Николай лилиев и развитието на българската поезия



страница1/4
Дата20.04.2023
Размер44.5 Kb.
#117372
  1   2   3   4
nikolaii-liliev-i-razvitieto-na-bylgarskata-poeziya
Свързани:
botevata-balada-hadji-dimityr, 2013-07-24-16-12-37, dzi-po-bel-avtori, stilistika, za-maturite-ivan-vazov-hristo-botev-iiordan-iiovkov, bylgarska-literatura, dimcho-debelyanov-pripomnyaneto-na-zavryshtaneto, celi-na-esteticheskoto-poznanie-pishtov, poeziya-na-bylgarskiya-simvolizym-teodor-trayanov-i-dimcho-debelyanov, simvolizmyt-bylgarskite-izmereniya

НИКОЛАЙ ЛИЛИЕВ И РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПОЕЗИЯ
Националната ни поезия в миналото има такива титани на революционната мисъл Като Христо Ботев, такива могъщи епици ка­то Иван Вазов, драматични лирици Като П. К. Яворов, интелектуално вглъбени мис­лители и философи като Пенчо Славейков, стихийно жизнерадостни творци като Кирил Христов, революционни поети ка­то Христо Смирненски... Но българската поезия има и един кристално чист „бисе­рен” лирик - Николай Лилиев , в чиито звучни като музика стихове се отразяват духовните копнежи на нацията ни, оглежда се нейната нравствена и интелектуална извисеност. И не само стиховете, но и цялостната многостранна културна дейност на Лилиев, както и високо морал­ната му личност, са сякаш еманация на българската жажда за познание, образованост, творчество. Той е символ на всеотдай­ната преданост на европейския тип интелектуалец към националната и светов­ната култура.
Безкористен жрец в олтара на изкуството, Лилиев следва заветите на Пенчо Славейков и Яворов за самоусъвършенстване на творческата личност, за облаго­родяване на нравите в българския живот. Неговите сто и петдесет оригинални стихотворения (събрани в стихосбирките „Птици в нощта” -1919 г., „Лунни петна”-1922 г., „Стихотворения”-1960 г.) са огледало на националните доброде­тели, на патриархалната моралност на българина. Те изразяват духовните сили на нацията, нейния нравствен стоицизъм и просветителските й стремежи.
В стиховете на Лилиев жаждата му „за нови и нови познания” се проявява в много­бройните му съвършени преводи на едни от най-големите европейски поети, в статиите му за поезията и за театъра, в богатата му кореспонденция...
Стихотворенията на Николай Лилиев са изповед на духовно силна личност, на извисен интелектуализъм, изразен в сим­воличния смисъл на пейзажа и в музикалната оркестрация на стиха:
Знам сърдечен свиден кът -всред замрели в сън ели,
звучен ручей ромоли и лъчи-стрели трептят.
Там в забрава рой пчели своя сватбен танц въртят.
Боже, в тоя цветен път мойта вяра окрили!
Поетът придава символна и общочовешка значимост на конкретните си душевни вълнения. Тревожат го най-силно проблемите на битието, на вечността, смъртта и красотата. Философките му прозрения се сдържат в поетически преживения и изобразен свят. Той субективизира реалното битие, превръща всеки битиен образ в метафо­ра и символ:
Приижда вълната на моята скръб,
нощта е студена, безродна, беззвездна,
светът е далечен, престъпен и тъп,
приижда вълната на моята скръб


Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница