Нищо не е по-красиво от развалините на едно красиво нещо”

Пиер Сесил Пюви де Шаван (1824, Лион —1898, Париж), френски живописец. Представител на символизма. Работите му представляват стилизация на античността в духа на италианската живопис от ХV в.

„Нищо не е по-красиво от развалините на едно красиво нещо”

Иначе казано – пиетет, уважение и респект към руината!

Началото е през 20 - 30-те години на миналия век, когато на Царевец бива построена прословутата Балдуинова кула. Такава кула археологически установена на Царевец няма. Дори не е исторически доказано, че Балдуин въобще е бил заведен до Царевград Търнов. Кулата на Царевец е реплика на съвършено запазена стражева кула в крепостта Червен, русенско. Тя, слава Богу съществува и днес!

Това като да импонира на средния българин.

НЕ, ние нямаме никакво основание да страдаме от комплекс за малоценност!

Можем само да се гордеем, че сме наследници на толкова много и толкова високо развити култури!

През 2007 г. възникна ОПРР на ЕС. Замисълът й е благороден. Дава възможност на регионалните ръководства да създадат условия за развитие на местните икономики като консервират и социализират археологически обекти, от което се очаква развитие на културния туризъм и приходи в общинските бюджети. На практика, обаче не се получи така. Нито област Хасково, където е крепостта Мезек, нито област Видин, където са крепостите Белоградчик и Баба Вида са цъфнали и вързали, напротив, не е тайна, че видинска област е най-изостаналият регион в Европа.

За какво всъщност става дума?

Става дума за пари. Става дума за много пари, които се оказа, че неправомерно могат да потъват и потъват в джобовете на българската администрация по цялата верига на процеса свързан с опазването на археологическите паметници, от министерствата, през общините и проектантите, та до изпълнителите. А, това стана възможно поради повърхностното бюрократично отношение на европейската администрация към този процес и заниженият контрол.

Споменатият по-горе български комплекс за малоценност се оказа прекрасната хранителна среда, върху която определена група хора изградиха стройна система за забогатяване. Започнаха да свирят на тънката струна на все по-развиващият се български национализъм и да обясняват по всички медии колко важно за българското национално самосъзнание и развиването на културния туризъм е дострояването на всички руини по територията на страната ни. С това си осигуриха бурните овации на средностатистическия българин за всяка издигната до зъбер крепост и за всяка построена до керемида църква, чиито археологически находки не са по-високи от половин метър.

Няколко екипа строителни предприемачи, сдобили се с лиценз да извършват реставрационна дейност, ревностно започнаха да обикалят общините и да подшушват на този и онзи кмет, че е добре да кандидатства за пари по ОПРР и да си „реставрира” византийската казармица и че като надойде „културният турист”, ще потече рогът на изобилието. Подшушват, разбира се, и за проценти от европарите, които в процеса на „реставрационните” дейности ще могат да си поделят. В схемата за поделянето на европарите участват, естествено, и служители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и служители на Министерството на културата, органът, който одобрява архитектурните проекти за осъществяването на „реставрацията” на византийската казармица. Архитектурните проекти от своя страна се изготвят от архитекти, които са в неразривна връзка с предприемачите, за които по-горе стана дума, и са няколко за цялата страна. Те също получават своите проценти...

Така наречените „реставрационни”, а всъщност строителни работи се осъществяват с арматура и бетон, които се транспортират до обектите. От бетона, желязото и транспорта им се краде много лесно. Обществена тайна е, че между 50 и 80 % от европейските средства не се използват по предназначение. Иначе казано се крадат.

С това започна и поредното унищожаване на българското археологическо наследство, но този път мотивирано от частни икономически интереси.

Какво е положението към момента?

Ликвидирани са Царевец във Велико Търново, Щипон при Траянови врата, Хисарлъка над Кюстендил, Перистера край Пещера, антична Сердика при Ларгото до ЦУМ в София, крепостта на Созопол и още и още...

Очаква се съдбата им да е последвана и от Плиска и Трапезица и от още много други археологически обекти, които не са известни на широката общественост поради липсата на прозрачност за проектите по ОПРР на ЕС, а липсата на прозрачност е преднамерена.

Инициативата за възстановяване на двореца на Асеневци на Трапезица противоречи на фундаменталните европейски и световни принципи за опазване на културното наследство, както и на националния ни интерес да съхраним автентичния дух на историята си.

Що се отнася до блясъка на епохата на Асеневци на Трапезица във Велико Търново, то не е възможно той да бъде автентично възстановен поради обстоятелството, че не разполагаме с необходимите изчерпателни данни. Беше съобщено, че проектът за нейната реставрация е внесен в Националния исторически музей. Това допринася за поддържането на медийния имидж на тази институция, но създава невярна представа за правомощията и възможностите й в сферата на опазването на недвижимите ценности

Приравняването на България до останалите страни с богато наследство и като притегателен център за културен туризъм би следвало да стане чрез широкото използване на изключителните възможности на съвременните технологии, които позволяват създаването на значително по- впечатляващи виртуални реконструкции и разходка из старините, а не чрез унищожаването на оригинали и нарушаване на световните норми.

В България от няколко години започнаха да се чуват критични експертни мнения. Нещо повече - появиха се мнения, че е по-добре Европейският съвет да замрази парите по ОПРР. Развихри се полемика. Основни поддръжници на ОПРР са естествено държавната и местната власти. Опоненти и пледиращи за спиране на фнансирането са представители на научните среди, пряко свързани с множеството интердисциплинарни експертни общности, ангажирани към процесите на проучване, консервация, експониране, поддържане и социализация на културно-историческото наследство.

Критиките се основават на неправомерното според научната общост възстановяване на археологически обекти в хипотеза при пълно потъпкване на законите на българската държава за културното наследство. Основават се и на несъобразяването на българските власти с международните нормативни документи, които България е ратифицирала.

Колкото до туристическият аспект на националното ни археологическо наследство и по-конкретно културният туризъм, то този тип туристи са най-платежоспособните и икономическият резултат за регионалните икономики от тяхното посещение е най-голям. Те предприемат пътувания с очакването да се запознаят с автентични културно-исторически паметници, от които да си съставят относително достоверна картина за историята, и са готови да платят цената за това. Този тип туристи идват в България, след като са се запознали с подобни обекти в целия свят, при това знаят за съществуването и смисъла на единадесетте международни документа, които България е ратифицирала и които определят начините и философията, въз основа на които паметниците на културата трябва да се съхраняват. Те са си съставили мнение за правилните начини, по-които световното културно наследство е консервирано, след като е било археологически проучено. В резултат от това тези хора имат много деликатна чувствителност към фалша и към автентичността.

По думите на представителите на туристическия бранш в България, за съжаление на туристическия бранш и на българските регионални икономики, “културните” и “историческите” туристи не идват повторно в България. Не идват повторно, защото това, което им се предлага като “културна” и “историческа” забележителност, не отговаря на критериите и очакванията им. Чувстват се излъгани от бутафорията, която им се предлага. И с основание!

Обектите са или занемарени, обраснали с треви и храсти, рушащи се; с ръждясали, писани с маркер, на парче пластмаса или липсващи информационни табели, като често пъти липсва превод дори само на английски език, или са амбициозно “реставрирани” до “зъбер и керемида”, при това без въобще да е обозначена линията, която отделя оригинала от “реставрацията”. Този вид на паметниците на културата не е продуктът, който чуждестранният, образован и платежоспособен турист очаква да получи в замяна на парите си.

Друг е въпросът, че строителството на старини е недостоверно. В най-добрия случай, може да се постигне типологизиран образ, но така се заличава тяхната уникалност. По тази причина, доиззиждането неминуемо ще подмени историческата им правдивост, ще даде основание на последващи „учени” да интерпретират не достоверно архитектурните достижения на предците ни, да интерпретират не достоверно и историята ни.

Това ли искаме?

За унижението на собствената си история ли плащаме данъци?

Убедени сме, че българската общественост не иска това!

По тези причини сме категорични, че парите, с които българските институции и регионалните власти се сдобиват, кандидатствайки за ОПРР на ЕС избождат очите на българското културно-историческо наследство, нежели да му изписват веждите.

Категорични сме, че преди да се нахвърляме да „усвояваме средства”, е необходимо изначално да преосмислим подхода и целите си.

Категорични сме, че са необходими компетентност, почтеност, респект към автентичната старина, към руината, а жертвите, дадени при „лова на туристи” да останат в миналото.