Никола Петров, випуск 2006, Брой 4, година 8 Мy Personal Essay



Дата29.03.2017
Размер39.06 Kb.

Никола Петров, випуск 2006, Брой 4, година 8

Мy Personal Essay


Типичен ден и по своему съвършено различен от всички останали. Събуждам се някак си. Главата ми - безтегловна, напомня за прекараната тежка вечер. Там вътре егото ми води ожесточен спор със свръх-егото, а двете заедно гордо се изправят, леко олюлявайки се, срещу целия свят. Днес трябва да пиша personal essay. Трябва да се представя в най-добрата си светлина пред някакви проверители на есета в някакъв колеж на другия край на света. И моето personality спешно трябва да бъде вкарано в релси. Дали да пия кафе? Кой всъщност съм аз? Онова сладкото момиче вчера мен ли гледаше? Каква е, по дяволите, целта на занятието? Хаотично подхвърчащи въпроси, които се блъскат един в друг и образуват локални гръмотевици. Кафе няма да пия - гръмотевиците не се нуждаят от усилвател. Целта изобщо не е ясна и следователно е по-добре да не се задълбочавам. Доколкото си спомням, аз съм на 17 години, висок съм 194 см, тежа 85 кг (но не си търся жена), нося ненормално голям номер обувки, имам черни очи, леко стряскащ поглед, малко глуповат. Еуфоричен меланхолик, бохем, обикновен безделник. Имам трапчинка на брадичката. С три думи - това съм аз. Пак с три думи - така поне предполагам. Може би има нещо, до което никога не съм се докосвал.Онова inner me, което представлява истинската същност. Душата. Нещото, което ще продължи да броди и после, търсейки отговори на същите въпроси, поставени може би в друг контекст. Как ли да опиша душата си? Като че ли за целта е най-удачно да нарисувам картинка. Пейзаж. Решен да речем в стила на Йеронимус Бош или Салвадор Дали.

В близък план ще има човек. Той ще гледа замечтан към небето. Нахлупил сламена шапка, загърбил всички проблеми. Израз на изконния човешки мързел. А небето - напекло, порцеланено синьо. Но може би и с една - две звезди. Все пак си падам и малко романтик. Към небето се протягат уморени, изсъхнали клони, завършващи с човешка длан. Те опипват, плъзгат се, търсят… Нататък - планина, море или просто поле. Отвъд полето винаги има друго поле. Отвъд характеристиките на даден индивид има и други характеристики, по-сложни за дефиниране, но по своята същност изключително прости и изящни. Което ме връща на мисълта за романтиката. Едно момиче веднъж ми каза, че за всеки влак си има пътници, току-виж и аз съм се докопал до моят обект на романтични експерименти. Ще опитам да използвам езика на едно образцово essay. First of all, тази мисъл звучи доста примиренческа. Не говоря единствено за любовта, поставянето на човешките възможности в коловози до известна степен им пречи да извършват завои. Furthermore, всеки иска да е в първа класа, но повечето влакове не го предлагат. Оn the other hand обаче, тези мизерни на пръв поглед влакове без пътници също си имат машинист и локомотив. Пътуват, дишат, живеят - също като другите влакове (да, не дишат, по-скоро изпускат пара, особено старите). Може би тези загубени влакове търсят хората по малките гари, както и хората търсят влакове, както и аз търся себе си. С основната разлика, че аз не се храня с въглища. По начало избягвам калоричните храни. Като малък бях пухкав, жизнерадостен. Същинско баварско сарфаладче. Сега съм издължен, умислен. Сух шпек. Немският психолог Ернст Кречмер е формулирал интересна теория за връзката между телесната конституция и човешкия характер. Непременно трябва да разуча тази теория. Възможно е да ми помогне да открия моя “коловоз”, но е възможно и да е поредната глупава класификация на човешки характери, направена без успешно да се уточни какви изобщо са механизмите, управляващи самия характер. А той явно е нещо нестабилно (иначе казано - с високо ниво на енергия). Променя се - както сарфаладчето става сух шпек. Ще си позволя да цитирам последните реплики на главния герой от филма Trainspotting:

“The truth is that I'm a bad person, but that's going to change, I'm going to change. This is the last of this sort of thing. I'm cleaning up and I'm moving on, going straight and choosing life. I'm looking forward to it already. I'm going to be just like you: the job, the family, the fucking big television, the washing machine, the car, the compact disc and electrical tin opener, good health, low cholesterol, dental insurance, mortgage, starter home, leisurewear, luggage, three-piece suite, DIY, game shows, junk food, children, walks in the park, nine to five, good at golf, washing the car, choice of sweaters, family Christmas, indexed pension, tax exemption, clearing the gutters, getting by, looking ahead, to the day you die”



Поставен е екзистенциалният проблем за това как се налага да се съобразиш с нормите на обществото, да подчиниш егото на свръх-егото. Казано е по великолепен начин. Една манекенка - Адрияна Скленарикова (доста дългокрака, може би с характера на сух шпек) в една реклама изрече нещо доста по-простичко: BU. С две думи - бъди себе си. Едно друго момиче – не “петзвездната” Адрияна Скленарикова и не онова с влаковете – веднъж ми каза: “Бъди естествен”. Тоест - “Недей да бъдеш себе си, защото дразниш. Опитай се да имитираш човек, който се държи естествено, каквото и да значи това.” Защото ако аз съм себе си, би следвало да съм естествен във всеки един момент, носейки в това “себе си” белезите на всяка сполетяла ме случайност (“Човекът е една случайност” - Херодот). В “себе си” аз владея всички онези безбрежни полета, недостъпни за полезрението на разума. Те оформят моята естественост, моята цялост като индивид. Защо трябва да се стремим да бъдем естествени, след като ние винаги сме били такива,във всяко свое проявление? Дори промените, които претърпяваме, са напълно естествени. Но не би трябвало да е естествено да се държим като другите, да ги имитираме, да парадираме с качества, които не притежаваме. Аз съм една объркана личност, моята обърканост е част от мен, ние се притежаваме взаимно. Но “важното е не да мислиш, а да мислиш правилно”, както са казали германците. Важното е не да бъдеш себе си, а да си “естествен”, т.е. да бъдеш такъв, какъвто трябва. Е, след като с един размазан щрих представих “себе си” (доколкото е възможно), време е да се захващам за работа. Имам да пиша есе. Ще опитам да бъда “естествен”.
Каталог: demo -> websites -> green-tomato -> Izbrano
Izbrano -> Професия „Музикант”
Izbrano -> Форумът на Английската
Izbrano -> I'd ask you about love, you'd probably quote me a sonnet. But you've never looked at a woman and been totally vulnerable. Known someone that could level you with her eyes, feeling like God put an angel on earth just for you ”
Izbrano -> И мъка и щастие се дави в алкохол или една съвременна приказка за любовта и виното
Izbrano -> Лудите години, укротяване на опърничавите или как се каляваше стоманата
Izbrano -> Интернет общуването-бабини деветини, начин на живот или просто нещо полезно
Izbrano -> Програма за изкуствен интелект на него. Програмата трябва да изкарва резултат над 150 на обикновен тест за интелигентност и да пуска на всеки кръгъл час казанчето в тоалетната
Izbrano -> В кого да се влюбя (кратък размисъл над разновидностите на понятието “момче” в навечерието на Св. Валентин)
Izbrano -> Книга на Уилям Сароян "Нещо като нож, нещо като цвете и нещо като нищо на света". Дано големият американски белетрист, дори от отвъдното, не ми се разсърди, че
Izbrano -> Михаела Янкова, випуск 2007, Брой 1, година 8


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница