Николай Стоянов Бошнаков е български летец, един от легендарните защитници на българското небе от Съюзническите бомбардировки по време на Втората световна война. Кавалер на ордените „За храброст“ и „Свети Александър“

Николай Бошнаков е роден на 3 април 1911 г. в Плевен. Завършва Военното училище и служи в пехотата. Дипломира се във въздушните школи в Казанлък като навигатор и летец. С годините става един от най-добрите български военни летци.

През 1941 г. е назначен за командир на 2/6 изтребителен орляк. Орлякът лети с чехословашки изтребители Авиа Б 534 "Доган" и се превъоръжава с по-модерния Девоатин 520.

През 1943 г. орляк 2/6 се премества на летище "Враждебна", където директно трябва да осъществява отбраната на София.

На 7 април 1944 г. управлявания от кап. Бошнаков Ме-109G-6 е тежко повреден, но раненият летец успява да катапултира и по чудо оцелява.

На 25 май 1946 г. двама доскорошни негови подчинени поручиците Владимир Александров и Найден Стоянов бягат с два самолета Як-9 на Въздушни войски в Италия. Майор Бошнаков е обвинен в съучастие и е арестуван. В РО-2 и в гарнизонния затвор прекарва 11 месеца. Подложен е на тежки садистични инквизиции в мазетата на ДС.На два пъти му е организиран симулиран разстрел. На съдебния процес се доказва че е невинен и напълно е оправдан и освободен на 03.05.1947 г. от съда. Въпреки това е уволнен от армията.

Към този трагичен епизод в житейския му път се намесва и една журналистическа грешка, която без да бъде проверена и опровергана се тиражира и украсява в пресата. Във вестник „Отечествен фронт“ от 04.07.1948 г. се съобщава за отвличането на пътническия самолет на Дирекция Въздушни съобщения, летящ по линията София-Бургас на 30.06.1948 г. и за застрелването на пилотите му от летеца полк. Михалакиев. В списъка на похитителите вместо Николай Бушанов (търговец), в пресата се публикува "Никола Карлов Бошнаков", някой добавя "уволнен офицер от ВВС" и в онези години на репресии, никой не е в състояние да забележи явното различие в имената и да промени очевидната грешка. Той е обявен за „народен враг“ за „убиец и пират”.

Разбирайки, че комунистическата власт няма да го остави на мира, майор Бошнаков решава да напусне България. През нощта на 15 срещу 16 август 1948 г. при опит да премине нелегално българо-турската граница е ранен тежко в стомаха и умира от кръвозагуба. Гробното му място е неизвестно.

Женен е и от брака си има две дъщери - Юлия и Мариана. Съпругата му Катя дълги години води безрезултатна борба за изчистване на името на доблестния офицер от авиацията.