Ниската самооценка е проблем, засягащ голям брой хора в днешно време
Изтегляне 35.57 Kb.
|
1 2
Теория на масовата комуникация|
Софийски университет ,,Свети Климент Охридски“ Факултет по журналистика и масова комуникация Курсова работа Изготвил: Деница Хаджиева Фак. номер: 70780 Дисциплина: Теория на масовата комуникация Преподавател: гл. ас. д-р Стилия-Фелиси Кирилова Паунова Социализация на страдащи от ниско самочувствие Ниската самооценка е проблем, засягащ голям брой хора в днешно време. Всеки човек притежава самокритичност, но при хората с липса на самочувствие тя е много висока, а при някои дори е прераснала в омраза към самия себе си. Този проблем не е за подценяване, понеже пречи на нормалния начин на живот. Човек, неуверен в себе си, не може да се социализира успешно, не създава приятелства и връзки, не се справя в екипна работа (важно за повечето работни места), затваря се в себе си, а това го обрича на постоянна самота. От тук следват проблеми с психическото здраве (депресия, тревожност), което е предпоставка и за влошаване на физическото такова. Причините за ниска самооценка могат да бъдат най-различни, но особено честите са- травмиращо събитие, неадекватен родителски стил на възпитание, тормоз в училище и на работното място, абсурдната мода на света около нас. Голям проблем е емоционалното пренебрегване от страна на родителите, който е подценяван значително. Има няколко форми, като високи, нереалистични очаквания от родителя, разсеяно и непълноценно присъствие в живота на детето, несигурна емоционална среда, в която то по-скоро се съмнява, отколкото е убедено, че е обичано от своето семейство. Когато родителя не поддържа здрава емоционална връзка с детето си, няма позитивно отношение между двамата и развитието на положително чувство за себе си се затруднява значително. В много от случаите голяма роля играят минали проблеми с връстници и съученици. Агресията не е само проблем при възрастните, тя се среща и сред децата. Освен да влияе на самочувствието на тормозения, може да доведе и до жестока физическа саморазправа. Агресивното поведение се изразява във физическо, психическо или емоционално насилие. Емоционалните страдания се причинават най-вече от момичетата-отхвърляне от групата, пускане на слухове и преки обиди. Когато някое дете бива изолирано или избягвано, това е перфектен начин то да бъде накарано да се чувства отхвърлено. В училище и в детската градина децата се изграждат като личности и се влияят от начина, по който биват възприети от връстниците си. Децата, които са тормозени са по-чувствителни, по-затворени от другите. В социална среда са пасивни, притеснителни и избягват да влизат в конфликти. Когато някое дете е тормозено, неговото виждане за собствените му физически умения и външен вид става отрицателно, а тези възгледи остават и в зряла възраст. Човек развива прекалена плахост, липса на амбиция, страх от изразяване на мнение и собствения индивидуализъм. Той или спира да изразява своите перспективи, или ги променя винаги, според тези на обществото. Всичко това е насочвано от страха да бъдеш отхвърлен, преживявайки отново провалите от детството. В книгата ,,Теория на масовата комуникация“ ясно е описан процесът на социализация и проблемите свързани с него. Социалните роли представляват поведение, което се установява при дълъг престой на индивида в определена социална среда. Гражданското общество е представено като ,,сбор от социален контрол, самоконтрол и самокритичност на социализирания чрез символен интеракционизъм индивид+ критично отношение към останалите членове на обществото.“ Хората непрекъснато променят личностната определеност и положението си в социума, благодарение на комуникацията. Важен за развитието на Аз-а е езиковият процес, понеже човек е създаден и може да живее интелигентно. В много случаи, обаче, се наблюдава липса на самосъзнание, понеже понякога индивидът не приема обективна нагласа към себе си. ,, Той се преживява само индиректно, от гледна точка на другите членове на социалната си група, а и от гледна точка на останалите социални групи към неговата такава, той е в състояние мултикуралистично да себезатваря и изолира от останалите. Обект за себе си е единствено чрез приемането на нагласите на другите индивиди към себе си, но не и без критично отношение към тяхното критично отношение към него самия.“ Изтегляне 35.57 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2