Нива за посев и историята за крината жито на изгрева. Множение

НИВА ЗА ПОСЕВ И ИСТОРИЯТА ЗА КРИНАТА ЖИТО НА ИЗГРЕВА. МНОЖЕНИЕ

а защото ядохте от хляба.”

Човекът на логичната мисъл пита: “Откъде се взе този хляб?” Явлението “Множение” срещаме на всяка крачка в природата. Благодарение на него, живота се разгъва и изявява в своята пълнота и богатство и пак се намалява и прибира в едно малко семенце. Явлението “Множение” е най-обикновеното и най-необикновеното в природата. – Посявате едно житно зрънце и получавате сто. Посявате една ябълчена семка – получавате хиляди. Едно чудно качество има материята: да се умножава и да се намалява. Откъде произтича то? Какви превръщания стават, кой е в центъра, който ръководи тук?

Това чудо срещаме и при пророк Илия, когато казва на вдовицата Серепта Сидонска: “Сготви нещо, меси едно хлебче.” А тя му казва: “Масълцето в делвичката ми почти се свърши, а брашънцето в торбичката ми е на привършване.” А той й казва: “Меси, готви, нема да се свършат.” Тя меси и готви, а брашънцето и маслото не се свършват. Човекът на логичната мисъл пита: “Как е възможно това? Откъде иде това брашно, това масълце?”

Нарушено е логичното равновесие.

Но ние се засрещаме тук с едно качество на материята “Множение”. Да се множи, това е в нейното естество. И материята има тайни, както и Духът. Само Синовете Божии имат власт и сила да предизвикат това качество на материята да се прояви, когато те искат.

В това отношение имаме един пример с Учителя: Първите години, когато се устройваше Изгрева, братята и сестрите пожелаха да се посее и една нива с жито. Още повече, че един брат от старозагорските села беше изпратил една кофа жито “Загария”. Разораха едно място около един декар, приготвиха го за посев. Учителят Се обръща към присъствуващите: “Умее ли някой да сее жито?” Излезе един млад брат от селата и казва: “Учителю, аз зная да сея.” Учителят му казва: “Посей ни нивата.” Братът закрепва една крина отпред на пояса, сипва житото и почва да сее. Сее той сее, житото намалява, а нивата още в началото. Явно е житото до никъде няма да стигне. Сестрите казват на Учителя: “Учителю, житото свършва, да пратим някой брат в града да купи.” Учителят казва: “Няма да пращате.” А на брата казва: “Продължавай да сееш.” Братът продължава и житото не се свършва вече. Пося братът цялата нива, а в крината остана още жито.

Тази година – 1972 г. на Рила един брат ме прегърна: “Не ме ли познаваш?” Казвам: “Не мога да си спомня.” Аз съм братът, който преди години пося нивата на “Изгрева”. Колко съжалявам и сега, че не си взех от онова жито, което остана в крината.

МНОЖЕНИЕ. Само Синове Божии имат власт и сила да предизвикат това явление. Материята е също тъй загадъчна и тайнствена както Духът. Много чудеса на живота ни окръжават. Много от тях ние приемаме като обикновени явления, а те всъщност са чудеса, не могат да се обяснят с обикновената логична мисъл.

“МНОЖЕНИЕТО” е качество на материята. То може да се прояви по волята на Синовете Божии. Тук се намираме на границата между два свята. Как става преминаването от единия свят в другия, как става трансформирането на силите и материята – това е чудо. И материята е вечна и безгранична както Духът и може да се увеличава и намалява до безкрайност.

МНОЖЕНИЕТО: говори за единството в Природата. То се явява естествено или може да бъде предизвикано по волята на Синовете Божии.

“И нахрани пет хиляди души мъже и жени с пет хляба и две риби и вдигнаха дванадесет коша укрухи.” Обикновената логика е смутена от този пример. Тя го отрича.

Христос казва: “Търсите Ме не защото видяхте чудеса, а защото ядохте от хляба.” Хлябът – това е Божественото, което излиза от Бога към човека.

То е същественото!

Да ви посети Господ тази година, да се нахраните с хлябът – това е благословението на Учителя за нас учениците.

Една добавка: Името на този брат го забравихме. Не си го записах, забравих да го питам как се казва през 1972 г., когато бе дошъл горе на “Салоните” на 7-те Рилски езера. А трябва да му имаме името при тази опитност и да се знае как се казва.

Е, все някой ще го знае и ще ни го каже по-късно, за да го притурим към нашия разказ. Ако не сега, то поне утре. Неговото име е записано горе на Небето, но това го искаме за онези, които ще дойдат след нас, за да знаят, че това е било, че е имало такъв брат, защото тук бе и Учителят.

Виж “Изгревът” том II, с. 370, №81. Това е същия брат, който е посял нивата.