи доброто си представяне. Източникът на растежа отново ще бъде частният сектор, докато ниската ефективност в обществения ще се запази. Все пак позитивните промени от последните няколко години, насочени към разширяване на стопанската свобода, ще позволят икономиката да продължи да се развива, без да може да достигне най-добрите световни практики.



Таблица 1: Избрани показатели

Показатели

2007

Растеж на БВП

5.5-6.5%

Инфлация

4-6%

Безработица

8.5-9.5%

Текуща сметка/БВП

10-14%

Преразпределение на БВП през консолидирания държавен бюджет

42-44%

Бюджетен баланс/БВП

1.5-2.5%

Растеж на реалната заплата

5-7%

Източник: Прогнози на ИПИ








Символното изживяване на „ЕС” от икономическо гледище

Красен Станчев



Погледнато икономически, 1 януари 2007 г. е сравнително незначителна промяна. Тази дата може и трябва да се разглежда в реда на предишни събития, които се оказаха стопанско-исторически по-непосредствено значими от датата на формалното членство в Съюза.
Ако погледнем напред, много промени предстоят. Те могат да тръгнат в различна посока. Тя ще зависи от изборите, които хората и фирмите (които живеят и работят в България) правеха в миналото, а правят и сега.
По-съществените промени
Без съмнение много по-съществена за икономиката и бъдещето на гражданите и страната имаше изборът на 1997 г. да се ограничи паричната политика на държавата, да се фиксира валутният курс, да не се рефинансират банките и правителството чрез централната банка. Това решение доведе до най-дългия стопански растеж в историята на България. Без него нищо от онова, което днес характеризира благосъстоянието на домакинствата, техните доходи и цени на активи (включително земя и жилища), както и активите на фирмите, нямаше да бъде действително.
Вторият съществен низ от значими стопански събития е осъщественото от 1997 г. насам от няколко правителства съществено намаляване на данъците. Въпреки отдаването на дължимото и на намаляването на корпоративния данък до 10 на сто от тази година, процесът далеч не е приключил.
Общият замисъл на последната реформа в данъците е, като се задържа относително високо ниво на облагането на доходите на физическите лица (включително чрез облагането на труда на работещите днес), да се стимулират инвестициите на фирмите, съответно да се създадат работни места и да се увеличат приходите в бюджета.
При това размерът на правителствените разходи – и като абсолютна стойност, и като дял от БВП - са с тенденция или да се увеличават, или да се поддържат на относително високо равнище. Това равнище, както е ставало дума много пъти, е исторически с около 6% на сто повече в България в сравнение с по-бързо растящите икономики на нова Европа. Липсата на промени в тази политика е грешка, вреди на дългосрочното развитие и е крайно недалновидно, но правителството няма никакво намерение да променя нещата.
Вече случилите се промени, които ще оказват влияние на поведението на България в ЕС
Дните преди нова година се характеризира с по-видимо и по-значително от предишни години засилване на потреблението. Това бе неправилно изтълкувано като страх от встъпването в Европейския съюз.
Причината за това поведение е обстоятелството, че доходите в България растат относително стабилно с около 5-6 на сто на година от осем-девет години насам. На това отгоре те не са в значителна степен изкуствено надути, както бяха например в Унгария през 2003 г.; ръстът е в общи линии е в крак с производителността на труда. Унгарската политическа криза от миналата година, тълкуването й от български наблюдатели и правителствени икономисти, предотврати подобен сценарий за България, засега. Основният инфлационен фактор в България е финансирането на правителствения сектор и административното определяне на някои цени.

Ръстът на потреблението през ноември и декември е израз на увереността на българските потребители в собственото им бъдеще. Обратното тълкуване обаче като че ли господства. То е глупаво от икономическо гледище, но това обстоятелство не го прави по-маловажно. По-скоро обратното. През 2007 г. тъкмо това настроение ще поддържа и без друго силното в България желание да грабнеш от ближния с помощта на правителството и ще поддържа патерналисткия възглед на правителството за самото себе си и за ролята на държавата.


За управляващите влизането в Европейския съюз е преход от социализъм към „ЕС”. А ЕС е заместител и на СИВ („съвет за икономическа взаимопомощ” – за онези, които не зная значението на абревиатурата), и на „съветски съюз”. Този им светоглед се поддържа от начина, по който действа самият ЕС.
През 2006 година правителството взе много решения, които са сравними с предишната мечта на Тодор Живков да направи България част от „съветския съюз” и така да укрепи собственото си управление. Тях съм обсъждал преди и няма смисъл да се спирам отново на вече известни теми. Важното е, че тези решения ще оказват влияние върху поведението на страната като член на ЕС и за съжаление Брюкселският посланик на Руската федерация ще се окаже прав – България ще бъде нейният троянски кон в ЕС.
Онова, което предстои
България ще бъде най-бюрократичната страна в Европа.
Българските граждани засега не осъзнават, че тяхната «изостаналост» в смисъл на равнище на БВП на човек спрямо средното засега е най-голямото им предимство. Тя поддържа относително ниски цени, ниски разходи за труд и за водене на бизнес, ако се изключат разходите за работа с правителството. Това увеличава и поддържа привлекателността на България за фирми и граждани от чужбина и служи добре да на ръста на благосъстоянието тук.
Тази година ще бъде година на едно крайно неприятно изживяване. Членството в ЕС ще покаже, че страна е сравнително нецивилизована, гражданите – сравнително изостанали, бизнесът – често бандитски, а държавата – провинциална.






Представите за цени и ценообразуване на министър Овчаров
Велико Димитров
Преди време, но в този мандат, министър Овчаров разпореди да бъдат глобени няколко цветарски магазина, защото според него и неговия екип цените им надхвърляли “общоприетото” равнище, не отговаряли на представите на потребителите и били спекулативни. Да, беше празник (Св. Валентин) и както винаги цените на цветята са по-високи от други дни, тъй като търсенето им е по-голямо. И в това няма нищо лошо – така просто работи естествения механизъм на ценообразуването1.
Притесненията обаче не свършват дотук – подобни идеи за възкресяване на контрола върху цените, съответно индиректно и върху продажбите все още не са напуснали икономическото министерство. Преди около ден самият г-н Овчаров се похвали, че иска да внесе за одобрение в Министерски съвет предложение за сформиране на междуведомствена група, която да следи за спекулативното покачване на цените.
Дали това е възможно на практика?
Пазарите са в най-голямата си част децентрализирани, както по отношение на определяне нивото на цените2, така и по отношение на тяхното местонахождение. Следователно мониторинг от група чиновници (или от който и да било) на всички търговски обекти, стоки и техните цени е реално невъзможен. Логичен е изводът, че ако предложението се приеме, ще се упражнява контрол, и вероятно санкции само на избрани по субективен критерий търговци, което със сигурност ще се превърне в нерегламентиран източник на доходи (корупция) за включените в групата държавни служители. И то в двете посоки – за предотвратяване и налагане на санкции.
От друга страна цената е динамична категория и ролята и е да отразява текущото състояние и очакванията на всеки пазар, т.е. да се изменя нагоре и надолу. В този смисъл, регистрираната цена днес е много вероятно да е различна утре, което не трябва да буди притеснение, а още по-малко намеса на правителствен орган.
Второ, не е ясно какво се има предвид под “спекулативно нарастване на цените” при система на свободно ценообразуване. Ясно е, че това е нарастване, но над какво ниво то би било изтълкувано като спекулативно от министерството на икономиката не е известно (а не може и да бъде, защото оценката за нивото на цените се извършва от всички потребители поотделно и възприятието за “приемливост” и “неприемливост” разбираемо варира). Т.е. г-н Овчаров, колкото и да иска не може да определи “спекулативното нарастване” нито дори и на една стока без да използва неуместни икономически категории от близкото минало като себестойност и прочие. Но дори и в този случай, за изчисляването на себестойността за всеки търговец поотделно ще са му необходими много време и цялата информация, с която разполагат собствениците или управителите. Т.е. връщане назад към планова икономика и централизация на информацията и вземането на решения.
Дали това изобщо е оправдано?
Категорично не. Разходите под формата на издръжка на апарат с тези функции, наложените глоби, притеснението на търговците свободно да определят цените и резултиращите негативни ефекти, както и сигурният отлив на инвестиции (а и на хора) от страната биха били огромни. Тъй като ползи не може да има, нетният ефект ще е пълният размер на причинените вреди.
Да обърнем внимание на най-високо организираните пазари тъй като те са най-близко до идеала за съвършен пазар и конкуренция - стоковите и особено фондовите борси. Там покупката с цел продажба (тъй като общо взето това е значението на думата спекулация3) не само, че не е негативно явление, а точно обратното. Много голяма част от сключваните сделки, особено на пазарите за деривати, са чисто спекулативни (без реална доставка) и благодарение на тях ликвидността на пазара е много висока и той има ролята на буфер при сътресения в реалната икономика – драстичен спад или покачване в запасите на определени стоки, както и резки промени в очакванията на субектите на този или други пазари.
Децентрализираните пазари, с които ние сме свикнали действат общо взето на същия принцип – изравняват съотношението цена-качество при отделните търговци. Наистина процесът е по-бавен, отколкото на високо организираните пазари, но той е естествен и ако някой си позволи да покачи цените в собствения си търговски обект над това, което потребителите са склонни да платят, то той или тя ще фалира. Държавна гаранция за това не е необходима.

Единствената добра новина по този повод е, че най-вероятно предложението на г-н Овчаров няма да се приеме от Министерски съвет, с което се надяваме щенията на икономическото министерство за държавен контрол на цените и индиректно на търговията и производството да приключат.









Свободната търговия е с ново лице
Валерий Белухов
Либералният режим на международна търговия за България беше нещо обичайно,особено през последните години. Точното определение обаче е "беше". Влезлите в сила нови европейски правила на 1 януари 2007 г. промениха коренно положението с всички положителни и отрицателни ефекти за българската икономика. Сайтът на ресорно отговорното Министерство на икономиката и енергетиката вече е публикувал следната "честитка" по повод членството ни в ЕС:
"От 01.01.2007 действието на сключените споразумения за свободна търговия се прекратява и България следва да прилага преференциалните договорености на ЕС.

Към момента ЕС има преференциални търговски договорености със страните от Средиземноморието (Алжир, Египет, Израел, Йордания, Ливан, Мароко, Сирия, Тунис), със страните от ЕАСТ, Мексико и Чили. ЕС има сключени споразумения за стабилизация и асоцииране с Македония и Хърватия."


Освен това експертите предупреждават вносителите на текстил, че по отношение на тяхната дейност започват да се прилагат квотни ограничения по правилата на ЕС.

В резултат все повече потребители, производители и търговци у нас ще се интересуват от последните кръгове на преговори в рамките на Световната търговска организация (СТО). През последните години при тях стана характерно политическите аргументи на представители на двата конгломерата - САЩ и ЕС, да надделяват над икономическата логика.

Постиженията на страната ни по отношение на търговската либерализация, които вече са в миналото, не бяха никак малки. България се приобщи към инициативата за либерализация на търговските отношения през 1986 г. Тогава е подадена молбата за членство в Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ). Процесът на преговори се активизира след 1991 г. със създаване на работна група по присъединяването на страната ни и представянето на меморандум за търговско-икономическата политика на България. През октомври 1996 г. се подписва Протоколът за присъединяване на България към СТО, с който се поемат ангажименти за промяна на провежданата политика и привеждането й в съответствие с правилата и дисциплините на СТО. В резултат се реформират вътрешната уредба, икономическата политика и търговските режими.

Страната ни е пълноправен член на СТО от 1 декември 1996 г. На тази дата без преходен период влизат в сила правилата на Маракешкото споразумение за създаване на СТО и приложените към него 28 многостранни търговски споразумения, договорености и други декларации и решения, които сме подписали. Необходимо е да се подчертае, че изгодите, които страната ни извличаше от членството в СТО, не са толкова количествени, колкото качествени. В резултат от присъединяването се усъвършенства националното законодателство. Създаде се прозрачен външнотърговски режим и предсказуема икономическа среда.

Условие за членство в СТО е поемането на конкретни задължения за либерализиране на достъпа до българския пазар на стоки и услуги. Те се определят на базата на двустранни договорености с всеки участник в организацията, който е изявил желание за провеждане на преговори с България. В процеса на присъединяване на България към СТО основните ни преговори са били със САЩ, Канада, Япония, Австралия и Нова Зеландия. С ЕС не са водени преговори по достъпа до пазара, тъй като България по това време имаше споразумение за асоцииране към ЕС. Като член на СТО България самостоятелно имаше възможност да води преговори за подобряване на достъпа на българските стоки и услуги до пазарите на редица страни. В резултат на такива преговори са постигнати благоприятни условия за износ на български стоки в Грузия, Армения, Албания, Молдова, както и в други страни от ОНД.

След приемането ни в ЕС, за България започват да се прилагат общите правила на Съюза. Положителният ефект ще се изразява в това, че износът и вносът за и от страни в Европа ще става безпроблемно. Отрицателният е свързан с поставяне на бариери при търговията със страни, с които ЕС няма преференциални договорености. Като цяло ефектът ще е повишени мита и налагане на нетарифни бариери пред вноса на стоки с произход различен от ЕС.

Нещо, което на пръв поглед изглежда като положително за България е и това, че родните производители ще могат да се възползват от силно протекционистичната политика на Съюза. В действителност обаче, в дългосрочен план това ще изиграе негативна роля за конкурентността на българските предприемачи и по принцип представлява неправилна преграда пред по-нататъшното разширяване на свободната търговия. Съществуващата търговска защита, особено по отношение на селскостопанското производство, със сигурност няма да изчезне скоро, тъй като последният кръг от преговори на СТО е в задънена улица, а селскостопанското лоби в ЕС ще се засилва и в бъдеще.








Отново натурално безобразие
Красен Станчев4
След екстреното решение – в навечерието на нова година, за да не може никой да възроптае или да критикува, както на 30 декември 2004 г. стана и с подарената концесия за магистрала „Тракия” – на политическото бюро на управляващата коалиция за „Натура 2000”, „Дойче веле” пусна в етера едно интересно интервю.

То е на председателя на федерацията за защита на природата „Зелени Балкани”.

За съжаление „Дойче веле” не е поместило интервюто на страницата си в Интернет. Затова няма възможност да се види първоизточника на един крайно неправилно мислене по повод опазването на околната среда.

Неуважаваният от мен господин твърди следното:



  1. решението за „Натура 2000” в България трябва да бъде „подготвено и взето” от учени и специалисти по опазването на различните компоненти на околната среда;

  2. така било станало в Европа;

  3. решението на управляващите било „продиктувано от лобистки интереси”.


Коментар
По повод „1”. „Учените” не са участвали в избори и фактически не представляват никого. Те не могат да подготвят никакви решения по повод собствеността на гори и земи, които не са техни, освен ако собствениците не ги питат. Исторически вземането на решения за чужда собственост от „научни” позиции са водели до плачевни резултати. Най-фундаменталното изземване на собственост през ХХ век е било оправдавано с претенции за научност на подхода.

По повод „2”. В „Европа” „учените” са били питани на горното основание. Решението по „Натура 2000” навсякъде отчита възгледите на собствениците на земя и гори. Навсякъде в Европа регистрите на държавната собственост са публични. В България не са. Страните членки имат възможност да приложат идеите на „Натура 2000” или по прозрачен начин, или по не прозрачен начин.

По повод „3”. Правителството избра действително непрозрачен начин, но той е по-прозрачен от онова, което предлагаха „Зелени Балкани”. Дори и да е вярно, че господата Станишев, Сакс-Кобурготки и Доган са отчитали интересите на своите семейства, политически приятели и приятелки настроени фирми, тяхното виждане отразява интереса и правата на частните собственици на земя и гора. Непрозрачността се отнася за начина, по който те се разпореждат с държавната собственост. Това поведение по някакъв начин е позволено от избирателите. За съжаление. „Учените” и „Зелени Балкани” представляват именно онова, което в интервюто се има предвид под израза „лобистки интереси” – интереси, които не произтичат от естественото към момента разпределение на собствеността. Възгледите на „Зелени Балкани” по повод „Натура 2000” са в най-добрия случай Русоистски.











Европейският съюз: свободен пазар или ограничение на свободата?
Ремигиус Шимасиус5
България официално е член на ЕС! Но разбира ли българският гражданин какво е ЕС? В по-голямата си част българите виждат или заплаха от увеличение на цените или имат хиперболични очаквания от членството като емиграция в добре уредена държава. Но разбираме ли ние идеята, стояща зад гръмкото име Европейски съюз? Разбираме ли желанието за свобода и единство, заложено в създаването на най-мащабния проект на нашето съвремие? Май по-скоро не. И този отговор не важи само за българите, но и за старите членове на съюза. Защото днес Европейският съюз е не преследване на утопията за свобода, а всъщност установяване на легитимно ограничение.

Един от фундаментите, върху които е построена идеята за единна Европа, е желанието за свободна конкуренция и единен пазар. В тази насока има две противоположни представи за това до колко ЕС днес осигурява постигането на това желание. Едни дефинират Европейският съюз като единен икономически пазар. Това е дефиницията на защитниците на свободната икономика, които се борят за достигането на свободен пазар и конкуренция, както между страни и компании на територията на Евросъюза, така и с трети страни и предприятия. Противоположното схващане разглежда Европейския съюз като политически съюз и води до създаване на нови норми, хармонизация и уеднаквяване. Това дефакто затруднява свободата в рамките на самия съюз и убива реалната конкуренция между фирмите в ЕС. Това схващане е подкрепяно от все повече и повече хора и защитниците на свободата (каквито сме ние) сякаш губят гласа си в днешна ограничена Европа.

В Европейския съюз съществува законова рамка, която регулира наличието на свободна конкуренция на пазара. Картелите, държавните монополи и злоупотребата с доминантна позиция на пазара са изрично забранени. Традиционното разбиране е, че тази законова рамка се прилага със съответните санкции след като се регистрира поведение, ограничаващо конкуренцията. В последните няколко години обаче се налага друго противоположно схващане – че ограничаващият закон трябва да се прилага като мярка, съществуваща на пазара (преди възникване на нарушението като такова) и по-този начин да се предотвратят всякакви бъдещи проблеми. Естествено, това виждане е подкрепено от тези, които искат да манипулират и моделират пазара, от същото мнозинство, което подкрепя и втората дефиниция на ЕС спомената по-горе. Как иначе някой ще приложи желаното ограничение, ако няма изградената представа как според него свободният пазар трябва да функционира? Това моделиране на пазара е точният антоним на гръмко прокламираната свободна конкуренция, защото предотвратява свободното прогресиране на пазара и избора между добро и лошо чрез пазара.

В целия дебат за това как трябва да протича свободната конкуренция важна роля играе правителството. Чрез законовата рамка, данъците (още повече, когато няма плосък данък), държавна собственост и дискриминация към частната такава чрез обществените поръчки и хармонизацията, правителствата контролират конкуренцията. Ако обърнем внимание на връзката компания – страна – Европейски съюз и какво е позволено на всяко звено от тази верига ще видим, че ЕС ограничава конкуренцията във всяка сфера. Като ярък пример за това е въвеждането на нови стандарти за производство. Ако частна компания иска да въведе даден стандарт, естествено това е забранено, но ако същата тази компания поиска въвеждането на същият този стандарт чрез правителството, то той е разрешен и въведен. ЕС дава невероятна сила на правителството да ограничава пазара и да се меси в действието на икономиката и свободния пазар. Абсурдното в цялата ситуация е, че ако две компании се съгласят помежду си да прилагат едни и същи стандарти на обработка без да налагат тези стандарти насилствено на други компании, това ще бъде наречено картел от ЕС, но ако правителството наложи на всички компании тези стандарти, то това ще бъде свободна конкуренция и подкрепено от ЕС. Това ни води до заключението, че държавата е монопол, а ЕС е картел от държави.

Ако се върнем обратно към двете противоположни дефиниции на ЕС, то ще разберем, че срещу идеята за Европейския съюз като политическа общност и като свободна икономическа общност, всъщност се противопоставя желанието за хармонизация или либерализация на пазара в ЕС. Хармонизацията значи уеднаквяване, създаване на много норми и регулации, които насилствено прилагат единни стандарти във всяка страна и във всяка компания. Противоположно на това, либерализацията значи свобода на избор и защита на свободата да бъдеш различен. Важно е да се разбере, че либерализацията ще доведе неминуемо до хармонизация, но желаната такава, а не насилствено наложена. Когато имаш свободата да избираш, то ти се стремиш да избереш най-доброто, най-успешната практика, политика, икономически модел. Така с времето, когато един модел се наложи като успешен и работещ, то все повече страни и компании ще го последват и приложат. Този тип хармонизация обаче е хармонизацията на следването – когато следваш успешното и доказалото се; другият тип хармонизация е сляпата хармонизация, когато се прилагат стандарти без да са изпитани и то по метода на насилието.

Ние подкрепяме свободния пазар и свободната конкуренция. Ние заставаме твърдо зад либерализиране на пазара и премахване на насилственото уеднаквяване и законотворчество. Ние смятаме, че Европейският съюз трябва да следва пътя на свободата и напредъка, а не на ограничението и налагането на стандарти. Честито членство!












Ние препоръчваме

1. Armen A. Alchian, Uncertainty, Evolution and Economic Theory, in: Armen A. Alchian, Economic Forces at Work, 1977;


2. Stephen M. Bainbridge, Insider Trading, Encyclopedia of Law and Economics, vol. 5, Edward Elgar Publishng;
3. Norman Barry, Property Rights n Common and Civil Law, in: Enrico Colombattoi (editor), The Economics oif Proiperty Rights, Edward Elgar, 2004;
4. Adolph A. Berle and Gardiner C. Means, The Modern Corporation and Private Property, Sidney, Harcourt & Co., 1967;
5. Henry G. Manne, Mergers and the Market for Corporate Control, Journal of Political Economy, April 1965;
6. Henry G. Manne, Insider Tradng: Hayek, Virtiual Markets, and the dogs that Did Not Bark, The Journal of Corporation Law, Fall 2005;
7. Anthony De Jasay, Ownership, Agency, Socialism, George Radnitzky and Hardy Bouilon (editors), Government: Servant or Master? Brussels, Rodopi, 1993;
8. Michael C. Jensen, Stockeholedr, Manager and Creditor Interests: Application of Agency Theory, in: Michael C. Jensen, A TIhieory of the Firm: Giovernment, Residual Claims and Organizational Forms, Cambridge, Massachusetts, Harvard University Press, 2000;
11. Milton Friedman, The Social Responsibility of Business is to Increase Its Profits, The New York Times Magazine, 13 September 1970;
12. Denis C. Mueller, The ecoinomics and Politicas of Corporate Goevrenence in the European Union, European Corporate Governance Institute, Law Working Paper No 37/2005;
13. Peter Moser, Constitutional Protection of Economic Rghts: the Swiss and U.S. Experience in Comparison, Constitutional Political Economy, vol. 5, No 1, 1994;
14. Rafael LaPorta, Florencio Lopez-de-Silanes, Andreii Shleifer, and Robert W. Wishny, Law and Finance, Journal of Political Economy, December 1998;
15. Cass Sunstein, On Property and Constitutionalism, Cardozo Law Review, No 14, Fall 1993.


Институт за пазарна икономика (www.ime.bg)
Красен Станчев, Светла Костадинова, Димитър Чобанов, Адриана Младенова, Велико Димитров, Методи В. Методиев, Валерий Белухов
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право.

От 1 февруари 2003 г. Институтът за пазарна икономика въведе абонамент за правото да се препечатват коментарни материали от бюлетина, за да покрие частично разходите по издаването му.


За връзка и въпроси: Методи В. Методиев 02/952 62 66, 952 35 03; metodi@ime.bg



1 Отделна статия по темата към момента на събитието можете да прочетете на адрес: http://www.ime.bg/pr_bg/262-3.htm

2 Става въпрос за тези пазари, които не са държавен монопол или крайните цени не се регулират пряко от държавата

3 Етимологичното значение на понятието спекулация ако използваме английския еквивалент, освен размишление, теория, хипотеза, означава покупка, задържане и продажба на стоки, финансови инструменти, недвижимо имущество и др.

4 Мненията, изразени по-долу не ангажират екологичните организации, на които авторът е учредил, участвал е в управлението им и продължава да поддържа.

5 Др. Шимасиус е от Литовския институт за свободен пазар. Текстът е кратко резюме на изказването му на конференция, организирана от ИПИ на 26.11.2006 г. на тема Икономика, капитализъм и щастие в Европейския съюз. Всички материали от събитието са достъпни на Интернет страницата на ИПИ.

Преглед на стопанската политика Стр.





Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница