Ниската самооценка е проблем, засягащ голям брой хора в днешно време



страница2/2
Дата16.06.2022
Размер35.57 Kb.
#114642
1   2
Теория на масовата комуникация
,,Социализацията представлява комуникационна парадигма на базата на усвояване на боравене със символи.“ Джордж Мийд определя разликата между взаимодействието в природата и това в човешкото общество. Във второто се използва точно боравенето със символи. Символът притежава някакво значение, в него е вложен смисъл, който се очаква да бъде разбран от Другия. Според Мийд Аз-а се определя от три елемента: ,,цялостния Аз или себе си (Self), импулсивен творчески Аз (I) и нормативен Аз (Me).“ Те определят символното взаимодействие. За улеснение на дефиницията на парадигмата Мийд прави аналогия с игра- play (свободна) и game ( с определени правила между участниците). Разликата между двете игри се състои в това, че ,,новият в определена социална среда или социализиращо се дете, трябва да приеме нагласата на всички други участници в играта, характерно за хора с ниско самочувствие. Така индивидът създава в себе си базиса на сбора на станалите, обобщения друг, който представлява организацията на нагласите на участниците в един и същ процес на действие и отношения в група.“ ,,Обобщения друг“ е социалната група, която прави Аз-а му такъв, че да успее да се впише за сметка на собственото му самочувствие в социалната среда. Това, обаче, е въпрос на податливост към съобразяване с масиви от хора. Това се налага насилствено още от ранна детска възраст при посещение на детски градини и училища. Причини за всичко това са институции, които не вършат качествено своята работа или отсъствието на такива изобщо.
Аз-ът и самосъзнанието възникват първи и преживяванията от тук нататък се идентифицират конкретно с Аз. Да станеш обект на собствения си Аз по силата на социалните си връзки означава да си себеосъзнаващ. ,,Аз“ е реакцията на организма спрямо нагласите на другите. ,,Мен“ е организираният набор от нагласи на другите, които индивида приема. Нагласите на другите съставляват организираното ,,Мен“, на което човек реагира като ,,Аз“. ,,При възникване на Аз-а, се включва процесът по преживяване на всеки друг Аз, с който Аз бива положен в комуникативни отношения-преки или косвени. Според символния интеракционизъм не може да има самостоятелно преживяване на себе си.“ Мен представлява Аз-а, който е признат в общността по същия начин, по който той я признава. Аз е самата реакция на човек към нагласата на другите такава, каквато е в преживяванията му, той реагира на общността и е в състояние да я променя. Аз може да се прояви като спомен в опита, защото Аз-ът се променя. Всичко това се дължи на реализирането на Аз-а в социалната ситуация.
Възможностите на човешката природа са възможности на Аз-а, които стоят отвъд и надхвърлят представянето му. ,,Комплексът за малоценност възниква от тези желания на Аз-а , които би искал и би могъл да изпълни при други социални постановки. Емпиричната верификация и актуализация на парадигмата регистрираха факта, че възможностите на Аз принадлежат към действително ставащото, и там са локализирани най-актуалните ценности, свързани не просто с оцеляването, но и с икономическа и умствена доминация над останалите.“ Най-съществената верификация е свързана с красивата външност, след това са умствените качества и социален статус и накрая икономическите предимства.
Липсата на добра самооценка е проблем, който не бива да се пренебрегва, понеже здравословното състояние на психиката е от изключително значение. Този проблем замъглява нашите реалистични виждания за живота и за самите себе си, като стопира усещането за щастие, довеждайки до депресия. А животът е за това, да му се насладим!

Различните култури,невербалната комуникация и проблемите свързани с нея



Невербалната комуникация представлява несловесно общуване, при което информацията се предава без думи, чрез използване на вербален език- визуални знаци, като език на тялото, разстояние, физическа обстановка, глас, докосване. Този тип комуникация се обяснява със съзнателните и несъзнателните процеси на кодиране и декодиране. Кодирането представлява произвеждане на информация, чрез изражение на лицето, жестове, пози. Декодирането е разбирането на получената информация. За да я разбере, индивидът използва знанията от предишни опити.
Културата представлява множество отличителни духовни, материални, интелектуални и емоционални черти на дадено общество или обществена група. Различните култури оказват голямо влияние върху невербалната комуникация. Действията възприети за нормални в нашата родина, могат да бъдат обидни в друга страна.
Интересни примери за различия са:

  • Лично пространство: В Латинска Америка се приема за нормално да се води разговор на по-късо разстояние. Например ако някой от Мексико се приближи на 50 см. , той може да води дори делови разговор. От друга страна обаче, англичанинът би изпитал неудобство и би се отдръпнал, което ще накара мексиканецът да мисли, че го е отблъснал физически или няма желание за разговор.



  • Поглед: В повечето страни, избягването на чуждия поглед се възприема за неувереност, бързото отместване от очен контакт се смята за некоректност от страна на партньора. Един поглед трябва да трае 3 секунди, след това се отмества, в противен случай би се сметнал за наглост. В Япония обаче, очният контакт се възприема за нещо грубо. Когато водят разговор, те насочват погледа си към шията на събеседника, когато той говори и към коленете си- когато те говорят.



  • Носът: В Латинска Америка израз на неодобрение е сбръчкването на носа. Този жест означава индикация на вкусна храна в Португалия, а в Италия има сексуален подтекст.



  • Ръцете: Те са най-изразителната част на тялото. Изобразяват голям брой жестове, които се тълкуват различно във всяка култура. Така например вдигнатия палец, който значи съгласие, одобрение се възприема негативно в Бразилия. Друг универсален жест е ръкостискането. В Китай обаче, тази невербалност не се употребява. Вместо това, китайците просто вдигат ръка или кимат с глава един към друг. Изпъването на показалеца и насочването му към даден човек се приема за нещо естествено, макар и леко невъзпитано в повечето страни, но в Китай е израз на директна заплаха, идващ от практикуващите цигун, за които това е знак на меч. Само в жестока кавга хората могат да изпънат показалеца си един към друг.



  • Външен вид: Всяка култура има свои разбирания за това кое е красиво, но интересната разлика в мненията за красотата по света е цветът на кожата. Докато в Западните култури бронзовият тен е израз на добро здравословно състояние, то в азиатските култури бялата кожа е символ на аристократичност и благородство. Затова в Азия много популярни са кремовете за избелване на кожата. В горещините можем да видим азиатки разхождащи се с чадър, а на плажа обличат блузи с дълъг ръкав.



  • Облекло: Отново съпоставка са азиатските и западните култури. На Запад се предпочита официалното облекло, докато в Китай подбор на дрехи липсва. Единственото изискване е на мероприятие жените да бъдат гримирани, което показва тяхното уважение към останалите.



  • Миризми: Неприятната миризма на дъха, миризмата на пот или изпускането на газове е крайно неприятно за Западните култури. Според тях това е липса на хигиенни навици, докато в Китай проблеми с тези навици липсват, което значително пречи на междукултурен диалог.

Когато отидем в чужда страна, от особено значение е да се запознаем с различните норми, които се спазват в тази държава. Незаинтересоваността към чуждите изисквания показва липса на висок интелект, неуважение. Тя е предпоставка към нанасянето на неволни емоционални страдания към много хора, може да ни навлече сериозни проблеми в чуждата страна, в работна среда можем да претърпим провал. Разбира се, чуждата невербална комуникация не е единствената, с която трябва да се запознаем, огромна важност има и това да познаваме универсалната, както и тази, характерна за нашата собствена среда.


Неправилното изучаване и непознаването на невербалните знаци е изключително противопоказно за човек явяващ се по телевизията или някъде в медиите, както и за неговите зрители. От една страна неуместните маниери разрушават до основи неговия имидж (пример са някои днешни политици), а от друга-влияе на своите зрители, особено когато те са юноши и деца-тяхното възпитание тепърва се изгражда. Част от този проблем е описан в книгата ,,Теория на масовата комуникация“. Медиите са представени като ,,силен импозатор при предлагане на моди и типажи, на движения и поведение, на щедро поднасяне на модели на емоционални отреагирания и преиграване.“ В голяма степен възпитанието на децата се определя и от медиите, не единствено от родители и учители. Интернет, телевизията и др. стоят в основата на всичко. В България, както и в много други точки на света, все по-често се излъчва, дори популяризира неморалният модел на управление. От една страна музикалната индустрия ни залива с клипове, чието съдържание често е дори вулгарно. От друга страна по телевизията редовно наблюдаваме водещи, политици, гостуващи, които очевидно не познават етичния кодекс на маниерите. Всичко това, напълно свободно се гледа от деца, които подсъзнателно копират това поведение и го предават на своите връстници в училище, превръщайки институцията в крайно токсична среда.
,,…ако поведението на определени типажи се намира в пряка корелационна зависимост между комуникатора и таргет-групата, то невербалните елементи в поднасянето на новини от някои неадекватни водещи, по отношение на контента-визуалния или наративния от ауто-кю-то, идва да покаже сериозни комуникационни и морални дефицити у професионалния комуникатор, за когото се предполага, че би трябвало да бъде инстанция в налагането на морала в обществото…“

Невербалната комуникация успешно замества вербалната, улеснявайки цялостното общуване. Изключително важно е да я познаваме- за нашия имидж, за добри отношения със света и най-важно- за чудесния пример, който може да дадем на децата си, бъдещето на България и света.

Източници:
Социализация на страдащи от ниско самочувствие
,,Теория на масовата комуникация“, стр. 25-27, стр. 29-30
https://www.obekti.bg/

Различни култури, невербална комуникация и проблеми свързани с нея


,,Теория на масовата комуникация“, стр. 8, стр. 12, стр. 15-18

,,НЕВЕРБАЛНАТА КОМУНИКАЦИЯ


КАТО КУЛТУРЕН ФЕНОМЕН И НЕОБХОДИМОСТТА
ОТ ВЪВЕЖДАНЕТО Й В ПРОЦЕСА НА ПРЕПОДАВАНЕ
НА КИТАЙСКИ ЕЗИК“ Полина Цончева, стр. 83-85, стр. 87-88

Сподели с приятели:
1   2




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница