Ниска степен на грамотност при четене на учениците
Грамотността при четене се дефинира като разбиране, използване и отразяване (реагиране) на написан текст с цел всеки да развие знания и потенциал и да участва в обществения живот. Данните са от Програмата за международно оценяване на учениците (PISA),
която е стандартизирана оценка, разработена от ОИСР. Тази програма има за обект на изследване ученици, които са най-общо на 15-годишна възраст и посещават училище на територията на
съответната държава, независимо от вида на училището,
вида на подготовката и класа, в който учат (но не по-малък от VII клас).
Равнището на четивната грамотност е много точен и надежден показател за бъдещото икономическо и социално благосъстояние на отделния човек и на обществото. Ниската степен на грамотност (резултати на първо или по-ниско ниво) означава, че учениците не са способни да демонстрират успех в най-основния тип четене, който PISA се опитва да оцени. Такива ученици имат сериозни трудности в грамотността при четене, което от своя страна е необходимо условие за повишаване и разширяване на знанията и уменията им в други области.
Учениците, които показват резултат под критичния в PISA 2012, представляват 39.4% от всички български ученици.