/ 1909 - 1942 / 1.Животопис: роден в Банско в семейството на Йонко Вапцаров и Елена Везюва /бащата ,свързан с активно с македонското рев. движение, майката - протестантка, завършила Американския колеж в Самоков, учителства няколко години/; бъдещият поет учи във варненското Военноморско училище; работи като стажант-механик на кораб, пътува до Цариград, Александрия, Порт Саид, Кипър; работи като машинен техник във фабриката за хартия в Кочериново, в мелницата на братя Бугарчеви, като огняр на локомотив; активно участва в нелегалната антифашистка дейност и в поривната дейност на комунистическата партия;през пролетта на 1942г. е заловен,разпитван ,осъден на смърт и разсрелян на 23.06 съшата година.
2.Характеристика на Вапцаровото творчество:
А. през 1940г. излиза единствената стихосбирка на поета :”МОТОРНИ ПЕСНИ”
а.книгата включва 4 цикъла: „Песни за човека”, „Песни за родината”, „Песни за една страна” и „Песни”.
б.мрази, ненавижда живота „сега и тук”, копнее за справедливост и е готов да се пожертва в битката , с главата си да счупи „ледовете”на историческотобезвремие, за да се докосне до „яркото слънце” на утрешния хармоничен свят.
г.машината – като бездушен предмет , но и като символ на човешкия ум, на творчеството;
д.заводът като затвор и градеж на бъдещето.
Г.Диалогичност на стихотворенията – адресирани винаги към събеседник – реален, но може да е и предполагаем, абстрактен, /приятеля, дамата, живота , историята../
Д.Подчертана сюжетност , т. е наличие на някакъв разказ.
Е. Емоционална , остро полемична поезия.
3. Теми, проблеми:
А. поезията на Вапцаров е размисъл за живота , света и човека сега и в „новото време”.
а. лирическите текстове простичко „говорят” замашините, труда, изкуството, смъртта, безсмъртието, родината, историята ,вярата и пр.